От епохата на Бенджамин Дизраели и Уилям Гладстон до тази

...
От епохата на Бенджамин Дизраели и Уилям Гладстон до тази
Коментари Харесай

Как се променя ролята на британския министър-председател през годините?

От епохата на Бенджамин Дизраели и Уилям Гладстон до тази на Борис Джонсън и Тереза Мей близо век и половина по-късно, английската политическа система е претърпяла дълбоки промени.

В този интервал Англия се трансформира в действителна народна власт, а изборните права се уголемяват върху все по-голям брой мъже и дами.

Сплашването и подкупването на гласоподаватели от обществения и политически хайлайф отпадат като част от изборната процедура. Правомощията на монархията и Камарата на лордовете последователно понижават, защото определената Камара на общините се приема като преобладаваща парламентарна институция.

Основните политически партии създават публични организационни структури на национално и локално равнище, които получават все по-голяма власт върху лоялността на елементарните поддръжници. Масмедиите пък поемат двойната роля на коментатор и участник в политическия развой.

Всички тези процеси и трансформации неизбежно оказват своето въздействие и върху ролята на министър-председателя, написа историкът Греъм Гудлед за електронното издание History Today.

Лошо дефинирана роля

Един от проблемите на Острова е, че длъжността на английския министър-председател обичайно няма ясна правна формулировка. Обикновено се счита, че тя датира от държавното управление на сър Робърт Уолпол (1721-42), който открива първия министър на монарха като основен управител на кабинета и Народното събрание.

С обособени изключения, постът на министър-председател е синоним на Първи лорд на хазната.

Премиерската купа обаче не се появява в формален документ преди Берлинския контракт от 1878 година Министър-председателят не получава публично място в реда на старшинство в кралския двор до 1905 година Законовото признание на министър-председателя, като лице на заплата със характерни отговорности, става факт чак с приемането на Закона за министрите на короната от 1937 година

Независимо от това, доста преди този миг смисъла на този пост е общопризнато. До средата на викторианския интервал министър-председателят се схваща като освен това от просто „ пръв измежду равни “ в кабинета. Коментарът на Дизраели при спечелването на премиерския пост през февруари 1868 година е, че се "изкачил на върха на мазния дирек “.

Основните отговорности на службата включват ръководство на държавното управление като цяло, в Народното събрание и страната, нормално съчетано с управлението и на най-голямата политическа партия. Освен това министър председател министърът съставлява Обединеното кралство в връзките му с други страни и има водеща роля при формулирането на икономическата и външната политика.

Той има и пълномощието да назначава министри и по този метод да дефинира цялостната форма на държавното управление.

Самата еластичност на ролята (за разлика, да вземем за пример, от президента на Съединените щати, чиито пълномощия и функционалности са строго заложени в конституцията) постоянно е била източник на мощ. Във Англия ролята на министър-председателя зависи значително от личността и стила на индивида, който заема този пост.

Основата на министър-председателската власт

Исторически властта на министър-председателя произтича от мандата на монарха да сформира държавно управление. Във фиктивен смисъл това остава факт до наши дни. До 19-и век обаче е ясно, че нито един министър-председател не може да ръководи без поддръжката на болшинството в Камарата на общините.

Това важи даже за министър председателите, които са заседавали в Камарата на лордовете (както мнозина вършат до пенсионирането на лорд Солсбъри през 1902 г.).

Освен това с годините става по-ясно, че в последна сметка, държавните управления дават отговор пред електората, а не толкоз пред Короната. През първата половина на 19-и век държавното управление във Англия е заменено единствено един път вследствие на общи избори - през 1841 година

Всички други министерства завършват посредством загуба на гласове в Камарата на общините или вследствие на гибелта или пенсионирането на министър-председателя.

През втората половина на 19-и век обстановката е радикално друга - най-малко пет смени на държавните управления са настъпили вследствие на изборни провали. През декември 1868 година Дизраели е първият министър-председател, който подава незабавна оставка при загуба на общи избори, вместо да чака да се срещне с Народното събрание, с цел да бъде гласувано отдръпването му от поста.

Това удостоверява значимостта на националната присъда.

Ролята на монарха при избора на министър-председател непрестанно понижава. Когато партия с парламентарно болшинство има ясно избран водач, това е лицето, което монархът автоматизирано изпраща отпред на кабинета.

Имало е благоприятни условия за персонален избор, когато министър-председател подаде оставка по средата на мандата си по здравословни аргументи, или във време, когато няма формален механизъм за избор на нов партиен водач.

Укрепването на партийната система от края на 19-и век е от решаващо значение за предаването на властта на министър-председателя. Разширяването на изборното право кара партиите в Уестминстър да развият публични организационни структури в страната. Членовете на Народното събрание стартират от ден на ден да осъзнават нуждата да завоюват поддръжка на всеобщо равнище.

В резултат на това партийната преданост придобива възходящо значение. От последните десетилетия на 19 век държавното управление дейно управлява парламентарния график, като вкарва нови процедури, с цел да подсигурява, че неговата стратегия минава през Камарата на общините.

Премахването на пълномощието на Камарата на лордовете да постанова несъгласие на държавното законодателство през 1911 година също усилва пълномощията на министър-председателя. До края на 19-и век 75% от парламентарните разделения могат да бъдат категоризирани като същински двупартийни гласувания, при които най-малко 90% от депутатите гласоподават със своите водачи.

Като част от този развой ролята на така наречен "камшици " (депутати, натоварени да поддържат дисциплината в дадена парламентарна група) придобива по-голямо значение. До началото на 20-и век тези, които жестоко се опълчват на партийната линия, са можели да чакат безмилостно отношение.

През 1948 година, да вземем за пример, четирима прокомунистически депутати са изключени от Лейбъристката партия за оборване на външната политика на държавното управление на Атли, дружно с десен народен представител от Лейбъристката партия, който дал своя вот срещу национализацията на стоманодобивната промишленост.

Затягането на партийната дисциплинираност съответствува с друга наклонност, която набира мощ през 20-и век - разпространяването на масмедиите. Гладстон показва по какъв начин властта на пресата може да бъде овладяна от един упорит политик.

През пролетта на 1880 година неговата бурна акция за изнасяне на речи в равнинния шотландски изборен окръг Мидлотиан е предадена по електрическия телеграф, с цел да бъде оповестена в лондонските вестници. Това основава голям подтик за назначението му за министър-председател.

С появяването на новите медии след Първата международна война министър-председателите се снабдяват и с спомагателна платформа, от която да пропагандират своите политики. През 20-те години на предишния век Стенли Болдуин става първият министър председател, който се настанява в радиопредаванията, до момента в който потреблението на малкия екран от Макмилън е фактор за успеха му на общите избори през 1959 година

Освен това от 1931 година Даунинг стрийт има лична пресслужба. Този орган придобива популярност през 80-те години на предишния век, когато Бърнард Ингам - дълготраен прессекретар на Маргарет Тачър, е упрекнат, че употребява въздействието си в пресата, с цел да дестабилизира изпаднали в недружелюбност министри от кабинета.

Допълнителен фактор за развиването на министър-председателската власт е разширението на обсега на държавния бизнес от края на 19-и век. Създаването на държавни отдели, занимаващи се със селското стопанство, опазването на здравето и жилищното настаняване, превоза и доста други въпроси, непрекъснато уголемява обсега на активността на Уайтхол.

Процесът получи необикновен подтик от въздействието на двете международни войни, и изключително след Втората международна война, когато държавното управление на Атли приключва построяването на "социалната страна ".
Източник: profit.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР