Тереза Мей - една дяволски трудна жена, която никой не...
Още по тематиката: Тереза Мей подава оставка, какво следва за UK
На 5 юли 1945 година - по-малко от два месеца след капитулацията на нацистка Германия и два месеца преди края на войната с Япония, сър Уинстън Чърчил, героят на Британската империя от Втората международна война, губи парламентарни избори.
На 14 ноември 1990 година - година след разпадането на руската система от спътници в Източна Европа и рухването на Берлинската стена и единствено 6 седмици след появяването в сърцето на Европа на обединената още веднъж Германия - министър председателят Маргарет Тачър е принудена да подаде оставка поради вътрешни раздори в Консервативната партия. Тя си потегля от " Даунинг стрийт " със сълзи на очи и уверена до края на дните си, че е предадена.
Премиерът Тереза Мей, която ще подаде през днешния ден оставка, не е от ранга на тези две огромни персони в английската и международната политика. Но и тя претърпя невиждана за Европа обстановка - да изведе страната си от Европейския съюз и да напусне премиерския пост преди този момент действително да се е случило, безсилна да се оправи с една раздирана от вътрешни несъгласия политическа класа и общество, което три години след референдума за Брекзит не знае напълно ясно какво желае.
Тереза Мей пое самоуверено една сложна задача и не съумя да се оправи. Всички бяха недоволни от нея, само че никой не съумя да я смъкна от власт.
Тя си потегля през днешния ден от " Даунинг стрийт " 10 по този начин, както влезе – без искра, без триумфи, само че с достолепие.
Тя се опитваше да ръководи Англия в продължение на три години – през които личната ѝ партия я изправяше пред по-сериозни провокации, в сравнение с разграничените под управлението на Джеръми Корбин опозиционни лейбъристи.
Приятели от университета я разказват пред Би Би Си като висока, интересуваща се от мода млада жена, която не е криела упоритостта си да стане първата жена министър председател. Първата – не, само че стана втората.
Възходът ѝ измежду торите не е нито бърз, нито елементарен – тя влиза в политиката през 1992 година, само че първото си депутатско място печели едвам през 1997 година В идващите години работи в кабинетите в сянка, само че съумява да ядоса съпартийците си, като ги предизвестява, че хората още ги считат за " гадната партия " и това би трябвало да се промени. Като вътрешен министър при Дейвид Камерън Мей бе освиркана и от служителите на реда по време на годишната им конференция, когато ги нахока да одобряват промените ѝ и да " не се преструват ", че държавното управление ги тормози.
По същото време тя бе заела и твърда позиция срещу миграцията. Стресната от източноевропейците, залели страната след присъединението на първите страни от Източния блок през 2004 година, Англия си издейства изключение от разпоредбите на Европейски Съюз и забрани на българи и румънци да влязат на трудовия ѝ пазар в първите шест години от еврочленството на двете страни.
Мей прекара шест години като вътрешен министър и си завоюва репутацията на корав политик, който отстоява мнението си. След следващия си конфликт с нея водачът на либералдемократите и тогавашен вицепремиер Ник Клег споделя на собствен сътрудник: " Тя си пада малко ледена девственица и не си губи времето в общителни приказки. Изобщо ".
Съпартиецът ѝ Кен Кларк пък я разказа като " демонски сложна жена ", подготвяйки се за изявление по малкия екран, без да осъзнава, че го записват. " Тя не е от дребното нехайни лунатици, които си мислят, че отвън единния пазар ни чака блестящо икономическо бъдеще ", сподели още той. " След като схваща това, значи няма да направи някои от извънредно глупавите неща, които приказва. "
Мей стана водач на торите седмици след референдума за Брекзит. Камерън подаде оставка поради провалянето си от евроскептиците; а лицата на акцията за овакантяване на Европейски Съюз – Найджъл Фараж и Борис Джонсън, се изпокриха. (Фараж сподели, че ще се завърне в политиката, в случай че има изгледи Брекзит да не се случи и удържа на думата си. Джонсън не се кандидатира за водач на торите след оставката на Камерън и стана външен министър в кабинета на Мей.)
След като влезе на " Даунинг стрийт ", Мей мълча за желанията си до началото на 2017 година и подаде публична молба за овакантяване на Европейски Съюз едвам на 29 март – девет месеца след референдума. Тогава двегодишният период, очакван в правото на съюза, изглеждаше задоволително време за установяване на изискванията по " развода " и даже за бъдещите връзки сред Обединеното кралство и Европейски Съюз. Преговорите обаче се проточиха, а Мей се оказа притисната от две страни. Многобройните ѝ условия към континента затрудниха договарянията с ЕС-27, а вътрешната съпротива – както от евроскептиците, по този начин и от разочаровните еврофили я остави без необятна социална поддръжка.
Тя самата в допълнение утежни ситуацията си, като разгласи предварителни избори с вярата да усили болшинството си в Народното събрание и да показва, че народът я поддържа в настояванията ѝ за Брекзит. Оказа се, че не е по този начин – торите изгубиха преимуществото си и се наложи да разчитат на поддръжката на ирландските юнионисти, с цел да основат държавно управление.
Късметът на Мей се състоеше в това, че крайният Джеръми Корбин по този начин и не съумя да сплоти лейбъристката партия и да завоюва на своя страна разочарованите британци.
В продължение на две години тя беше явно нехаресван водач на който нямаше опция. Корбин, самият той евроскептик, не съумя да прокара избор на съмнение през Народното събрание. Партията на Мей също се опита да я смъкна през декември предходната година и не съумя.
В последна сметка, Мей си потегли сама – откакто стана ясно, че Европейски Съюз няма да отстъпва повече по съглашението за развода и откакто тя несполучливо се опита със закани, отлагания и договаряния да принуди Народното събрание да я утвърди. Разпокъсаният парламент гласоподава седмици наред спорни решения, отхвърляйки всички вероятни варианти за продължение напред. Не свърши работа даже обещанието на Мей да подаде оставка в подмяна на утвърждение на съглашението.
Под въпрос е до какво ще докара оставката ѝ – новият водач ще бъде определен през лятото, а Европейски Съюз даде пролонгация на Брекзит до октомври. Всички претенденти за нейни наследници желаят " корав " Брекзит, което ще вкара Лондон в спор с Брюксел. Три години след референдума, нищо не се е трансформирало и въпреки всичко нищо във Англия не е същото.
Източник: Дневник
На 5 юли 1945 година - по-малко от два месеца след капитулацията на нацистка Германия и два месеца преди края на войната с Япония, сър Уинстън Чърчил, героят на Британската империя от Втората международна война, губи парламентарни избори.
На 14 ноември 1990 година - година след разпадането на руската система от спътници в Източна Европа и рухването на Берлинската стена и единствено 6 седмици след появяването в сърцето на Европа на обединената още веднъж Германия - министър председателят Маргарет Тачър е принудена да подаде оставка поради вътрешни раздори в Консервативната партия. Тя си потегля от " Даунинг стрийт " със сълзи на очи и уверена до края на дните си, че е предадена.
Премиерът Тереза Мей, която ще подаде през днешния ден оставка, не е от ранга на тези две огромни персони в английската и международната политика. Но и тя претърпя невиждана за Европа обстановка - да изведе страната си от Европейския съюз и да напусне премиерския пост преди този момент действително да се е случило, безсилна да се оправи с една раздирана от вътрешни несъгласия политическа класа и общество, което три години след референдума за Брекзит не знае напълно ясно какво желае.
Тереза Мей пое самоуверено една сложна задача и не съумя да се оправи. Всички бяха недоволни от нея, само че никой не съумя да я смъкна от власт.
Тя си потегля през днешния ден от " Даунинг стрийт " 10 по този начин, както влезе – без искра, без триумфи, само че с достолепие.
Тя се опитваше да ръководи Англия в продължение на три години – през които личната ѝ партия я изправяше пред по-сериозни провокации, в сравнение с разграничените под управлението на Джеръми Корбин опозиционни лейбъристи.
Приятели от университета я разказват пред Би Би Си като висока, интересуваща се от мода млада жена, която не е криела упоритостта си да стане първата жена министър председател. Първата – не, само че стана втората.
Възходът ѝ измежду торите не е нито бърз, нито елементарен – тя влиза в политиката през 1992 година, само че първото си депутатско място печели едвам през 1997 година В идващите години работи в кабинетите в сянка, само че съумява да ядоса съпартийците си, като ги предизвестява, че хората още ги считат за " гадната партия " и това би трябвало да се промени. Като вътрешен министър при Дейвид Камерън Мей бе освиркана и от служителите на реда по време на годишната им конференция, когато ги нахока да одобряват промените ѝ и да " не се преструват ", че държавното управление ги тормози.
По същото време тя бе заела и твърда позиция срещу миграцията. Стресната от източноевропейците, залели страната след присъединението на първите страни от Източния блок през 2004 година, Англия си издейства изключение от разпоредбите на Европейски Съюз и забрани на българи и румънци да влязат на трудовия ѝ пазар в първите шест години от еврочленството на двете страни.
Мей прекара шест години като вътрешен министър и си завоюва репутацията на корав политик, който отстоява мнението си. След следващия си конфликт с нея водачът на либералдемократите и тогавашен вицепремиер Ник Клег споделя на собствен сътрудник: " Тя си пада малко ледена девственица и не си губи времето в общителни приказки. Изобщо ".
Съпартиецът ѝ Кен Кларк пък я разказа като " демонски сложна жена ", подготвяйки се за изявление по малкия екран, без да осъзнава, че го записват. " Тя не е от дребното нехайни лунатици, които си мислят, че отвън единния пазар ни чака блестящо икономическо бъдеще ", сподели още той. " След като схваща това, значи няма да направи някои от извънредно глупавите неща, които приказва. "
Мей стана водач на торите седмици след референдума за Брекзит. Камерън подаде оставка поради провалянето си от евроскептиците; а лицата на акцията за овакантяване на Европейски Съюз – Найджъл Фараж и Борис Джонсън, се изпокриха. (Фараж сподели, че ще се завърне в политиката, в случай че има изгледи Брекзит да не се случи и удържа на думата си. Джонсън не се кандидатира за водач на торите след оставката на Камерън и стана външен министър в кабинета на Мей.)
След като влезе на " Даунинг стрийт ", Мей мълча за желанията си до началото на 2017 година и подаде публична молба за овакантяване на Европейски Съюз едвам на 29 март – девет месеца след референдума. Тогава двегодишният период, очакван в правото на съюза, изглеждаше задоволително време за установяване на изискванията по " развода " и даже за бъдещите връзки сред Обединеното кралство и Европейски Съюз. Преговорите обаче се проточиха, а Мей се оказа притисната от две страни. Многобройните ѝ условия към континента затрудниха договарянията с ЕС-27, а вътрешната съпротива – както от евроскептиците, по този начин и от разочаровните еврофили я остави без необятна социална поддръжка.
Тя самата в допълнение утежни ситуацията си, като разгласи предварителни избори с вярата да усили болшинството си в Народното събрание и да показва, че народът я поддържа в настояванията ѝ за Брекзит. Оказа се, че не е по този начин – торите изгубиха преимуществото си и се наложи да разчитат на поддръжката на ирландските юнионисти, с цел да основат държавно управление.
Късметът на Мей се състоеше в това, че крайният Джеръми Корбин по този начин и не съумя да сплоти лейбъристката партия и да завоюва на своя страна разочарованите британци.
В продължение на две години тя беше явно нехаресван водач на който нямаше опция. Корбин, самият той евроскептик, не съумя да прокара избор на съмнение през Народното събрание. Партията на Мей също се опита да я смъкна през декември предходната година и не съумя.
В последна сметка, Мей си потегли сама – откакто стана ясно, че Европейски Съюз няма да отстъпва повече по съглашението за развода и откакто тя несполучливо се опита със закани, отлагания и договаряния да принуди Народното събрание да я утвърди. Разпокъсаният парламент гласоподава седмици наред спорни решения, отхвърляйки всички вероятни варианти за продължение напред. Не свърши работа даже обещанието на Мей да подаде оставка в подмяна на утвърждение на съглашението.
Под въпрос е до какво ще докара оставката ѝ – новият водач ще бъде определен през лятото, а Европейски Съюз даде пролонгация на Брекзит до октомври. Всички претенденти за нейни наследници желаят " корав " Брекзит, което ще вкара Лондон в спор с Брюксел. Три години след референдума, нищо не се е трансформирало и въпреки всичко нищо във Англия не е същото.
Източник: Дневник
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ