От Фейсбук профила на Иван Калчев-Глиги Няколко неща, за които

От Facebook профила на Иван Калчев-Глиги
Няколко неща, за които не остана място в изявлението:

Със сигурност ще вървя още доста пъти в Украйна, като първия път ще е с цел да занеса дрона, който се асемблира у нас. Търси се оператор или фотограф, който да пристигна с мен, с цел да можем по-добре да покажем какво имам поради, когато споделям, че Украйна ми наподобява по-подредена и европейска от България - и че това е действителността, а не агитация.

А ето и по какъв начин се връщах... От Харкив през Киев до Одеса няма нито един знак за автомагистрала, само че действително мегистрала има, без дупки и накъдрен асфалт. Никой не кара като глупак, нито един катаджия не се крие в храстите. Като минеш Одеса - и разбираш, че наближаваш Балканите. Спирам на бензиностанция, излиза начумерен дядо: " Само в брой, в случай че искаш с карта - върви си в Одеса ". Пътят стеснен, колони от тирове, рейс изпреварва камион на неразрешено на ляв завой при нанагорнище, черни джипове се пререждат през насрещното в задръстването преди границата. И добре, че беше това - другояче нямаше да устоя 3-те часа на Витиня...

And now for something completely different:

Някъде в Демократична България има ПР отдел, който поучава претендентите да се държат като манекенки - да наподобяват изгладени, да се усмихват като видят обектив и да не си отварят доста устата. Иначе, каквото и да кажеш, все някой ще се обиди от някоя обособена дума, извадена от подтекст, все някой ще е недоразбрал. Ако кажеш, че ще реформираш Министерство на вътрешните работи - губиш гласове от служителите на реда, в случай че кажеш, че ще съкращаваш администрацията - от бюрократите, и тн. Затова и претендентите, които слушат ПР отдела, въобще нищо не смеят да кажат по конфликтни тематики като заверка на конопа, съкращения в администрацията или затваряне на замърсяващи ТЕЦ-ове. Обаче, като не казваш нищо, губиш всички - и достоверните десни, и съвременно мислещите либерали, и природозащитниците.

Докато си събирах багажа за потегляне от Украйна, тези ПР-и ми предложиха да се отдръпва от листите, и то неотложно да разглася отдръпването си. Казах, че ще си помисля, само че във всеки случай няма да работя преждевременно. И ето какво измислих:

Ако при най-леката офанзива от страна на трол-фабриката и кафявата преса си отдръпваме претендентите и политиците, това дава рисковия сигнал, че сме слаби и уязвими за подправени компромати, че на политическите ни врагове - а зад тях наминуемо стои дългата ръка на на Кремъл и парите от Газпром - не им се постанова даже да зареждат оръдията, щом ние се отхвърляме от борбите при първия изстрел в тъмното.

Подобна тежка неточност беше отдръпването на Лена Бориславова, безспорно сръчен младеж с отлични вероятности за политическо бъдеще; и то се отдръпна след обикновена ПР-атака, осъществена под надзора на сътрудник на Държавна сигурност. Затова в изявлението споделям, че в условия на спокоен напредък са нужни едни качества, а когато водиш война с хибридчици - други.

Пълните мемоари от войната ще мога да обявявам една след края ѝ, и то след координиране със експерти.

Дотогава имаме да водим борбите тук. Това, за жалост, напълно не е метафора!