Нови моменти в режима на сумирано отчитане на работното време
От 1 януари 2018 година се вкарват по-ясни правила в правенето, надлежно изменението на графиците за работа и отчитането на положения труд в края на сумарния интервал.
© Osram Още по тематиката
Патентна отбрана или неразрешено съглашение?
Или когато на доставчиците на генерични артикули се оферират обилни суми или други " тласъци ", с цел да " забавят " навлизането на генерично лекарство след приключването на патентната отбрана на оригинала
15 ное 2017
Как физическите лица заявяват приходи от peer-to-peer платформите за споделено финансиране
Данъчното облагане се прави с годишната данъчна декларация
6 ное 2017
Регистърът на действителните притежатели
Парламентът следва да гласоподава дефинитивно новия закон ограниченията против пране на пари
22 окт 2017 Ако заради една или друга причина междинното работно време надвиши 8 часа, работодателят би трябвало да заплати изключителния труд с добавка от 50%. Сумираното отчитане на работното време според член 142 от Кодекса на труда е една извънредно гъвкава форма на работно време и заради това изключително желана в секторите произвеждане и търговия. Тук изключителният труд има напълно друго измерение – да се надвиши " класическият " осемчасов работен ден е напълно възможно, защото сумарното отчитане разрешава на работодателите да плануват през избрани дни и месеци по-дълго (от законоустановеното) работно време, а през други дни/месеци – по-кратко такова, тъй че в последна сметка в края на сумарния интервал (1-2-3-месечен, само че не повече от 6 месеца) междинното работно време на съответния работник/служител да не надвишава законоустановения най-много от 8 работни часа дневно.
Ако въпреки всичко заради една или друга причина (напр. непредвидено заменяне на служащ или чиновник по болест, предколедна индустриална нужда и пр.) междинното работно време на служащия или служителя надвиши 8 часа, за работодателя поражда обвързване за възнаграждение на ексклузивен труд с добавка от 50%.
Действащата нормативна уредба
Понастоящем Наредбата за работното време, почивките и отпуските напълно не е изчерпателна по повод режима на сумирано отчитане на работното време. Тя не предлага съответна наредба на реда за правене и смяна на графиците, отчитане на отпуските и болничните и прочие, и основава заради това спорни тълкования и усложнения даже и измежду способените органи по труда. Поради това подхванатите промени на наредбата, които влизат в действие от 1 януари 2018 година, на процедура вкарват едни по-ясни правила в правенето, надлежно изменението на графиците за работа и отчитането на положения труд в края на сумарния интервал.
Към какво са ориентирани тези промени
- въвеждане на ясни правила по отношение на правенето на графиците;
- определяне на нормата за дълготрайност на работното време;
- нови правила за превръщането на нощните часове в дневни;
- правила за отчитане на работните часове и пресмятане на трудовото заплащане.
Графиците и задължението за информиране
Паралелно с досегашното обвързване на работодателите за одобряване на предварителни поименни графици за работа за интервала, за който е открито сумираното отчитане, е въведено и обвързване на работодателите за запознаване на служащите и чиновниците с одобрените графици преди започване на работа по тях. Липсва обаче конкретика до кой миг най-късно преди започване на работата по график работодателят би трябвало да предприеме съответното информиране, което от своя страна поражда нови въпроси: задоволително ли е да вземем за пример при 6-месечен сбит интервал работодателят да уведоми служащите и чиновниците си за графика единствено ден преди започване на работата по новия график? По персонално мнение, при открити по-дълги сумарни интервали уведомяването би трябвало да се прави в по-ранен миг, само че практиката ще покаже до каква степен и по какъв начин този модел ще работи у нас.
Също по този начин не е уточнен методът на информиране, като в това отношение законодателят е дал цялостна независимост на работодателя и този му метод следва да се приветства. Така да вземем за пример в огромните производства по-удачен вид на информиране би бил окачването на графика на видно място в предприятието, а в предприятията, възлагащи надомна работа, надлежно работа от разстояние, където надомните служащи и чиновници рядко посещават централния фирмен офис, самостоятелното известяван би бил един по-удачен метод.
Тези предварителни графици могат да бъдат променяни от работодателя при смяна на броя на заетите служащи и чиновници или при смяна на събитията, при които те са били одобрени (например отсъстващ работник/служител по болест). Поименните графици, както и до момента, следва да се съхраняват минимум 3 години след края на интервала.
Норма за дълготрайност на работното време
Поименните графици се изготвят по този начин, че сборът от работните часове по графика на служащия или служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, би трябвало да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време. Изрично към този момент се показва, че нормата за дълготрайност на работното време за сумарния интервал се дефинира в часове, като броят на работните дни по календар, включени в интервала на отчитане, се умножи по дневната дълготрайност на работното време, открита за работното място, при подневно отчитане на работното време. При многомесечно сумирано пресмятане на работното време при правенето на графиците работодателите би трябвало да съблюдават нормата на работното време общо за целия интервал, а не по обособените месеци.
Мария Дренска, юрист в Си Ем Ес София
Превръщането на нощните часове в дневни
Изрично е регламентирано, че когато се поставя нощен труд, сборът от работните часове по графика на служащия или служителя се пресмята след преобразяване на нощните часове в дневни за промените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се прави с коефициента според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следователно в графика следва да се заложат толкоз часове, които след преобразяване на нощния труд в дневен дават работен ден от 8 часа, тъй че работодателят да не позволява работа над избраната за месеца норма.
Изключение е планувано, когато за съответното работно място е открито понижено работно време, както и когато трудовият контракт е подписан за работа единствено през нощта – в тези хипотези преобразяване на нощните часове в дневни не се прави.
Следва да се има поради, че превръщането на нощните часове в дневни има за цел месечната норма по този начин да бъде избрана авансово (с графика), че кардинално да не води до полагане на ексклузивен труд.
Дните отпуск
По-нататък новите нормативни текстове внесоха дълго чаканата изясненост по отношение на дните на отпуск по график (платен годишен отпуск и др.), както и по отношение на дните по болест, които досега по пояснение на контролните органи наложително се включваха в работното време на съответния служащ или чиновник и в последна сметка постоянно водеха до надвишаване на нормата работно време за интервала, респ. до " мним " ексклузивен труд. Сега новите промени категорично плануват преизчисляване на нормата за дълготрайност на работното време, в случай че в границите на интервала служащият или служителят е употребил отпуск (независимо от неговото основание). В този случай от броя на работните дни за съответния сбит интервал се изваждат дните, в които служащият или служителят е следвало по график да бъде на работа, само че е употребявал отпуск.
Изравняването и заплащането на часовете
Ако работодателят изготви график за интервала, вследствие на който служащият или служителят отработи по-малко часове от нормата си, работодателят дължи възнаграждение на цялостния размер на трудовото заплащане. В тези случаи се приема, че служащият или служителят е бил в престой не по своя виновност. Отново в цялостен размер работодателят заплаща трудовото заплащане на служащи и чиновници, чиито трудови контракти бъдат прекъснати преди приключването на сумарния интервал, въпреки да не са отработили всички часове съгласно графика си. Тези правила не се ползват, в случай че служащият или служителят отговорно не се е явявал на работа. Ако пък в края на интервала отработените от служащия или служителя часове надвишават нормата му за интервала, работодателят регистрира и заплаща времето допълнително като ексклузивен труд.
Така, в случай че шеф е избрал едномесечен интервал на отчитане на работното време и в месеца има 20 работни дни, нормата работно време за интервала ще бъде 160 часа. Отработеното от служащия или служителя допълнително (над 160 часа) следва да се заплати като ексклузивен труд и се регистрира пред инспекцията по труда.
Съгласно Писмо № 94-4103 от 22.07.2014 година на МТСП на отчитане предстои единствено фактически положеният ексклузивен труд, отработен над месечната норма за дълготрайност на работното време, без преобразяване обаче на нощните часове в дневни. Това е по този начин, тъй като получените часове допълнително при преизчисляването на дневния и нощния труд основават неопределено схващане за съществуването на ексклузивен труд, защото в този случай служащият или служителят не работи изключително по смисъла на член 143, алинея 1 КТ.
© Osram Още по тематиката
Патентна отбрана или неразрешено съглашение?
Или когато на доставчиците на генерични артикули се оферират обилни суми или други " тласъци ", с цел да " забавят " навлизането на генерично лекарство след приключването на патентната отбрана на оригинала
15 ное 2017
Как физическите лица заявяват приходи от peer-to-peer платформите за споделено финансиране
Данъчното облагане се прави с годишната данъчна декларация
6 ное 2017
Регистърът на действителните притежатели
Парламентът следва да гласоподава дефинитивно новия закон ограниченията против пране на пари
22 окт 2017 Ако заради една или друга причина междинното работно време надвиши 8 часа, работодателят би трябвало да заплати изключителния труд с добавка от 50%. Сумираното отчитане на работното време според член 142 от Кодекса на труда е една извънредно гъвкава форма на работно време и заради това изключително желана в секторите произвеждане и търговия. Тук изключителният труд има напълно друго измерение – да се надвиши " класическият " осемчасов работен ден е напълно възможно, защото сумарното отчитане разрешава на работодателите да плануват през избрани дни и месеци по-дълго (от законоустановеното) работно време, а през други дни/месеци – по-кратко такова, тъй че в последна сметка в края на сумарния интервал (1-2-3-месечен, само че не повече от 6 месеца) междинното работно време на съответния работник/служител да не надвишава законоустановения най-много от 8 работни часа дневно.
Ако въпреки всичко заради една или друга причина (напр. непредвидено заменяне на служащ или чиновник по болест, предколедна индустриална нужда и пр.) междинното работно време на служащия или служителя надвиши 8 часа, за работодателя поражда обвързване за възнаграждение на ексклузивен труд с добавка от 50%.
Действащата нормативна уредба
Понастоящем Наредбата за работното време, почивките и отпуските напълно не е изчерпателна по повод режима на сумирано отчитане на работното време. Тя не предлага съответна наредба на реда за правене и смяна на графиците, отчитане на отпуските и болничните и прочие, и основава заради това спорни тълкования и усложнения даже и измежду способените органи по труда. Поради това подхванатите промени на наредбата, които влизат в действие от 1 януари 2018 година, на процедура вкарват едни по-ясни правила в правенето, надлежно изменението на графиците за работа и отчитането на положения труд в края на сумарния интервал.
Към какво са ориентирани тези промени
- въвеждане на ясни правила по отношение на правенето на графиците;
- определяне на нормата за дълготрайност на работното време;
- нови правила за превръщането на нощните часове в дневни;
- правила за отчитане на работните часове и пресмятане на трудовото заплащане.
Графиците и задължението за информиране
Паралелно с досегашното обвързване на работодателите за одобряване на предварителни поименни графици за работа за интервала, за който е открито сумираното отчитане, е въведено и обвързване на работодателите за запознаване на служащите и чиновниците с одобрените графици преди започване на работа по тях. Липсва обаче конкретика до кой миг най-късно преди започване на работата по график работодателят би трябвало да предприеме съответното информиране, което от своя страна поражда нови въпроси: задоволително ли е да вземем за пример при 6-месечен сбит интервал работодателят да уведоми служащите и чиновниците си за графика единствено ден преди започване на работата по новия график? По персонално мнение, при открити по-дълги сумарни интервали уведомяването би трябвало да се прави в по-ранен миг, само че практиката ще покаже до каква степен и по какъв начин този модел ще работи у нас.
Също по този начин не е уточнен методът на информиране, като в това отношение законодателят е дал цялостна независимост на работодателя и този му метод следва да се приветства. Така да вземем за пример в огромните производства по-удачен вид на информиране би бил окачването на графика на видно място в предприятието, а в предприятията, възлагащи надомна работа, надлежно работа от разстояние, където надомните служащи и чиновници рядко посещават централния фирмен офис, самостоятелното известяван би бил един по-удачен метод.
Тези предварителни графици могат да бъдат променяни от работодателя при смяна на броя на заетите служащи и чиновници или при смяна на събитията, при които те са били одобрени (например отсъстващ работник/служител по болест). Поименните графици, както и до момента, следва да се съхраняват минимум 3 години след края на интервала.
Норма за дълготрайност на работното време
Поименните графици се изготвят по този начин, че сборът от работните часове по графика на служащия или служителя за интервала, за който е открито сумираното пресмятане, би трябвало да е еднакъв на нормата за дълготрайност на работното време. Изрично към този момент се показва, че нормата за дълготрайност на работното време за сумарния интервал се дефинира в часове, като броят на работните дни по календар, включени в интервала на отчитане, се умножи по дневната дълготрайност на работното време, открита за работното място, при подневно отчитане на работното време. При многомесечно сумирано пресмятане на работното време при правенето на графиците работодателите би трябвало да съблюдават нормата на работното време общо за целия интервал, а не по обособените месеци.
Мария Дренска, юрист в Си Ем Ес София
Превръщането на нощните часове в дневни
Изрично е регламентирано, че когато се поставя нощен труд, сборът от работните часове по графика на служащия или служителя се пресмята след преобразяване на нощните часове в дневни за промените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се прави с коефициента според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следователно в графика следва да се заложат толкоз часове, които след преобразяване на нощния труд в дневен дават работен ден от 8 часа, тъй че работодателят да не позволява работа над избраната за месеца норма.
Изключение е планувано, когато за съответното работно място е открито понижено работно време, както и когато трудовият контракт е подписан за работа единствено през нощта – в тези хипотези преобразяване на нощните часове в дневни не се прави.
Следва да се има поради, че превръщането на нощните часове в дневни има за цел месечната норма по този начин да бъде избрана авансово (с графика), че кардинално да не води до полагане на ексклузивен труд.
Дните отпуск
По-нататък новите нормативни текстове внесоха дълго чаканата изясненост по отношение на дните на отпуск по график (платен годишен отпуск и др.), както и по отношение на дните по болест, които досега по пояснение на контролните органи наложително се включваха в работното време на съответния служащ или чиновник и в последна сметка постоянно водеха до надвишаване на нормата работно време за интервала, респ. до " мним " ексклузивен труд. Сега новите промени категорично плануват преизчисляване на нормата за дълготрайност на работното време, в случай че в границите на интервала служащият или служителят е употребил отпуск (независимо от неговото основание). В този случай от броя на работните дни за съответния сбит интервал се изваждат дните, в които служащият или служителят е следвало по график да бъде на работа, само че е употребявал отпуск.
Изравняването и заплащането на часовете
Ако работодателят изготви график за интервала, вследствие на който служащият или служителят отработи по-малко часове от нормата си, работодателят дължи възнаграждение на цялостния размер на трудовото заплащане. В тези случаи се приема, че служащият или служителят е бил в престой не по своя виновност. Отново в цялостен размер работодателят заплаща трудовото заплащане на служащи и чиновници, чиито трудови контракти бъдат прекъснати преди приключването на сумарния интервал, въпреки да не са отработили всички часове съгласно графика си. Тези правила не се ползват, в случай че служащият или служителят отговорно не се е явявал на работа. Ако пък в края на интервала отработените от служащия или служителя часове надвишават нормата му за интервала, работодателят регистрира и заплаща времето допълнително като ексклузивен труд.
Така, в случай че шеф е избрал едномесечен интервал на отчитане на работното време и в месеца има 20 работни дни, нормата работно време за интервала ще бъде 160 часа. Отработеното от служащия или служителя допълнително (над 160 часа) следва да се заплати като ексклузивен труд и се регистрира пред инспекцията по труда.
Съгласно Писмо № 94-4103 от 22.07.2014 година на МТСП на отчитане предстои единствено фактически положеният ексклузивен труд, отработен над месечната норма за дълготрайност на работното време, без преобразяване обаче на нощните часове в дневни. Това е по този начин, тъй като получените часове допълнително при преизчисляването на дневния и нощния труд основават неопределено схващане за съществуването на ексклузивен труд, защото в този случай служащият или служителят не работи изключително по смисъла на член 143, алинея 1 КТ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ