Еврика: ТЕЦ Варна била много важна за енергосистемата. А защо държавата я изцеди финансово и осуети всички опити на ЧЕЗ да я модернизира?
Още по тематиката Сагата с Топлоелектрическа централа "Варна " е към своя край: КЕВР позволи да... ЧЕЗ България и Министерството на енергетиката търсят разновидности за екологизацията на Топлоелектрическа централа "Варна " Министър Петкова: Положихме старания, само че Европейска комисия не ни позволи дерогация за Топлоелектрическа централа "Варна "
Топлоелектрическа централа „ Варна " би трябвало да бъде избавена! Тя ще бъде все по-необходима на българската енергийна система. За това се приканва в намерено писмо от Управителния съвет на Българския енергиен и минен конгрес, публикувано до медиите.
Топлоелектрическа централа „ Варна “ е в процедура на продажба за оскъдни средства на нов притежател, чийто ползи по дифолт са ориентирани главно към придобиване на огромното и комфортно пристанище за разтоварване на въглища, благосъстоятелност на централата. По всяка възможност, ТЕЦ-ът не съставлява интерес за новия притежател, в случай че той не опровергае това с декларация за планове за рехабилитацията най-малко на части от нея, настояват специалистите.
Централата с конфигурирана мощ от 1260 МВт беше спряна на първи януари 2015 година Преди седмици беше обявено публично, че Чешката държавна компания CEZ Group е приела предлагането за продажба на Топлоелектрическа централа " Варна " на българската SIGDA OOD. Предстои договорката да бъде утвърдена от българския антимонополна комисия – Комисия за защита на конкуренцията. Крайната цена за покупката ще бъде избрана след затваряне на договорката, основана на равнището на оборотния капитал. Позовавайки се на обява на Hospodarske Noviny от края на септември, уеб сайтът investor осведоми, че офертата за централата е близо 50 млн. евро.
Фирмата покупател няма ползи в енергетиката, а е фокусирана в пристанищна активност и обвързваните с нея действия. Вероятно това е една от аргументите за терзанията на еспертите от БЕМФ. Другата е продължаващите пояснения от страна на Енергийния систематичен оператор /ЕСО/, че варненската термична централа е от изключителна значимост за стабилността и сигурността на електроенергийната система на страната ни. Дотам, че даже стартира да се приказва за нещо като национализация на енергийните мощности във варненската централа.
Тези изказвания обаче влизат в цялостно несъгласие с действителните дейности на държавния метафоричен оператор и на държавната НЕК в годините, когато притежателят на централата ЧЕЗ Груп имаше планове да модернизира Топлоелектрическа централа " Варна ", да смени горивната й база от въглища на природен газ и по този начин да удължи интервала на нейната употреба. Защото страната не направи това, което извърши през годините и продължава да прави за голям брой други много по-незначителни капиталови планове у нас - да подтиква задграничните вложителите, като поеме построяването на инфраструктура, в тази ситуация с ЧЕЗ на отклоняване за доставка на пирроден газ.
Исканията на държавните институции бяха за създаване на сроочистващи съоръжения - практиката в този момент потвърждава, че несъгласието на ЧЕЗ да влага близо 300 млн. лева в това мероприятие е изцяло целесъобразно - даже нови въглищни централи сега са изправени пред опасността от затваряне поради наднормени парникови емисиии, без значение от поставените нови сероочистки.
А в това време с разнообразни хватки от страна на НЕК и ЕСО педприятието беше финансово омаломощено до степен, която направи невероятно неговото действие.
Колко /не/нужна беше централата за ръководството - няколко обстоятелството
Един справедлив обзор на отношението на ръководещите и на активността на варненската топлоцентрала през годините до 2015-та, когато беше затворена, демонстрира, че тя не е толкоз значима за електросистемата, колкото настояват съперниците на нейното прекъсване. Ето какво демонстрират обстоятелствата:
- През 2013 и 2014 година ТЕЦ-ът е бил 10 месеца в насилствен престой.
- Топлоелектрическа централа „ Варна “ не попада като нужна мощ в нито една тактика за развиване на енергетиката на България.
- Топлоелектрическа централа " Варна " беше подложена от някогашния ДКЕВР и тогавашното Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма на непрестанен регулаторен напън и ограничавания, които й пречат да работи.
- Централата беше извадена от листата на мощностите, които обезпечават ток за контролирания пазар.
- На Топлоелектрическа централа " Варна " беше отказано и да обезпечава така наречен " леден запас ".
- Години наред цената на създавания от тази централа ток са подтискани и на практика ТЕЦ-ът е доведен до финансовата рецесия.
През интервала 2007 – 2009 година тогавашната ДКЕВР определяше на Топлоелектрическа централа „ Варна “ големи квоти за контролирания пазар. Паралелно с това Министерство на околната среда и водите отхвърли да промени комплексното позволение. В същото време монополистът НЕК неведнъж злоупотребяваше с механизма за активиране на студения запас, когато тецът имаше ангажимент да обезпечава подобен - с цел да извършва договорите си за доставка на ток на консуматори в България и за експорт, държавната електрокомпания задейства блоковете на Топлоелектрическа централа „ Варна “, които трябваше да стоят в подготвеност като леден запас, в ущърб на централата. В резултат сдружението изпадна в неспособност да обезпечи нужните средства за вложения в екологизиране на производството.
В идващия перод от 2009 - 2013 г проблемите продължиха. Регулаторът продължи да не признава в цялостен размер разноските за производството и не одобряваше средствата за вложения.
В резултатът от тази държавна политика, „ значимата “ за системата Топлоелектрическа централа завърши 2013 г със загуба от близо 68 млн лв.. Това се случи тъкмо в интервал, когато ТЕЦ-ът трябваше да се екологизира, изясняват енергийни специалисти.
От средата на 2013 година Топлоелектрическа централа „ Варна “ към този момент не може да разчита на непрекъснати доходи от даването на леден запас, защото беше изменена системата за систематизиране.
А през юли 2014 година централата беше изключена и от контролирания пазар на ток. Всичко това демонстрира, че не е рационално да се налеят над 100 милиона евро в едно сдружение, от чиято продукция явно няма потребност.
Какво желаят ат УС на БЕМФ
Публикуваме позицията на специалистите на браншовата организация без редакция.
" С паника следим развиването на проблема Топлоелектрическа централа “Варна “ и не можем да допуснем тази значима за енергийната система централа – в този момент и в бъдеще, да бъде жертвана за други бизнеси и за други ползи.
Нашите специалисти упорстват:
Топлоелектрическа централа “Варна “ би трябвало да бъде избавена. Тя ще бъде все по-необходима на енергийната система. Топлоелектрическа централа „ Варна “ е в процедура на продажба за оскъдни средства на нов притежател, чийто ползи по дифолт са ориентирани главно към придобиване на огромното и комфортно пристанище за разтоварване на въглища, благосъстоятелност на централата. По всяка възможност, ТЕЦ-а не съставлява интерес за новия притежател, в случай че той не опровергае това с декларация за планове за рехабилитацията най-малко на части от нея.
ТЕЦ-а и ОРУ-то (откритото разпределително устройство) са извънредно значими за енергийната система и сигурност на страната, тъй като даже и в този момент тя се употребява за редица основни оперативни действия на ЕСО. От друга страна в ОРУ-то са вложени доста средства за превръщането му във действен възел на електроенергийните потоци на системата и изключително за контролиране и балансиране на товарите в района на Североизточна България.
Мнението на специалистите на Българския енергиен и минен конгрес е, че ТЕЦ-а и ОРУ-то би трябвало да запазят функционалността си непременно, като без значение, че бъдещето на ТЕЦ-а към момента не е ясно, а то зависи от новата енергийна тактика на страната, допустимо е горивната база на един, два или трите блока на централата в бъдеще да бъде сменена на природен газ и тя да бъде употребена за подвърхова или върхова в района. Излишно е да загатваме, че това е районът с максимален брой и сумарна мощ на възобновими енергийни източници в страната и тази функционалност на централата може да се окаже сериозно значима.
Какво би трябвало да се направи неотложно? КЕВР би трябвало да пристъпи с ускорени темпове към лишаване на лиценза на Топлоелектрическа централа “Варна “, което предложиха, сезираха КЕВР и не престават да упорстват представителите на обединението „ Обединени патриоти “. Това би трябвало да бъде последвано от назначение на необикновен шеф, който да раздели по функционалност двете елементи на централата – транспортна инфраструктура и енергийна част, а в следствие и активите. Това би трябвало да бъде съпроводено и с оценката им, което да предхожда решението каква ще бъде новата форма на благосъстоятелност на централата – държавна или частна, и по какъв начин ще се действа от юридическа позиция. За нас най-логично би било енергийните активи – Топлоелектрическа централа и ОРУ, да преминат под ръководство на особения шеф, а на по-късен стадий и на БЕХ до изясняване на бъдещия нов притежател и ролята на централата в енергийния баланс на страната.
За енергийните експерти е ясно едно – ролята на Топлоелектрическа централа “Варна “ в енергийната система на България би трябвало да бъде възобновена и грешките от неудачната приватизация обезщетени.
Как се стигна дотук
Преди повече от 2 години - в първия ден на януари 2015 година - Топлоелектрическа централа " Варна " спря изцяло - предстоящо и неизбежно. И притежателят ЧЕЗ, и страната се съгласиха, че след тази дата централата няма да може да работи, макар напъните на ЧЕЗ, а и на държавните институции в последните 2015 - 2016 година, в лицето на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг.
Междувременно в края на 2014 година енергийният регулатор позволи част от блоковете в Топлоелектрическа централа „ Варна “ да бъдат изведени от употреба и централата остана с мощ от 630 мегавата.
CEZ Group води договаряния за продажба на активите й в България от началото на 2017 година. В случая става въпрос за продажба освен на Топлоелектрическа централа „ Варна “, само че и на електроразпределителното сдружение, като съгласно неофициална информация, значителен интерес демонстрира другата чешка компания ЕНЕРГО-ПРО. Чешката държавна CEZ Group е един от главните приватизатори в енергийния бранш от началото на 2004 година (почти 282 млн. долара).
Фактът, че Топлоелектрическа централа " Варна " не дава отговор на условията за екологичност, е прочут от дълго време. След като закупи централата, ЧЕЗ обсъждаше планове за привеждане на блоковете в сходство с екологичните стандарти, само че по разнообразни справедливи аргументи нито един от тях не бе осъществен.
Че централата ще бъде затворена беше ясно още през 2014. Въпреки това избрани специалисти и политици настойчиво пазят тезата, че ТЕЦ-ът не би трябвало да бъде спиран, а би трябвало да се направи всичко да поработи още, каквото и да коства това.
Основният мотив, апетитен основно от специалисти на ЕСО и тогавашното министерство на стопанската система, енергетиката и туризма, е, че Топлоелектрическа централа „ Варна “ е от значително значение за стабилната и надеждна работа на електроенергийната система и тя би трябвало да бъде непокътната като /единствената/ генерираща мощ в Североизточна България.
Удължаването на работата на Топлоелектрическа централа " Варна " при настоящето й положение е невъзможна идея, считат обаче притежателите ЧЕЗ и огромна част от специалистите в бранша, представители на държавните институции и на неправителствения бранш. За да работи една термична централа в Европейски Съюз и съответно в България, тя наложително би трябвало да получи от Министерство на околната среда и водите съответните сложни позволение за употребата й. Тези документи регламентират какъв брой години и при спазването на какви условия може да работи съответната Топлоелектрическа централа, тъй че да дава отговор на условията за запазване на околната среда и на климата, изясняват експертите.
Дейността на Топлоелектрическа централа „ Варна “, която разполага с 6 енергоблока, е регламентирана с две сложни разрешителни – от 2005 г и от 2008 година Първото касае работата на енергийните блокове. Документът разпорежда извеждането от употреба на 4 и 5 блок, които към този момент не дават отговор на екологичните условия във връзка с излъчването на парникови излъчвания във въздуха. Според същия документ на 31 декември 2014 година би трябвало да бъде спрян и 6 блок.
Най-старите блокове – от 1 до 3, пък са в режим на дерогация, като всеки от тях може да работи най-вече по 700 часа на година до края на 2015 година Което значи, че всеки от блоковете може да работи 29 дни в годината. През останалото време не създават ел.енергия и не носят доходи, а в това време има обилни разноски по тяхното поддържане и сигурност.
Второто сложно позволение касае съхранението на остатъчния артикул от горивния развой на централата в така наречен сгуроотвал. Според документа методът, по който се експлоатира сгуроотвалът, нарушава екологичните условия и би трябвало да бъде преустановен. Именно заради това, трите най-стари блока не могат да работят даже в позволения им ограничаващ режим след 2014 година
В другите интервали са обсъждани разнообразни разновидности за екологизация. Сред тях са привеждането на всичките 6 блока в сходство с европейските екологични правила, промяна на горивната база с газ или друг вид въглища, екологизация на 4, 5 и 6 блок и подмяна на трите по-стари с нов парогазов блок и други Нито един от тях обаче не стигна до стадий на проктиране, защото централата едвам береше душа поради непрестанно изменящата и извънредно рестриктивна регулаторна среда и рецесията в енергийния бранш.
В началото на 2013 година ЧЕЗ инициира основаването на работна група, която да проучва опциите и да предложи разновидности за удължение на активността на ТЕЦ-а. В нея бяха поканени представители на всички заинтригувани институции – Български енергиен холдинг /БЕХ/, Електроенергийният систематичен оператор /ЕСО/, Националната електрическа компания /НЕК/, Държавната комисия по енергийно и водно контролиране /ДКЕВР/ и Министерство на стопанската система и енергетиката. Целта беше с обединени старания да бъде създаден и да се ползва регулаторен механизъм, който да обезпечи възвращаемост на вложените вложения в екологизацията на застрашените от затваряне 4, 5 и 6 блок. Резултат не се получи, в противен случай – усилиха се регулаторните тежести върху централата. Практически е прекъснато съдействието сред държавните институции, заинтригуваните компании и ЧЕЗ по този въпрос.
Независимо, че нямаше прогрес в активността на работната група, в средата на 2014 година ЧЕЗ организира търг за реализатор на екологизацията на 4, 5 и 6 блок. Проектът на претендента финалист планува решение на всички екологични проблеми в сходство с условията на комплексното позволение на централата – за понижение на серните двуокиси, азотните окиси и прахуляк. Цената на офертата е 68 млн. евро.
Това обаче не изчерпва разноските – нужни са още средства за реорганизация на сгуроотвала, с цел да дава отговор на европейските условия и да може да получи сложно позволение след 2014 година
Още пари ще глътне модернизацията на системите за ръководство и оборудването, с цел да може централата да бъде експлоатирана през идващите 15 години.
Така общата сума набъбва на 120 млн. евро - толко ще коства усилието да се удължи употребата единствено на трите по-нови блока на Топлоелектрическа централа " Варна ". Твърде висока цена за план със подозрителен резултат, откакто така и така няма кой знае какъв пазар за тока, създаван от производителите в страната.
В началото на 2014 година работната група възвърне работата си, само че този път под формата на директни договаряния сред БЕХ и ЧЕЗ. През лятото двете компании подписаха меморандум за съгласие и започнаха съвещания по план за взаимна употреба на Топлоелектрическа централа „ Варна “. Идеята бе обществено огласена, като стана ясно, че се придвежда създване на ново сдружение с присъединяване на двете договарящи страни, което да вземе централата чартърен и да предприеме нужните ограничения за екологизирането й.
„ Обсъжданията бяха ориентирани към намиране на решение за опцията за бъдеща употреба на Топлоелектрическа централа „ Варна “, при изцяло пазарни и търговски условия, според европейските и национални нормативни условия. Извършеният разбор предвиждаше работа на централата на свободен пазар. Основният вид, прегледан от двете компании, бе намиране на подобаваща форма за реализация на екологизация и следваща употреба на три блока на Топлоелектрическа централа „ Варна “ (4-ти, 5-ти и 6-ти). В плана се допускаше и присъединяване на други сътрудници “, обясниха тогава от ЧЕЗ.
Впоследствие обаче стана ясно, че създаденият от двете компании финансов модел изрично е посочил, че при съществуващите условия на районния електроенергиен пазар и регулаторна среда в България не е допустимо да се структурира благонадежден бизнес план за Топлоелектрическа централа „ Варна “, който да обезпечи възможна инвестиция в централата. При тази обстановка затварянето й стана неизбежно.
При актуалните цени на електрическата енергия на свободния пазар, цени на горивото и цени на излъчванията на парникови газове, както и други относими фактори, възможната инвестиция в централата не е оправдана, защото Топлоелектрическа централа „ Варна “ би произвеждала електрическа енергия на цена, която няма да е конкурентна на либерализирания пазар в района, е оценката на специалистите.
Точно по това време от ЧЕЗ обявиха, че не престават да търсят други благоприятни условия, да вземем за пример продажба на централата или отдаване чартърен.
През септември тази година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) позволи на ЧЕЗ България да изведе от употреба енергийни блокове № 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Според документа КЕВР също по този начин променя издадената на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “, като понижава конфигурираната електрическа мощ от 1 260 MW на 630 MW.
В протокола е обяснено, че в регулаторната комисия е постъпило заявление от „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД за изменение на лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “. Заявлението е подадено по отношение на извеждане от употреба на енергийни блокове No 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Във връзка с това са поискани мнения от Електроенергийния систематичен оператор /ЕСО/ и от Министерство на енергетиката. От ЕСО се афишират срещу и акцентират значимостта на централата за района и за енергийната система.
Топлоелектрическа централа " Варна " - част от пейзажа на енергийния преход в Европа
А и Топлоелектрическа централа „ Варна “ не е изключение в Европа, където извеждането на термични мощности към този момент е процедура. През пролетта на тази година немската E.ON и италианската Enel оповестиха, че редуцират разноските си и затворят мощности. E.ON ще затвори 13 гигавата - еквивалент на 13 АЕЦ, или над една четвърт от потенциала си в Европа. Enel пък разгласи, че ще замрази 8 гигавата от потенциала си в Италия и Испания. Някои от енергийните колоси понесоха тежки финансови удари. Германската RWE регистрира първата си финансова загуба от 1949 година Наскоро и Холандия обави, че затваря термичните си централи, някои от тях напълно нови.
Рязкото увеличение на производството от ВЕИ през последните години направи непотребни доста от газовите и въглищните централи и докара до срив в цените на електрическата енергия на едро. До момента 10-те най-големи европейски ютилити компании са оповестили, че ще затворят или замразят над 50 гигавата в отговор на слабото търсене и растежа на ВЕИ мощностите.
Така че, вместо да основават ненужно напрежение с настояването централата да работи и с прехвърлянето на цялата виновност на ЧЕЗ, по-добре е политиците да насочат силата си към спасяването от затваряне на работещите Топлоелектрическа централа в страната, някои от тях изцяло нови или неотдавна реновирани, като поддържат кандидатурите им за дерогация на новите условия за понижение на парниковите излъчвания от огромните горивни съоръжения. Всичко друго значи нови и нови разноски за вложителите и за страната, които при сегашната обстановка на енергийните пазари в страната и в района няма никакви шансове да бъдат възобновени в естествени периоди. Себестойността на еленергията от отчасти реновираната мощ ще се увеличи с вложените средства, а това значи да се вдигне и междинната цена на тока. Тоест сметката ще би трябвало да платят и потребителите на еленергия. В същото време обществените изгоди от възможни дейности в тази посока е съмнителна – една държана наложително безучастие и губеща централа няма по какъв начин да подсигурява заетостта на хората.
Топлоелектрическа централа „ Варна " би трябвало да бъде избавена! Тя ще бъде все по-необходима на българската енергийна система. За това се приканва в намерено писмо от Управителния съвет на Българския енергиен и минен конгрес, публикувано до медиите.
Топлоелектрическа централа „ Варна “ е в процедура на продажба за оскъдни средства на нов притежател, чийто ползи по дифолт са ориентирани главно към придобиване на огромното и комфортно пристанище за разтоварване на въглища, благосъстоятелност на централата. По всяка възможност, ТЕЦ-ът не съставлява интерес за новия притежател, в случай че той не опровергае това с декларация за планове за рехабилитацията най-малко на части от нея, настояват специалистите.
Централата с конфигурирана мощ от 1260 МВт беше спряна на първи януари 2015 година Преди седмици беше обявено публично, че Чешката държавна компания CEZ Group е приела предлагането за продажба на Топлоелектрическа централа " Варна " на българската SIGDA OOD. Предстои договорката да бъде утвърдена от българския антимонополна комисия – Комисия за защита на конкуренцията. Крайната цена за покупката ще бъде избрана след затваряне на договорката, основана на равнището на оборотния капитал. Позовавайки се на обява на Hospodarske Noviny от края на септември, уеб сайтът investor осведоми, че офертата за централата е близо 50 млн. евро.
Фирмата покупател няма ползи в енергетиката, а е фокусирана в пристанищна активност и обвързваните с нея действия. Вероятно това е една от аргументите за терзанията на еспертите от БЕМФ. Другата е продължаващите пояснения от страна на Енергийния систематичен оператор /ЕСО/, че варненската термична централа е от изключителна значимост за стабилността и сигурността на електроенергийната система на страната ни. Дотам, че даже стартира да се приказва за нещо като национализация на енергийните мощности във варненската централа.
Тези изказвания обаче влизат в цялостно несъгласие с действителните дейности на държавния метафоричен оператор и на държавната НЕК в годините, когато притежателят на централата ЧЕЗ Груп имаше планове да модернизира Топлоелектрическа централа " Варна ", да смени горивната й база от въглища на природен газ и по този начин да удължи интервала на нейната употреба. Защото страната не направи това, което извърши през годините и продължава да прави за голям брой други много по-незначителни капиталови планове у нас - да подтиква задграничните вложителите, като поеме построяването на инфраструктура, в тази ситуация с ЧЕЗ на отклоняване за доставка на пирроден газ.
Исканията на държавните институции бяха за създаване на сроочистващи съоръжения - практиката в този момент потвърждава, че несъгласието на ЧЕЗ да влага близо 300 млн. лева в това мероприятие е изцяло целесъобразно - даже нови въглищни централи сега са изправени пред опасността от затваряне поради наднормени парникови емисиии, без значение от поставените нови сероочистки.
А в това време с разнообразни хватки от страна на НЕК и ЕСО педприятието беше финансово омаломощено до степен, която направи невероятно неговото действие.
Колко /не/нужна беше централата за ръководството - няколко обстоятелството
Един справедлив обзор на отношението на ръководещите и на активността на варненската топлоцентрала през годините до 2015-та, когато беше затворена, демонстрира, че тя не е толкоз значима за електросистемата, колкото настояват съперниците на нейното прекъсване. Ето какво демонстрират обстоятелствата:
- През 2013 и 2014 година ТЕЦ-ът е бил 10 месеца в насилствен престой.
- Топлоелектрическа централа „ Варна “ не попада като нужна мощ в нито една тактика за развиване на енергетиката на България.
- Топлоелектрическа централа " Варна " беше подложена от някогашния ДКЕВР и тогавашното Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма на непрестанен регулаторен напън и ограничавания, които й пречат да работи.
- Централата беше извадена от листата на мощностите, които обезпечават ток за контролирания пазар.
- На Топлоелектрическа централа " Варна " беше отказано и да обезпечава така наречен " леден запас ".
- Години наред цената на създавания от тази централа ток са подтискани и на практика ТЕЦ-ът е доведен до финансовата рецесия.
През интервала 2007 – 2009 година тогавашната ДКЕВР определяше на Топлоелектрическа централа „ Варна “ големи квоти за контролирания пазар. Паралелно с това Министерство на околната среда и водите отхвърли да промени комплексното позволение. В същото време монополистът НЕК неведнъж злоупотребяваше с механизма за активиране на студения запас, когато тецът имаше ангажимент да обезпечава подобен - с цел да извършва договорите си за доставка на ток на консуматори в България и за експорт, държавната електрокомпания задейства блоковете на Топлоелектрическа централа „ Варна “, които трябваше да стоят в подготвеност като леден запас, в ущърб на централата. В резултат сдружението изпадна в неспособност да обезпечи нужните средства за вложения в екологизиране на производството.
В идващия перод от 2009 - 2013 г проблемите продължиха. Регулаторът продължи да не признава в цялостен размер разноските за производството и не одобряваше средствата за вложения.
В резултатът от тази държавна политика, „ значимата “ за системата Топлоелектрическа централа завърши 2013 г със загуба от близо 68 млн лв.. Това се случи тъкмо в интервал, когато ТЕЦ-ът трябваше да се екологизира, изясняват енергийни специалисти.
От средата на 2013 година Топлоелектрическа централа „ Варна “ към този момент не може да разчита на непрекъснати доходи от даването на леден запас, защото беше изменена системата за систематизиране.
А през юли 2014 година централата беше изключена и от контролирания пазар на ток. Всичко това демонстрира, че не е рационално да се налеят над 100 милиона евро в едно сдружение, от чиято продукция явно няма потребност.
Какво желаят ат УС на БЕМФ
Публикуваме позицията на специалистите на браншовата организация без редакция.
" С паника следим развиването на проблема Топлоелектрическа централа “Варна “ и не можем да допуснем тази значима за енергийната система централа – в този момент и в бъдеще, да бъде жертвана за други бизнеси и за други ползи.
Нашите специалисти упорстват:
Топлоелектрическа централа “Варна “ би трябвало да бъде избавена. Тя ще бъде все по-необходима на енергийната система. Топлоелектрическа централа „ Варна “ е в процедура на продажба за оскъдни средства на нов притежател, чийто ползи по дифолт са ориентирани главно към придобиване на огромното и комфортно пристанище за разтоварване на въглища, благосъстоятелност на централата. По всяка възможност, ТЕЦ-а не съставлява интерес за новия притежател, в случай че той не опровергае това с декларация за планове за рехабилитацията най-малко на части от нея.
ТЕЦ-а и ОРУ-то (откритото разпределително устройство) са извънредно значими за енергийната система и сигурност на страната, тъй като даже и в този момент тя се употребява за редица основни оперативни действия на ЕСО. От друга страна в ОРУ-то са вложени доста средства за превръщането му във действен възел на електроенергийните потоци на системата и изключително за контролиране и балансиране на товарите в района на Североизточна България.
Мнението на специалистите на Българския енергиен и минен конгрес е, че ТЕЦ-а и ОРУ-то би трябвало да запазят функционалността си непременно, като без значение, че бъдещето на ТЕЦ-а към момента не е ясно, а то зависи от новата енергийна тактика на страната, допустимо е горивната база на един, два или трите блока на централата в бъдеще да бъде сменена на природен газ и тя да бъде употребена за подвърхова или върхова в района. Излишно е да загатваме, че това е районът с максимален брой и сумарна мощ на възобновими енергийни източници в страната и тази функционалност на централата може да се окаже сериозно значима.
Какво би трябвало да се направи неотложно? КЕВР би трябвало да пристъпи с ускорени темпове към лишаване на лиценза на Топлоелектрическа централа “Варна “, което предложиха, сезираха КЕВР и не престават да упорстват представителите на обединението „ Обединени патриоти “. Това би трябвало да бъде последвано от назначение на необикновен шеф, който да раздели по функционалност двете елементи на централата – транспортна инфраструктура и енергийна част, а в следствие и активите. Това би трябвало да бъде съпроводено и с оценката им, което да предхожда решението каква ще бъде новата форма на благосъстоятелност на централата – държавна или частна, и по какъв начин ще се действа от юридическа позиция. За нас най-логично би било енергийните активи – Топлоелектрическа централа и ОРУ, да преминат под ръководство на особения шеф, а на по-късен стадий и на БЕХ до изясняване на бъдещия нов притежател и ролята на централата в енергийния баланс на страната.
За енергийните експерти е ясно едно – ролята на Топлоелектрическа централа “Варна “ в енергийната система на България би трябвало да бъде възобновена и грешките от неудачната приватизация обезщетени.
Как се стигна дотук
Преди повече от 2 години - в първия ден на януари 2015 година - Топлоелектрическа централа " Варна " спря изцяло - предстоящо и неизбежно. И притежателят ЧЕЗ, и страната се съгласиха, че след тази дата централата няма да може да работи, макар напъните на ЧЕЗ, а и на държавните институции в последните 2015 - 2016 година, в лицето на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг.
Междувременно в края на 2014 година енергийният регулатор позволи част от блоковете в Топлоелектрическа централа „ Варна “ да бъдат изведени от употреба и централата остана с мощ от 630 мегавата.
CEZ Group води договаряния за продажба на активите й в България от началото на 2017 година. В случая става въпрос за продажба освен на Топлоелектрическа централа „ Варна “, само че и на електроразпределителното сдружение, като съгласно неофициална информация, значителен интерес демонстрира другата чешка компания ЕНЕРГО-ПРО. Чешката държавна CEZ Group е един от главните приватизатори в енергийния бранш от началото на 2004 година (почти 282 млн. долара).
Фактът, че Топлоелектрическа централа " Варна " не дава отговор на условията за екологичност, е прочут от дълго време. След като закупи централата, ЧЕЗ обсъждаше планове за привеждане на блоковете в сходство с екологичните стандарти, само че по разнообразни справедливи аргументи нито един от тях не бе осъществен.
Че централата ще бъде затворена беше ясно още през 2014. Въпреки това избрани специалисти и политици настойчиво пазят тезата, че ТЕЦ-ът не би трябвало да бъде спиран, а би трябвало да се направи всичко да поработи още, каквото и да коства това.
Основният мотив, апетитен основно от специалисти на ЕСО и тогавашното министерство на стопанската система, енергетиката и туризма, е, че Топлоелектрическа централа „ Варна “ е от значително значение за стабилната и надеждна работа на електроенергийната система и тя би трябвало да бъде непокътната като /единствената/ генерираща мощ в Североизточна България.
Удължаването на работата на Топлоелектрическа централа " Варна " при настоящето й положение е невъзможна идея, считат обаче притежателите ЧЕЗ и огромна част от специалистите в бранша, представители на държавните институции и на неправителствения бранш. За да работи една термична централа в Европейски Съюз и съответно в България, тя наложително би трябвало да получи от Министерство на околната среда и водите съответните сложни позволение за употребата й. Тези документи регламентират какъв брой години и при спазването на какви условия може да работи съответната Топлоелектрическа централа, тъй че да дава отговор на условията за запазване на околната среда и на климата, изясняват експертите.
Дейността на Топлоелектрическа централа „ Варна “, която разполага с 6 енергоблока, е регламентирана с две сложни разрешителни – от 2005 г и от 2008 година Първото касае работата на енергийните блокове. Документът разпорежда извеждането от употреба на 4 и 5 блок, които към този момент не дават отговор на екологичните условия във връзка с излъчването на парникови излъчвания във въздуха. Според същия документ на 31 декември 2014 година би трябвало да бъде спрян и 6 блок.
Най-старите блокове – от 1 до 3, пък са в режим на дерогация, като всеки от тях може да работи най-вече по 700 часа на година до края на 2015 година Което значи, че всеки от блоковете може да работи 29 дни в годината. През останалото време не създават ел.енергия и не носят доходи, а в това време има обилни разноски по тяхното поддържане и сигурност.
Второто сложно позволение касае съхранението на остатъчния артикул от горивния развой на централата в така наречен сгуроотвал. Според документа методът, по който се експлоатира сгуроотвалът, нарушава екологичните условия и би трябвало да бъде преустановен. Именно заради това, трите най-стари блока не могат да работят даже в позволения им ограничаващ режим след 2014 година
В другите интервали са обсъждани разнообразни разновидности за екологизация. Сред тях са привеждането на всичките 6 блока в сходство с европейските екологични правила, промяна на горивната база с газ или друг вид въглища, екологизация на 4, 5 и 6 блок и подмяна на трите по-стари с нов парогазов блок и други Нито един от тях обаче не стигна до стадий на проктиране, защото централата едвам береше душа поради непрестанно изменящата и извънредно рестриктивна регулаторна среда и рецесията в енергийния бранш.
В началото на 2013 година ЧЕЗ инициира основаването на работна група, която да проучва опциите и да предложи разновидности за удължение на активността на ТЕЦ-а. В нея бяха поканени представители на всички заинтригувани институции – Български енергиен холдинг /БЕХ/, Електроенергийният систематичен оператор /ЕСО/, Националната електрическа компания /НЕК/, Държавната комисия по енергийно и водно контролиране /ДКЕВР/ и Министерство на стопанската система и енергетиката. Целта беше с обединени старания да бъде създаден и да се ползва регулаторен механизъм, който да обезпечи възвращаемост на вложените вложения в екологизацията на застрашените от затваряне 4, 5 и 6 блок. Резултат не се получи, в противен случай – усилиха се регулаторните тежести върху централата. Практически е прекъснато съдействието сред държавните институции, заинтригуваните компании и ЧЕЗ по този въпрос.
Независимо, че нямаше прогрес в активността на работната група, в средата на 2014 година ЧЕЗ организира търг за реализатор на екологизацията на 4, 5 и 6 блок. Проектът на претендента финалист планува решение на всички екологични проблеми в сходство с условията на комплексното позволение на централата – за понижение на серните двуокиси, азотните окиси и прахуляк. Цената на офертата е 68 млн. евро.
Това обаче не изчерпва разноските – нужни са още средства за реорганизация на сгуроотвала, с цел да дава отговор на европейските условия и да може да получи сложно позволение след 2014 година
Още пари ще глътне модернизацията на системите за ръководство и оборудването, с цел да може централата да бъде експлоатирана през идващите 15 години.
Така общата сума набъбва на 120 млн. евро - толко ще коства усилието да се удължи употребата единствено на трите по-нови блока на Топлоелектрическа централа " Варна ". Твърде висока цена за план със подозрителен резултат, откакто така и така няма кой знае какъв пазар за тока, създаван от производителите в страната.
В началото на 2014 година работната група възвърне работата си, само че този път под формата на директни договаряния сред БЕХ и ЧЕЗ. През лятото двете компании подписаха меморандум за съгласие и започнаха съвещания по план за взаимна употреба на Топлоелектрическа централа „ Варна “. Идеята бе обществено огласена, като стана ясно, че се придвежда създване на ново сдружение с присъединяване на двете договарящи страни, което да вземе централата чартърен и да предприеме нужните ограничения за екологизирането й.
„ Обсъжданията бяха ориентирани към намиране на решение за опцията за бъдеща употреба на Топлоелектрическа централа „ Варна “, при изцяло пазарни и търговски условия, според европейските и национални нормативни условия. Извършеният разбор предвиждаше работа на централата на свободен пазар. Основният вид, прегледан от двете компании, бе намиране на подобаваща форма за реализация на екологизация и следваща употреба на три блока на Топлоелектрическа централа „ Варна “ (4-ти, 5-ти и 6-ти). В плана се допускаше и присъединяване на други сътрудници “, обясниха тогава от ЧЕЗ.
Впоследствие обаче стана ясно, че създаденият от двете компании финансов модел изрично е посочил, че при съществуващите условия на районния електроенергиен пазар и регулаторна среда в България не е допустимо да се структурира благонадежден бизнес план за Топлоелектрическа централа „ Варна “, който да обезпечи възможна инвестиция в централата. При тази обстановка затварянето й стана неизбежно.
При актуалните цени на електрическата енергия на свободния пазар, цени на горивото и цени на излъчванията на парникови газове, както и други относими фактори, възможната инвестиция в централата не е оправдана, защото Топлоелектрическа централа „ Варна “ би произвеждала електрическа енергия на цена, която няма да е конкурентна на либерализирания пазар в района, е оценката на специалистите.
Точно по това време от ЧЕЗ обявиха, че не престават да търсят други благоприятни условия, да вземем за пример продажба на централата или отдаване чартърен.
През септември тази година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) позволи на ЧЕЗ България да изведе от употреба енергийни блокове № 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Според документа КЕВР също по този начин променя издадената на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “, като понижава конфигурираната електрическа мощ от 1 260 MW на 630 MW.
В протокола е обяснено, че в регулаторната комисия е постъпило заявление от „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД за изменение на лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “. Заявлението е подадено по отношение на извеждане от употреба на енергийни блокове No 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Във връзка с това са поискани мнения от Електроенергийния систематичен оператор /ЕСО/ и от Министерство на енергетиката. От ЕСО се афишират срещу и акцентират значимостта на централата за района и за енергийната система.
Топлоелектрическа централа " Варна " - част от пейзажа на енергийния преход в Европа
А и Топлоелектрическа централа „ Варна “ не е изключение в Европа, където извеждането на термични мощности към този момент е процедура. През пролетта на тази година немската E.ON и италианската Enel оповестиха, че редуцират разноските си и затворят мощности. E.ON ще затвори 13 гигавата - еквивалент на 13 АЕЦ, или над една четвърт от потенциала си в Европа. Enel пък разгласи, че ще замрази 8 гигавата от потенциала си в Италия и Испания. Някои от енергийните колоси понесоха тежки финансови удари. Германската RWE регистрира първата си финансова загуба от 1949 година Наскоро и Холандия обави, че затваря термичните си централи, някои от тях напълно нови.
Рязкото увеличение на производството от ВЕИ през последните години направи непотребни доста от газовите и въглищните централи и докара до срив в цените на електрическата енергия на едро. До момента 10-те най-големи европейски ютилити компании са оповестили, че ще затворят или замразят над 50 гигавата в отговор на слабото търсене и растежа на ВЕИ мощностите.
Така че, вместо да основават ненужно напрежение с настояването централата да работи и с прехвърлянето на цялата виновност на ЧЕЗ, по-добре е политиците да насочат силата си към спасяването от затваряне на работещите Топлоелектрическа централа в страната, някои от тях изцяло нови или неотдавна реновирани, като поддържат кандидатурите им за дерогация на новите условия за понижение на парниковите излъчвания от огромните горивни съоръжения. Всичко друго значи нови и нови разноски за вложителите и за страната, които при сегашната обстановка на енергийните пазари в страната и в района няма никакви шансове да бъдат възобновени в естествени периоди. Себестойността на еленергията от отчасти реновираната мощ ще се увеличи с вложените средства, а това значи да се вдигне и междинната цена на тока. Тоест сметката ще би трябвало да платят и потребителите на еленергия. В същото време обществените изгоди от възможни дейности в тази посока е съмнителна – една държана наложително безучастие и губеща централа няма по какъв начин да подсигурява заетостта на хората.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ