От десетилетия Националният ентрографски музей в Лайден (Холандия) се гордее

Древен тюркоазен череп се оказа не съвсем истински

От десетилетия Националният ентрографски музей в Лайден (Холандия) се гордее с един от най-редките артефакти в своята сбирка: античен череп, декориран с мозайка от тюркоаз.

Такива черепи са единствено към двадесет в целия свят. Произходът му е от Мексико, а авторството принадлежи на античните мищеки, един от главните нации на доколумбова Мезоамерика. Времето на основаването му е сред XIII и XV век.

Тюркоазената мозайка може би е една от най-значителните мищекски „ марки “: маски и черепи, украсени с тюркоаз, са били създавани даже след завоеванието на мищеките от ацтеките през XV век – една сходна мозаечна маска е показана да вземем за пример в Британския музей като резултат от взаимното мищекско-ацтекско творчество.

Холандският Национален етнографски музей е придобил „ своя “ череп през 1963 година за сума, еквивалентна на модерни 19 000 евро. Оттогава черепът е имал статут на античен шедьовър в музея, до момента в който не станало ясно, че фамозният артефакт е менте, написа изданието Art Daily, като се базира на AFP.

Впрочем, подозренията в достоверността на всички известни тюркоазени черепи са съществували постоянно. Няма никакви сведения кой и къде тъкмо ги е разкрил, всички артефакти са получени от частни лица. Но преди да създадат шокиращото изказване, специалистите на холандския музей цели четири години изучавали именития череп с всички налични способи. Изследванията били извършени в границите на специфичната музейна стратегия „ Шедьоври под микроскоп “.

„ По данни от радиовъглеродния и изотопния разбор самият череп и тюркоазените пластини са антични, отнасят се към открития времеви интервал и се съгласуват по място на генезис. Но за създването на самата мозайка е употребявано лепило, създадено през ХХ век “, излиза наяве от известие на уеб страницата на музея.

Зъбите се оказали подправени, прибавя холандското издание Trouw: „ За череп, прокиснал подземен с епохи, те са се съхранили прекомерно добре. “

Първата алена лампичка в директен и метафоричен смисъл светнала през 2010 година. Мартин Бергер, реставратор в Етнографския музей, звъннал на собствен френски сътрудник и му разказал, че в музея бил предаден сходен череп от частна сбирка, само че донорът се съмнявал в неговата меродавност.

Това дало началото на интернационално научно следствие. През 2012 година двата черепа в акомпанимент на холандски и френски гардове се отправили в парижка лаборатория. „ Скоро разбрахме, че нашият череп също е доста „ по-съвременен “, в сравнение с беше признато да се счита “, установи Мартин Бергер.

Реставраторът подозира, че ментето е било направено от мексикански ортодонт и жена му през 40-те или 50-те години на предишния век. В същото време мексиканските антики били подложени на огромен неконтролируем обир, а продажбата на редки артефакти, сходни на мищенския череп, била доста рентабилен бизнес.

Съпружеската двойка изкопавала същински черепи, украсявала ги с полускъпоценни камъни – също същински, а познанията на мъжа по стоматология помагали на античния мищек да се снабди с нови зъби.

На въпроса на публицистите от Trouw, дали е тъжен от неприятното изобретение, Бергер дава отговор метафизичен: „ Не. Черепът ни описа необикновена история, а това е нещото, с което желаят да се занимават музеите: да описват истории. Тюркоазеният череп остава един от шедьоврите на нашата сбирка, просто променихме информацията на пояснителната табела. “

В същото време черепът, по думите на Бергер, е единствено отчасти фалшифициран. „ Самият череп, както и тюркоазът върху него са същински археологически материал. Само дето не тъкмо мищеките са залепили тюркоаза върху този череп. “

Холандските музейни експерти са съумели да трансфорат скандалното изобретение в съвсем трогателна история. Те към този момент са научени от горчивия опит на други „ пропищели “ музеи: най-гръмкият скандал с черепи от Централна Америка се случи относително скоро. Прочутите кристални черепи от музеите в Париж, Лондон и Вашингтон – загадъчни артефакти от доколумбовата ера, на които са посвещавани книги и филми – се оказаха 100-процентово менте. Това беше потвърдено от научни проучвания, оповестени през 2008 година.

Затова и други два артефакта, изучени в границите на програмата „ Шедьоври под микроскоп “, са минали инспекция за меродавност. Това са ацтекски ръкопис от XVIII век – единственият пример на ацтекска книжовност в Холандия, и по този начин нареченият Кодекс на Анют – мищекски ръкопис от XVI век. Съвременните способи на проучване са открили скрити рисунки върху страниците му, които е невероятно да се видят с невъоръжено око.