КНСБ предупреди Продължаваме промяната за 5% инфлация догодина
“Основна цел би трябвало да бъде до 2026 година да няма работещи небогати, “ това съобщи президентът на КНСБ - Пламен Димитров по време на среща с Асен Василев и Искрен Арабаджиев от Политическа партия “Продължаваме смяната ”.
На срещата бяха разисквани провокациите пред страната в социално-икономически проект в подтекста на идните парламентарни избори и евентуалните политики за справяне с рецесията.
Президентът на синдикалната конфедерация показа акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развиване на страната през идващите четири години.
По последни данни на Института за обществени и синдикални проучвания към синдиката заплатата за прехрана на едночленно домакинство е 1525 лв. в брутно изражение, а за тричленно – към 2800 лв..
“Допуска се, че инфлацията в страната ще стартира да се възстановява, като се планува тя да бъде към 5% през 2023 година. При такава прогноза до края на мандата брутната заплата за прехрана на един човек следва да бъде 1700 лв., “ изясни Димитров.
От КНСБ пресмятат, че през 2026 година минималната работна заплата може да доближи 1400 лв. или 80% от заплатата за прехрана. Това би стимулирало хората, които са трайно безработни, да стартират работа, счита синдикалистът.
Средното заплащане за страната би могло да се усилва с към 12-13% и този растеж не би бил непостижима задача. Това нарастване не би било нещо, което бизнесът да не може да поеме и в края на интервала да стане 2800 лв., добави Димитров.
Той уточни, че Директивата за съответни минимални работни заплати дава добра рамка за бъдещата политика по приходите и разясни, че тя е главният механизъм прогнозите да могат да станат действителност.
Президентът на конфедерацията разяснява и неправилното съгласно КНСБ преизчисляване на пенсиите от 1 октомври. Визията на синдиката е, че би трябвало да бъде обезпечен растеж на пенсиите от най-малко 12% на годишна база, като от КНСБ молят за възобновяване на правилото „ принос-права “ при изчисляването им.
Ако това не бъде направено, ще има осезаема демотивация у младежите да заплащат осигуровки върху действителния размер на приходите си. При импортираните нужни корекции в социално-осигурителната система конфедерацията чака междинният размер на пенсиите през 2026 година да бъде 1068 лв..
“Отговорност на всеки един от вас е след изборите да бъде формирано държавно управление ”, обърна се Пламен Димитров към кандидат-депутатите.
На срещата участваха и водачите на съществени членове на КНСБ - Валентин Вълчев, Васил Яначков, Мариян Бухов, Янка Такева, вицепрезидентът на конфедерацията Огнян Атанасов и шефът на Института за обществени и синдикални проучвания - Любослав Костов. Те повдигнаха пред кандидат-депутатите от „ Продължаваме Промяната “ въпроси, свързани с проблеми в енергетиката, ВиК бранша, образованието и макроикономическите политики на страната.
На срещата бяха разисквани провокациите пред страната в социално-икономически проект в подтекста на идните парламентарни избори и евентуалните политики за справяне с рецесията.
Президентът на синдикалната конфедерация показа акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развиване на страната през идващите четири години.
По последни данни на Института за обществени и синдикални проучвания към синдиката заплатата за прехрана на едночленно домакинство е 1525 лв. в брутно изражение, а за тричленно – към 2800 лв..
“Допуска се, че инфлацията в страната ще стартира да се възстановява, като се планува тя да бъде към 5% през 2023 година. При такава прогноза до края на мандата брутната заплата за прехрана на един човек следва да бъде 1700 лв., “ изясни Димитров.
От КНСБ пресмятат, че през 2026 година минималната работна заплата може да доближи 1400 лв. или 80% от заплатата за прехрана. Това би стимулирало хората, които са трайно безработни, да стартират работа, счита синдикалистът.
Средното заплащане за страната би могло да се усилва с към 12-13% и този растеж не би бил непостижима задача. Това нарастване не би било нещо, което бизнесът да не може да поеме и в края на интервала да стане 2800 лв., добави Димитров.
Той уточни, че Директивата за съответни минимални работни заплати дава добра рамка за бъдещата политика по приходите и разясни, че тя е главният механизъм прогнозите да могат да станат действителност.
Президентът на конфедерацията разяснява и неправилното съгласно КНСБ преизчисляване на пенсиите от 1 октомври. Визията на синдиката е, че би трябвало да бъде обезпечен растеж на пенсиите от най-малко 12% на годишна база, като от КНСБ молят за възобновяване на правилото „ принос-права “ при изчисляването им.
Ако това не бъде направено, ще има осезаема демотивация у младежите да заплащат осигуровки върху действителния размер на приходите си. При импортираните нужни корекции в социално-осигурителната система конфедерацията чака междинният размер на пенсиите през 2026 година да бъде 1068 лв..
“Отговорност на всеки един от вас е след изборите да бъде формирано държавно управление ”, обърна се Пламен Димитров към кандидат-депутатите.
На срещата участваха и водачите на съществени членове на КНСБ - Валентин Вълчев, Васил Яначков, Мариян Бухов, Янка Такева, вицепрезидентът на конфедерацията Огнян Атанасов и шефът на Института за обществени и синдикални проучвания - Любослав Костов. Те повдигнаха пред кандидат-депутатите от „ Продължаваме Промяната “ въпроси, свързани с проблеми в енергетиката, ВиК бранша, образованието и макроикономическите политики на страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ