Авторитарният нагон на ГЕРБ се прояви и през 2020 г.
Освен тестване за националните здравни системи, рецесията с ковид бе и тест за здравината на гражданските права и свободата на словото във всяка страна. За страдание, България не устоя този тест. Едва ли има сюрпризиран, че що се отнася да потреблението на COVID-19 като предлог за лишаване на права, нашите ръководещи са в един лагер с Унгария, Румъния, Полша и Чехия. В тези страни около изключителното законодателство управляващите се пробваха да прокарат законови промени и да издадат заповеди за ограничение на правото на свободно изложение и на търсене на информация. Това са част от заключенията на интернационалната журналистическа организация International Press Institute в проучване, озаглавено " Медийната независимост в Европа в сянката на COVID-19 ".
От февруари до декември м.г. институтът е записал и анализирал 107 разнообразни форми на медиен напън в Европа. Според създателите на отчета изключителната обстановка е употребена най-превратно и във щета на гражданските права в страни, в които ръководещите към този момент имат богат опит в използването на репресивни ограничения по отношение на самостоятелните медии. Като водещ образец е посочена Унгария и режимът на Виктор Орбан, с който България стои в един откъс.
" Появата на вируса и навлизането на света в условия на пандемия
отключи рефлекса на част от националните управляващи
да затрудняват работата на публицистите и да постановат ограничавания, част от които надвишиха желанието за обезпечаване на отдалеченост и сигурност. Не е изненадващо, че доста от тези нарушавания идват от страни с към този момент съществуващи властнически трендове и регистрирани случаи на ограничение на свободата на медиите ", показват създателите на проучването. Като първи образец за това е посочена Унгария, където пандемията бе употребена, с цел да се лишават колкото се може повече права и да се ускори контролът върху информацията. Будапеща оглави класацията с приемане на изключително законодателство, прокарано през април, и с приемане на наказване до 5 година затвор за разпространяването на подправена информация за пандемията. " Подобни начинания бяха подхванати и в Румъния и България. Извън Европейски Съюз редица страни, най-много Русия, вкараха ограничаващи закони или укази, забраняващи „ погрешна информация “ за вируса ", се споделя в проучването.
За България IPI показва опитът на ГЕРБ да вкара в първите дни на коронакризата нов член в Наказателния кодекс за налагане до 5 г.затвор и до 50 000 лева санкция за издание на " погрешна информация " за разпространение на заразна болест. Идеята пристигна часове, след като основният прокурор Иван Гешев призова за " своевременна, бърза и съответна смяна на българското законодателство " във връзка с подправените вести, с които се всява паника. Промените минаха на първо четене, само че след това ГЕРБ се отхвърлиха да ги утвърдят дефинитивно, откакто президентът Румен Радев наложи несъгласие. " Законът
нападна последните останки от свободата на словото
Няма формулировка за погрешна информация. Експертите, публицистите и жителите ще бъдат принудени да си постановат автоцензура, и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията и за нуждата от различни позиции. Тази норма може да бъде използвана за интерпретиране на всяко неловко свободомислие. По-важно – това ограничаване остава и след приключването на изключителното състояние ", се споделяше в претекстовете на ветото, представено в проучването.
В разбора проличава един остарял кусур, когато става дума за познанията на Европа за България. Евронаблюдателите виждат и регистрират едвам крайната фаза от напъните на ръководещите и на медийните кръгове към тях да запушат устата на сериозните публицисти. IPI считат, че нагонът на ГЕРБ и на съдружния им сътрудник " Обединени патриоти " за медийни репресии се е събудил едвам след експлоадирането на пандемията. Всъщност истината е, че рецесията бе употребена като предлог за реализирането на проекти, които ръководещите кроят от много време.
Паралелно с признатите на половина оферти на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация задейства остаряла своя концепция, показана още през 2018 година Миналата пролет партията на вицепремиера Красимир Каракачанов стартира още веднъж законопроект, който надалеч надхвърляше ограниченията против разпространяването на дезинформация в областта на медицината. Текстовете на ВМРО практически
превръщаха Съвет за електронни медии в Министерство на истината
във връзка с изявленията в интернет. Малкият съдружен сътрудник сътвори опция Съвет за електронни медии да желае затваряне на уеб сайтове, а предложенията предвиждаха още и затвор за разпространяване на информация, която ръководещите дефинират като " погрешна ". ВМРО също се опита да вкара фигурата на " подправените вести ", която при националистите се наричаше " дезинформация в интернет среда ". Предвиден бе и затвор до 3 години за човек, който популяризира " дезинформация ", както и санкция от 500 до 2000 лева за притежателя на домейна, посредством която тя е публикувана.
Предложенията на Вътрешна македонска революционна организация бяха отхвърлени, само че при дебата представителите на ГЕРБ, и изключително шефът на медийната комисия Вежди Рашидов не скриха, че най-голямата партия във властта също мисли в посока Съвет за електронни медии да играе ролята на цензор, който споделя какво може и какво не може да се разгласява онлайн. Рашидов дълго време приготвяше почвата и настройваше обществото, че паралелно с транспонирането на новата европейска инструкция за аудио-визуалните услуги през есента на 2020 година ГЕРБ също ще каже тежката си дума по тематиката за " подправените вести ". Устремът на съпартийците на премиера Бойко Борисов да дописват директивата се изпари едвам след експлоадирането на летните митинги против неговото държавно управление и против основния прокурор.
От февруари до декември м.г. институтът е записал и анализирал 107 разнообразни форми на медиен напън в Европа. Според създателите на отчета изключителната обстановка е употребена най-превратно и във щета на гражданските права в страни, в които ръководещите към този момент имат богат опит в използването на репресивни ограничения по отношение на самостоятелните медии. Като водещ образец е посочена Унгария и режимът на Виктор Орбан, с който България стои в един откъс.
" Появата на вируса и навлизането на света в условия на пандемия
отключи рефлекса на част от националните управляващи
да затрудняват работата на публицистите и да постановат ограничавания, част от които надвишиха желанието за обезпечаване на отдалеченост и сигурност. Не е изненадващо, че доста от тези нарушавания идват от страни с към този момент съществуващи властнически трендове и регистрирани случаи на ограничение на свободата на медиите ", показват създателите на проучването. Като първи образец за това е посочена Унгария, където пандемията бе употребена, с цел да се лишават колкото се може повече права и да се ускори контролът върху информацията. Будапеща оглави класацията с приемане на изключително законодателство, прокарано през април, и с приемане на наказване до 5 година затвор за разпространяването на подправена информация за пандемията. " Подобни начинания бяха подхванати и в Румъния и България. Извън Европейски Съюз редица страни, най-много Русия, вкараха ограничаващи закони или укази, забраняващи „ погрешна информация “ за вируса ", се споделя в проучването.
За България IPI показва опитът на ГЕРБ да вкара в първите дни на коронакризата нов член в Наказателния кодекс за налагане до 5 г.затвор и до 50 000 лева санкция за издание на " погрешна информация " за разпространение на заразна болест. Идеята пристигна часове, след като основният прокурор Иван Гешев призова за " своевременна, бърза и съответна смяна на българското законодателство " във връзка с подправените вести, с които се всява паника. Промените минаха на първо четене, само че след това ГЕРБ се отхвърлиха да ги утвърдят дефинитивно, откакто президентът Румен Радев наложи несъгласие. " Законът
нападна последните останки от свободата на словото
Няма формулировка за погрешна информация. Експертите, публицистите и жителите ще бъдат принудени да си постановат автоцензура, и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията и за нуждата от различни позиции. Тази норма може да бъде използвана за интерпретиране на всяко неловко свободомислие. По-важно – това ограничаване остава и след приключването на изключителното състояние ", се споделяше в претекстовете на ветото, представено в проучването.
В разбора проличава един остарял кусур, когато става дума за познанията на Европа за България. Евронаблюдателите виждат и регистрират едвам крайната фаза от напъните на ръководещите и на медийните кръгове към тях да запушат устата на сериозните публицисти. IPI считат, че нагонът на ГЕРБ и на съдружния им сътрудник " Обединени патриоти " за медийни репресии се е събудил едвам след експлоадирането на пандемията. Всъщност истината е, че рецесията бе употребена като предлог за реализирането на проекти, които ръководещите кроят от много време.
Паралелно с признатите на половина оферти на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация задейства остаряла своя концепция, показана още през 2018 година Миналата пролет партията на вицепремиера Красимир Каракачанов стартира още веднъж законопроект, който надалеч надхвърляше ограниченията против разпространяването на дезинформация в областта на медицината. Текстовете на ВМРО практически
превръщаха Съвет за електронни медии в Министерство на истината
във връзка с изявленията в интернет. Малкият съдружен сътрудник сътвори опция Съвет за електронни медии да желае затваряне на уеб сайтове, а предложенията предвиждаха още и затвор за разпространяване на информация, която ръководещите дефинират като " погрешна ". ВМРО също се опита да вкара фигурата на " подправените вести ", която при националистите се наричаше " дезинформация в интернет среда ". Предвиден бе и затвор до 3 години за човек, който популяризира " дезинформация ", както и санкция от 500 до 2000 лева за притежателя на домейна, посредством която тя е публикувана.
Предложенията на Вътрешна македонска революционна организация бяха отхвърлени, само че при дебата представителите на ГЕРБ, и изключително шефът на медийната комисия Вежди Рашидов не скриха, че най-голямата партия във властта също мисли в посока Съвет за електронни медии да играе ролята на цензор, който споделя какво може и какво не може да се разгласява онлайн. Рашидов дълго време приготвяше почвата и настройваше обществото, че паралелно с транспонирането на новата европейска инструкция за аудио-визуалните услуги през есента на 2020 година ГЕРБ също ще каже тежката си дума по тематиката за " подправените вести ". Устремът на съпартийците на премиера Бойко Борисов да дописват директивата се изпари едвам след експлоадирането на летните митинги против неговото държавно управление и против основния прокурор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ