От хотели до каравани и бодлива тел: Как България се справи с кризата с украинските бежанци
От положителни, транспарантни решения, експертни решения, до липса на тактика и дълготрайна визия. От топло посрещане, до изпъждане и липса на изхранване. От поръчка за интеграция, до затваряне на порти. От хотели с петстепенно меню до центрове с каравани и бодлива тел. От едната прекаленост в другата - това е най-краткото резюме на това по какъв начин наподобява ръководството на рецесията с украинските бежанци от българските управляващи от началото на съветската инвазия в Украйна. Зад този извод застават представители на неправителствени организации, дейни от 24-ти февруари насам. Така на прага на годишнината от войната в Украйна е известно, че програмата за подкрепяне на украинците е удължена с една година, само че не е известно каква е тактиката на управляващите за ръководството на потока, интеграцията, подпомагането на хората. По данни на неправителствени организации на доста места хората се оправят сами или с помощта на общността от украинци, както и благодарение на посредници.
Те признават, че първоначално са вземани доста положителни решения, имало е добра организация и съгласуваност сред институциите, процедури са били опростявани. Но въпреки това поради неналичието на дълготрайна визия за справяне с потока и ръководството му, липса на добре изработен бюджет, на информационна тактика, а след това поради политическата неустойчивост и рухването на държавно управление, нищо не остава от положителните планове.
За така наречен Национален действен щаб, който преди е заседавал всяка седмица, даже и онлайн, в който са били включени неправителствени организации, в този момент съвсем нищо не е известно - по кое време и по какъв начин заседава, кой членува в него и кой взима решения. " Дневник " изпрати заявление за достъп до социална информация по тематиката.
Официално управляващите (служебното държавно управление с министър председател Гълъб Донев, само че и предходните ръководещи от кабинета на Кирил Петков) споделят (в своите брифинги и известия по темата), че са подхванали хуманни и положителни стъпки и че България е предоставила положителни условия на бягащите от война. Според последното държавно решение краткотрайната протекция на бежанците от Украйна, потърсили леговище у нас, се удължава с една година - до февруари 2024 година. Това беше предстоящо с оглед, че и Европейската комисия удължи действието на Директивата за краткотрайна протекция ".
Статистиката демонстрира, че през България от началото на рецесията са минали над един милион души. От тях останали са над 50 хиляди души, 11 хиляди са настанени в държавни и общински бази, а останалите са съумели сами да си намерят място и да заплащат независимо наем. Сред хората в България има доста пенсионери, както и майки с деца, хора с хронични болести.
Настана мрак. Те направиха всичко допустимо да изгонят останалите в страната украинци. Никой не знае кой е в този Национален действен щаб, по кое време той заседава, какво прави
Илиана Савова,
Български Хелзинкски комитет
Кошмарна турбулентност или по какъв начин служебното държавно управление прави нещата сложни
" Ако би трябвало да стартираме с позитивните неща, бяха направени доста такива. Подходът на държавното управление на Кирил Петков украинците да бъдат настанени хотели беше добър като знак към тях, бързо институциите се проведоха, с цел да има регистрация на влизащите още по граничните пунктове, беше съответно образуван спешен щаб, който работеше в добър формат - с представители на неправителствени организации, заседаваше всяка седмица, даваше се информация и насоки ", разяснява пред " Дневник " Диана Димова от фондация " Мисия Криле ".
Организацията, основана в Стара Загора от години се занимава с бежанци, главно такива, които идват от Турция (афганистанци, иракчани, сирийци).
През последната година те се занимаваха и с доста украинци, като работят с 12 украински посредника, които обслужват и оказват помощ на над 300 фамилии в Старо Загорска и Хасковска област. По думите й на фона на позитивните неща, е липсвала дълготрайна тактика за ръководство на рецесията.
" Трябва да се направи разбор за тактиките, които бяха определени. Не считаме, че беше най-удачната опция беше тези хора да бъдат настанявани в хотели. Голяма част от тези ограничения бяха подхванати, с цел да се компенсират хотелиерите след пандемията, а напъните не бяха фокусирани върху потребностите на хората. Като стана известно, след три месеца, че парите свършват, същия политически екип взе съществено друго решение - трансферираха хората в центровете в Елхово и Сарафово - без задоволително информация и предварителна акция ", споделя още Димова.
Според нея тази турбулентност и внезапна промяна в решенията на ръководещите се е отразила зле на хората, които са се чувствали изплашени, застрашени и комплицирани. " Изведнъж решенията започнаха да се вземат непринудено, без допитване до специалисти. И след това пристигна служебното държавно управление. Чиито решения по връзки на украинските бежанци се вземат на мрачно, без претекстове ", споделя още Димова.
Илиана Савова от Българския Хелзински комитет (БХК) е още по-крайна в оценката си за служебния кабинет на Гълъб Донев: " Настана мрак. Те направиха всичко допустимо да изгонят останалите в страната украинци. Никой не знае кой е в този Национален действен щаб, по кое време той заседава, какво прави. Приемат стратегии, които лимитират филантропичното подкрепяне. Общо взето от решенията им излиза, че един украинец, в случай че може самичък да се самоарестува, самичък да се заведе до Елхово, нищо че там няма кой да му обърне внимание и да го профилира. Може да е неработоспособен, непридружено дете, за служебното държавно управление това няма значение. Няма стратегии за интеграция ", споделя още Савова. По думите и е извънредно значимо да има оценка на потребностите на хората, с цел да може ръководството да е по-добро, а шансът на хората за естествен живот по-голям. Регистрираните с краткотрайна протекция имат право както на здравно обезпечаване и обществени услуги. Ползването на здравна помощ става посредством заплащането на здравните осигуровки, а достъпът до обществена услуга става посредством документи документи в съответната дирекция " Социално подкрепяне " по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата поддръжка.
Но по данни на организации и доброволци, неотдавна представени в напрактика това не се случва. Услугите и информацията за тях сами на български, достъпът до тях е стеснен поради местоположението на тези центрове, които са отдалечени от местата, в които има настанени украинци.
Работят в хотелиерството и където съумеят
От Главна ревизия по труда предоставиха на " Дневник " данни, съгласно които близо 15 хиляди души са почнали работи. От организацията прецизират, че броят на подадените уведомления и на почналите работа лица се получава с струпване на данни за целия интервал на събирането им от началото на войната. Те също обръщат внимание, че броя на уведомленията и за броя на лицата не е относим към фактически работещите украински жители. Уведомленията, които са постъпили в организацията демонстрират, че украинските жители се наемат както на срочни, по този начин и на безсрочни трудови контракти. Най-често те се наемат в ресторантьорството и хотелиерството, в търговията на дребно, в областта на осведомителните услуги; в производството на облекло и хранителни продукти; произвеждане на компютърна и информационна техника, електронни и оптични продукти; образуване на хазартни игри (наемат се украински жители като крупиета); транспорт; строителство и други
По данни на Диана Димова огромна част от хората, които са решили да останат в България съумяват да се оправят сами, както и с помощ на основаните по места общности от украинци. " Имат компликации, само че в разнообразни сфери на публичния живот, все по- постоянно срещаме украински жители, само че това се дължи на техните старания, не толкоз на нашето гостолюбие ", споделя още Димова. По думите й даже отношението на българите към украинците е минало от едната прекаленост в другата - от необятно отваряне на вратите на домовете, помощ, подпомагане, до затваряне на тези порти и конфигуриране против украинците, поради чувството, че те получават по-лесен достъп до обществени услуги и привилегии.
" А това не е правилно. Помня думите на един немски специалист, който преди години беше на посещаване в Харманли. Там го попитаха какво е отношението към бежанците в Германия? И той отговори: тези хора, никой не ги вижда към този момент. Тогава не можахме да разберем какво имаше поради. Но в този момент разбирам и се надявам, че с украинците ще стане същото. Просто ще съумеят да станат част от обществото ", декларира Димова.
Наталия Деточкина идва от Одеса в Китен на 15 март. Тя е с щерка си. В Украйна е била цеви и акушерка.
" Да, няколко дни беше доста студено и ние спахме с пухени якета, тъй като хотелът отвори порти ден преди да пристигнем. Но съм безпределно признателна на българите, които взеха решение да ни одобряват, да отворят хотела и да ни оказват помощ. Това в действителност ни оказа помощ да се почувстваме в сигурност и да се успокоим. До май 2022 година това беше нашето място на престояване ", споделя Наталия Деточкина пред " Дневник ". Тя се среща с украинци и доброволци и съумява да помогне на две други украинки, които са били бременни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Те признават, че първоначално са вземани доста положителни решения, имало е добра организация и съгласуваност сред институциите, процедури са били опростявани. Но въпреки това поради неналичието на дълготрайна визия за справяне с потока и ръководството му, липса на добре изработен бюджет, на информационна тактика, а след това поради политическата неустойчивост и рухването на държавно управление, нищо не остава от положителните планове.
За така наречен Национален действен щаб, който преди е заседавал всяка седмица, даже и онлайн, в който са били включени неправителствени организации, в този момент съвсем нищо не е известно - по кое време и по какъв начин заседава, кой членува в него и кой взима решения. " Дневник " изпрати заявление за достъп до социална информация по тематиката.
Официално управляващите (служебното държавно управление с министър председател Гълъб Донев, само че и предходните ръководещи от кабинета на Кирил Петков) споделят (в своите брифинги и известия по темата), че са подхванали хуманни и положителни стъпки и че България е предоставила положителни условия на бягащите от война. Според последното държавно решение краткотрайната протекция на бежанците от Украйна, потърсили леговище у нас, се удължава с една година - до февруари 2024 година. Това беше предстоящо с оглед, че и Европейската комисия удължи действието на Директивата за краткотрайна протекция ".
Статистиката демонстрира, че през България от началото на рецесията са минали над един милион души. От тях останали са над 50 хиляди души, 11 хиляди са настанени в държавни и общински бази, а останалите са съумели сами да си намерят място и да заплащат независимо наем. Сред хората в България има доста пенсионери, както и майки с деца, хора с хронични болести.
Настана мрак. Те направиха всичко допустимо да изгонят останалите в страната украинци. Никой не знае кой е в този Национален действен щаб, по кое време той заседава, какво прави
Илиана Савова,
Български Хелзинкски комитет
Кошмарна турбулентност или по какъв начин служебното държавно управление прави нещата сложни
" Ако би трябвало да стартираме с позитивните неща, бяха направени доста такива. Подходът на държавното управление на Кирил Петков украинците да бъдат настанени хотели беше добър като знак към тях, бързо институциите се проведоха, с цел да има регистрация на влизащите още по граничните пунктове, беше съответно образуван спешен щаб, който работеше в добър формат - с представители на неправителствени организации, заседаваше всяка седмица, даваше се информация и насоки ", разяснява пред " Дневник " Диана Димова от фондация " Мисия Криле ".
Организацията, основана в Стара Загора от години се занимава с бежанци, главно такива, които идват от Турция (афганистанци, иракчани, сирийци).
През последната година те се занимаваха и с доста украинци, като работят с 12 украински посредника, които обслужват и оказват помощ на над 300 фамилии в Старо Загорска и Хасковска област. По думите й на фона на позитивните неща, е липсвала дълготрайна тактика за ръководство на рецесията.
" Трябва да се направи разбор за тактиките, които бяха определени. Не считаме, че беше най-удачната опция беше тези хора да бъдат настанявани в хотели. Голяма част от тези ограничения бяха подхванати, с цел да се компенсират хотелиерите след пандемията, а напъните не бяха фокусирани върху потребностите на хората. Като стана известно, след три месеца, че парите свършват, същия политически екип взе съществено друго решение - трансферираха хората в центровете в Елхово и Сарафово - без задоволително информация и предварителна акция ", споделя още Димова.
Според нея тази турбулентност и внезапна промяна в решенията на ръководещите се е отразила зле на хората, които са се чувствали изплашени, застрашени и комплицирани. " Изведнъж решенията започнаха да се вземат непринудено, без допитване до специалисти. И след това пристигна служебното държавно управление. Чиито решения по връзки на украинските бежанци се вземат на мрачно, без претекстове ", споделя още Димова.
Илиана Савова от Българския Хелзински комитет (БХК) е още по-крайна в оценката си за служебния кабинет на Гълъб Донев: " Настана мрак. Те направиха всичко допустимо да изгонят останалите в страната украинци. Никой не знае кой е в този Национален действен щаб, по кое време той заседава, какво прави. Приемат стратегии, които лимитират филантропичното подкрепяне. Общо взето от решенията им излиза, че един украинец, в случай че може самичък да се самоарестува, самичък да се заведе до Елхово, нищо че там няма кой да му обърне внимание и да го профилира. Може да е неработоспособен, непридружено дете, за служебното държавно управление това няма значение. Няма стратегии за интеграция ", споделя още Савова. По думите и е извънредно значимо да има оценка на потребностите на хората, с цел да може ръководството да е по-добро, а шансът на хората за естествен живот по-голям. Регистрираните с краткотрайна протекция имат право както на здравно обезпечаване и обществени услуги. Ползването на здравна помощ става посредством заплащането на здравните осигуровки, а достъпът до обществена услуга става посредством документи документи в съответната дирекция " Социално подкрепяне " по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата поддръжка.
Но по данни на организации и доброволци, неотдавна представени в напрактика това не се случва. Услугите и информацията за тях сами на български, достъпът до тях е стеснен поради местоположението на тези центрове, които са отдалечени от местата, в които има настанени украинци.
Работят в хотелиерството и където съумеят
От Главна ревизия по труда предоставиха на " Дневник " данни, съгласно които близо 15 хиляди души са почнали работи. От организацията прецизират, че броят на подадените уведомления и на почналите работа лица се получава с струпване на данни за целия интервал на събирането им от началото на войната. Те също обръщат внимание, че броя на уведомленията и за броя на лицата не е относим към фактически работещите украински жители. Уведомленията, които са постъпили в организацията демонстрират, че украинските жители се наемат както на срочни, по този начин и на безсрочни трудови контракти. Най-често те се наемат в ресторантьорството и хотелиерството, в търговията на дребно, в областта на осведомителните услуги; в производството на облекло и хранителни продукти; произвеждане на компютърна и информационна техника, електронни и оптични продукти; образуване на хазартни игри (наемат се украински жители като крупиета); транспорт; строителство и други
По данни на Диана Димова огромна част от хората, които са решили да останат в България съумяват да се оправят сами, както и с помощ на основаните по места общности от украинци. " Имат компликации, само че в разнообразни сфери на публичния живот, все по- постоянно срещаме украински жители, само че това се дължи на техните старания, не толкоз на нашето гостолюбие ", споделя още Димова. По думите й даже отношението на българите към украинците е минало от едната прекаленост в другата - от необятно отваряне на вратите на домовете, помощ, подпомагане, до затваряне на тези порти и конфигуриране против украинците, поради чувството, че те получават по-лесен достъп до обществени услуги и привилегии.
" А това не е правилно. Помня думите на един немски специалист, който преди години беше на посещаване в Харманли. Там го попитаха какво е отношението към бежанците в Германия? И той отговори: тези хора, никой не ги вижда към този момент. Тогава не можахме да разберем какво имаше поради. Но в този момент разбирам и се надявам, че с украинците ще стане същото. Просто ще съумеят да станат част от обществото ", декларира Димова.
Наталия Деточкина идва от Одеса в Китен на 15 март. Тя е с щерка си. В Украйна е била цеви и акушерка.
" Да, няколко дни беше доста студено и ние спахме с пухени якета, тъй като хотелът отвори порти ден преди да пристигнем. Но съм безпределно признателна на българите, които взеха решение да ни одобряват, да отворят хотела и да ни оказват помощ. Това в действителност ни оказа помощ да се почувстваме в сигурност и да се успокоим. До май 2022 година това беше нашето място на престояване ", споделя Наталия Деточкина пред " Дневник ". Тя се среща с украинци и доброволци и съумява да помогне на две други украинки, които са били бременни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ