Предателство, лоялност и опасна страст в новия роман на Санд...
От 14 декември в книжарниците може да откриете новия разказ от Сандра Браун - " Съдружници непредпазливо ".
В книгата кралицата на сантименталния съспенс споделя за четирима души, които преди двайсет години се пробват да извършат съвършения грабеж, само че всичко се обърква. Един от тях влиза в болница. Друг – в пандиза. Третият е погубен. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е щерка на мъжа, за който всички допускат, че е липсващ дружно с парите от обира. След дълги години тя се завръща в фамилния дом в Тексас, само че не знае, че двама от съучастниците на татко й към момента живеят там. И наблюдават всяко нейно придвижване.
Сандра Браун е създател на седемдесет и един бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 80 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Сандра Браун за романа „ Съдружници непредпазливо “
Идеята за „ Съдружници непредпазливо “ се появи, както от време на време се случва с историите – внезапно се озовах в сцена напряко като от филм. Не бях почнала да щрихирам сюжета, нито да си фантазирала за нея. Напротив, мислех за нещо напълно друго, когато мъжки глас сподели от нищото:
„ Ако приказваме за това, сигурно ще ни заловят. “
Когато нещо сходно се случи, повярвайте ми, аз сядам и стартирам да пиша. Огледах се, с цел да видя къде се намирам и кой е заговорил.
Бях в кална канавка, която отделяше селски път от пасбище. Беше безлунна нощ, въздухът едвам се дишаше, натежал от мокрота. Говорещият към момента беше неназован, само че го видях ясно и въображаемо си означих по какъв начин наподобява. В канавката имаше и трима други, които дружно с него бяха скупчени към платнена торба, цялостна с неотдавна откраднати пари.
Бях очевидец на четирима невероятни крадци, чийто самоназначен водач определяше главните правила за партньорството им след кражбата.
Помислих си, че това начало може да докара до нещо.
Шест страници по-късно според мен имах провокативен увод. Моят редактор също мислеше по този начин, само че когато ме попита какво следва, аз отговорих, както нормално върша. „ Нямам никаква визия. “
Това обаче не беше изцяло правилно. Имах няколко хрумвания, само че към момента не бях определила коя от тях може да се трансформира в същинска история. Не всички са плодотворни, по този начин да знаете.
Но в последна сметка избрах тематиката: разтърсеният съюз на четирима крадци се разклаща още повече.
И друга тематика: греховете ни най-после все ни настигат.
След това имах потребност от място, което да бъде толкоз завладяващо и неразделна част от сюжета, колкото и героите. Всъщност трябваше да се трансформира в воин единствено по себе си.
Не ми лиши доста време да се насоча към езерото Кадо. Разположен в североизточен Тексас, това е мочурлив регион като че ли не от този свят, споделен с Луизиана. И когато споделям „ споделен “, щатската граница пресича право тези мътни води.
Според легендите Саскуоч живее в в близост. Неуловими черни пантери се разхождат по покритите с мъх гори. Водни мокасини се плъзгат измежду кипарисите по брега. Околната среда е мистериозна, призрачна, заплашителна и привлекателна. Със своите лабиринти от осеяни с дървета водни пътища, където дебнат алигатори, изглеждаше идеалното място за история, учредена на една „ Голяма загадка “, която от дълго време е заровена и би трябвало да си остане такава.
Несигурен, Тексас, е действително действителен „ град “ (население 94 души) на езерото Кадо. Но не мислех, че вие, читателите, ще сметнете това за правдоподобно име на обитаемо място, по тази причина нарекох моя мним град Пентън, който в действителност забелязах на карта на Алабама.
Злодеят е Ръсти Дайл, себелюбив изрод, чиято корупция като областен прокурор е надмината единствено от неговата буйна ненавист към Ледж Бърнет.
Ледж е някогашен боец, който „ може би е прекарал прекалено много време на война, в случай че разбирате какво имам поради “. Той се връща от задача като награден воин. Но доблестта му по време на военната работа не изкупва закононарушенията, които е направил в младостта си.
Героинята, Ардън Максуел, се завръща в родния си град, търсейки отговори за изгубването на татко си двайсет години по-рано, само че за нейно отчаяние, тя удря на камък на всяка крачка... Особено отговорен за това е Ледж.
Колкото повече разкрива за събитието, което е предиздвикало татко ѝ да замине, толкоз по-решителна става да стигне до истината. Нейното непрестанно любознание за „ Голямата загадка “ задейства нежелано преразглеждане на две неразкрити закононарушения, едното от които ликвидиране, и нарушава слабото помирение сред Ледж и неговия противник, които в този момент още веднъж си подвигат мерниците.
Предателство, ревнивост, машинация, обич, преданост и пристрастеност изобилстват на фона на най-важния въпрос.
Кой от четиримата крадци е направил ликвидиране, с цел да се укрие с плячката?
В книгата кралицата на сантименталния съспенс споделя за четирима души, които преди двайсет години се пробват да извършат съвършения грабеж, само че всичко се обърква. Един от тях влиза в болница. Друг – в пандиза. Третият е погубен. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е щерка на мъжа, за който всички допускат, че е липсващ дружно с парите от обира. След дълги години тя се завръща в фамилния дом в Тексас, само че не знае, че двама от съучастниците на татко й към момента живеят там. И наблюдават всяко нейно придвижване.
Сандра Браун е създател на седемдесет и един бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 80 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Сандра Браун за романа „ Съдружници непредпазливо “
Идеята за „ Съдружници непредпазливо “ се появи, както от време на време се случва с историите – внезапно се озовах в сцена напряко като от филм. Не бях почнала да щрихирам сюжета, нито да си фантазирала за нея. Напротив, мислех за нещо напълно друго, когато мъжки глас сподели от нищото:
„ Ако приказваме за това, сигурно ще ни заловят. “
Когато нещо сходно се случи, повярвайте ми, аз сядам и стартирам да пиша. Огледах се, с цел да видя къде се намирам и кой е заговорил.
Бях в кална канавка, която отделяше селски път от пасбище. Беше безлунна нощ, въздухът едвам се дишаше, натежал от мокрота. Говорещият към момента беше неназован, само че го видях ясно и въображаемо си означих по какъв начин наподобява. В канавката имаше и трима други, които дружно с него бяха скупчени към платнена торба, цялостна с неотдавна откраднати пари.
Бях очевидец на четирима невероятни крадци, чийто самоназначен водач определяше главните правила за партньорството им след кражбата.
Помислих си, че това начало може да докара до нещо.
Шест страници по-късно според мен имах провокативен увод. Моят редактор също мислеше по този начин, само че когато ме попита какво следва, аз отговорих, както нормално върша. „ Нямам никаква визия. “
Това обаче не беше изцяло правилно. Имах няколко хрумвания, само че към момента не бях определила коя от тях може да се трансформира в същинска история. Не всички са плодотворни, по този начин да знаете.
Но в последна сметка избрах тематиката: разтърсеният съюз на четирима крадци се разклаща още повече.
И друга тематика: греховете ни най-после все ни настигат.
След това имах потребност от място, което да бъде толкоз завладяващо и неразделна част от сюжета, колкото и героите. Всъщност трябваше да се трансформира в воин единствено по себе си.
Не ми лиши доста време да се насоча към езерото Кадо. Разположен в североизточен Тексас, това е мочурлив регион като че ли не от този свят, споделен с Луизиана. И когато споделям „ споделен “, щатската граница пресича право тези мътни води.
Според легендите Саскуоч живее в в близост. Неуловими черни пантери се разхождат по покритите с мъх гори. Водни мокасини се плъзгат измежду кипарисите по брега. Околната среда е мистериозна, призрачна, заплашителна и привлекателна. Със своите лабиринти от осеяни с дървета водни пътища, където дебнат алигатори, изглеждаше идеалното място за история, учредена на една „ Голяма загадка “, която от дълго време е заровена и би трябвало да си остане такава.
Несигурен, Тексас, е действително действителен „ град “ (население 94 души) на езерото Кадо. Но не мислех, че вие, читателите, ще сметнете това за правдоподобно име на обитаемо място, по тази причина нарекох моя мним град Пентън, който в действителност забелязах на карта на Алабама.
Злодеят е Ръсти Дайл, себелюбив изрод, чиято корупция като областен прокурор е надмината единствено от неговата буйна ненавист към Ледж Бърнет.
Ледж е някогашен боец, който „ може би е прекарал прекалено много време на война, в случай че разбирате какво имам поради “. Той се връща от задача като награден воин. Но доблестта му по време на военната работа не изкупва закононарушенията, които е направил в младостта си.
Героинята, Ардън Максуел, се завръща в родния си град, търсейки отговори за изгубването на татко си двайсет години по-рано, само че за нейно отчаяние, тя удря на камък на всяка крачка... Особено отговорен за това е Ледж.
Колкото повече разкрива за събитието, което е предиздвикало татко ѝ да замине, толкоз по-решителна става да стигне до истината. Нейното непрестанно любознание за „ Голямата загадка “ задейства нежелано преразглеждане на две неразкрити закононарушения, едното от които ликвидиране, и нарушава слабото помирение сред Ледж и неговия противник, които в този момент още веднъж си подвигат мерниците.
Предателство, ревнивост, машинация, обич, преданост и пристрастеност изобилстват на фона на най-важния въпрос.
Кой от четиримата крадци е направил ликвидиране, с цел да се укрие с плячката?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ