Хитър план на нелегални олигарси: Западните марки се готвят да се върнат в Русия
От февруари 2022 година западният бизнес бързо стартира да замразява активността на своите съветски подразделения. След известно време той получи формалното право да продаде активите и да вземе приходите. Европейските и американските акули на капитализма обаче нямаше да са такива, в случай че не бяха обмисляли стъпките си авансово за години напред. Така се случи и този път – готова е почвата за завръщане на западния бизнес. Всичко, което би трябвало да създадем, е да изчакаме подобаващия миг.
Масовото изселване на западния бизнес от Русия, водено от политически претекстове, докара до милиардни загуби за техните притежатели. И защото от икономическа позиция този развой беше много неуместен, мнозина, с вярата за ярко бъдеще, побързаха да си „ постелят плява “, с цел да могат да се върнат. В последна сметка, макар политическата турбуленция, никой не искаше да загуби „ огромния джакпот “ на съветския пазар.
Прости схеми
Използваните схеми бяха елементарни. Една от най-популярните беше продажбата на активи на алегорична цена на „ вашия “ човек. Ярък образец е Макдоналдс, който мина в ръцете на предприемача Александър Говор, който преди този момент е управлявал няколко франчайз ресторанта на международната верига. Сумата на транзакцията не беше разкрита, само че съгласно самия Говор „ заплащането беше алегорично, под пазарното “.
Заслужава да се означи, че той получи единствено „ заведения за хранене “ (850 точки в цяла Русия), само че не и марката. Поради тази причина заведенията за хранене бяха ребрандирани на „ Вкусно, и точка “. Освен това на Говор е неразрешено да употребява предходните имена и предписания на маркови ястия (например новото меню не съдържа „ марковия “ Big Mac, в този момент е Big Hit).
Ключовото изискване обаче е правото на McDonald`s да изкупи назад продадени активи на пазарна цена в границите на 15 години. По този метод компанията в действителност е сложила собствен личен „ губернатор “ в Русия, който би трябвало да ръководи „ стопанската система “, до момента в който настъпят по-добри времена.
Германската компания Henkel също се контракти за тъкмо същата алтернатива за назад изкупуване в границите на 10 години. Само че, за разлика от McDonald`s, купувачът на бизнеса беше консорциум от вложители: Augment Investments на съсобственика на Pharmstandard Виктор Харитонин, Kisment Capital на Иван Таврин и Elbrus Services (собственост на съоснователя на Elbrus Capital Дмитрий Крюков ).
Компанията промени името си на LAB Industries. В същото време съветското юридическо лице Henkel Henkel Rus LLC не беше ликвидирано, а единствено мина под контрола на записаната в ОАЕ Lead Holding Limited.
Друга много известна скица е прехвърлянето на бизнеса към локалното управление на компанията (топ мениджмънта). Това направи да вземем за пример френската козметична компания L`Occitane. Въпреки обстоятелството, че през април 2022 година тя затвори козметичните магазини и разгласи прекъсване на доставките за Русия, още през юни отвориха порти магазините под марката L`Occitane със същия подбор.
Условията за продажба, тъкмо както в тази ситуация с MCDonald`s, имат значим колорит. По този метод акциите на предприятието, трансферирани на съветското висше управление, остават заложени в компанията майка L`Occitane International. До 2030 година французите имат право да изкупуват назад акции на „ обективна “ стойност. Трябва да се дефинира посредством „ самостоятелна “ експертиза.
Американската компания за обувки Crocs направи същото, прехвърляйки правата за ръководство на локално управление. За задачата беше регистриран нов оператор Claire LLC (според Единния държавен указател на юридическите лица юридическото лице е основано през май 2022 г.) и посредством него бяха обновени доставките на истински артикули. Американците обаче направиха притежател на новата компания не съветски жител, а френски жител. Това беше Ерик Пети, някогашен общоприет шеф на Crocs CIS (руското поделение на Crocs).
Интересна скица за прекачване на активи е употребена при продажбата на немската комерсиална верига OBI. Сумата на договорката беше единствено едно евро, а притежателят на „ новото “ дружество беше известният предприемач Йозеф Лиокумович. Според изявления в медиите, той е поддръжник на семейство Хауб, което от своя страна има част от акционерния капитал на немската OBI.
Американският тръст Ford също остави малка врата за себе си. По този метод компанията излезе от капитала на взаимно дружество с съветската автомобилна индустриална група Sollers (Sollers Ford LLC), като продаде своя дял от 49%. Въпреки това, следвайки образеца на своите „ сътрудници “, тя включи в контракта правото на назад изкупуване за 5 години.
Друга надеждна скица за опазване на съветски активи беше прехвърлянето на съветски клон на компанията - майка, записана в „ другарска страна “. По този път пое полската компания LPP, която има марки като Reserved, House и други Сега съветските активи са регистрирани в китайски консорциум, следен от LPP.
Отделно стои историята с най-големия мобилен оператор VimpelCom (бранда Beeline), който сполучливо се отърси от холандския холдинг VEON (контролиран от офшорните олигарси Фридман, Кузмичев и Хан ). Новият бенефициент беше група от топ мениджъри, ръководени от генералния шеф Александър Торбахов. Условията на договорката се оказаха страхотни за Friedman and Co.
Така цената на VimpelCom се прави оценка на 370 милиарда рубли. VEON имаше дълг от 240 милиарда рубли към съветското поделение, който беше отписан. VimpelCom похарчи още 130 милиарда рубли, с цел да изкупи назад еврооблигации на VEON от съветски притежатели посредством издаване на заместващи облигации. Тоест в този момент VimpelCom е станал дебитор по „ холандския “ дълг.
Интересен миг е фактът, че за осъществяване на договорката Фридман получи специфични позволения от Министерството на финансите на Съединени американски щати, управляващите на Англия и Бермудските острови. И едвам тогава е получено съответното право от подкомисия на държавната комисия по задграничните вложения, която се управлява от Министерството на финансите.
В резултат на удивителното съдействие на Министерството на финансите на Съединени американски щати и на Русия дълговото натоварване на холандската VEON Friedman and Co. беше облекчено с 370 милиарда рубли.
Какво от това?
Историята с напускането на задграничния бизнес от Русия има двойно дъно. Значителна част от него действително си оставя надзор над съветските звена, другата част си оставя правото да се върне в комфортен миг.
Трябва ли управляващите да разрешат това? Според мен не. Решението да напусне, взето от западния бизнес е чисто на политическа основа, а не подбудено от някаква икономическа целенасоченост. Не е толкоз значимо дали тази или онази компания е взела съответното решение независимо или под натиска на своето държавно управление / общност. Основното нещо е резултатът. Следователно отговорът на Русия би трябвало да бъде и в политическата повърхност.
Да, продажбата на бизнес се прави със забележителна отстъпка, която доближава 50%, само че чужденците към момента получават пари и ги изтеглят от Русия. Оптималният вид би бил да се национализират активите на западни компании и по-късно да се продадат на търг. Системните либерали обаче не са в положение да вземат толкоз радикални решения.
Но защото това не се случи, страната най-малко е длъжна да подсигурява, че действителните бенефициенти на „ новите “ съветски предприятия не са нерезиденти от вражески страни. И правото на назад изкупуване в границите на 5-10-15 години би трябвало да бъде анулирано. Напуснал си Русия - тук към този момент никой не те чака!
Превод: ЕС
Масовото изселване на западния бизнес от Русия, водено от политически претекстове, докара до милиардни загуби за техните притежатели. И защото от икономическа позиция този развой беше много неуместен, мнозина, с вярата за ярко бъдеще, побързаха да си „ постелят плява “, с цел да могат да се върнат. В последна сметка, макар политическата турбуленция, никой не искаше да загуби „ огромния джакпот “ на съветския пазар.
Прости схеми
Използваните схеми бяха елементарни. Една от най-популярните беше продажбата на активи на алегорична цена на „ вашия “ човек. Ярък образец е Макдоналдс, който мина в ръцете на предприемача Александър Говор, който преди този момент е управлявал няколко франчайз ресторанта на международната верига. Сумата на транзакцията не беше разкрита, само че съгласно самия Говор „ заплащането беше алегорично, под пазарното “.
Заслужава да се означи, че той получи единствено „ заведения за хранене “ (850 точки в цяла Русия), само че не и марката. Поради тази причина заведенията за хранене бяха ребрандирани на „ Вкусно, и точка “. Освен това на Говор е неразрешено да употребява предходните имена и предписания на маркови ястия (например новото меню не съдържа „ марковия “ Big Mac, в този момент е Big Hit).
Ключовото изискване обаче е правото на McDonald`s да изкупи назад продадени активи на пазарна цена в границите на 15 години. По този метод компанията в действителност е сложила собствен личен „ губернатор “ в Русия, който би трябвало да ръководи „ стопанската система “, до момента в който настъпят по-добри времена.
Германската компания Henkel също се контракти за тъкмо същата алтернатива за назад изкупуване в границите на 10 години. Само че, за разлика от McDonald`s, купувачът на бизнеса беше консорциум от вложители: Augment Investments на съсобственика на Pharmstandard Виктор Харитонин, Kisment Capital на Иван Таврин и Elbrus Services (собственост на съоснователя на Elbrus Capital Дмитрий Крюков ).
Компанията промени името си на LAB Industries. В същото време съветското юридическо лице Henkel Henkel Rus LLC не беше ликвидирано, а единствено мина под контрола на записаната в ОАЕ Lead Holding Limited.
Друга много известна скица е прехвърлянето на бизнеса към локалното управление на компанията (топ мениджмънта). Това направи да вземем за пример френската козметична компания L`Occitane. Въпреки обстоятелството, че през април 2022 година тя затвори козметичните магазини и разгласи прекъсване на доставките за Русия, още през юни отвориха порти магазините под марката L`Occitane със същия подбор.
Условията за продажба, тъкмо както в тази ситуация с MCDonald`s, имат значим колорит. По този метод акциите на предприятието, трансферирани на съветското висше управление, остават заложени в компанията майка L`Occitane International. До 2030 година французите имат право да изкупуват назад акции на „ обективна “ стойност. Трябва да се дефинира посредством „ самостоятелна “ експертиза.
Американската компания за обувки Crocs направи същото, прехвърляйки правата за ръководство на локално управление. За задачата беше регистриран нов оператор Claire LLC (според Единния държавен указател на юридическите лица юридическото лице е основано през май 2022 г.) и посредством него бяха обновени доставките на истински артикули. Американците обаче направиха притежател на новата компания не съветски жител, а френски жител. Това беше Ерик Пети, някогашен общоприет шеф на Crocs CIS (руското поделение на Crocs).
Интересна скица за прекачване на активи е употребена при продажбата на немската комерсиална верига OBI. Сумата на договорката беше единствено едно евро, а притежателят на „ новото “ дружество беше известният предприемач Йозеф Лиокумович. Според изявления в медиите, той е поддръжник на семейство Хауб, което от своя страна има част от акционерния капитал на немската OBI.
Американският тръст Ford също остави малка врата за себе си. По този метод компанията излезе от капитала на взаимно дружество с съветската автомобилна индустриална група Sollers (Sollers Ford LLC), като продаде своя дял от 49%. Въпреки това, следвайки образеца на своите „ сътрудници “, тя включи в контракта правото на назад изкупуване за 5 години.
Друга надеждна скица за опазване на съветски активи беше прехвърлянето на съветски клон на компанията - майка, записана в „ другарска страна “. По този път пое полската компания LPP, която има марки като Reserved, House и други Сега съветските активи са регистрирани в китайски консорциум, следен от LPP.
Отделно стои историята с най-големия мобилен оператор VimpelCom (бранда Beeline), който сполучливо се отърси от холандския холдинг VEON (контролиран от офшорните олигарси Фридман, Кузмичев и Хан ). Новият бенефициент беше група от топ мениджъри, ръководени от генералния шеф Александър Торбахов. Условията на договорката се оказаха страхотни за Friedman and Co.
Така цената на VimpelCom се прави оценка на 370 милиарда рубли. VEON имаше дълг от 240 милиарда рубли към съветското поделение, който беше отписан. VimpelCom похарчи още 130 милиарда рубли, с цел да изкупи назад еврооблигации на VEON от съветски притежатели посредством издаване на заместващи облигации. Тоест в този момент VimpelCom е станал дебитор по „ холандския “ дълг.
Интересен миг е фактът, че за осъществяване на договорката Фридман получи специфични позволения от Министерството на финансите на Съединени американски щати, управляващите на Англия и Бермудските острови. И едвам тогава е получено съответното право от подкомисия на държавната комисия по задграничните вложения, която се управлява от Министерството на финансите.
В резултат на удивителното съдействие на Министерството на финансите на Съединени американски щати и на Русия дълговото натоварване на холандската VEON Friedman and Co. беше облекчено с 370 милиарда рубли.
Какво от това?
Историята с напускането на задграничния бизнес от Русия има двойно дъно. Значителна част от него действително си оставя надзор над съветските звена, другата част си оставя правото да се върне в комфортен миг.
Трябва ли управляващите да разрешат това? Според мен не. Решението да напусне, взето от западния бизнес е чисто на политическа основа, а не подбудено от някаква икономическа целенасоченост. Не е толкоз значимо дали тази или онази компания е взела съответното решение независимо или под натиска на своето държавно управление / общност. Основното нещо е резултатът. Следователно отговорът на Русия би трябвало да бъде и в политическата повърхност.
Да, продажбата на бизнес се прави със забележителна отстъпка, която доближава 50%, само че чужденците към момента получават пари и ги изтеглят от Русия. Оптималният вид би бил да се национализират активите на западни компании и по-късно да се продадат на търг. Системните либерали обаче не са в положение да вземат толкоз радикални решения.
Но защото това не се случи, страната най-малко е длъжна да подсигурява, че действителните бенефициенти на „ новите “ съветски предприятия не са нерезиденти от вражески страни. И правото на назад изкупуване в границите на 5-10-15 години би трябвало да бъде анулирано. Напуснал си Русия - тук към този момент никой не те чака!
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ