Ето как Любомир Левчев виждаше любовта и смъртта в...
Още по тематиката: Тъжна новина: Напусна ни Любомир Левчев
На 84-годишна възраст умря огромния стихотворец Любомир Левчев. В стиховете си той постоянно описваше гибелта и любовта. Ето два негови шедьовъра на тези две божествени тематики.
Смъртта, препускаща на блед кон
Бележки по белите полета на един азбучник от галерия
Търнър е можел да рисува, както си изиска.
Да, той е можел да рисува като Рафаело Санти –
далечни сини хоризонти
с надеждно сини небеса…
Да, той е можел да рисува като дребните холандци –
земя,
вода…
и слънчевите странности.
Да, той е можел да рисува крепости
в отломки и сладостни растения,
като Вато.
И да остава
самият Джоузеф Търнър…
Ще кажете, че всеки може да рисува,
така както към този момент някой преди него е успявал.
Не е така елементарна тази работа!
Защото Търнър
е можел също да рисува като импресионистите,
още преди самите те да се родят.
Търнър е можел да рисува
като Матис…
и като нас…
(Това, несъмнено, не е огромна чест,
но е мъчно обяснимо.)
Като че ли не той, а нещо друго е изисквало
да се рисува така
или пък иначе.
Като че ли
ние рисуваме
светлината
на историята,
а той рисува
историята
на светлината…
И по тази причина не го засягат нашите съображения.
Не ми е ясно по какъв начин се е отнасял той към политиката.
Рисува доста пъти борбата при Ватерло.
Ала не се схваща
това победа ли е или проваляне.
Накрая
той рисува своите обичани морски стихии.
Рисува своите мъгли любими…
И ненадейно –
скелета
или гибелта, препускаща на блед кон!…
* * *
Картините, които най-вече наподобяват
на днешните,
това са лудите етюди и ескизи
за бъдещи картини.
Нещо ескизно има в нас и в нашто време.
Надраскани сме ний
върху хартията на прехода.
Съдбата ни наподобява повече на подготовка за орис,
на опит…
Изтриват ни.
Изстъргват ни със ножа.
И ни стартират изначало.
Художникът не си реализира идеала.
И героизъм е да издържиш!
Но ний ще издържим!
Защото
кръвта ни е цветът главен
върху палитрата на времето, към момента.
И нашите сълзи – едничкият съединител.
А съвършенството ще тържествува ли въпреки всичко?
Ще бъде ли приключена онази комбинация мечтана?
И кой ще се любува на хармонията нейна?
Кой ще ни съзерцава?
Когато ний ще бъдем единствено облак прахуляк
след гибелта, препускаща на блед кон.
1984
Сантиментален сняг
Да бъда с теб
един път,
когато
стартира се снегът.
Прозорецът да е без дрехи.
И ти да се надигнеш от леглото
и да извикаш:
- Гледай!
Вън вали!...
Ще видя улицата бяла
с две линии от предходна кола.
Отрязаните твои плитки.
И изтърваните балони
на уличните светила.
И черните снежинки,
нарисувани
с молив.
И тяхната кралица.
И теб ще видя внезапно -
сантиментално дребна,
малка…
Почти дете.
Съвсем дете.
Каквато в никакъв случай не съм те виждал…
Разбира се, че по тази причина е
изработен всеки първи сняг.
И блудкавата ни дарба
да си представяме…
А по-късно да се целунеме
с такава продължителна целувка,
че вдигнем ли очи още веднъж,
снегът да бъде към този момент цяла педя.
На 84-годишна възраст умря огромния стихотворец Любомир Левчев. В стиховете си той постоянно описваше гибелта и любовта. Ето два негови шедьовъра на тези две божествени тематики.
Смъртта, препускаща на блед кон
Бележки по белите полета на един азбучник от галерия
Търнър е можел да рисува, както си изиска.
Да, той е можел да рисува като Рафаело Санти –
далечни сини хоризонти
с надеждно сини небеса…
Да, той е можел да рисува като дребните холандци –
земя,
вода…
и слънчевите странности.
Да, той е можел да рисува крепости
в отломки и сладостни растения,
като Вато.
И да остава
самият Джоузеф Търнър…
Ще кажете, че всеки може да рисува,
така както към този момент някой преди него е успявал.
Не е така елементарна тази работа!
Защото Търнър
е можел също да рисува като импресионистите,
още преди самите те да се родят.
Търнър е можел да рисува
като Матис…
и като нас…
(Това, несъмнено, не е огромна чест,
но е мъчно обяснимо.)
Като че ли не той, а нещо друго е изисквало
да се рисува така
или пък иначе.
Като че ли
ние рисуваме
светлината
на историята,
а той рисува
историята
на светлината…
И по тази причина не го засягат нашите съображения.
Не ми е ясно по какъв начин се е отнасял той към политиката.
Рисува доста пъти борбата при Ватерло.
Ала не се схваща
това победа ли е или проваляне.
Накрая
той рисува своите обичани морски стихии.
Рисува своите мъгли любими…
И ненадейно –
скелета
или гибелта, препускаща на блед кон!…
* * *
Картините, които най-вече наподобяват
на днешните,
това са лудите етюди и ескизи
за бъдещи картини.
Нещо ескизно има в нас и в нашто време.
Надраскани сме ний
върху хартията на прехода.
Съдбата ни наподобява повече на подготовка за орис,
на опит…
Изтриват ни.
Изстъргват ни със ножа.
И ни стартират изначало.
Художникът не си реализира идеала.
И героизъм е да издържиш!
Но ний ще издържим!
Защото
кръвта ни е цветът главен
върху палитрата на времето, към момента.
И нашите сълзи – едничкият съединител.
А съвършенството ще тържествува ли въпреки всичко?
Ще бъде ли приключена онази комбинация мечтана?
И кой ще се любува на хармонията нейна?
Кой ще ни съзерцава?
Когато ний ще бъдем единствено облак прахуляк
след гибелта, препускаща на блед кон.
1984
Сантиментален сняг
Да бъда с теб
един път,
когато
стартира се снегът.
Прозорецът да е без дрехи.
И ти да се надигнеш от леглото
и да извикаш:
- Гледай!
Вън вали!...
Ще видя улицата бяла
с две линии от предходна кола.
Отрязаните твои плитки.
И изтърваните балони
на уличните светила.
И черните снежинки,
нарисувани
с молив.
И тяхната кралица.
И теб ще видя внезапно -
сантиментално дребна,
малка…
Почти дете.
Съвсем дете.
Каквато в никакъв случай не съм те виждал…
Разбира се, че по тази причина е
изработен всеки първи сняг.
И блудкавата ни дарба
да си представяме…
А по-късно да се целунеме
с такава продължителна целувка,
че вдигнем ли очи още веднъж,
снегът да бъде към този момент цяла педя.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ