Крушарски: Чужденецът трябва да е три нива над българина, за да играе
Oсновният акционер в Локомотив (Пловдив) Христо Крушарски през седмицата се завърна в ръководството на клуба след близо 11 месеца.
Бизнесменът приказва за обстановката при „ черно-белите “, за проектите си за бъдещето, както и по други тематики. Бизнесменът, който на следващия ден навършва 66 години, даде обстойно изявление пред „ Подкаст Марица “:
– Преди месец връзките ви с сътрудниците в Локомотив ескалираха. На какъв стадий са в този момент?
– Нещата вървят в позитивна посока. Аз съм отборен състезател и нещата вървят към груповия спорт.
– Макар и не в директното ръководство на клуба, вие сте следили какво се случва на „ Лаута “. Доволен ли сте от политиката в зимния трансферен прозорец?
– Не мога да разясня дейности, когато не съм бил в играта. Мога да ви кажа обаче, че нищо невероятно няма и в българския футбол всичко е допустимо. Не можем да виним никой. Нещата ще тръгнат в посоката, в която би трябвало да тръгнат. В това може да бъдете сигурни.
– Ако се върнем обратно във времето, когато поехте Локомотив, тогава гледахте ли на това като бизнес план? Това търпеше ли промени във времето, най-малко докагато намерите сътрудници?
– Ами по какъв начин да не съм гледал? Човек, в случай че не гледа на нещо като бизнес, защо ще го прави. Бях докарал нещата до крайната фаза, просто не ми доближиха силите. И по тази причина потърсих сътрудници, с които да създадем освен това. Трябваше да мине време, те да узреят, че би трябвало да се работи партньорски в България, с цел да може да имаш триумф. Сам човек е единствено за едно място – за двете нули.
– Какъв човек би трябвало да сте, с цел да си дадете парите за футбола, да прецените, че това е бизнес план и по-късно дадете парите за футбола и по-късно да не сте задоволен? Луд, добър предприемач или вманиачен предприемач?
– Това е комбиниране на двете. Аз започнах тук на подбив. Всички мислеха, че съм подставено лице. Аз потеглих с помощта на двама индивида, които ме подлъгаха. Това бяха Христо Бонев и Наско Узунов. Срещнахме се в Стара Загора. След това пристигна Ники Неделчев. Поговорихме, разбрахме се какво би трябвало да направя аз, само че това, което трябваше да направя за цяла година, свърши за три месеца. После пристигна мачът с Левски, а на мен Левски ми е уязвимост. Нищо, че имам доста другари и ме виждат на трибуните на мачове на Левски, само че това си е едно такова приятелско отношение. Приятелството си е другарство, само че сиренето е с пари. На базата на другарството да получиш някакъв резултат – не става. Не и при мен, видяхте го.
– Сам подхванахте тематиката, че не сте спуснат в Локомотив. Тезата, че президентите в българския футбол през последните 10 години,е доста настояща. Ставаме очевидци на предприемачи, които поемат клубове, устоят ги и си потеглят, когато могат с удоволствие, даже със съществени загуби.
– Tова е тематиката, която на държавно равнище би трябвало да се погледнe с четири очи. Казвал съм го доста пъти и в този момент отново ше го кажа – без държавна интервенция не можем да имаме високи резултати и високо спортно майсторство. По времето на комунизма, което е моето време, страната даваше пари за всички типове спорт. Тези пари не са чак толкоз доста. Държавата ни стана известна по света и с високи спортни достижения. Като отидеш някъде по света и кажеш България, подвигат плещи. Сега като вървя постоянно по Южна Америка и кажа Стоичков, всички знаят защо става въпрос.
– Когато намерихте сътрудници и обявихте, че оставяте Локомотив в техни ръце, имахте тип на благополучен човек. Човек, който си е отдъхнал. Такъв тип имаха хора, които преди този момент напуснаха футбола и споделиха „ доста сме удовлетворени, доста сме щастливи “. Като да вземем за пример Марешки, Георги Самуилов. Преди тях Димитър Христолов…
– Аз не съм напускал футбола. Такава беше ангажимента, а аз съм човек, който съблюдава разпоредбите. Никога не съм нарушавал това, което съм дал като заричане. До момента, който пристигна преди месец, започнаха диалозите и стигнахме до състояние, в което видяхме, че един без различен малко мъчно можем да се оправим. Единият има едно, другият има друго и би трябвало да се допълним. В житейския си път имам няколко емблематични случая. Преди време почнах да изпращам служащи в Южна Америка. Първо пратих четирима, стигнаха до 36. Когато станаха повече, взеха да гледат един на различен в паницата. Що тоя взел 100 $ повече? Това е на всички места в България – да гледаш в паницата на другия. Ако няма ред и порядък, почва да мирише отвред. Та от 36, служащите понижиха на 16, в този момент няма нито един. А 1400 $ заплата там по време на огромната рецесия, не беше по никакъв начин малко. За 6 месеца да спестиш 10 хиляди $ си е нещо напълно обичайно. Идваш тук и за 3 години си купуваш едно апартаментче. Големият проблем е народопсихологията. Не можем да проумеем, че би трябвало да сме дружно и да си оказваме помощ. Един може едно, различен друго и ще построим социализма.
– Поглеждайки обратно виждаме, че бяхте и сте един доста сполучлив началник. Локомотив по ваше време стигна до едни от най-големите си триумфи в историята. През това време обаче имаше и едни деликатни моменти. Имам поради разделите с ярки фигури от историята като Мартин Камбуров, Атанас Узунов, Георги Иванов-Гонзо, та даже и Броно Акрапович с метода, по който си потегли. Всички бяха разнообразни, само че какви са изводите, които си направихте?
– Вижте, футболните хора са привикнали единствено да вземат. Те не са привикнали да дават. Големият проблем е, че не могат да свикнат с мисълта, че са единствено експерти. Те си мислят, че някой е задължен да им дава парите. Най-големият проблем – когато пристигнах тук, аз дойдох с чистата съвест, че това, което се желае от мен, аз го давам. 200 хиляди лв. за годината ги дадох за 4 месеца. После станаха милион и половина. После станаха 2 милиона и половина, след това станаха 4 милиона. Дал съм тези пари с концепцията и презумпцията, че би трябвало да се надгражда. И след известно време, на петата, шестата година да стартира да се печели. Бях стигнал до там. Аз съм понижил разноските, моите разноски с това, че съм докарал повече пари. Лига Европа, Лига на конференциите, телевизионни права, всичко това е левче по левче. По тематиката с раздялата с емблематични фигури… Наско Узунов, няма да го разясня, да каже той за какво. Камбуров? Да каже той за какво. Няма да се връщам обратно. Аз съм човек на реда и порядъка. Който играе по разпоредбите, играе. Който не играе „ право куме в църните очи “. Аз подмолни мисли нямам. Гонзо да каже за какво си е тръгнал.
– Докато бяхте тук имаше придвижване по подготвителната база в ЖК Тракия. Този план е леко стопиран. Сега вие като се връщате, какво да чакаме?
– Аз се връщам със мощен старт. Вчера мои хора бяха въз основата и споделиха какво би трябвало да се направи. Двата затревени терена ще станат това лято. Има един обещан терен от БФС. Аз обещанието ще го пъдя като завещание. След като човек е заречен нещо, би трябвало да го извърши. Ако би трябвало ще му дремя пред вратата и ще стане.
– Със завръщането ви в ръководството, ще се промени ли осведомителната политика? Навремето като имаше закъснение, вие казвахте: ще се разплатя и го правехте в един идващ миг?
– Като става въпрос за пари, портата се затваря. Това са вътрешни неща. Всичко е в къщата тук и пушекът ще излиза единствено през един комин.
– На конгресите на БФС проявихте интензивност. Имате ли още упоритост?
– Да, за какво не? Ще ме окуражават и ще се кандидатирам. Футболът какво е? Не по друго от един индустриален развой. Технологичен развой. Тук някои споделят, че желаят да седнат на стола. Ама какво ще правиш? Добре, ще се класираме за Европейското след 2 години или на Световно. Това ще стане, когато всеки си гледа работата. Боби Михайлов не може да извади магическата пръчка и да я размаха.
– Като предприемач, мислите ли че толкоз доста професионални клубове са нужни на България?
– Въпрос на позиция. Аз не съм склонен с оповестяването на тези бюджети. Не може един добър експерт в производството или друга сфера на стопанския живот да получава примерно 5 хиляди лв., а един ритнитопко 10 хиляди, 20 хиляди или 50 хиляди. Той първо би трябвало да ги заслужи. Моите почетения. Той би трябвало да си изкара заплата, да изпълни стадиона, с цел да си заслужи заплатата.
Аз съм следил по какъв начин са нещата в Германия, Бразилия, Аржентина. 20 % от бюджета идва от публиката. При нас какъв брой са?
– 0.2%. Да ви запитвам още нещо. По статистика пловдивският спектакъл за предната година е продал повече билети, в сравнение с Локомотив и Ботев взети дружно. Как ще го коментирате?
– Аз си виждам единствено моята къща. В другите не виждам. Със Страсбург напълнихме стадиона, стана празник. Ако бяхме отстранили Тотнъм, което можехме, щяхме да станем европейски тим и стадионът щеше да пращи. Хората желаят да гледат спектакъл. Когато спечелихме купите, моята наслада не беше толкоз за извоюваните купи, а насладата на моите набори, почитатели на Локомотив. Минават и ми стискат ръката, и ми я целуват, и споделят: благодарим ти, че пристигна и доживяхме да забележим това. По-голямо самопризнание от това няма. Аз тези хора желая да развеселявам. Искам тези хора да се върнат на стадиона, ще има пенсионерски билети. Когато стане стадионът, ще е добре за всички. Един домашен мач 0 50 хиляди лв., два – 100 хиляди. Ето ти помощ, която ти прави работа да си изпълниш задачите и дилемите.
– Неотдавна спортната общност скочи против законопроект, ограничителен рекламите на бет фирмите в спорта. Обвързването на клубовете с компании за залози не ги ли прави подвластни?
– Не. Как ще ме вършат подвластен мен? Нито знае, нито му споделям по какъв начин ще приключи даден мач. Той желае да популяризира при нас, да заповяда. Те дават парите за изненадата. Те печелят от изненадата. Ако има изненада, има пари. Що желаеха да дават пари при мен. Защото никой, който играе против Локомотив, не е идвал да урежда мачове. Срещу всички играехме феърплей. Отнесъл съм толкоз псувни от почитатели на всякакви тимове, толкоз са ме плашили, че се чудя по какъв начин още съм жив.
– Имахте предпочитание да помогнете на волейболния Локомотив и на женския тим?
– На волейболния Локомотив аз съм оказал помощ, мисля че още получават пари. Аз съм уговорил това. Бях уговорил 20 хиляди лв. от уинбет за женския тим, който отново ще го има. 50 хиляди за Рилски състезател, 80 хиляди за волейбола и 400 хиляди лв. за мъжкия футбол. Това е контракт, който се извършва и в този момент. Отделно аз съм давал. Женският футбол ни задължават. За да играеш в Европа, би трябвало да имаш женски тим.
– Какво да чакаме отсега нататък от Локомотив?
– Светло бъдеще. За представителния тим с сътрудника се разбрахме, че се хващаме ръка за ръка и управляваме дружно. Разпределихме си функционалностите, с цел да върнем Локомотив, където му е мястото. Локомотивът потегля без спирачки.
– И като построите стадиона да го напълните?
– Ще го напълним, когато има спектакъл. Вашият кмет, по-точно заместител кмет беше споделил, че щял да влезе в пандиза, в случай че аз строя стадиона. Аз съм построил хиляди жилища, та той да ми дава оценки. Стоим на масата аз, Зико и той. Тръгваме си и той споделя на Чавдар Цветков и му споделя: няма да му дам на тоя да строи стадина, с цел да не вляза в пандиза. На тоя! Аз съм тоя. Това е част от обидата, която той ми нанесе. Затова не се интересувам от строителството. Коцето Язов да каже по какъв начин, какъв брой. Защото аз щях да си оказа помощ с тези пари и нямаше да имам проблеми най-после. На мен 300 хиляди годишно не ми стигат. Аз съм набутал в клуба 3 милиона лв. заем на моята компания, с цел да си допълня недоимъка. Аз нямам скрито-покрито. Всичко, което имам го набутах в Локомотив.
– Има ли изтребване това нещо?
– Има, има. Тези пет момчета в първия тим, които Бруно ги вкара, в случай че ги бяхме развили, в този момент щяха да костват доста пари. Ето в този момент Иван Сулев (б.р. – геният беше трансфериран в Каляри). 300 хиляди евра трансфер плюс % от бъдеща продажба. Има самун в това, просто би трябвало да има къде да се тренира и да се приготвят фрагментите. Аз съм бил в Аржентина, Бразилия, Парагвай. Тичат, пепел хвърчи. Нямате визия при какви условия упражняват. А в България просто няма гладни хора и по тази причина не можеш да намериш общи служащи, камо ли футболисти.
– Значи залагате на българското? Политиката с чужденците не ви е присъща?
– Да. На мен не ми е присъща политиката с чужденците. Чужденецът би трябвало да е три равнища над българина, с цел да играе. И това ще се разберем с колегата. Хем ще понижим бюджета, хем да увеличим качеството.
Бизнесменът приказва за обстановката при „ черно-белите “, за проектите си за бъдещето, както и по други тематики. Бизнесменът, който на следващия ден навършва 66 години, даде обстойно изявление пред „ Подкаст Марица “:
– Преди месец връзките ви с сътрудниците в Локомотив ескалираха. На какъв стадий са в този момент?
– Нещата вървят в позитивна посока. Аз съм отборен състезател и нещата вървят към груповия спорт.
– Макар и не в директното ръководство на клуба, вие сте следили какво се случва на „ Лаута “. Доволен ли сте от политиката в зимния трансферен прозорец?
– Не мога да разясня дейности, когато не съм бил в играта. Мога да ви кажа обаче, че нищо невероятно няма и в българския футбол всичко е допустимо. Не можем да виним никой. Нещата ще тръгнат в посоката, в която би трябвало да тръгнат. В това може да бъдете сигурни.
– Ако се върнем обратно във времето, когато поехте Локомотив, тогава гледахте ли на това като бизнес план? Това търпеше ли промени във времето, най-малко докагато намерите сътрудници?
– Ами по какъв начин да не съм гледал? Човек, в случай че не гледа на нещо като бизнес, защо ще го прави. Бях докарал нещата до крайната фаза, просто не ми доближиха силите. И по тази причина потърсих сътрудници, с които да създадем освен това. Трябваше да мине време, те да узреят, че би трябвало да се работи партньорски в България, с цел да може да имаш триумф. Сам човек е единствено за едно място – за двете нули.
– Какъв човек би трябвало да сте, с цел да си дадете парите за футбола, да прецените, че това е бизнес план и по-късно дадете парите за футбола и по-късно да не сте задоволен? Луд, добър предприемач или вманиачен предприемач?
– Това е комбиниране на двете. Аз започнах тук на подбив. Всички мислеха, че съм подставено лице. Аз потеглих с помощта на двама индивида, които ме подлъгаха. Това бяха Христо Бонев и Наско Узунов. Срещнахме се в Стара Загора. След това пристигна Ники Неделчев. Поговорихме, разбрахме се какво би трябвало да направя аз, само че това, което трябваше да направя за цяла година, свърши за три месеца. После пристигна мачът с Левски, а на мен Левски ми е уязвимост. Нищо, че имам доста другари и ме виждат на трибуните на мачове на Левски, само че това си е едно такова приятелско отношение. Приятелството си е другарство, само че сиренето е с пари. На базата на другарството да получиш някакъв резултат – не става. Не и при мен, видяхте го.
– Сам подхванахте тематиката, че не сте спуснат в Локомотив. Тезата, че президентите в българския футбол през последните 10 години,е доста настояща. Ставаме очевидци на предприемачи, които поемат клубове, устоят ги и си потеглят, когато могат с удоволствие, даже със съществени загуби.
– Tова е тематиката, която на държавно равнище би трябвало да се погледнe с четири очи. Казвал съм го доста пъти и в този момент отново ше го кажа – без държавна интервенция не можем да имаме високи резултати и високо спортно майсторство. По времето на комунизма, което е моето време, страната даваше пари за всички типове спорт. Тези пари не са чак толкоз доста. Държавата ни стана известна по света и с високи спортни достижения. Като отидеш някъде по света и кажеш България, подвигат плещи. Сега като вървя постоянно по Южна Америка и кажа Стоичков, всички знаят защо става въпрос.
– Когато намерихте сътрудници и обявихте, че оставяте Локомотив в техни ръце, имахте тип на благополучен човек. Човек, който си е отдъхнал. Такъв тип имаха хора, които преди този момент напуснаха футбола и споделиха „ доста сме удовлетворени, доста сме щастливи “. Като да вземем за пример Марешки, Георги Самуилов. Преди тях Димитър Христолов…
– Аз не съм напускал футбола. Такава беше ангажимента, а аз съм човек, който съблюдава разпоредбите. Никога не съм нарушавал това, което съм дал като заричане. До момента, който пристигна преди месец, започнаха диалозите и стигнахме до състояние, в което видяхме, че един без различен малко мъчно можем да се оправим. Единият има едно, другият има друго и би трябвало да се допълним. В житейския си път имам няколко емблематични случая. Преди време почнах да изпращам служащи в Южна Америка. Първо пратих четирима, стигнаха до 36. Когато станаха повече, взеха да гледат един на различен в паницата. Що тоя взел 100 $ повече? Това е на всички места в България – да гледаш в паницата на другия. Ако няма ред и порядък, почва да мирише отвред. Та от 36, служащите понижиха на 16, в този момент няма нито един. А 1400 $ заплата там по време на огромната рецесия, не беше по никакъв начин малко. За 6 месеца да спестиш 10 хиляди $ си е нещо напълно обичайно. Идваш тук и за 3 години си купуваш едно апартаментче. Големият проблем е народопсихологията. Не можем да проумеем, че би трябвало да сме дружно и да си оказваме помощ. Един може едно, различен друго и ще построим социализма.
– Поглеждайки обратно виждаме, че бяхте и сте един доста сполучлив началник. Локомотив по ваше време стигна до едни от най-големите си триумфи в историята. През това време обаче имаше и едни деликатни моменти. Имам поради разделите с ярки фигури от историята като Мартин Камбуров, Атанас Узунов, Георги Иванов-Гонзо, та даже и Броно Акрапович с метода, по който си потегли. Всички бяха разнообразни, само че какви са изводите, които си направихте?
– Вижте, футболните хора са привикнали единствено да вземат. Те не са привикнали да дават. Големият проблем е, че не могат да свикнат с мисълта, че са единствено експерти. Те си мислят, че някой е задължен да им дава парите. Най-големият проблем – когато пристигнах тук, аз дойдох с чистата съвест, че това, което се желае от мен, аз го давам. 200 хиляди лв. за годината ги дадох за 4 месеца. После станаха милион и половина. После станаха 2 милиона и половина, след това станаха 4 милиона. Дал съм тези пари с концепцията и презумпцията, че би трябвало да се надгражда. И след известно време, на петата, шестата година да стартира да се печели. Бях стигнал до там. Аз съм понижил разноските, моите разноски с това, че съм докарал повече пари. Лига Европа, Лига на конференциите, телевизионни права, всичко това е левче по левче. По тематиката с раздялата с емблематични фигури… Наско Узунов, няма да го разясня, да каже той за какво. Камбуров? Да каже той за какво. Няма да се връщам обратно. Аз съм човек на реда и порядъка. Който играе по разпоредбите, играе. Който не играе „ право куме в църните очи “. Аз подмолни мисли нямам. Гонзо да каже за какво си е тръгнал.
– Докато бяхте тук имаше придвижване по подготвителната база в ЖК Тракия. Този план е леко стопиран. Сега вие като се връщате, какво да чакаме?
– Аз се връщам със мощен старт. Вчера мои хора бяха въз основата и споделиха какво би трябвало да се направи. Двата затревени терена ще станат това лято. Има един обещан терен от БФС. Аз обещанието ще го пъдя като завещание. След като човек е заречен нещо, би трябвало да го извърши. Ако би трябвало ще му дремя пред вратата и ще стане.
– Със завръщането ви в ръководството, ще се промени ли осведомителната политика? Навремето като имаше закъснение, вие казвахте: ще се разплатя и го правехте в един идващ миг?
– Като става въпрос за пари, портата се затваря. Това са вътрешни неща. Всичко е в къщата тук и пушекът ще излиза единствено през един комин.
– На конгресите на БФС проявихте интензивност. Имате ли още упоритост?
– Да, за какво не? Ще ме окуражават и ще се кандидатирам. Футболът какво е? Не по друго от един индустриален развой. Технологичен развой. Тук някои споделят, че желаят да седнат на стола. Ама какво ще правиш? Добре, ще се класираме за Европейското след 2 години или на Световно. Това ще стане, когато всеки си гледа работата. Боби Михайлов не може да извади магическата пръчка и да я размаха.
– Като предприемач, мислите ли че толкоз доста професионални клубове са нужни на България?
– Въпрос на позиция. Аз не съм склонен с оповестяването на тези бюджети. Не може един добър експерт в производството или друга сфера на стопанския живот да получава примерно 5 хиляди лв., а един ритнитопко 10 хиляди, 20 хиляди или 50 хиляди. Той първо би трябвало да ги заслужи. Моите почетения. Той би трябвало да си изкара заплата, да изпълни стадиона, с цел да си заслужи заплатата.
Аз съм следил по какъв начин са нещата в Германия, Бразилия, Аржентина. 20 % от бюджета идва от публиката. При нас какъв брой са?
– 0.2%. Да ви запитвам още нещо. По статистика пловдивският спектакъл за предната година е продал повече билети, в сравнение с Локомотив и Ботев взети дружно. Как ще го коментирате?
– Аз си виждам единствено моята къща. В другите не виждам. Със Страсбург напълнихме стадиона, стана празник. Ако бяхме отстранили Тотнъм, което можехме, щяхме да станем европейски тим и стадионът щеше да пращи. Хората желаят да гледат спектакъл. Когато спечелихме купите, моята наслада не беше толкоз за извоюваните купи, а насладата на моите набори, почитатели на Локомотив. Минават и ми стискат ръката, и ми я целуват, и споделят: благодарим ти, че пристигна и доживяхме да забележим това. По-голямо самопризнание от това няма. Аз тези хора желая да развеселявам. Искам тези хора да се върнат на стадиона, ще има пенсионерски билети. Когато стане стадионът, ще е добре за всички. Един домашен мач 0 50 хиляди лв., два – 100 хиляди. Ето ти помощ, която ти прави работа да си изпълниш задачите и дилемите.
– Неотдавна спортната общност скочи против законопроект, ограничителен рекламите на бет фирмите в спорта. Обвързването на клубовете с компании за залози не ги ли прави подвластни?
– Не. Как ще ме вършат подвластен мен? Нито знае, нито му споделям по какъв начин ще приключи даден мач. Той желае да популяризира при нас, да заповяда. Те дават парите за изненадата. Те печелят от изненадата. Ако има изненада, има пари. Що желаеха да дават пари при мен. Защото никой, който играе против Локомотив, не е идвал да урежда мачове. Срещу всички играехме феърплей. Отнесъл съм толкоз псувни от почитатели на всякакви тимове, толкоз са ме плашили, че се чудя по какъв начин още съм жив.
– Имахте предпочитание да помогнете на волейболния Локомотив и на женския тим?
– На волейболния Локомотив аз съм оказал помощ, мисля че още получават пари. Аз съм уговорил това. Бях уговорил 20 хиляди лв. от уинбет за женския тим, който отново ще го има. 50 хиляди за Рилски състезател, 80 хиляди за волейбола и 400 хиляди лв. за мъжкия футбол. Това е контракт, който се извършва и в този момент. Отделно аз съм давал. Женският футбол ни задължават. За да играеш в Европа, би трябвало да имаш женски тим.
– Какво да чакаме отсега нататък от Локомотив?
– Светло бъдеще. За представителния тим с сътрудника се разбрахме, че се хващаме ръка за ръка и управляваме дружно. Разпределихме си функционалностите, с цел да върнем Локомотив, където му е мястото. Локомотивът потегля без спирачки.
– И като построите стадиона да го напълните?
– Ще го напълним, когато има спектакъл. Вашият кмет, по-точно заместител кмет беше споделил, че щял да влезе в пандиза, в случай че аз строя стадиона. Аз съм построил хиляди жилища, та той да ми дава оценки. Стоим на масата аз, Зико и той. Тръгваме си и той споделя на Чавдар Цветков и му споделя: няма да му дам на тоя да строи стадина, с цел да не вляза в пандиза. На тоя! Аз съм тоя. Това е част от обидата, която той ми нанесе. Затова не се интересувам от строителството. Коцето Язов да каже по какъв начин, какъв брой. Защото аз щях да си оказа помощ с тези пари и нямаше да имам проблеми най-после. На мен 300 хиляди годишно не ми стигат. Аз съм набутал в клуба 3 милиона лв. заем на моята компания, с цел да си допълня недоимъка. Аз нямам скрито-покрито. Всичко, което имам го набутах в Локомотив.
– Има ли изтребване това нещо?
– Има, има. Тези пет момчета в първия тим, които Бруно ги вкара, в случай че ги бяхме развили, в този момент щяха да костват доста пари. Ето в този момент Иван Сулев (б.р. – геният беше трансфериран в Каляри). 300 хиляди евра трансфер плюс % от бъдеща продажба. Има самун в това, просто би трябвало да има къде да се тренира и да се приготвят фрагментите. Аз съм бил в Аржентина, Бразилия, Парагвай. Тичат, пепел хвърчи. Нямате визия при какви условия упражняват. А в България просто няма гладни хора и по тази причина не можеш да намериш общи служащи, камо ли футболисти.
– Значи залагате на българското? Политиката с чужденците не ви е присъща?
– Да. На мен не ми е присъща политиката с чужденците. Чужденецът би трябвало да е три равнища над българина, с цел да играе. И това ще се разберем с колегата. Хем ще понижим бюджета, хем да увеличим качеството.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ