Народния Театър отново има сцена Апостол Карамитев
От през днешния ден Народният спектакъл „ Иван Вазов” още веднъж има Сцена „ Апостол Карамитев”. Години, откакто най-малкото артистично пространство в театъра се наричаше Сцена на IV етаж, то справедливо си връща името, което заслужава – на именития артист и негов основател.
Ден, откакто отбелязахме 95 години от рождението на един от най-прочутите и харизматични артисти с десетки функции на първата ни сцена, и шест години, откакто синът му – Момчил Карамитев, стартира задачата си да върне името на татко си на сцената, това към този момент е реалност. Табела с името Сцена „ Апостол Карамитев” и фамозния портрет на артиста, нарисуван от Дора Бонева, към този момент ще посрещат феновете на спектаклите тук.
През 1968 година точно Апостол Карамитев е индивидът, който трансформира пространството, служило до този миг за партийни и креативен събрания, в театрална сцена.
„ Не мога да опиша вълнението си от това, че този миг, който чаках повече от шест години, към този момент е действителност. Че съм приключил кръстоносния поход, който започнах, и че през днешния ден е реалност една огромна победа – освен за мен, само че и за всички”, показа пред събралите се сътрудници, създатели и публицисти Момчил Карамитев. – „ Апостол Карамитев – един безпартиен артист, съумя да трансформира това пространство в камерна сцена. Не с гения на проектант, не като дизайнер, а като човек.
Той разбираше още тогава, че разговор с публиката е необходим в по-интимен проект, че се гради нещо, което остава за неговите братя и сестри артисти и режисьори. Искам да благодаря за съдействието на настоящия шеф Мариус Донкин, на заместник-министъра на културата Румен Димитров, на министър Боил Банов, които помогнаха доста името на тази сцена да се завърне с достолепие там, където му е мястото. Колеги, когато стъпвате на тази сцена, носете отговорност и играйте безрезервно, без превземки, за публиката. Там някъде има хора, които имат потребност от вас. Ще завърша с думите на един огромен българин – учителя Петър Дънов: „ За да знаем по какъв начин да създадем нещо и да сме удовлетворени, нужна е светлина. Ето я светлината!”, приключи той.
Драматургът в Народния спектакъл доктор Светлана Панчева напомни, че първият театър, който се играе на тази сцена през 1968 година, е „ Амазонка”, в която самият Апостол Карамитев е в една от основните функции.
„ Апостол Карамитев води освен актьорска, само че и чисто персонална креативна битка, с цел да има в Народния спектакъл сцена, в която да бъдат поставяни спектакли, които са по-близки до хората и такива, които да приказват с публиката без непотребен възторг, без прекомерното идеологизиране. Тази сцена е щастливо орисана от неговия дух, тъй като и до през днешния ден едни от най-хубавите спектакли се реализират навръх тази сцена”.
Творческият път на Апостол Карамитев в Народния спектакъл стартира още по времето, когато той е артист в класа на Боян Дановски през 1948 година и една от първите му функции е на Жак в „ Както ви се харесва” на Шекспир. Сред паметните му функции са Ромео в „ Ромео и Жулиета” в постановката на Стефан Сърчаджиев, в която той се среща със брачната половинка си Маргарита Дупаринова, Маркиз Поза в Дон Карлос, за която критиците означават изключителната мощност на внушението на индивида, борещ се за свободата, Глумов в „ И най-мъдрият си е малко прост” на Островски, Гвидо Феранти в „ Херцогинята от Падуа” на Оскар Уайлд и трите забележителни функции точно на тази сцена – Виктор Франц в „ Цената” от Артър Милър и в „ Хенрих IV” на Луиджи Пирандело. Тези функции свързват съдбовно артиста, мястото и любовта и спомените на публиката.
Сред специфичните посетители на събитието беше и една от многото актриси, играли на една сцена с Апостол Карамитев – Емилия Радева, която си напомни прочувствено срещите си с харизматичния артист. На финала тя погледна нагоре и изпрати въздушна целувка на артиста със сълзи в очите.
На финала на събитието публиката видя и няколкоминутен филм с видео и снимкови материали, запечатали паметни моменти и функции на Апостол Карамитев, на фона на последното му изявление. В което той споделя: „ Аз предишното не го обичам. За нищо не се срамя и за нищо не скърбя. Може би тъй като специалността ми е такава, та и за бъдещето си не обичам доста да приказвам. Колчем съм правил проекти, постоянно не е ставало това, за което съм си мислел. И ми остава единствено едно – това проклето и хубаво настояще. Знам ли...
Цял живот то е запълвало живота ми. Много бих желал да преценява, какво в живота ми е било победа и какво – проваляне. И стигам до едно тъжно умозаключение – че доста от успехите, които съм извоювал, след време се оказват жалки и незначителни. И противоположното – доста от провалите с времето се оказват огромни победи. Над себе си, над личната си горделивост и личните си заблуждения. Знам ли... Работа, работа, работа...
Това е бил живота ми, това е... И наверно това ще бъде. Аз не знам към този момент, кое е положително, кое е неприятно, кое е победа, кое е проваляне. И не желая да знам. Пак ви споделям – за нищо не скърбя и от нищо не се срамя. Но единствено едно знам: Господи, що нещо ни чака отсега нататък! Що работа ни чака отсега нататък... За да останеш, с цел да си нужен, с цел да те има и след теб даже...”
Ден, откакто отбелязахме 95 години от рождението на един от най-прочутите и харизматични артисти с десетки функции на първата ни сцена, и шест години, откакто синът му – Момчил Карамитев, стартира задачата си да върне името на татко си на сцената, това към този момент е реалност. Табела с името Сцена „ Апостол Карамитев” и фамозния портрет на артиста, нарисуван от Дора Бонева, към този момент ще посрещат феновете на спектаклите тук.
През 1968 година точно Апостол Карамитев е индивидът, който трансформира пространството, служило до този миг за партийни и креативен събрания, в театрална сцена.
„ Не мога да опиша вълнението си от това, че този миг, който чаках повече от шест години, към този момент е действителност. Че съм приключил кръстоносния поход, който започнах, и че през днешния ден е реалност една огромна победа – освен за мен, само че и за всички”, показа пред събралите се сътрудници, създатели и публицисти Момчил Карамитев. – „ Апостол Карамитев – един безпартиен артист, съумя да трансформира това пространство в камерна сцена. Не с гения на проектант, не като дизайнер, а като човек.
Той разбираше още тогава, че разговор с публиката е необходим в по-интимен проект, че се гради нещо, което остава за неговите братя и сестри артисти и режисьори. Искам да благодаря за съдействието на настоящия шеф Мариус Донкин, на заместник-министъра на културата Румен Димитров, на министър Боил Банов, които помогнаха доста името на тази сцена да се завърне с достолепие там, където му е мястото. Колеги, когато стъпвате на тази сцена, носете отговорност и играйте безрезервно, без превземки, за публиката. Там някъде има хора, които имат потребност от вас. Ще завърша с думите на един огромен българин – учителя Петър Дънов: „ За да знаем по какъв начин да създадем нещо и да сме удовлетворени, нужна е светлина. Ето я светлината!”, приключи той.
Драматургът в Народния спектакъл доктор Светлана Панчева напомни, че първият театър, който се играе на тази сцена през 1968 година, е „ Амазонка”, в която самият Апостол Карамитев е в една от основните функции.
„ Апостол Карамитев води освен актьорска, само че и чисто персонална креативна битка, с цел да има в Народния спектакъл сцена, в която да бъдат поставяни спектакли, които са по-близки до хората и такива, които да приказват с публиката без непотребен възторг, без прекомерното идеологизиране. Тази сцена е щастливо орисана от неговия дух, тъй като и до през днешния ден едни от най-хубавите спектакли се реализират навръх тази сцена”.
Творческият път на Апостол Карамитев в Народния спектакъл стартира още по времето, когато той е артист в класа на Боян Дановски през 1948 година и една от първите му функции е на Жак в „ Както ви се харесва” на Шекспир. Сред паметните му функции са Ромео в „ Ромео и Жулиета” в постановката на Стефан Сърчаджиев, в която той се среща със брачната половинка си Маргарита Дупаринова, Маркиз Поза в Дон Карлос, за която критиците означават изключителната мощност на внушението на индивида, борещ се за свободата, Глумов в „ И най-мъдрият си е малко прост” на Островски, Гвидо Феранти в „ Херцогинята от Падуа” на Оскар Уайлд и трите забележителни функции точно на тази сцена – Виктор Франц в „ Цената” от Артър Милър и в „ Хенрих IV” на Луиджи Пирандело. Тези функции свързват съдбовно артиста, мястото и любовта и спомените на публиката.
Сред специфичните посетители на събитието беше и една от многото актриси, играли на една сцена с Апостол Карамитев – Емилия Радева, която си напомни прочувствено срещите си с харизматичния артист. На финала тя погледна нагоре и изпрати въздушна целувка на артиста със сълзи в очите.
На финала на събитието публиката видя и няколкоминутен филм с видео и снимкови материали, запечатали паметни моменти и функции на Апостол Карамитев, на фона на последното му изявление. В което той споделя: „ Аз предишното не го обичам. За нищо не се срамя и за нищо не скърбя. Може би тъй като специалността ми е такава, та и за бъдещето си не обичам доста да приказвам. Колчем съм правил проекти, постоянно не е ставало това, за което съм си мислел. И ми остава единствено едно – това проклето и хубаво настояще. Знам ли...
Цял живот то е запълвало живота ми. Много бих желал да преценява, какво в живота ми е било победа и какво – проваляне. И стигам до едно тъжно умозаключение – че доста от успехите, които съм извоювал, след време се оказват жалки и незначителни. И противоположното – доста от провалите с времето се оказват огромни победи. Над себе си, над личната си горделивост и личните си заблуждения. Знам ли... Работа, работа, работа...
Това е бил живота ми, това е... И наверно това ще бъде. Аз не знам към този момент, кое е положително, кое е неприятно, кое е победа, кое е проваляне. И не желая да знам. Пак ви споделям – за нищо не скърбя и от нищо не се срамя. Но единствено едно знам: Господи, що нещо ни чака отсега нататък! Що работа ни чака отсега нататък... За да останеш, с цел да си нужен, с цел да те има и след теб даже...”
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ