Талев към Петков: Внасянето на закона на КПКОНПИ ще е погазване на законността и правовия ред
От Facebook профила на Любомир Талев
ЗАКОНИТЕ, ГОСПОДИН ПРЕМИЕР!
В опит да отклони вниманието от изтъкнатите от Станислав (Слави) Трифонов аргументи за овакантяване на четворната коалиция: готвено национано изменничество във връзка с Република Северна Македония и в действителност банкрут на страната, за които опозицията приказва от повече от година, Премиерът Кирил Петков (ПКП) съобщи, че същинската причина било нежеланието на партията на шоумена Има Такъв Народ отвращение да се реформира КПКОНПИ, и с присъщия си скаутско-комсомолски възторг разгласи: „ Още на следващия ден внасяме закона на КПКОНПИ. “
Щях да подмина без коментар тази поредна съдружна драма (да си спомним, че в предходния парламент Има Такъв Народ бяха тези, които не желаеха да вършат държавно управление с ПКП и Асен Василев, тъй като по техните думи им били прекомерно леви, ПКП излъгал за канадското си поданство, а Асен Василев бил съден от съдружника си за кражба на интелектуална благосъстоятелност, в отговор на което Асен Василев пък предприе правосъдни действия), в случай че не беше следващата проява на въпиещо непознаване или неуважение на българските закони от страна на ПКП.
В случая става въпрос за непознаване на законодателния развой и защото за разлика от премиера една немалка част от професионалната и академичната ми реализация е обвързвана точно с този развой, не мога да не разясня въпросното изявление.
Нормотворческата активност в Република България се урежда от Закона за нормативните актове (ЗНА) и указа за използването му. Съгласно член 26, алинея 2-5 Закон за нормативните актове в процеса по разработване на план на нормативен акт се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица. Преди внасянето на план на нормативен акт за издаване или приемане от способния орган съставителят на плана го разгласява на интернет страницата на съответната институция дружно с претекстовете, надлежно отчета, и предварителната оценка на въздействието. Срокът за оферти и мнения по плановете, оповестени за публични съвещания, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и категорично изтъкване на аргументите в претекстовете, надлежно в отчета, съставителят на плана може да дефинира различен период, само че не по-кратък от 14 дни. След приключването на публичната консултация и преди приемането, надлежно издаването на нормативния акт, съставителят на плана разгласява на интернет страницата на съответната институция информация за постъпилите оферти дружно с аргументация за неприетите оферти.
Доколкото към днешна дата не е налице стартирала процедура по публични съвещания на законопроект за изменение и допълнение на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) или за напълно нов антикорупционен закон, дотолкоз действието, което на следващия ден може да бъде подхванато по закон, е публикуването на подобен законопроект за публични съвещания с 30-дневен период, а не внасянето му от страна на Министерския съвет в Народното събрание.
Евентуално внасяне в утрешния ден от страна на Министерски съвет на законопрект, който не е минал през процедура по публични съвещания, би представлявало следващо нарушаване на Закона за нормативните актове от страна на изпълнителната власт. Друг очевиден образец в тази тенденция беше ликвидирането на профилираното правораздаване, станало откакто срокът за публични съвещания бе скъсен до 14 дни без никаква мотивация какви изключителни случаи постановат това, и с оценка на въздействието, която не отговаряше на условията на Закон за нормативните актове.
Това надали би било особена изненада, имайки поради, че актуалното ръководство бе заченато с нарушаването на Конституцията от страна на ПКП, който излъга по отношение на двойното си поданство, и мина през редовно тъпчене на законите, включително арести на водачи и деятели на опозицията, оповестени за противозаконни от съда. Но би трябвало съществено да накара българските жители да се замислят дали подобен вид ръководство е нужно и потребно за страната.
Разбира се, описаната нагоре процедура би могла да бъде заобиколена чрез внасянето на законопроекта от народни представители от проправителственото (вече) малцинство - условието на Закон за нормативните актове за публични съвещания не важи за депутатски законопроекти. Доколкото става въпрос за законопроект, направен от Министерския съвет, а не от обособени народни представители обаче, такова заобикаляне и то във връзка с законопроект от такава социална значителност обаче би представлявало следващото тъпчене на законността и правовия ред в България.
ЗАКОНИТЕ, ГОСПОДИН ПРЕМИЕР!
В опит да отклони вниманието от изтъкнатите от Станислав (Слави) Трифонов аргументи за овакантяване на четворната коалиция: готвено национано изменничество във връзка с Република Северна Македония и в действителност банкрут на страната, за които опозицията приказва от повече от година, Премиерът Кирил Петков (ПКП) съобщи, че същинската причина било нежеланието на партията на шоумена Има Такъв Народ отвращение да се реформира КПКОНПИ, и с присъщия си скаутско-комсомолски възторг разгласи: „ Още на следващия ден внасяме закона на КПКОНПИ. “
Щях да подмина без коментар тази поредна съдружна драма (да си спомним, че в предходния парламент Има Такъв Народ бяха тези, които не желаеха да вършат държавно управление с ПКП и Асен Василев, тъй като по техните думи им били прекомерно леви, ПКП излъгал за канадското си поданство, а Асен Василев бил съден от съдружника си за кражба на интелектуална благосъстоятелност, в отговор на което Асен Василев пък предприе правосъдни действия), в случай че не беше следващата проява на въпиещо непознаване или неуважение на българските закони от страна на ПКП.
В случая става въпрос за непознаване на законодателния развой и защото за разлика от премиера една немалка част от професионалната и академичната ми реализация е обвързвана точно с този развой, не мога да не разясня въпросното изявление.
Нормотворческата активност в Република България се урежда от Закона за нормативните актове (ЗНА) и указа за използването му. Съгласно член 26, алинея 2-5 Закон за нормативните актове в процеса по разработване на план на нормативен акт се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица. Преди внасянето на план на нормативен акт за издаване или приемане от способния орган съставителят на плана го разгласява на интернет страницата на съответната институция дружно с претекстовете, надлежно отчета, и предварителната оценка на въздействието. Срокът за оферти и мнения по плановете, оповестени за публични съвещания, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и категорично изтъкване на аргументите в претекстовете, надлежно в отчета, съставителят на плана може да дефинира различен период, само че не по-кратък от 14 дни. След приключването на публичната консултация и преди приемането, надлежно издаването на нормативния акт, съставителят на плана разгласява на интернет страницата на съответната институция информация за постъпилите оферти дружно с аргументация за неприетите оферти.
Доколкото към днешна дата не е налице стартирала процедура по публични съвещания на законопроект за изменение и допълнение на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) или за напълно нов антикорупционен закон, дотолкоз действието, което на следващия ден може да бъде подхванато по закон, е публикуването на подобен законопроект за публични съвещания с 30-дневен период, а не внасянето му от страна на Министерския съвет в Народното събрание.
Евентуално внасяне в утрешния ден от страна на Министерски съвет на законопрект, който не е минал през процедура по публични съвещания, би представлявало следващо нарушаване на Закона за нормативните актове от страна на изпълнителната власт. Друг очевиден образец в тази тенденция беше ликвидирането на профилираното правораздаване, станало откакто срокът за публични съвещания бе скъсен до 14 дни без никаква мотивация какви изключителни случаи постановат това, и с оценка на въздействието, която не отговаряше на условията на Закон за нормативните актове.
Това надали би било особена изненада, имайки поради, че актуалното ръководство бе заченато с нарушаването на Конституцията от страна на ПКП, който излъга по отношение на двойното си поданство, и мина през редовно тъпчене на законите, включително арести на водачи и деятели на опозицията, оповестени за противозаконни от съда. Но би трябвало съществено да накара българските жители да се замислят дали подобен вид ръководство е нужно и потребно за страната.
Разбира се, описаната нагоре процедура би могла да бъде заобиколена чрез внасянето на законопроекта от народни представители от проправителственото (вече) малцинство - условието на Закон за нормативните актове за публични съвещания не важи за депутатски законопроекти. Доколкото става въпрос за законопроект, направен от Министерския съвет, а не от обособени народни представители обаче, такова заобикаляне и то във връзка с законопроект от такава социална значителност обаче би представлявало следващото тъпчене на законността и правовия ред в България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ