Петър Волгин в ПИК и Ретро: Кирил ламти за премиер и няма да се спре пред нищо
Още преди да е станало известно формалното решение на Конституционния съд, е ясно, че Кирил Петков е бил министър в нарушаване на закона. Там ясно написа, че не можеш да бъдеш български министър, в случай че имаш двойно поданство. Петков престава да бъде канадски жител на 20 август 2021 година А е назначен за министър на 10 май същата година. За всеки, който може да събере две и две и да получи четири, е видно, че на тази дата Кирил Петков е имал двойно поданство. Така че този юридически проблем няма какво да се разисква. Ясен е. Това, което можем и би трябвало да обсъдим, е държанието на индивида, който към този момент не просто е партиен водач. С цялото си държание Кирил Петков демонстрира, че се вижда като идващия министър председател. И още нещо значимо. Лидерът на „ Продължаваме промяната “ претендира да знае кои хора са честни и кои не. Вероятно към този момент си е съставил съответната табличка, запълнил я е със съответните имена и единствено чака да минат изборите, с цел да ни я покаже. Пропуснал е единствено един малък подробност. Когато се заявяваш като стожер на честността, като физическо олицетворение на моралната непорочност и на безспорната безкористност, би трябвало фактически да си съвършен във всяко отношение. Когато подписваш документ с погрешно наличие, както е направил Петков, преди да бъде назначен за министър, автоматизирано преставаш да отговаряш на моралните условия, които самичък обявяваш за най-важни.
Разбира се, в държанието на Кирил Петков няма нищо изненадващо. Той е характерен представител на това потомство, което се образува и просперира по времето на Прехода. Кои бяха най-важните качества, които трябваше да има човек, с цел да успее през последните десетилетия? Първо, безспорна религия в личното великолепие и, второ, тотално занемаряване на писаните и неписаните правила за почтено държание. Именно хората, които се държаха по сходен метод, успяваха. И в политиката, и в бизнеса, и във всяка една друга сфера. Вярно, имаше и други, които сполучиха главно с помощта на гения и труда си, само че те са пренебрежимо малко и са изключение, което единствено удостоверява правилото.
Печелившите по времето на Прехода се отнасяха извънредно снизходително към законите. Точно по този начин се отнася Кирил Петков към в този момент настоящата българска конституция. Според него нейните разпореждания са нещо „ остаряло “, те са „ спънка “ пред кариерното развиване на надарените хора. Под „ надарени хора “ Петков има поради най-много себе си. В момента той наподобява същински покъртен от обстоятелството, че някаква конституционна наредба скапва блестящия му имидж. Един естествен човек, в случай че разбере, че е направил нарушаване, просто би се извинил. Петков няма никакво желание да се извинява. Тъсмо противоположното. Прави всичко допустимо да потвърди, че е прав. При състояние, че цяла България вижда, че не е. И че все още на назначението си за министър е бил с двойно поданство. В неистовото си отвращение да си признае грешката Петков взе да дава неуместни образци в своя отбрана като оня с даването на съветско поданство на поданици на Южна Осетия. Да сравниш България и Канада с Русия и Южна Осетия е белег или на тежка нелепост, или на тотално непознаване на актуалната геополитика. А най-вероятно е композиция от двете. Вероятно пиарите на Кирил Петков са му споделили това, което споделят всички юристи на своите подзащитни, направили закононарушение – няма да признаваш нищо, ще отричаш, каквото и да ти приказват! Това може да е добра тактика в съда, само че в обществено-политическия живот сигурно не е. Защото човек, който освен лъготи, само че и продължава с лъготенето, откакто са го разкрили, сигурно не прави положително усещане.
Вероятно самият Кирил Петков, както и хората към него разчитат, че харвардският искра няма по какъв начин да бъде оскърбен от такава „ дреболия “ като нарушаването на конституцията. Смятат, че е задоволително да кажат: „ Ами вие в този момент какво, Бойко и Пеевски ли желаете да се върнат на власт?! “, с цел да млъкнат всички критици и Кирил още веднъж да си върне иконичния облик. Нищо чудно тази тактика да има триумф. Сигурно значително хора ще си кажат: абе, може би нещо там е нарушило момчето, но я по какъв начин хубаво се усмихва, я по какъв начин пребори корупцията, какво толкоз да му придиряме, пък и в Харвард е учил, по какъв начин да не гласуваме за него! Подобен метод на размишление е лишен от всякаква логичност. Той предпоставя, че има две категории хора. На едните, които са симпатични, не стопират да се усмихват и имат гения да омайват публиката, им е разрешено всичко, в това число да нарушават конституцията. А на другите, които не са толкоз симпатични, по-рядко се усмихват и нямат способността всеобщо да се харесват, биват приковавани за позорния дирек и за най-малкото провинение. Наистина е неуместно да използваме сходни разделения, когато решаваме за кого да гласуваме, т. е. на кого да поверим бъдещето на страната си.
Мисля, че е много недалновидно да овластяваме хора, които са потвърдили, че се интересуват единственото от персоналното си благоденствие. Щом човек е подготвен поради един министерски пост, и то за два месеца, да излъже и да погази закона, представяте ли си какво ще направи, в случай че става въпрос за някаква по-важна позиция. За премиерски пост да вземем за пример. Представете си, че значимите външни фактори, които, хайде да не се лъжем, значително дефинират какъв да е българският министър-председател, кажат по този начин: „ Ти, Кириле, ще станеш министър председател, в случай че България направи това и това! “ Мислите ли, че въпросният Кирил ще се поколебае и минута? Според мен ще каже „ Съгласен! “, още преди да са му споделили какво е енигматичното „ това и това “, което ще му се наложи да свърши. Пък то напълно не е толкоз енигматично. Външните фактори сигурно ще изискат държавното управление, ръководено от Кирил, да се откаже от досегашната обективна българска позиция в връзките ни със Северна Македония. При това българският Джон Траволта няма да има никакви морални терзания. За такива като него, за съумелите по време на Прехода понятия като историческа истина и национално достолепие нямат никаква стойност. Те са единствено спънка пред триумфа в един глобализиран свят. И по тази причина Кирчо и приятелите му на драго сърце ще ги отстранен.
Разбира се, в държанието на Кирил Петков няма нищо изненадващо. Той е характерен представител на това потомство, което се образува и просперира по времето на Прехода. Кои бяха най-важните качества, които трябваше да има човек, с цел да успее през последните десетилетия? Първо, безспорна религия в личното великолепие и, второ, тотално занемаряване на писаните и неписаните правила за почтено държание. Именно хората, които се държаха по сходен метод, успяваха. И в политиката, и в бизнеса, и във всяка една друга сфера. Вярно, имаше и други, които сполучиха главно с помощта на гения и труда си, само че те са пренебрежимо малко и са изключение, което единствено удостоверява правилото.
Печелившите по времето на Прехода се отнасяха извънредно снизходително към законите. Точно по този начин се отнася Кирил Петков към в този момент настоящата българска конституция. Според него нейните разпореждания са нещо „ остаряло “, те са „ спънка “ пред кариерното развиване на надарените хора. Под „ надарени хора “ Петков има поради най-много себе си. В момента той наподобява същински покъртен от обстоятелството, че някаква конституционна наредба скапва блестящия му имидж. Един естествен човек, в случай че разбере, че е направил нарушаване, просто би се извинил. Петков няма никакво желание да се извинява. Тъсмо противоположното. Прави всичко допустимо да потвърди, че е прав. При състояние, че цяла България вижда, че не е. И че все още на назначението си за министър е бил с двойно поданство. В неистовото си отвращение да си признае грешката Петков взе да дава неуместни образци в своя отбрана като оня с даването на съветско поданство на поданици на Южна Осетия. Да сравниш България и Канада с Русия и Южна Осетия е белег или на тежка нелепост, или на тотално непознаване на актуалната геополитика. А най-вероятно е композиция от двете. Вероятно пиарите на Кирил Петков са му споделили това, което споделят всички юристи на своите подзащитни, направили закононарушение – няма да признаваш нищо, ще отричаш, каквото и да ти приказват! Това може да е добра тактика в съда, само че в обществено-политическия живот сигурно не е. Защото човек, който освен лъготи, само че и продължава с лъготенето, откакто са го разкрили, сигурно не прави положително усещане.
Вероятно самият Кирил Петков, както и хората към него разчитат, че харвардският искра няма по какъв начин да бъде оскърбен от такава „ дреболия “ като нарушаването на конституцията. Смятат, че е задоволително да кажат: „ Ами вие в този момент какво, Бойко и Пеевски ли желаете да се върнат на власт?! “, с цел да млъкнат всички критици и Кирил още веднъж да си върне иконичния облик. Нищо чудно тази тактика да има триумф. Сигурно значително хора ще си кажат: абе, може би нещо там е нарушило момчето, но я по какъв начин хубаво се усмихва, я по какъв начин пребори корупцията, какво толкоз да му придиряме, пък и в Харвард е учил, по какъв начин да не гласуваме за него! Подобен метод на размишление е лишен от всякаква логичност. Той предпоставя, че има две категории хора. На едните, които са симпатични, не стопират да се усмихват и имат гения да омайват публиката, им е разрешено всичко, в това число да нарушават конституцията. А на другите, които не са толкоз симпатични, по-рядко се усмихват и нямат способността всеобщо да се харесват, биват приковавани за позорния дирек и за най-малкото провинение. Наистина е неуместно да използваме сходни разделения, когато решаваме за кого да гласуваме, т. е. на кого да поверим бъдещето на страната си.
Мисля, че е много недалновидно да овластяваме хора, които са потвърдили, че се интересуват единственото от персоналното си благоденствие. Щом човек е подготвен поради един министерски пост, и то за два месеца, да излъже и да погази закона, представяте ли си какво ще направи, в случай че става въпрос за някаква по-важна позиция. За премиерски пост да вземем за пример. Представете си, че значимите външни фактори, които, хайде да не се лъжем, значително дефинират какъв да е българският министър-председател, кажат по този начин: „ Ти, Кириле, ще станеш министър председател, в случай че България направи това и това! “ Мислите ли, че въпросният Кирил ще се поколебае и минута? Според мен ще каже „ Съгласен! “, още преди да са му споделили какво е енигматичното „ това и това “, което ще му се наложи да свърши. Пък то напълно не е толкоз енигматично. Външните фактори сигурно ще изискат държавното управление, ръководено от Кирил, да се откаже от досегашната обективна българска позиция в връзките ни със Северна Македония. При това българският Джон Траволта няма да има никакви морални терзания. За такива като него, за съумелите по време на Прехода понятия като историческа истина и национално достолепие нямат никаква стойност. Те са единствено спънка пред триумфа в един глобализиран свят. И по тази причина Кирчо и приятелите му на драго сърце ще ги отстранен.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ