CNN: Норвегия планира изграждането на плаващ тунел
Осло. Норвегия възнамерява построяването на плаващ тунел, написа CNN .
С величествени ледници, фиорди и планини Норвегия е известна със своите неповторими естествени пейзажи.
Скалистият терен обаче не прави пътуването елементарно. Повече от 1000 фиорди сформират западния бряг на скандинавската страна, на който живеят една трета от популацията на страната от 5,3 милиона. Например, с цел да се пътува 1100 километра сред южния град Кристиансанд и Трондхайм на север през западното крайбрежие, сега лишава 21 часа и са нужни седем фериботни връзки.
Норвежкото държавно управление възнамерява да понижи това време на половина с реформаторски инфраструктурен план на стойност 40 милиарда $, с цел да направи маршрута „ без фериботи “.
Планът включва мостове и най-дълбокият и дълъг скален тунел в света - продънен през основата под морското дъно -на дълбочина 392 метра и дължина от 27 километра.
Но най-амбициозният аспект е развиването на потопени плаващи тунели, които се разполагат на към 30 метра под повърхността на водата.
Ако успее, Норвегия може да завоюва световна конкуренция със страни като Китай, Южна Корея и Италия, които изследват сходни планове.
Норвежката администрация за публични пътища - държавният орган, виновен за плана, има за цел да приключи строителството до 2050 година.
Пътуването сред Кристиансанд и Трондхайм е част от E39, което е " основен маршрут за Норвегия ", изяснява Киерсти Дънхам, управител на планове в Пътната администрация
Комбинация от автомагистрали, пътища и фериботи, E39 се минава по югозападния норвежки бряг. Повече от 50% от експортните артикули в Норвегия произлизат от тази област, прибавя тя - все пак маршрутът " има доста невисок стандарт за европейски път ". Пресичането на фиордите посредством ферибот, въпреки и известен способ за превоз, може да отнеме доста време.
Когато фиордът е по-дълъг от 1 километър или по-широк от 5 километра, съществуващите инженерни решения по какъв начин да го преодолеят. Морското дъно би било прекомерно надълбоко, с цел да бъде пробито за скален тунел или за полагане на основите на окачващия мост.
Плаващите мостове не работят във всички случаи, тъй като са податливи на суровите метеорологични условия като мощни талази и течения. Тук идват плаващите тунели.
Идеята за потънал плаващ тунел не е нова. През 1882 година английският военноморски проектант Едуард Рийд предлага плаващ тунел през Ламанша - концепция, която е отхвърлена.
Терминът " плаващ " може би е подвеждащ. Тунелите са закрепени в състояние с кабели - или са закотвени към морското дъно, или са прикрепени към понтоните, които са ситуирани задоволително надалеч един от различен, с цел да могат корабите да минават през тях. Изработени от бетон, те биха функционирали като стандартни тунели, транспортирайки транспортни средства от единия завършек на фиорда до различен.
Превод и редакция: Юлиян Марков
С величествени ледници, фиорди и планини Норвегия е известна със своите неповторими естествени пейзажи.
Скалистият терен обаче не прави пътуването елементарно. Повече от 1000 фиорди сформират западния бряг на скандинавската страна, на който живеят една трета от популацията на страната от 5,3 милиона. Например, с цел да се пътува 1100 километра сред южния град Кристиансанд и Трондхайм на север през западното крайбрежие, сега лишава 21 часа и са нужни седем фериботни връзки.
Норвежкото държавно управление възнамерява да понижи това време на половина с реформаторски инфраструктурен план на стойност 40 милиарда $, с цел да направи маршрута „ без фериботи “.
Планът включва мостове и най-дълбокият и дълъг скален тунел в света - продънен през основата под морското дъно -на дълбочина 392 метра и дължина от 27 километра.
Но най-амбициозният аспект е развиването на потопени плаващи тунели, които се разполагат на към 30 метра под повърхността на водата.
Ако успее, Норвегия може да завоюва световна конкуренция със страни като Китай, Южна Корея и Италия, които изследват сходни планове.
Норвежката администрация за публични пътища - държавният орган, виновен за плана, има за цел да приключи строителството до 2050 година.
Пътуването сред Кристиансанд и Трондхайм е част от E39, което е " основен маршрут за Норвегия ", изяснява Киерсти Дънхам, управител на планове в Пътната администрация
Комбинация от автомагистрали, пътища и фериботи, E39 се минава по югозападния норвежки бряг. Повече от 50% от експортните артикули в Норвегия произлизат от тази област, прибавя тя - все пак маршрутът " има доста невисок стандарт за европейски път ". Пресичането на фиордите посредством ферибот, въпреки и известен способ за превоз, може да отнеме доста време.
Когато фиордът е по-дълъг от 1 километър или по-широк от 5 километра, съществуващите инженерни решения по какъв начин да го преодолеят. Морското дъно би било прекомерно надълбоко, с цел да бъде пробито за скален тунел или за полагане на основите на окачващия мост.
Плаващите мостове не работят във всички случаи, тъй като са податливи на суровите метеорологични условия като мощни талази и течения. Тук идват плаващите тунели.
Идеята за потънал плаващ тунел не е нова. През 1882 година английският военноморски проектант Едуард Рийд предлага плаващ тунел през Ламанша - концепция, която е отхвърлена.
Терминът " плаващ " може би е подвеждащ. Тунелите са закрепени в състояние с кабели - или са закотвени към морското дъно, или са прикрепени към понтоните, които са ситуирани задоволително надалеч един от различен, с цел да могат корабите да минават през тях. Изработени от бетон, те биха функционирали като стандартни тунели, транспортирайки транспортни средства от единия завършек на фиорда до различен.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ