140 децибела могат да ни спукат тъпанчето
Още по тематиката: Шумов гнет за 3/4 от пловдивчани
Шумът нападна съвсем всички органи и системи на човешкия организъм. А паразитният звук води до нарушавания в обмяната на веществата, активността на щитовидната жлеза, мозъка. Като цяло човек губи част от качествата си да запаметява, спада работоспособността. В резултат от напрежението поради излагането на нескончаем звук и прекомерно висок тон се появява бодърствуване, апетитът понижава. Доказано е също, че шумът може да докара до язва, гастрит, разнообразни психологични болести. Шумът, който постоянно не осъзнаваме като действителен интензитет, въздейства и на разнообразни центрове в мозъка, а като разследване и на множеството системи в организма.
Според публично оповестени данни за огромните градове, при 30 от 100 души шумът е причина за прибързано стареене и като резултат до съкращаване продължителността на живот с 8-12 години.
Как човешкото ухо възприема другите децибели?
25-30 децибела
Такова равнище на звук се смята за удобно за човешкия слух. На процедура това е равнището на естествения звуков декор, който би трябвало да ни заобикаля. Доминацията на този удобен звуков декор е почнала последователно да понижава (и най-накрая да изчезне) след появяването на изкуствените замърсители на „ звуковата атмосфера ” - резултат главно на индустриалната гражданска война и появяването на огромните градове.
60-80 децибела
Шумът в границите на тези децибели, в случай че е с дълготрайно деяние, води до разстройства във вегетативната нервна система, само че има отрицателни последствия даже да сме изложени на него за малко. Като илюстрация за шумове в този звуков диапазон, които съпътстват всекидневието ни, може да бъдат посочени пералнята (65-70 dB), прахосмукачката (70 dB), детският рев (78-80 dB), придвижването на автомобил (до 80 dB).
90-110 децибела
Шумът с тази мощ е непосилен за разбиране и много бързо води до утежняване на слуха. Установено е, че интензивното излагане на звукове в диапазона 95 dB и нагоре нарушават изцяло обмяната на веществата, като това включва витаминния, въглехидратния, белтъчния, водно-солевия баланс и този на холестерола в кръвта.
115-120 децибела
Това на процедура е горният предел, който човек може да понесе. Но звуците с такава мощ се възприемат най-много като болежка в ушите. Местата, където подобен звук е ежедневие, са летищата и жп гарите. Например при тръгване шумът от един трен е към 90 dB, а по време на придвижване доближава и над 100 dB.
140-150 децибела
Такъв звук е нетърпим за хората. Той води до загуба на схващане и най-често до пръсване на тъпанчетата.
Над 180 децибела
Това равнище на тон е на процедура смъртоносно. До него се приближава шумът от ударната вълна на свръхзвуков аероплан - ок. 160 dB. А изригването на мощен вулкан пък надвишава 180 dB.
Шумът нападна съвсем всички органи и системи на човешкия организъм. А паразитният звук води до нарушавания в обмяната на веществата, активността на щитовидната жлеза, мозъка. Като цяло човек губи част от качествата си да запаметява, спада работоспособността. В резултат от напрежението поради излагането на нескончаем звук и прекомерно висок тон се появява бодърствуване, апетитът понижава. Доказано е също, че шумът може да докара до язва, гастрит, разнообразни психологични болести. Шумът, който постоянно не осъзнаваме като действителен интензитет, въздейства и на разнообразни центрове в мозъка, а като разследване и на множеството системи в организма.
Според публично оповестени данни за огромните градове, при 30 от 100 души шумът е причина за прибързано стареене и като резултат до съкращаване продължителността на живот с 8-12 години.
Как човешкото ухо възприема другите децибели?
25-30 децибела
Такова равнище на звук се смята за удобно за човешкия слух. На процедура това е равнището на естествения звуков декор, който би трябвало да ни заобикаля. Доминацията на този удобен звуков декор е почнала последователно да понижава (и най-накрая да изчезне) след появяването на изкуствените замърсители на „ звуковата атмосфера ” - резултат главно на индустриалната гражданска война и появяването на огромните градове.
60-80 децибела
Шумът в границите на тези децибели, в случай че е с дълготрайно деяние, води до разстройства във вегетативната нервна система, само че има отрицателни последствия даже да сме изложени на него за малко. Като илюстрация за шумове в този звуков диапазон, които съпътстват всекидневието ни, може да бъдат посочени пералнята (65-70 dB), прахосмукачката (70 dB), детският рев (78-80 dB), придвижването на автомобил (до 80 dB).
90-110 децибела
Шумът с тази мощ е непосилен за разбиране и много бързо води до утежняване на слуха. Установено е, че интензивното излагане на звукове в диапазона 95 dB и нагоре нарушават изцяло обмяната на веществата, като това включва витаминния, въглехидратния, белтъчния, водно-солевия баланс и този на холестерола в кръвта.
115-120 децибела
Това на процедура е горният предел, който човек може да понесе. Но звуците с такава мощ се възприемат най-много като болежка в ушите. Местата, където подобен звук е ежедневие, са летищата и жп гарите. Например при тръгване шумът от един трен е към 90 dB, а по време на придвижване доближава и над 100 dB.
140-150 децибела
Такъв звук е нетърпим за хората. Той води до загуба на схващане и най-често до пръсване на тъпанчетата.
Над 180 децибела
Това равнище на тон е на процедура смъртоносно. До него се приближава шумът от ударната вълна на свръхзвуков аероплан - ок. 160 dB. А изригването на мощен вулкан пък надвишава 180 dB.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ