Мързелът и продуктивността
Основателят на Microsoft Бил Гейтс избира да наема на работа мързеливи хора. „ Винаги предпочитам ленив чиновник за сложна задача, тъй като той ще откри елементарен метод за нейното осъществяване “, е споделил мултимилиардерът.
Не мога да кажа, че не съм склонен с него. Възлагането на сложна задача на чиновник, който може да я свърши елементарно и бързо, постоянно е по-добър метод от това да я дадете на най-амбициозния член на вашия екип. Това важи в особена мощ за започващите компании, при които несъразмерното внимание и стремеж към съвършенство могат да бъдат не по-малко съдбовни от некачествената работа, имайки поради лимитираните запаси – време, сила и средства, с които разполагат тези компании. При тях по-бързите и евтини решения могат да бъдат най-ефективни. Намирането на пътя с минимум пътя с най-слабо противодействие и на бързи решения обаче не прави човек ленив. То го прави ефикасен и добър в разпределението на времето си.
Като цяло категоризирането на тези видове държание под знаменателя „ ленив “ е неопределено, неразбираемо и единствено по себе си мързеливо. Ваш сътрудник не е съумял да показа отчет по даден план в дадения му период? Той е ленив! Предпочитате да почивате, вместо да упражнявате във фитнеса. Вие сте мързеливи! Нещата не са толкоз елементарни. Мързелът не е проблем, а признак. Ние избираме да не го виждаме като подобен, тъй като по-дълбоките аргументи за нашите съмнения и отвод от предприемане на деяние се коренят в неуместни истини. Именно те, а не мързелът, ни пречат.
Мързелът и продуктивността
Чувството на мързел доста постоянно е знак, че имаме потребност от отмора. Тук обаче е доста значимо да се подчертае, че почивката и мързела не са едно и също. Това е постоянно срещано схващане, което няма по какъв начин да бъде по-далеч от истината. Причината двете неща да се бъркат, е че на пръв взор наподобяват сходни. Релаксирането вместо вършенето на работа, даването на приоритет на персоналните отговорности вместо на професионалните и по-късното ставане заран са все неща, които могат да бъдат избрани като признаци на мързел. Разбирането, че това са неща, които вършат мързеливите хора, се дължи на културата на работа, при която демонстрацията на претовареност се цени повече от действителната същинската претовареност и работливост.
По в миналото най-продуктивното нещо, което може да направи човек, е да легне на дивана и да отдели няколко минути за къса дряма. Разходките измежду природата могат да ви оказват помощ да изчистите съзнанието си и да бъдат катализатор на изобретателни хрумвания. Почивката е пълноправен сътрудник на работата – едното не може без другото. Действията, които в очите на другите може да наподобяват като мързеливи, в действителност ви оказват помощ да бъдат по-добри в това, което вършиме.
Какво друго може да ни каже възприятието на мързел?
Добре сте отпочинали, не сте гладни или жадни и преливате от сила. Въпреки това нямате мотивация и не ви се прави нищо. Това значи ли, че сте мързеливи? Отново, нещата не са толкоз елементарни.
Липсата на мотивация е нещо, за което доста от нас упрекват себе си и преглеждат като персонален минус. Вместо непрестанно да се самокритикувате, какво ще кажете да подходим към този проблем с повече любознание? Запитайте се за какво избягвате избрани задания и не се задоволявайте с лесни и лимитирани отговори. Може би нямате мотивация в работата, тъй като към този момент не научавате нищо ново от нея. Може би се страхувате от дискомфорта, който върви рака за ръка с постигането на прогрес (например във фитнеса) или пък ви плаши самата концепция за неуспех и това, че вашата пристрастеност няма да ви води до средата.
Има доста по-сложни проблеми от мързела, пред които е изправен всеки човек. За да ги разрешите би трябвало да методите със съпричастност към самите себе си. За никой не е елементарно да приказва за своите страхове и за загубата на смисъл в това, което прави. Това е напълно човешки проблем. Когато обаче гледате на него през призмата на любознанието, вместо тази на мързела, получавате много по-добра визия за протичащото се с вас.
За да адресирате този проблем би трябвало да анализирате информацията, която ви носи възприятието на мързел. На първо място би трябвало да идентифицирайте какво спъва вашия прогрес –перфекционизъм, липса на самочувствие или нещо друго. Големият риск при възприятието на мързел е, че то може да докара до застоялост. Трябва да вземете решения и предприемете дейности, които адресират същинските аргументи да се чувствате по този начин. Това ще ви направи освен по-продуктивни, само че и по-щастливи. А както всички знаем, щастливите хора в работата са по-успешни.
Какво действително можем да извършите?
Възползвайте се от правилото на напредъка - Той гласи, че „ от всички неща, които могат да подтикват страстите и мотивацията по време на един работен ден, най-важното е постигането на прогрес по някаква значима задача “. Усещането за напредък и насладата от дребните победи могат да преборят вътрешния ви глас, който непрестанно ви повтаря, че работата е прекомерно сложна и че планът е прекомерно комплициран за вас.
Отделете време за отмора – Проучванията демонстрират, че една 30-минутна сънливост може да прекъсне цикъла на влошаваща се работливост денем. 60-минутна отмора може да го обърне в другата посока и да ви зареди с сила и мотивация. Ако изпитвате възприятие на мързел, то това може да е сигнал, че имате потребност да спрете с работата и да си поемете глътка въздух.
Пренасочете вниманието си – Липсата на смисъл в работата е главният фактор, способстват за понижената мотивация. Ако не желаете, или не сте в положение, да извършите някаква огромна смяна в живота си, пренасочете вниманието си от крайния артикул на вашата работа върху метода, по който тя се отразява на хората. По този метод вашите отговорности ще се трансфорат от рутинни задания, които би трябвало да извършите, в дейности, с които помагате на другите.
Намалете натоварването си – За някои мениджъри и създатели на компании концепцията, че могат да правят по-малко работа, звучи ужасяващо. Самият аз също попадах в тази група, до момента в който не осъзнах, че работата, която отлагах, в действителност съставлява задания, които не би трябвало да правя аз. Първоначално имах възприятието, че когато упълномощавам задания на други в действителност показвам мързел, само че с времето осъзнах, че другите се оправят по-добре с тях от мен и че това ми дава време да се занимавам с неща, които ме въодушевяват и с които се оправям в действителност добре.
Айтекин Танк , създател на JotForm за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
