От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

През 2023 година държавните управления на едвам 13 страни от общо 193 държави-членки на Организацията на Обединените народи (ООН) са ръководени от дами. Девет от тези 13 страни имат за първи път в историята си жена министър-председател. Около половината от тези 13 страни се намират в Европа. Това въпреки и малко посланичество на дамите в политическото ръководство, действително е огромно достижение в исторически проект.

Движението за правата на дамите са заражда още през XIX в. с появяването на суфражетките, само че е нужно да минат десетилетия, с цел да може дамите да получат право на глас и даже през днешния ден не във всички страни по света те могат да го упражняват. Ако Нова Зеландия се слави като първата страна, която дава на дамите правото да гласоподават на парламентарни избори през 1893 година, то първата страна в света, която се оглавява от жена министър-председател е Цейлон (дн. Шри Ланка), което се случва на парламентарните избори през 1960 година

Тя не произлиза от инцидентно семейство. Тя е вярваща будистка, чийто роден език е синхалски. Звездите и качествата на сватовници, обвързват ориста й с тази на един от водачите на цейлонския политически хайлайф. По време на политическата си кариера, тя непрекъснато е атакувана от опозицията. Те насочат към нея както общоприети обвинявания като корупция и корист с власт, по този начин и сексистки нападки, като едно от честите обръщения към нейния екип е „ кухненския кабинет “.

Сирима Ратвад се ражда на 17 април 1916 година в имението на вуйна си в Ратнапура, Цейлон. Тя е най-голямото от седем деца в фамилията на Барнс Ратват и Розалинд Махавелатене Кумарихами. Има петима братя и една сестра. Фамилията на Сирима е извънредно знатна родословното дърво може да се наблюдава обратно до Кралство Канди (1469–1815), страната, която господства над острова преди да дойдат британците.

Дядо й, а след това и татко й са политици и извършват длъжността „ рейд махатмая “ на град Балангода – висока служба, която значи, че съставляват общността пред английската колониална администрация. Един от чичовците й е първият положен в рицарство поради политическите си заслуги в ръководството на Цейлон. Семейството е заможно, живее във вауава, колониално имение и е уважавано от съгражданите си.

Като първородно дете, Сирима получава доста положително за времето си обучение, следвайки стадиите на католическата просветителна система. Тя посещава частна детска градина, по-късно е изпратена в град Ратнапура в гимназия Фъргюсън и най-после посещава един от най-хубавите частни пансиони в Цейлон към Манастира Света Бригита. Макар да получава католическо обучение, Сирима си остава вярна на будизма. Освен доста положително асимилиране на предмети, с помощта на образованието си тя приказва и доста добре британски език.

Семейството й е извънредно политически интензивно и по тази причина не е изненада за никого, когато едвам на 19 години, Сирима стартира да се занимава със обществена и благотворителна активност. Тя става ковчежник на Лигата за обществени услуги, служба, която заема в продължение на пет години. Като такава тя се включва в градежа на клиники в селските региони, раздава храна и медикаменти на нуждаещите се и поставя доста старания за възстановяване на изискванията на живот в тези изостанали райони.

От друга страна, през тези пет години, фамилията й е заето с това да й търси подобаващ брачен партньор. Като една от най-старите аристократични семейства в Цейлон, този съюз не може да е инцидентен. Въпреки че намират положителни партии в лицето на собствен братовчед и на сина на една от знатните семейства на Острова, Сирима отхвърля и двете оферти.

Тогава, след следващото прорицание от страна на звездите, един сватовник предлага като претендент Соломон Уест Риджуей Диас Бандаранайке. Той произлиза от заможно политическо семейство, приключил е Оксфорд и по това време е министър по административните въпроси. Той обаче не е добра партия, тъй като е от т.нар новобогаташи и родът му не произлиза от аристократична фамилия. Въпреки това двамата се срещат, харесват се и фамилиите им утвърждават съюза.

На 2 октомври 1940 година Сирима става госпожа Сиримаво Бандаранайке. През идващите близо 20 години тя се посвещава главно на фамилията си. Двамата със Соломон имат три деца: две дъщери – Сунетра и Чандрика и един наследник – Анура. Най-голямата приключва Оксфорд, като татко си, по-малката – Сорбоната, а брат им – Университета в Лондон. Когато порастват Сунетра се отдава на благотворителна активност, а Чандрика и Анура влизат в политиката по стъпките на своите предшественици.

Бракът сред Сиримаво и Соломон се оказва сполучлив. Двамата са добър тандем – той се концентрира върху политическата си кариера, а тя се отдава на обществена активност. Соломон бързо се изкачва по политическата стълбица. Той става член на дясно-центристката Обединена Национална партия, която е една от водещите политически сили в Цейлон. Соломон влиза в Долната камара на локалния сенат, след което е определен за министър на опазването на здравето и локалното ръководство.

През това време Сиримаво става секретар на най-голямата доброволческа организация на дамите в страната – „ Асоциация на дамите в Ланка “. Отново фокус на активността й е развиването на селските региони, подобряването на земеделието, в частност развъждането на оризови култури и битката с дефицита на храна. С годините, фокусът на работата й се уголемява и тя стартира да се бори за по-големи права на дамите, по-добро обучение за девойките и по-добре структурирана обществена политика в страната.

Макар и не показно, Соломон постоянно се допитва до брачната половинка си за някои свои политически решение. Смята се, че точно тя го подтиква да напусне Обединена Национална партия и да сътвори своя – Партия „ Свобода за Шри Ланка “. През 50-те години двамата интензивно пътуват из страната и вземат участие в редица политически акции. Всичко това се отплаща и през 1956 година Соломон става четвъртият министър-председател на Цейлон. Народът го харесва и го назовава „ Сребърната камбана на Азия “. За страдание фамилията благополучие не трае дълго по-късно. На 25 септември 1959 година Соломон е прострелян неведнъж от будистки духовник и на идващия ден издъхва от раните си.

Покушението довежда до политически безпорядък в страната. Арестуват се съперници, сменят се министри, провеждат се чести избори, които не довеждат до непрекъснато държавно управление. В този тежък миг, основаната от Соломон Партия „ Свобода за Шри Ланка “ се обръща към Сиримаво да заеме мястото на брачна половинка си.

Тя е известна и обичана персона и може да сплоти народа. Не е ясно, дали тя става политик, с цел да уважи паметта на брачна половинка си или тъй като се възползва от по този начин създалата се обстановка. Вероятно по малко и от двете, защото тя освен произлиза от политическо семейство, само че и през годините не стопира да се занимава интензивно с социална активност. По време на предизборната си акция, Сиримаво освен  твърди, че ще извърши обещанията, които брачният партньор й е дал към народа, само че и че ще се бори за учредяването на република със собствен формален език.

На 21 юли 1960 година Сиримаво става освен министър-председател на Цейлон, само че и първата жена в света, която заема този висок пост. Дори някои членове на партията да са си представяли, че елементарно ще могат да направляват нейните дейности Сиримаво бързо им демонстрира, че са си правили неверни сметки. По време на своя петгодишен мандат, тя открива едно властническо ръководство и има доверие единствено на кабинета си, където парламентарен секретар и министър на финансите е нейния племенник – Феликс Диас Бандаранайке.

Във външно-политически проект Сиримаво сближава Цейлон повече с страните, под комунистическо ръководство като Русия и Китай. Същевременно тя резервира положителни връзки с Англия и продължава сполучливата търговия с чай. Благодарение на умелите й дейности Цейлон става една от държавите-основатели на Движение на необвързаните страни, интернационална организация от страни, които не са членки на военни блокове, учредена от югославския президент Йосип Броз Тито. Сиримаво съумява и да потуши напрежението сред Индия и Китай, зародило през 1962 година около Сино-индийската война.

Ако интернационалната политика е във напредък, то вътрешната не може да се похвали със същите триумфи. Сиримаво води целенасочена политика в две посоки – понижаване на въздействието на британците и на общността, която приказва езика Тами. Бандаранайке национализира банковото дело, търговията, застрахователните сдружения и петролната промишленост в страната. На национализация са подложени и всички католически просветителни институции.

През 1961 година нейният роден синхалски език става формален в страната, което води до протести на общността Тами из цялата страна. Недоволство измежду народа провокират високите налози и все по-увеличаваща се инфлация. През 1962 година военните вършат несполучлив опит да смъкват Бандаранайке от власт. Отговорът на Сиримаво към размириците е още по-строга политика. Когато през 1964 година тя се пробва да национализира и целия щемпел, с което да постави завършек на свободата на словото, опозицията вижда опция да я смъкна от власт.

След като губи изборите през 1965 година, Сиримаво минава в съпротива. През този стадий от политическата си кариера, тя още повече задълбочава връзките си с левите политически сили. Бандаранайке желае да се върне на власт и е доста дейна в идната си предизборна акция, която носи комунистически лозунги като спиране на връзките с „ империалистическите “ партньорски страни и национализация на задграничните банки. Тези популистки възгласи й печелят нейния втори мандат.

В интервала 1970 – 1977 година Сиримаво още веднъж застава отпред на страната и ръководи в коалиция с комунистическата партия в страната. Най-голямото достижение през този неин втори мандат е отхвърлянето на английската колониална власт и постигането на независимостта на страната. През май 1972 година Цейлон става Република Шри Ланка. Сиримаво се бори за по-голямо посланичество на дамите в политиката и назначава първата жена в новосъздадения кабинет на Шри Ланка – Сива Обейесекере.

Друга позитивна смяна, която внася е основаването на министерство по въпросите на дамите и децата. От друга страна, през този втори мандат се ускоряват извънредно левите ограничения на кабинета. Чуждестранните банки са национализирани, както и предприятията с над 100 индивида. Тази мярка видимо е ориентирана към задграничните акционери и цели намаляването на тяхното въздействие, само че действително задушава бизнес начинанията на самото население. Извършена е огромна земеделска промяна, която обаче не довежда до превъзмогване на проблемите с дефицита на храна.

В последна сметка Сиримаво е свалена от власт по обвинявания в корупция и за това, че урежда членове на своето семейство на високи публични постове. За следващ път нейната външна политика е по-успешна от ограниченията, които взима във вътрешно-политически проект. Опозицията по този начин и не съумява да отстрани Сиримаво от политиката. През идващите 10 години тя продължава да е водач на своята партия.

Синът й Анура работи наедно с нея в Партия на Свободата (преименуваната Партия за Свобода на Шри Ланка) и измества фокуса на членовете й в по-десния политически набор. През 1989 година по време на парламентарните избори, Сиримаво едвам оцелява след бомбен атентат, ориентиран против нея. През този интервал в партията към този момент работи и щерка й – Чандрика и с времето тя измества по въздействие брат си като водеща политическа фигура.

През 1994 година точно тя става министър ръководител на Шри Ланка и назначава майка си за министър без портфейл. Същата година става още една политическа смяна, тъй като Чандрика печели президентските избори в страната и става първата жена президент на Шри Ланка.

Когато щерка й става президент, Сиримаво поема поста министър-председател от нея, което бележи нейния третия мандат. По това време тя е на 78 години и няма нито силата, нито здравето да е дейна както преди. Шри Ланка става президентска република, консолидирайки властта главно в ръцете на щерка й Чандрика, а поста министър-председател резервира главно представителни функционалности. Здравето на Сиримаво се утежнява с всяка година. Към края на живота си тя е в инвалидна количка, страда от диабет и от раните получени по време на бомбения атентат против нея. На 10 октомври 2000 година тя получава сърдечен удар и умира.

Шри Ланка публикация два дни народен печал, а тленните остатъци на Сиримаво са положени в особено построен пантеон. Бандаранайке трансформира историята на страната си. Именно при нея английският колониализъм е отритнат и на негово място стартира да се развива самостоятелната страна Шри Ланка. Самата тя смята себе си за „ Майка на републиката “.

След гибелта си Сиримаво е подложена на спомагателна рецензия – че е болшевик, че не е направила задоволително за правата на дамите, че ръководството й е било властническо и така нататък Макар да има истина във всяко изказване, остава обстоятелството, че Бандаранайке прокарва пътя на всички дами в политиката на Шри Ланка и също така появявайки се на международната политическата сцена демонстрира, че и дами могат да бъдат част от огромните политици.