Д-р Неделя Щонова: Не можем да се смирим. Човечността я няма, угасва
От Facebook профила на доктор Неделя Щонова е експерт невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия
Не можем да се смирим.
Дори и пред лицето на тази безкрайна тъга.
12 изгорели деца, паралелно до десетките възрастни.
Не можем да се смирим.
Човечността я няма, угасва.
Дори в изключителна обстановка.
Дори по време на изключителните ефири / моят през днешния ден падна /
Дори пред лицето на гибелта.
Що за лешояди би трябвало да кръжат в душата ти... и що за дяволи би трябвало да са изсмукали от сърцето ти, от дробовете ти... обичта, чувствителността, човечността, с цел да може в подобен мъчителен миг, да пишеш злостни, нахални мнения, лишени от състрадание, да политизираш обстановката, да обвиняваш и коментираш... кой какво желае да граби от историята или какъв политически избор е направил.
Или да използваш момента, тъкмо този миг... с цел да дълбаеш в така и така комплицираните връзки сред две страни, като задаваш провокативни въпроси.
Нещо не е наред.
Не осъждам никого.
Само ми е доста мъчително.
Колко грозно комплицирани станаха / станахме ние, хората.
Колко злостен и отпаднал от безсърдечност е към този момент този свят.
Под небето на който, в два страшни пожара, толкоз доста ориси умират в смут.
Нима сме се трансформирали в оскотели чудовища, неспособни на състрадание... и с изпепелени от ненавист души?
Това е сигнал. За живите.
Какво да вършим с крехкостта на живота и по какъв начин да осъзнаваме... в действителност...
какъв брой доста...
очевидно и невидимо...
сме взаимосвързани всички...
Бог да ни е на помощ и Бог да елементарни почтените душички на починалите.
Да наведем глава. Да помълчим.
Да се смирим пред тази толкоз огромна човешка покруса.
46 души починаха, измежду тях и невръстни деца.
9 безпомощни български душички си отидоха нощес при пожар в дом за възрастни в село Рояк.
Съболезнования на околните.
Много ми е тъжно.
Смирение.
Единение.
Съпричастност.
Човещина.
Без човечност е непрогледно.
Ужасно е.
Мрак е.
Не можем да се смирим.
Дори и пред лицето на тази безкрайна тъга.
12 изгорели деца, паралелно до десетките възрастни.
Не можем да се смирим.
Човечността я няма, угасва.
Дори в изключителна обстановка.
Дори по време на изключителните ефири / моят през днешния ден падна /
Дори пред лицето на гибелта.
Що за лешояди би трябвало да кръжат в душата ти... и що за дяволи би трябвало да са изсмукали от сърцето ти, от дробовете ти... обичта, чувствителността, човечността, с цел да може в подобен мъчителен миг, да пишеш злостни, нахални мнения, лишени от състрадание, да политизираш обстановката, да обвиняваш и коментираш... кой какво желае да граби от историята или какъв политически избор е направил.
Или да използваш момента, тъкмо този миг... с цел да дълбаеш в така и така комплицираните връзки сред две страни, като задаваш провокативни въпроси.
Нещо не е наред.
Не осъждам никого.
Само ми е доста мъчително.
Колко грозно комплицирани станаха / станахме ние, хората.
Колко злостен и отпаднал от безсърдечност е към този момент този свят.
Под небето на който, в два страшни пожара, толкоз доста ориси умират в смут.
Нима сме се трансформирали в оскотели чудовища, неспособни на състрадание... и с изпепелени от ненавист души?
Това е сигнал. За живите.
Какво да вършим с крехкостта на живота и по какъв начин да осъзнаваме... в действителност...
какъв брой доста...
очевидно и невидимо...
сме взаимосвързани всички...
Бог да ни е на помощ и Бог да елементарни почтените душички на починалите.
Да наведем глава. Да помълчим.
Да се смирим пред тази толкоз огромна човешка покруса.
46 души починаха, измежду тях и невръстни деца.
9 безпомощни български душички си отидоха нощес при пожар в дом за възрастни в село Рояк.
Съболезнования на околните.
Много ми е тъжно.
Смирение.
Единение.
Съпричастност.
Човещина.
Без човечност е непрогледно.
Ужасно е.
Мрак е.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ