В индийския град Бангалор: Строят града-градина на 21. век
Още по тематиката: Село се самоизхранва и споделя колите си Комплекс със зеленина на покрива
В актуалното общество от ден на ден се вижда наклонността, в която хората се завръщат към мащаба на града-градина. Тази концепция е зародила още през 1898 година, а неин създател е сър Ебинзър Хауърд. Хората търсят къщата с двор, директната продукция на храна за облекчаване на личните си потребности. Това обаче не може да бъде приложено на всички места, тъй като този метод на живот е вероятен единствено за дребни обитаеми места. Ето и някои от най-колоритните мостри.
Съвременен „ град-градина “ с доста зеленина, устойчиви характерности и здравословна градска среда ще изникне в индийския град Бангалор. Става дума за новия квартал Karle Town Center (KTC), който ще е снежнобял. Един изцяло нов високотехнологичен парк в индийския град, който е фамозен със мощно развитата си хай-тек промишленост.
Разположен в непосредствена непосредственост до одобрения хай-тек парк Манатата, Karle Town Center ще има пряк достъп до автомагистралите на градския околовръстен път и разширяващите се линии на метрото. Ще има и панорама към езерото Нагавара. В квартала ще има жилищни и офис здания, както и огромен централен спектакъл. Ще се обособят няколко площада за събития, пазарчета и стълбища с амфитеатрална конструкция. Сградите в него ще са построени според така наречен пасивни техники за планиране. В тях ще са интегрирани и разнообразни „ сензорни технологии “, които ще събират и натрупат потребителски данни за основаване на по-отзивчива и адаптивна околна среда и възстановяване на изискванията за работещите и живеещите в KTC.
За да оформи KTC като „ град-градина на 21-ви век “, UNStudio си сътрудничи с ландшафтните архитекти от Амстердам BALJON Landscape Architects. Крайният резултат от плана им е резистентен ландшафтен проект.Той ще включва полуобществени небесни градини и обилие от растителност по улиците, булевардите и крайбрежна алея. Зеленината би трябвало да помогне за намаляване на резултата на градския топлинен остров и пречистване на въздуха. Големи зони за задържане на вода подземен ще се употребяват за напояване на озеленяването и запазване на третирана сива вода.
В актуалното общество от ден на ден се вижда наклонността, в която хората се завръщат към мащаба на града-градина. Тази концепция е зародила още през 1898 година, а неин създател е сър Ебинзър Хауърд. Хората търсят къщата с двор, директната продукция на храна за облекчаване на личните си потребности. Това обаче не може да бъде приложено на всички места, тъй като този метод на живот е вероятен единствено за дребни обитаеми места. Ето и някои от най-колоритните мостри.
Съвременен „ град-градина “ с доста зеленина, устойчиви характерности и здравословна градска среда ще изникне в индийския град Бангалор. Става дума за новия квартал Karle Town Center (KTC), който ще е снежнобял. Един изцяло нов високотехнологичен парк в индийския град, който е фамозен със мощно развитата си хай-тек промишленост.
Разположен в непосредствена непосредственост до одобрения хай-тек парк Манатата, Karle Town Center ще има пряк достъп до автомагистралите на градския околовръстен път и разширяващите се линии на метрото. Ще има и панорама към езерото Нагавара. В квартала ще има жилищни и офис здания, както и огромен централен спектакъл. Ще се обособят няколко площада за събития, пазарчета и стълбища с амфитеатрална конструкция. Сградите в него ще са построени според така наречен пасивни техники за планиране. В тях ще са интегрирани и разнообразни „ сензорни технологии “, които ще събират и натрупат потребителски данни за основаване на по-отзивчива и адаптивна околна среда и възстановяване на изискванията за работещите и живеещите в KTC.
За да оформи KTC като „ град-градина на 21-ви век “, UNStudio си сътрудничи с ландшафтните архитекти от Амстердам BALJON Landscape Architects. Крайният резултат от плана им е резистентен ландшафтен проект.Той ще включва полуобществени небесни градини и обилие от растителност по улиците, булевардите и крайбрежна алея. Зеленината би трябвало да помогне за намаляване на резултата на градския топлинен остров и пречистване на въздуха. Големи зони за задържане на вода подземен ще се употребяват за напояване на озеленяването и запазване на третирана сива вода.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ