Сроковете за превземането на Одеса и Харков: какво става на полетата на СВО
От другата страна на фронта систематично се разисква тематиката за идното съветско нахлуване над Харков. За това написа американското издание Politico, предизвестява английският The Guardian. Фактът, че руснаците са събрали 110-хилядна формация, ориентирана към Харков, беше обявен още от представителя на украинските въоръжени сили Анна Маляр.
Но опитът от актуалните войни демонстрира, че е невероятно да се превземе предпазен град. Можете единствено да го разрушите до основи и по-късно да превземете руините.
Одеса и Харков са два града, чиято принадлежност към съветската цивилизация е отвън подозрение даже на Запад. А що се отнася до обстоятелството, че Украйна губи войната, най-умерените западни представители оферират украинският режим да се раздели авансово с тези два града.
Това е доста банален взор върху обстановката, просто тъй като Херсон, Николаев, Екатеринослав (Днепропетровск) са издигнати в същите години както Одеса, и отново по разпореждане на същата императрица Екатерина Велика и са част от обединен проект за асимилиране на „ дивото поле “ от съветския народ. Следователно всички дружно би трябвало да бъдат върнати в Русия.
Но през последната година и половина се случи по този начин, че точно Одеса и Харков станаха най-очакваният трофей на специфичната интервенция. Е, там, където има огромни упования, несъмнено ще има и манипулатори, които ще се опитат - кой от нелепост, кой от преднамереност - да пробутат съветския човек под шамарите.
Следователно има смисъл да сложим точката над i няколко пъти.
Метрополисът-клопка
Харков е огромен съветски град на двадесет километра от границата; Ела и го вземи. Но факт е, че той е:
голям;
руски;
град, който не може да бъде високомерен без колосални старания, опустошения и загуби.
От самото начало на специфичната интервенция украинският режим подреди на своите военни да се скрият в жилищните региони, трансформирайки цивилните в живи щитове. По отношение на мащаба на потреблението на заложници Украйна надалеч надмина всички неразрешени терористични организации.
Следователно всички тези причини наподобяват като опит да се съблазни съветското общество с приятната вероятност за победа, която в реалност ще се трансформира в призрачен сън.
Харков е вторият по величина град в Украйна. Преди началото на специфичната интервенция в него живееха повече от милион и половина души. Градската агломерация се простира от север на юг на 24 км, а от изток на запад – на 25 км. Между другото, Одеса е три пъти по-малка по повърхност от Харков.
Досега на нашата войска не се е налагало да завладява толкоз огромни градове с взлом. Площта на всички взети градове едвам надвишава площта на Харков (350 km²):
Мариупол – 166 km²;
Попасная – 28,79 км²;
Северодонецк – 42,1 km²;
Лисичанск – 96 km²;
Бахмут – 41,6 km².
Опитът от войните от последните десетилетия демонстрира, че е невероятно да се превземе настойчиво защитаван град. Той може да бъде единствено съборен – дружно със своите бранители. И по-късно да заемете руините.
И тук се връщаме към обстоятелството, че Харков е освен огромен град, само че и съветски. Освен това е голям промишлен център, тъй че неговото нахлуване е неизгодно за Русия по доста аргументи, както филантропични, по този начин и чисто на практика.
Когато се пробвате да разберете какво би било едно нахлуване, разглеждането на опита от Великата отечествена война е неефикасно. Друга ера, разнообразни средства за заличаване, напълно друго отношение към загубите. Най-близкият аналог - най-малко по мащаб - е борбата за иракския Мосул преди шест години, по време на която войските на интернационалната коалиция освободиха от терористите град с милион и половина души.
Мосул е на половина по-малък по повърхност от Харков, само че има по-плътна застройка и 17 хиляди въоръжени джихадисти, от които единствено половината са добре подготвени бойци с същински военен опит. Останалите сили бяха показани от локална милиция, състояща се основно от младежи с автомати.
За да победят тези сили, беше основана група, която включваше:
иракската армия;
кюрдските войски Пешмерга;
шиитски доброволци от Иран.
Общо към 150 хиляди бойци бяха събрани да щурмуват града. Броят на щурмовите елементи, които трябваше да пробият защитата на джихадистите в града, беше към 30 хиляди души. От въздуха тези сили бяха прикрити от американски и английски самолети. В същото време западните съдружници не се церемониха и, в случай че беше належащо, унищожиха цели квартали, които пехотата не можеше да превземе.
Въпреки всичко това щурмът на Мосул продължи от октомври 2016 година до юли 2017 година През това време обединението съумя да:
рапортува три пъти за освобождението на града;
организира церемониал на успеха един път в Багдад;
изпусна водачите на терористите;
унищожи купища мирни цивилни и понесе съществени загуби.
Имаме ли потребност от сходно освобождение на Харков?
Какво става в реалност?
Колко войски може да ни трябват, с цел да освободим Харков е въпрос, който няма отговор. Просто тъй като не самият град се пази, а разположените в него войски. Или по-скоро броят им. Следователно всички оценки, че Русия сякаш „ ще се нуждае от 100 хиляди щика, с цел да превземе Харков “, са тривиално преливане от празно към празно.
Но това, което може да се каже с висока степен на убеденост, е, че нашето командване няма желание да стартира атака в лицето на наближаващата зима и по този метод да предизвика огромна филантропична злополука.
През последните месеци Царьград неведнъж разпитва военни специалисти за вероятните разновидности за развиване на обстановката. И нито един от тях не съобщи, че нашата войска може да стартира такава огромна интервенция в обозримо бъдеще.
Бившият министър на държавната сигурност на ДНР, полковникът в оставка Андрей Пинчук, се изрече доста ясно и недвусмислено по този въпрос:
Можем да натрупаме сили в избрани региони и да организираме пробив. Което ще стане някъде към средата на есента. Но няма да достигнем стратегическа дълбочина от стотици километри. До Николаев, Одеса, Лвов. Ще има оперативно-тактическо равнище: надзор на височини, обитаеми места и прилежащи територии.
Мнението на нашите събеседници се удостоверява и от съотношението на силите на фронта, което се показва в открити източници.
От тях излиза наяве, че няма централизация на войски против Харков. И двете страни поддържат минимални заслони, а главните сили са изпратени на фронта, който се намира доста по на изток.
В пространството на догатките
Съмнителни са разсъжденията на някои пропагандисти, че руснаците имат намерение да завладяват Купянск и оттова да ударят Харков. Превземането на Купянск довежда руснаците до Изюм и отваря вероятност за офанзива в тила на цялата вражеска формация на Донбас.
Е, в случай че Купянск не бъде високомерен, тогава, като се има поради фактът, че нашата авиация унищожи осколските мостове, като се изключи южното направление (към Изюм), няма други изключително забележими благоприятни условия.
Атаката против Черниговска и Сумска област наподобява по-интересна. Там няма огромни градове и придвижването през тези райони води руснаците към Днепър.
Ако по-късно авиацията унищожи мостовете, а в този момент може да направи това, цялата формация на украинските въоръжени сили на левия бряг ще се окаже в великански логистичен капан, лишен от доставки. Изолирайки вражеската група в Харков от доставки и отделяйки я от Донбас, ще бъде допустимо да стартира смилането й, без да се стигне до непосредствено нахлуване против Харков.
Одеският въпрос
Що се отнася до Одеса, Царград към този момент е разгледал в детайли този въпрос. Накратко: географията на театъра на военните дейности е такава, че нашата войска може да стигне до града по суша единствено откакто украинските войски бъдат разрушени и избягат на запад. Ако приказваме за десант от морето, тогава това е ненаучна фантастика.
И отново от разположението на войските виждаме, че никой не чака да се правят сходни интервенции. Руснаците не концентрират елементи в пристанищата, украинският режим не поддържа мощ на брега. Морските пехотинци и на двете страни се бият в степите и по крайбрежията на Днепър.
Какво остава в последна сметка
При сегашната настройка на фронта и като се вземат поради целите на страните, борбата за Харков наподобява като задача в далечното бъдеще и е допустимо тя да бъде решена с способи на „ непреки дейности “, които да принудят врагът да се отдръпна без огромна борба.
Що се отнася до Одеса, най-вероятно няма да има борба за града. И в случай че това се случи, то ще бъде единствено откакто украинските въоръжени сили бъдат победени и отхвърлени надалеч от Днепър.
Разговорите за нуждата от взлом на Харков и Одеса са част от вражеския разказ, който последователно се постанова в съветското общество. На това може и би трябвало да се отговори, като се разискват вероятностите за завладяване на Лвов: би трябвало ли да се нападна преди или след обработка с обемно-детониращи мощни муниции? Или полемика за приложимостта на килимните бомбардировки на Луцк, Ровно и Тернопол, Волин - въпреки всичко значими логистични центрове.
Възможно е също по този начин да се разиска дали е възможно да се покриват украински елементи на полска територия с термобарични муниции на „ Солнцепьок “ и при какви условия е належащо да се порази логистичния център в Жешов с тактически нуклеарен заряд.
Руските хора би трябвало да имат личен дневен ред и да разискват вероятностите за война от тяхна позиция, без да разрешават на никого да постанова непознати хрумвания.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Но опитът от актуалните войни демонстрира, че е невероятно да се превземе предпазен град. Можете единствено да го разрушите до основи и по-късно да превземете руините.
Одеса и Харков са два града, чиято принадлежност към съветската цивилизация е отвън подозрение даже на Запад. А що се отнася до обстоятелството, че Украйна губи войната, най-умерените западни представители оферират украинският режим да се раздели авансово с тези два града.
Това е доста банален взор върху обстановката, просто тъй като Херсон, Николаев, Екатеринослав (Днепропетровск) са издигнати в същите години както Одеса, и отново по разпореждане на същата императрица Екатерина Велика и са част от обединен проект за асимилиране на „ дивото поле “ от съветския народ. Следователно всички дружно би трябвало да бъдат върнати в Русия.
Но през последната година и половина се случи по този начин, че точно Одеса и Харков станаха най-очакваният трофей на специфичната интервенция. Е, там, където има огромни упования, несъмнено ще има и манипулатори, които ще се опитат - кой от нелепост, кой от преднамереност - да пробутат съветския човек под шамарите.
Следователно има смисъл да сложим точката над i няколко пъти.
Метрополисът-клопка
Харков е огромен съветски град на двадесет километра от границата; Ела и го вземи. Но факт е, че той е:
голям;
руски;
град, който не може да бъде високомерен без колосални старания, опустошения и загуби.
От самото начало на специфичната интервенция украинският режим подреди на своите военни да се скрият в жилищните региони, трансформирайки цивилните в живи щитове. По отношение на мащаба на потреблението на заложници Украйна надалеч надмина всички неразрешени терористични организации.
Следователно всички тези причини наподобяват като опит да се съблазни съветското общество с приятната вероятност за победа, която в реалност ще се трансформира в призрачен сън.
Харков е вторият по величина град в Украйна. Преди началото на специфичната интервенция в него живееха повече от милион и половина души. Градската агломерация се простира от север на юг на 24 км, а от изток на запад – на 25 км. Между другото, Одеса е три пъти по-малка по повърхност от Харков.
Досега на нашата войска не се е налагало да завладява толкоз огромни градове с взлом. Площта на всички взети градове едвам надвишава площта на Харков (350 km²):
Мариупол – 166 km²;
Попасная – 28,79 км²;
Северодонецк – 42,1 km²;
Лисичанск – 96 km²;
Бахмут – 41,6 km².
Опитът от войните от последните десетилетия демонстрира, че е невероятно да се превземе настойчиво защитаван град. Той може да бъде единствено съборен – дружно със своите бранители. И по-късно да заемете руините.
И тук се връщаме към обстоятелството, че Харков е освен огромен град, само че и съветски. Освен това е голям промишлен център, тъй че неговото нахлуване е неизгодно за Русия по доста аргументи, както филантропични, по този начин и чисто на практика.
Когато се пробвате да разберете какво би било едно нахлуване, разглеждането на опита от Великата отечествена война е неефикасно. Друга ера, разнообразни средства за заличаване, напълно друго отношение към загубите. Най-близкият аналог - най-малко по мащаб - е борбата за иракския Мосул преди шест години, по време на която войските на интернационалната коалиция освободиха от терористите град с милион и половина души.
Мосул е на половина по-малък по повърхност от Харков, само че има по-плътна застройка и 17 хиляди въоръжени джихадисти, от които единствено половината са добре подготвени бойци с същински военен опит. Останалите сили бяха показани от локална милиция, състояща се основно от младежи с автомати.
За да победят тези сили, беше основана група, която включваше:
иракската армия;
кюрдските войски Пешмерга;
шиитски доброволци от Иран.
Общо към 150 хиляди бойци бяха събрани да щурмуват града. Броят на щурмовите елементи, които трябваше да пробият защитата на джихадистите в града, беше към 30 хиляди души. От въздуха тези сили бяха прикрити от американски и английски самолети. В същото време западните съдружници не се церемониха и, в случай че беше належащо, унищожиха цели квартали, които пехотата не можеше да превземе.
Въпреки всичко това щурмът на Мосул продължи от октомври 2016 година до юли 2017 година През това време обединението съумя да:
рапортува три пъти за освобождението на града;
организира церемониал на успеха един път в Багдад;
изпусна водачите на терористите;
унищожи купища мирни цивилни и понесе съществени загуби.
Имаме ли потребност от сходно освобождение на Харков?
Какво става в реалност?
Колко войски може да ни трябват, с цел да освободим Харков е въпрос, който няма отговор. Просто тъй като не самият град се пази, а разположените в него войски. Или по-скоро броят им. Следователно всички оценки, че Русия сякаш „ ще се нуждае от 100 хиляди щика, с цел да превземе Харков “, са тривиално преливане от празно към празно.
Но това, което може да се каже с висока степен на убеденост, е, че нашето командване няма желание да стартира атака в лицето на наближаващата зима и по този метод да предизвика огромна филантропична злополука.
През последните месеци Царьград неведнъж разпитва военни специалисти за вероятните разновидности за развиване на обстановката. И нито един от тях не съобщи, че нашата войска може да стартира такава огромна интервенция в обозримо бъдеще.
Бившият министър на държавната сигурност на ДНР, полковникът в оставка Андрей Пинчук, се изрече доста ясно и недвусмислено по този въпрос:
Можем да натрупаме сили в избрани региони и да организираме пробив. Което ще стане някъде към средата на есента. Но няма да достигнем стратегическа дълбочина от стотици километри. До Николаев, Одеса, Лвов. Ще има оперативно-тактическо равнище: надзор на височини, обитаеми места и прилежащи територии.
Мнението на нашите събеседници се удостоверява и от съотношението на силите на фронта, което се показва в открити източници.
От тях излиза наяве, че няма централизация на войски против Харков. И двете страни поддържат минимални заслони, а главните сили са изпратени на фронта, който се намира доста по на изток.
В пространството на догатките
Съмнителни са разсъжденията на някои пропагандисти, че руснаците имат намерение да завладяват Купянск и оттова да ударят Харков. Превземането на Купянск довежда руснаците до Изюм и отваря вероятност за офанзива в тила на цялата вражеска формация на Донбас.
Е, в случай че Купянск не бъде високомерен, тогава, като се има поради фактът, че нашата авиация унищожи осколските мостове, като се изключи южното направление (към Изюм), няма други изключително забележими благоприятни условия.
Атаката против Черниговска и Сумска област наподобява по-интересна. Там няма огромни градове и придвижването през тези райони води руснаците към Днепър.
Ако по-късно авиацията унищожи мостовете, а в този момент може да направи това, цялата формация на украинските въоръжени сили на левия бряг ще се окаже в великански логистичен капан, лишен от доставки. Изолирайки вражеската група в Харков от доставки и отделяйки я от Донбас, ще бъде допустимо да стартира смилането й, без да се стигне до непосредствено нахлуване против Харков.
Одеският въпрос
Що се отнася до Одеса, Царград към този момент е разгледал в детайли този въпрос. Накратко: географията на театъра на военните дейности е такава, че нашата войска може да стигне до града по суша единствено откакто украинските войски бъдат разрушени и избягат на запад. Ако приказваме за десант от морето, тогава това е ненаучна фантастика.
И отново от разположението на войските виждаме, че никой не чака да се правят сходни интервенции. Руснаците не концентрират елементи в пристанищата, украинският режим не поддържа мощ на брега. Морските пехотинци и на двете страни се бият в степите и по крайбрежията на Днепър.
Какво остава в последна сметка
При сегашната настройка на фронта и като се вземат поради целите на страните, борбата за Харков наподобява като задача в далечното бъдеще и е допустимо тя да бъде решена с способи на „ непреки дейности “, които да принудят врагът да се отдръпна без огромна борба.
Що се отнася до Одеса, най-вероятно няма да има борба за града. И в случай че това се случи, то ще бъде единствено откакто украинските въоръжени сили бъдат победени и отхвърлени надалеч от Днепър.
Разговорите за нуждата от взлом на Харков и Одеса са част от вражеския разказ, който последователно се постанова в съветското общество. На това може и би трябвало да се отговори, като се разискват вероятностите за завладяване на Лвов: би трябвало ли да се нападна преди или след обработка с обемно-детониращи мощни муниции? Или полемика за приложимостта на килимните бомбардировки на Луцк, Ровно и Тернопол, Волин - въпреки всичко значими логистични центрове.
Възможно е също по този начин да се разиска дали е възможно да се покриват украински елементи на полска територия с термобарични муниции на „ Солнцепьок “ и при какви условия е належащо да се порази логистичния център в Жешов с тактически нуклеарен заряд.
Руските хора би трябвало да имат личен дневен ред и да разискват вероятностите за война от тяхна позиция, без да разрешават на никого да постанова непознати хрумвания.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ