Лоша работа, всичко ще поскъпне: Какво мислят хърватите за еврото
От 1 януари 2023 Хърватия освен стана част от Шенгенското пространство, само че и вкара еврото. Какво мислят хърватите за новата валута? Страх ли ги е от повишаване - или виждат преимуществата?
За Хърватия стартира паметна година. Националният тим по футбол преди малко се класира на трето място в света, а от 1 януари 2023 страната към този момент членува в Шенгенското пространство и в еврозоната. Хърватите имат задоволително аргументи за положително въодушевление и високо самочувствие, отбелязва.
В празнично украсения Загреб витрините на магазините към този момент притеглят внимание с ценови табелки в двете валути: куна и евро. Така преходът ще протече най-гладко, а и ще се избегнат спекулациите на недобросъвестни търговци. Службата за отбрана на потребителите даже ще води черен лист на тези търговци, които закръглят цените прекомерно безсрамно в своя изгода.
Между страха и вярата
А какво споделят потребителите за прехода от куната към еврото? Недалеч от лъскавите бутици в центъра на Загреб хляба си изкарват и по-скромни търговци. В януарския мраз стоката си оферират продавачи на плодове и на цветя. Един от тях се тюхка, че еврото било неприятна работа, тъй като всичко щяло да нарастне - тъкмо както станало в Германия и Австрия преди време. Пекарката Ивана Хорват пък се притеснява, че всички цени ще бъдат закръглени нагоре. " Много хора изплащат ипотеки. И там процентите ще се вдигнат ", скептично предвижда тя. Нейна колежка, която продава плодове и зеленчуци, също се тревожи: " Досега всичко беше наред - и влизането в НАТО, и влизането в Европейски Съюз. Не бива обаче да ни взимат валутата ", споделя дамата. А една купувачка споделя, че ще ѝ е мъчително за куната. Но прибавя, че еврото носи редица преимущества. Пък и откакто решението по този начин или другояче към този момент е взето, остава единствено да се надяваме на нещо положително, споделя още дамата.
Надеждата на купувачката явно се споделя от болшинството нейни сънародници: 55% от хърватите поддържат еврото, въпреки че множеството хора чакат в същото време и повишаване на цените. В Хърватия, една страна с население под 4 милиона, сега междинната заплата възлиза на по-малко от 1000 евро, а пенсиите са към 200-300 евро - надалеч от нивото в страни като Германия. В същото време обаче питателните артикули, облеклото и пътешествията костват съвсем колкото в Германия.
Хърватия вкарва еврото в една извънредно напрегната интернационална конюнктура, каквато не е имало за никоя от останалите страни в еврозоната. В Украйна бушува война, в Европа се е надигнала инфлация, снабдителните вериги скърцат или напряко се късат. През ноември повишаването в страната доближи 13%, а спрямо Германия да вземем за пример страната не оказва помощ изключително на закъсалите хора.
В туристическия отрасъл обаче царува оптимизъм. Шефът на туристическия съюз Кристиян Станичич приема публицистите в офис, чиито стени са украсени с най-привлекателните хърватски пейзажи: тюркоазено море, закътани плажове, идилия. Цялата тази хубост е толкоз наоколо, споделя Станичич, единствено на няколко часа път с автомобил - уместно е даже за къса отмора. А страната занапред ще развива сектора: културен и еко-туризъм, по-добра гастрономия, благоприятни условия за къс отдих, разширение на сезона и оттатък нормалните летни месеци. Миналото лято в страната са били регистрирани цели 24,5 милиона туристически нощувки - сериозен растеж даже спрямо годината преди пандемията.
В навечерието на старта в еврото държавното управление и националната банка организираха огромни разяснителни акции – с реклами по медиите, с листовки за хората. Но от това даже нямаше потребност, тъй като хърватите добре познават еврото: то към този момент от години е аварийна и неофициална втора валута в страната. Автомобилите и недвижимите парцели се търгуват в евро, заплащането в хотелите също се прави с общата валута. И все пак страната не била подготвена за общата валута, ненадейно завява икономистката Марушка Визек. Но за какво?
Заради структурните проблеми, дава отговор икономистката. Да, в Хърватия има сигурност, успокоение и непорочност, има и няколко компании, които са конкурентоспособни на интернационалния пазар – да вземем за пример в региона на логистиката. Но заплатите към момента са прекомерно ниски, а единствено с туризъм стопанска система не се прави. Скептично надъхан е и проф. Любо Юркич от Унивреситета в Загреб. Той счита, че Хърватия се отхвърля от единствения инструмент за своя лична фискална политика, а от еврото изгода имат най-много по-големите страни.
Ползите за Хърватия
Но не е единствено това. Целият балкански район боледува от обезлюдяване, напущат млади и образовани хора, страните в близост са политически нестабилни, рискът от задлъжняване е висок. Въпреки всичко Хърватия първоначално ще завоюва от въвеждането на еврото и влизането в Шенген – дано имаме поради, че „ шенгенската виза " несъмнено ще направи страната още по-привлекателна за задгранични студенти и за работна мощ от трети страни.
Загребският тръст „ Кончар " да вземем за пример с четири очи търси експерти. Тази обичайната хърватска компания с 3700 служащи създава влакове, генератори, слънчеви колектори и електроцентрали с обичайната или вятърна сила. Фирми като „ Кончар " разбираемо се радват на еврото и на Шенген, тъй като това им отваря нови пазари, понижава разноските и уголемява интернационалното съдействие. Но когато стане дума за увеличение на заплатите, управлението си остава сдържано. Защото и сега концернът плащал на хората сносно по отношение на нивото на заплатите в страната, споделя Божидар Полдругач от мениджмънта на компанията. И прибавя, че доста неща зависят и от геополитическата конюнктура.
За Хърватия стартира паметна година. Националният тим по футбол преди малко се класира на трето място в света, а от 1 януари 2023 страната към този момент членува в Шенгенското пространство и в еврозоната. Хърватите имат задоволително аргументи за положително въодушевление и високо самочувствие, отбелязва.
В празнично украсения Загреб витрините на магазините към този момент притеглят внимание с ценови табелки в двете валути: куна и евро. Така преходът ще протече най-гладко, а и ще се избегнат спекулациите на недобросъвестни търговци. Службата за отбрана на потребителите даже ще води черен лист на тези търговци, които закръглят цените прекомерно безсрамно в своя изгода.
Между страха и вярата
А какво споделят потребителите за прехода от куната към еврото? Недалеч от лъскавите бутици в центъра на Загреб хляба си изкарват и по-скромни търговци. В януарския мраз стоката си оферират продавачи на плодове и на цветя. Един от тях се тюхка, че еврото било неприятна работа, тъй като всичко щяло да нарастне - тъкмо както станало в Германия и Австрия преди време. Пекарката Ивана Хорват пък се притеснява, че всички цени ще бъдат закръглени нагоре. " Много хора изплащат ипотеки. И там процентите ще се вдигнат ", скептично предвижда тя. Нейна колежка, която продава плодове и зеленчуци, също се тревожи: " Досега всичко беше наред - и влизането в НАТО, и влизането в Европейски Съюз. Не бива обаче да ни взимат валутата ", споделя дамата. А една купувачка споделя, че ще ѝ е мъчително за куната. Но прибавя, че еврото носи редица преимущества. Пък и откакто решението по този начин или другояче към този момент е взето, остава единствено да се надяваме на нещо положително, споделя още дамата.
Надеждата на купувачката явно се споделя от болшинството нейни сънародници: 55% от хърватите поддържат еврото, въпреки че множеството хора чакат в същото време и повишаване на цените. В Хърватия, една страна с население под 4 милиона, сега междинната заплата възлиза на по-малко от 1000 евро, а пенсиите са към 200-300 евро - надалеч от нивото в страни като Германия. В същото време обаче питателните артикули, облеклото и пътешествията костват съвсем колкото в Германия.
Хърватия вкарва еврото в една извънредно напрегната интернационална конюнктура, каквато не е имало за никоя от останалите страни в еврозоната. В Украйна бушува война, в Европа се е надигнала инфлация, снабдителните вериги скърцат или напряко се късат. През ноември повишаването в страната доближи 13%, а спрямо Германия да вземем за пример страната не оказва помощ изключително на закъсалите хора.
В туристическия отрасъл обаче царува оптимизъм. Шефът на туристическия съюз Кристиян Станичич приема публицистите в офис, чиито стени са украсени с най-привлекателните хърватски пейзажи: тюркоазено море, закътани плажове, идилия. Цялата тази хубост е толкоз наоколо, споделя Станичич, единствено на няколко часа път с автомобил - уместно е даже за къса отмора. А страната занапред ще развива сектора: културен и еко-туризъм, по-добра гастрономия, благоприятни условия за къс отдих, разширение на сезона и оттатък нормалните летни месеци. Миналото лято в страната са били регистрирани цели 24,5 милиона туристически нощувки - сериозен растеж даже спрямо годината преди пандемията.
В навечерието на старта в еврото държавното управление и националната банка организираха огромни разяснителни акции – с реклами по медиите, с листовки за хората. Но от това даже нямаше потребност, тъй като хърватите добре познават еврото: то към този момент от години е аварийна и неофициална втора валута в страната. Автомобилите и недвижимите парцели се търгуват в евро, заплащането в хотелите също се прави с общата валута. И все пак страната не била подготвена за общата валута, ненадейно завява икономистката Марушка Визек. Но за какво?
Заради структурните проблеми, дава отговор икономистката. Да, в Хърватия има сигурност, успокоение и непорочност, има и няколко компании, които са конкурентоспособни на интернационалния пазар – да вземем за пример в региона на логистиката. Но заплатите към момента са прекомерно ниски, а единствено с туризъм стопанска система не се прави. Скептично надъхан е и проф. Любо Юркич от Унивреситета в Загреб. Той счита, че Хърватия се отхвърля от единствения инструмент за своя лична фискална политика, а от еврото изгода имат най-много по-големите страни.
Ползите за Хърватия
Но не е единствено това. Целият балкански район боледува от обезлюдяване, напущат млади и образовани хора, страните в близост са политически нестабилни, рискът от задлъжняване е висок. Въпреки всичко Хърватия първоначално ще завоюва от въвеждането на еврото и влизането в Шенген – дано имаме поради, че „ шенгенската виза " несъмнено ще направи страната още по-привлекателна за задгранични студенти и за работна мощ от трети страни.
Загребският тръст „ Кончар " да вземем за пример с четири очи търси експерти. Тази обичайната хърватска компания с 3700 служащи създава влакове, генератори, слънчеви колектори и електроцентрали с обичайната или вятърна сила. Фирми като „ Кончар " разбираемо се радват на еврото и на Шенген, тъй като това им отваря нови пазари, понижава разноските и уголемява интернационалното съдействие. Но когато стане дума за увеличение на заплатите, управлението си остава сдържано. Защото и сега концернът плащал на хората сносно по отношение на нивото на заплатите в страната, споделя Божидар Полдругач от мениджмънта на компанията. И прибавя, че доста неща зависят и от геополитическата конюнктура.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ