От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков Единственото нещо, което

От Facebook профила на журналиста Явор Дачков Единственото нещо, което реализира служебното държавно управление е да изстреля в политиката следващата нова натрупа от мошеници - Асен Василев, Румен Спецов и Кирил Петков (това, коства ми се, е вярната поредност в интимната им подчиненост:)) Дали е огромно достижение ще забележим напълно скоро. Като цяло това служебно ръководство беше и ще бъде още три месеца амалгама от непросветеност, нелепост, самоинициатива и блестящо изразена корупционна линия - в ресорите на Петков, Василев, Кацаров и Комитова. Правителството на Радев се зае да ръководи, вместо единствено да купи машини за гласоподаване и да не пипа нищо, тъй като са като майстори, които са влезнали да поправят ремонта на предходните и единствено са ви убедили, че не е трябвало да гоните тези преди тях, които са ви късали нервите. Да не приказваме, че изобщо не е трябвало да почвате ремонт. Всичко това под тържествената и глуповата ухиленост на Херо Мустафа и шпаргалките на Румен Радев за социалистически полезности, които споделял. Него най-малко го разбирам, тъй като желае втори мандат и ще се направи на 100 маймуни, с цел да го завоюва. Да пита Бойчето по какъв начин оцелява от 13 години като министър председател, един от рекордьорите в Европа. За мен огромната вреда от това държавно управление беше, че изкара Борисов постоянен, а неговото ръководство търпимо, а не патологично, каквото то беше. Видяхме, че няма никакво значение дали един шарлатанин е елементарен или е приключил Харвард, само че също по този начин и това, че предходните се оказаха по-опитни в ръководството на страната, колкото и кьопаво да го вършат. Това са българските благоприятни условия. Като се замисля, те постоянно са били тъкмо такива от 35 години насам, които помня умишлено. Пожелателното мислене и илюзията, че има и друга по-добра, само че скрита част, която всеки миг ще се разсъни, с цел да ни оправи е по-вредно от това да видиш нещата такива каквито са и да спреш да фантазираш политически решения на проблем от националния темперамент. Цветан Стоянов има един превъзходен фиктивен разговор сред Каравелов и Ботев (мисля, че се споделяше „ Втората част на диалога “), в който още преди половин век и то при соца е прозрял тази затворена улица.