Застрояването на реката е нейната защита от наводнения
Още по тематиката: Ще падат мостове в Пловдив, в случай че дълбаем в Марица
Ще падат мостове в Пловдив, в случай че дълбаем в Марица - под това заглавие на 30 май вестник " Марица " повдигна въпроса по отношение на проблемите, които биха зародили със социализацията на река Марица.
Има голям риск за мостовете на Пловдив, в случай че планът за социализация на река Марица се осъществя в настоящия му тип, сигнализира Димитър Куманов - строителен инженер, един от създателите на Сдружение „ Риболовен клуб Балканка ”. Експертът предизвестява, че по този начин 41 милиона, вложени в пловдивския план за социализация на реката, може да бъдат изгубени за 1 ден - при висока вълна.
Във връзка с въпросната обява свое писмо до редакцията на в. Марица изпрати и инж. Желю Желев. Той е хидроинженер с дълготраен опит в бранша. В писмото си специалистът показва своето „ несъгласие към позицията на господин Куманов и всички, които си разрешават да вземат отношение по въпроси, които не са в тяхната подготвеност ”. Ето и мнението на инж. Желев.
Инж. Ж. Желев
Пиша ви във връзка публикацията „ Ще падат мостове в Пловдив, в случай че дълбаем в Марица ” и изявлението с господин Куманов по отношение на плана за застрояване в коритото на река Марица в чертите на Пловдив. Ако не бях чел и слушал толкоз доста сходни трудове през последните 25-30 години, щях да бъда шокиран. Сега съм единствено засегнат.
Заради сходни трудове и отзиви към този момент 30 година нищо не се прави по реката, а трябваше. Представяте се като специалист, евентуално по строителни структури, само че знания и подготовка по хидротехническо строителство нямате. Въпреки това си позволявате да се произнасяте по план, направен от експерти от катедрата по „ Хидравлика и хидрология “ от университета за строителство, архитектура и геодезия. По съответно: вие твърдите, че река Марица е нещо неповторимо и неповторимо на планетата. Тъкмо противоположното - по света има хиляди реки, които наподобяват на нея. Това, което характеризира реката като такава, е климатът на водосборния й басейн - за Марица той е умереноконтинентален. От него зависят главните характерности на реката: това са преваляванията по количеството и систематизиране през годината. Следва топографията на басейна и най-после наклонът й в междинното и долното й течение. По тези посочили единствено в Южна България имаме още две реки: Тунджа и Арда.
Нека характеризираме накратко днешното положение на реката - 30 години тя е оставена без никакви грижи, остарели наносни материали се консолидират и стават по-здрави, изключително тези, които са обрасли със саморасляци. При високи води те мъчно се унищожават, лишават от напречното сечение на коритото и равнището на водата се подвига. Същият резултат се получава от саморасляците. В момента към 20% от коритото е заето от тях.
Застрояване на реката преследва три цели,
гарантиращи достигането на главната, а тя е отбрана от наводнения с избрана обезпеченост. Също установяване на трайните граници сред регулацията и реката и трето, също доста значимо - да се основат хидроложки условия в чертите на града реката да не отсрочва наноси. За България е признато през града да минат високи води с евентуална повтаряемост веднъж на 100 години. Тази сигурност би трябвало да се реализира авансово преди наводнението. След постигането на сигурността в реката и край нея може да се прави всичко, стига то да не опонира на сигурността. Обществото с изключение на от отбрана има и други ползи, свързани с реката - това са почивката, екологични и природозащитни въпроси. Те също би трябвало да се имат поради, само че въпросът е кои са целите. За какво можем да създадем компромис.
Защитниците на птиците приказват общи приказки.
Аз до този миг не съм чул за какви птици става дума. Тези птици кое населяват - реката в града или реката отвън него. Природазащитниците би трябвало да отговорят какъв брой и какви са тези птици? Какво ще стане, като унищожим местообитанията им в реката -тези птици ще умрат ли, или ще се реалокират отвън реката? Или отвън града? Не зная да има птица или животно, което да живее единствено в реката и единствено в чертите на града. Така тези хора хем приказват за отбраната на града, хем желаят неща, които понижават отбраната!
Абсолютно потвърдено е, че обрасването на коритата на реките с дървета понижава пропусквателната им дарба, т.е. при същите дебити ще се образуват по-големи дълбочини и възходяща заплаха от преливане. Поради сходно обрасване на коритото през 70-те река Луда Яна скъса дигите и заля близо 5000 дка към този момент засети аграрни земи. През 1995 година река Въча заля град Кричим. Лошото е, че и тогава, и в този момент отговорните за това излизат сухи от отговорност, тъй като решенията се вземат от некомпетентни облечени с влас лица. Приказките Ви за по този начин нареченото „ кюне “ демонстрират още веднъж, че отричате нещо, без да го разбирате. Не е закононарушение, че нямате квалификацията да се произнесете по въпроса. Само че Вашето неведение е нападателно и нездравословно, тъй като създавате публично въодушевление против плана. Настоявате той да не се осъществя с погрешни причини. Никой няма да вкопава кюнето под основите на стълбовете на мостовете. Неговото дъно няма да бъде на сантиметър по-ниско от сегашните коти на дъното по талвега на реката. Напротив -
реализацията на плана
уверено ще увеличи сигурността на мостовете
и изключително на бреговите подпорни стени, тъй като те ще бъдат засипани до по-висока кота за сметка на кюнето. Ако някой дирек на мост остане в кюнето, неговата сигурност не е застрашена от изравяне, тъй като дъното е облицовано. Говорите също за прехвърляния на води от тук-от там към река Марица. Това няма никакво отношение към въпроса. В случая от огромно значение са само язовирите по реките Въча и Тополница. Когато през 2005 година видяхте, че водата е стигнала на 20 см до гредите на моста до панаира, тогава не Ви ли хрумна да ревизирате до каква степен е стигнала водата при другите мостове?
Ако го бяхте създали, щяхте да видите, че там дистанцията е повече от 2 метра и да си зададете въпроса за какво е по този начин? Защото някой експерт по планиране на мостове е закопал горната структура на моста на 1.80 м в дейното корито на реката. Площта на коритото е понижена с 40%. За да премине високата вълна, с повторяемост веднъж на 100 години, водата пред моста би трябвало да стигне равнище 70 см над котата на подпорните стени (абсолютно доказано). Водата ще прелее и булевардите „ Марица юг “ и „ Шести септември ” ще станат на реки. Това е казусът на Пловдив!
Как се употребяват бермите в реката?
Обикновено кюнетата се оразмеряват по този начин, че водата да излиза от тях веднъж на 5 години. Следователно цели години те ще бъдат свободни от вода. Като се имат поради актуалните съобщителни средства и статистическите данни за оттока на реката, излизането на водата от кюнето може да се планува най-малко 2-3 дни авансово - време, което е задоволително да се очистят бермите. Това са в действителност поляни, които могат да се употребяват от жителите както те желаят.
На обособени сектори, както във Франция да вземем за пример, може да се насипе 10 см пясък - ето ти превъзходен плаж. Това е добра опция за тези пловдивчани, които нямат опция да се качат на колите и да отскочат до Черно или Бяло море. А за какво при тази рецесия за места за паркиране площите към реката да не се провеждат и за паркинги. Това е уместно изключително край панаира и от двете страни на мостовете на реката. Доколкото съм осведомен, тези въпроси към този момент са наранени в плана.
Ще падат мостове в Пловдив, в случай че дълбаем в Марица - под това заглавие на 30 май вестник " Марица " повдигна въпроса по отношение на проблемите, които биха зародили със социализацията на река Марица.
Има голям риск за мостовете на Пловдив, в случай че планът за социализация на река Марица се осъществя в настоящия му тип, сигнализира Димитър Куманов - строителен инженер, един от създателите на Сдружение „ Риболовен клуб Балканка ”. Експертът предизвестява, че по този начин 41 милиона, вложени в пловдивския план за социализация на реката, може да бъдат изгубени за 1 ден - при висока вълна.
Във връзка с въпросната обява свое писмо до редакцията на в. Марица изпрати и инж. Желю Желев. Той е хидроинженер с дълготраен опит в бранша. В писмото си специалистът показва своето „ несъгласие към позицията на господин Куманов и всички, които си разрешават да вземат отношение по въпроси, които не са в тяхната подготвеност ”. Ето и мнението на инж. Желев.
Инж. Ж. Желев
Пиша ви във връзка публикацията „ Ще падат мостове в Пловдив, в случай че дълбаем в Марица ” и изявлението с господин Куманов по отношение на плана за застрояване в коритото на река Марица в чертите на Пловдив. Ако не бях чел и слушал толкоз доста сходни трудове през последните 25-30 години, щях да бъда шокиран. Сега съм единствено засегнат.
Заради сходни трудове и отзиви към този момент 30 година нищо не се прави по реката, а трябваше. Представяте се като специалист, евентуално по строителни структури, само че знания и подготовка по хидротехническо строителство нямате. Въпреки това си позволявате да се произнасяте по план, направен от експерти от катедрата по „ Хидравлика и хидрология “ от университета за строителство, архитектура и геодезия. По съответно: вие твърдите, че река Марица е нещо неповторимо и неповторимо на планетата. Тъкмо противоположното - по света има хиляди реки, които наподобяват на нея. Това, което характеризира реката като такава, е климатът на водосборния й басейн - за Марица той е умереноконтинентален. От него зависят главните характерности на реката: това са преваляванията по количеството и систематизиране през годината. Следва топографията на басейна и най-после наклонът й в междинното и долното й течение. По тези посочили единствено в Южна България имаме още две реки: Тунджа и Арда.
Нека характеризираме накратко днешното положение на реката - 30 години тя е оставена без никакви грижи, остарели наносни материали се консолидират и стават по-здрави, изключително тези, които са обрасли със саморасляци. При високи води те мъчно се унищожават, лишават от напречното сечение на коритото и равнището на водата се подвига. Същият резултат се получава от саморасляците. В момента към 20% от коритото е заето от тях.
Застрояване на реката преследва три цели,
гарантиращи достигането на главната, а тя е отбрана от наводнения с избрана обезпеченост. Също установяване на трайните граници сред регулацията и реката и трето, също доста значимо - да се основат хидроложки условия в чертите на града реката да не отсрочва наноси. За България е признато през града да минат високи води с евентуална повтаряемост веднъж на 100 години. Тази сигурност би трябвало да се реализира авансово преди наводнението. След постигането на сигурността в реката и край нея може да се прави всичко, стига то да не опонира на сигурността. Обществото с изключение на от отбрана има и други ползи, свързани с реката - това са почивката, екологични и природозащитни въпроси. Те също би трябвало да се имат поради, само че въпросът е кои са целите. За какво можем да създадем компромис.
Защитниците на птиците приказват общи приказки.
Аз до този миг не съм чул за какви птици става дума. Тези птици кое населяват - реката в града или реката отвън него. Природазащитниците би трябвало да отговорят какъв брой и какви са тези птици? Какво ще стане, като унищожим местообитанията им в реката -тези птици ще умрат ли, или ще се реалокират отвън реката? Или отвън града? Не зная да има птица или животно, което да живее единствено в реката и единствено в чертите на града. Така тези хора хем приказват за отбраната на града, хем желаят неща, които понижават отбраната!
Абсолютно потвърдено е, че обрасването на коритата на реките с дървета понижава пропусквателната им дарба, т.е. при същите дебити ще се образуват по-големи дълбочини и възходяща заплаха от преливане. Поради сходно обрасване на коритото през 70-те река Луда Яна скъса дигите и заля близо 5000 дка към този момент засети аграрни земи. През 1995 година река Въча заля град Кричим. Лошото е, че и тогава, и в този момент отговорните за това излизат сухи от отговорност, тъй като решенията се вземат от некомпетентни облечени с влас лица. Приказките Ви за по този начин нареченото „ кюне “ демонстрират още веднъж, че отричате нещо, без да го разбирате. Не е закононарушение, че нямате квалификацията да се произнесете по въпроса. Само че Вашето неведение е нападателно и нездравословно, тъй като създавате публично въодушевление против плана. Настоявате той да не се осъществя с погрешни причини. Никой няма да вкопава кюнето под основите на стълбовете на мостовете. Неговото дъно няма да бъде на сантиметър по-ниско от сегашните коти на дъното по талвега на реката. Напротив -
реализацията на плана
уверено ще увеличи сигурността на мостовете
и изключително на бреговите подпорни стени, тъй като те ще бъдат засипани до по-висока кота за сметка на кюнето. Ако някой дирек на мост остане в кюнето, неговата сигурност не е застрашена от изравяне, тъй като дъното е облицовано. Говорите също за прехвърляния на води от тук-от там към река Марица. Това няма никакво отношение към въпроса. В случая от огромно значение са само язовирите по реките Въча и Тополница. Когато през 2005 година видяхте, че водата е стигнала на 20 см до гредите на моста до панаира, тогава не Ви ли хрумна да ревизирате до каква степен е стигнала водата при другите мостове?
Ако го бяхте създали, щяхте да видите, че там дистанцията е повече от 2 метра и да си зададете въпроса за какво е по този начин? Защото някой експерт по планиране на мостове е закопал горната структура на моста на 1.80 м в дейното корито на реката. Площта на коритото е понижена с 40%. За да премине високата вълна, с повторяемост веднъж на 100 години, водата пред моста би трябвало да стигне равнище 70 см над котата на подпорните стени (абсолютно доказано). Водата ще прелее и булевардите „ Марица юг “ и „ Шести септември ” ще станат на реки. Това е казусът на Пловдив!
Как се употребяват бермите в реката?
Обикновено кюнетата се оразмеряват по този начин, че водата да излиза от тях веднъж на 5 години. Следователно цели години те ще бъдат свободни от вода. Като се имат поради актуалните съобщителни средства и статистическите данни за оттока на реката, излизането на водата от кюнето може да се планува най-малко 2-3 дни авансово - време, което е задоволително да се очистят бермите. Това са в действителност поляни, които могат да се употребяват от жителите както те желаят.
На обособени сектори, както във Франция да вземем за пример, може да се насипе 10 см пясък - ето ти превъзходен плаж. Това е добра опция за тези пловдивчани, които нямат опция да се качат на колите и да отскочат до Черно или Бяло море. А за какво при тази рецесия за места за паркиране площите към реката да не се провеждат и за паркинги. Това е уместно изключително край панаира и от двете страни на мостовете на реката. Доколкото съм осведомен, тези въпроси към този момент са наранени в плана.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ