НАТО става на 75 години, но не смята да умира
Още със основаването си НАТО е инструментът, който вкарва трайно американците в уравнението на европейската сигурност. Преди това те са се появявали в него по време на двете международни войни, само че са си оставали непозната мощ за Стария континент. Студената война уеднаквява дневния ред в областта на сигурността за съдружниците от двете страни на Атлантическия океан. За тях Съветският съюз наподобява като екзистенциална опасност, против която е необходим взаимен отпор.
НАТО не е цивилизационна общественост, нито пък клуб на демокрациите, а на първо място боен съюз, основан по геополитическа логичност. Една от учредителките на Алианса е Португалия, която чак до 1974 година е тирания. През 1952 година в НАТО влизат Турция и Гърция, страни, в които в идващите години има военни преврати. Освен това турците са от друга цивилизационна общественост, доста по-различна от европейските и американски християнски демокрации. Но Турция и Гърция са скъпи за НАТО, тъй като имат огромна геополитическа тежест като форпост против руския блок.
Според реалистката школа в теорията за интернационалните връзки, международната система е анархична, в нея няма висш съдия, който да вкарва ред, и по тази причина всяка страна се стреми да усилва своята относителна мощност. За европейските страни обаче участието в НАТО за дълго време омекотява резултата от анархичната интернационална система. Съединени американски щати дават чадър на сигурността, който успокоява европейците и трансформира тяхното държание на интернационалната сцена, вътре в Северноатлантическия пакт за десетилетия наред сякаш я няма тази конкуренция за увеличение на личната национална мощност.
НАТО завоюва Студената война не с нокаут, а поради отказването на съперника от борбата. Съветският блок и самият Съветски съюз се разпаднаха при започване на 90-те години на предишния век. Северноатлантическият пакт се разшири териториално, тъй като източноевропейските страни желаеха да станат съдружници на спечелилия. Накрая процесът на разширението стигна до някогашните руски и някогашните югославски републики. Промени се самата философия на чертаене на геополитическите граници в Европа. Те към този момент не бяха плод от подмолно договаряне сред великите сили, а най-много резултат от свободната воля на относително дребните страни от Източна Европа. Този безметежен успех на либерализма в интернационалната политика обаче продължи досега, в който Русия не се почувства задоволително мощна да го оспори. През 2008 година съветските войски нахлуха в Грузия, през 2014 година – в Крим, а през 2022 година нападнаха Украйна на необятен фронт.
След като през 90-те години за малко бе ангажирана в битка с деспот от районен мащаб в лицето на Слободан Милошевич, а при започване на нашия век и с световните терористични мрежи, НАТО стартира развой на завръщане към корените си, т.е. – към териториалната защита. Сега опасността още веднъж е стандартна и идва откъм Москва. И отново би трябвало да се укрепват източните граници на Алианса, единствено че през днешния ден те не минават през средата на Германия, а по меридиана Финландия-Прибалтика-Полша-Румъния.
През първите две десетилетия на ХХI век дневният ред на европейците в областта на сигурността бе почнал да се разбягва с този на американците. Вашингтон гледаше към Източна Азия, а Брюксел – към мигрантските потоци и джихадистките канали, идващи от Северна Африка, Близкия Изток и Афганистан. Путин върна европейците и американците в една обща лодка на сигурността.
И по този начин с какво се занимава НАТО през днешния ден? С подсилване на своите бойни групи по източния фланг, с възстановяване на информационната инфраструктура, което да разреши бързо прекачване на войски, с преправка на военните проекти. Приоритет за НАТО обаче е помощта за Украйна, освен това не моралната, политическата или финансовата, а военната помощ за Киев. Ясно е, че степента на бъдещата опасност за страните от Алианса зависи от изхода на войната в Украйна. Евентуална победа на Русия в този спор няма да понижи мощта на НАТО, само че ще значи, че експанзията на интернационален терен се възнаграждава. Което пък ще окуражи Путин или различен упорит деспот да я повтори.
След 2017 година факторът „ Тръмп “ разколеба вътрешното сцепление сред съдружниците от двете страни на Атлантика. Намеците на ексцентричния американски президент, че може да затвори чадъра на сигурността и да остави европейците сами да се пазят от геополитическите стихии накара водачите на Стария континент да стартират преосмисляне на своите политики в региона на сигурността. Но окончателният подтик за смяната пристигна с пълномащабното нахлуване на Путин против Украйна. В Европа към този момент се води огромна война и тя няма да свърши скоро. Затова съвсем всички европейски съдружници от НАТО усилват своите военни бюджети и се превъоръжават.
Пламен Димитров, в. " Българска войска "
НАТО не е цивилизационна общественост, нито пък клуб на демокрациите, а на първо място боен съюз, основан по геополитическа логичност. Една от учредителките на Алианса е Португалия, която чак до 1974 година е тирания. През 1952 година в НАТО влизат Турция и Гърция, страни, в които в идващите години има военни преврати. Освен това турците са от друга цивилизационна общественост, доста по-различна от европейските и американски християнски демокрации. Но Турция и Гърция са скъпи за НАТО, тъй като имат огромна геополитическа тежест като форпост против руския блок.
Според реалистката школа в теорията за интернационалните връзки, международната система е анархична, в нея няма висш съдия, който да вкарва ред, и по тази причина всяка страна се стреми да усилва своята относителна мощност. За европейските страни обаче участието в НАТО за дълго време омекотява резултата от анархичната интернационална система. Съединени американски щати дават чадър на сигурността, който успокоява европейците и трансформира тяхното държание на интернационалната сцена, вътре в Северноатлантическия пакт за десетилетия наред сякаш я няма тази конкуренция за увеличение на личната национална мощност.
НАТО завоюва Студената война не с нокаут, а поради отказването на съперника от борбата. Съветският блок и самият Съветски съюз се разпаднаха при започване на 90-те години на предишния век. Северноатлантическият пакт се разшири териториално, тъй като източноевропейските страни желаеха да станат съдружници на спечелилия. Накрая процесът на разширението стигна до някогашните руски и някогашните югославски републики. Промени се самата философия на чертаене на геополитическите граници в Европа. Те към този момент не бяха плод от подмолно договаряне сред великите сили, а най-много резултат от свободната воля на относително дребните страни от Източна Европа. Този безметежен успех на либерализма в интернационалната политика обаче продължи досега, в който Русия не се почувства задоволително мощна да го оспори. През 2008 година съветските войски нахлуха в Грузия, през 2014 година – в Крим, а през 2022 година нападнаха Украйна на необятен фронт.
След като през 90-те години за малко бе ангажирана в битка с деспот от районен мащаб в лицето на Слободан Милошевич, а при започване на нашия век и с световните терористични мрежи, НАТО стартира развой на завръщане към корените си, т.е. – към териториалната защита. Сега опасността още веднъж е стандартна и идва откъм Москва. И отново би трябвало да се укрепват източните граници на Алианса, единствено че през днешния ден те не минават през средата на Германия, а по меридиана Финландия-Прибалтика-Полша-Румъния.
През първите две десетилетия на ХХI век дневният ред на европейците в областта на сигурността бе почнал да се разбягва с този на американците. Вашингтон гледаше към Източна Азия, а Брюксел – към мигрантските потоци и джихадистките канали, идващи от Северна Африка, Близкия Изток и Афганистан. Путин върна европейците и американците в една обща лодка на сигурността.
И по този начин с какво се занимава НАТО през днешния ден? С подсилване на своите бойни групи по източния фланг, с възстановяване на информационната инфраструктура, което да разреши бързо прекачване на войски, с преправка на военните проекти. Приоритет за НАТО обаче е помощта за Украйна, освен това не моралната, политическата или финансовата, а военната помощ за Киев. Ясно е, че степента на бъдещата опасност за страните от Алианса зависи от изхода на войната в Украйна. Евентуална победа на Русия в този спор няма да понижи мощта на НАТО, само че ще значи, че експанзията на интернационален терен се възнаграждава. Което пък ще окуражи Путин или различен упорит деспот да я повтори.
След 2017 година факторът „ Тръмп “ разколеба вътрешното сцепление сред съдружниците от двете страни на Атлантика. Намеците на ексцентричния американски президент, че може да затвори чадъра на сигурността и да остави европейците сами да се пазят от геополитическите стихии накара водачите на Стария континент да стартират преосмисляне на своите политики в региона на сигурността. Но окончателният подтик за смяната пристигна с пълномащабното нахлуване на Путин против Украйна. В Европа към този момент се води огромна война и тя няма да свърши скоро. Затова съвсем всички европейски съдружници от НАТО усилват своите военни бюджети и се превъоръжават.
Пламен Димитров, в. " Българска войска "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ