Още по темата: Пловдив забравя наводненията за 100 години напред

Още по тематиката: Пловдив не помни наводненията за 100 години напред Парадоксът Столипиново: Няма закони, няма канализация, няма бедствия Помпи избавят избите от наводнение

Инж. Ангел Марков е приключил Висшия институт по архитектура и строителство -София, компетентност „ Водоснабдяване и канализация - мрежи и уреди “. От 2003 до 2012 година е ръководител на Национална секция „ Водно строителство “ при КИИП. От 2012 до 2019 година е ръководител на Регионална секция „ Водно строителство “ при КИИП -Пловдив. Работи 38 години в региона на капиталовото планиране. След значимите му планови разработки са Общият организационен проект на гр. Пловдив, Регионалният общоприет проект на Водния бранш - област Пловдив, Регионалното прединвестиционно изследване на ВиК бранша - област Пловдив, работни планове за реорганизация на канализационната мрежа на гр. Пловдив на стойност 160 млн. лева

Инж. Марков, в какво положение е канализацията на Пловдив?

<197> набелязан още през 1988 година, когато беше създаден планът „ Предпроектно изследване за реорганизация на канализацията на града “. Тогава аз бях редови архитект в Регионалната проектантска организация на Пловдив. По това време за първи път се потвърди нуждата от така наречен Северен обходен колектор и Южен обходен колектор. Това са доста огромни канали - с размери 3 на 4 метра. Наричат се обходни, защото поради размера си няма по какъв начин да бъдат прекарани през застроената част на града. Биха нанесли огромни провали на инфраструктурата по пътя си, пък и е мъчно да се строи в типична градска среда. Затова бяха определени трасета, които са отдалечени от централната част на града. В продължение на

10 години строихме Северния обходен колектор - от 1996 година до 2006 година Оттогава нямаме огромни бедствия в северна градска част. Преди това се случваха чести наводнения по бул. „ Дунав “. В момента има подготвен Идеен план и до края на годината ще се организира инженерингов търг за строителство на Южния периферен колектор.

Не трябваше ли това да стане доста по-рано?

Самият факт, че Северният обходен колектор се построява 10 години, демонстрира, че това е много скъпо строителство. По това време междинната цена беше към 3000 лева на линеен метър. Сега е 4200 лева за осреднен диаметър. В момента чакаме да стартира търгуването на така наречен улеснителен колектор в северна градска част, който ще изведе дъждовните води от гъсто обитаемата територия към северния колектор. Неговият потенциал е много по-голям от натоварването му сега. Смятам, че с това в околните 2-3 години северната част на Пловдив ще „ не помни “ наводненията. Въпросът обаче е условен. Според статистическите наблюдения дъжд, който може да аргументи наводнения, в Пловдив може да се случи един път на 3 години. Но на процедура той може да падне както 2 пъти в месеца, по този начин и един път на 10 години.

Няма по какъв начин обаче да се осигуряваме за дъждове, които ще се случат един път на 50 или 100 години. Това са ужасно доста пари. Както виждате, даже в Германия, Холандия, Белгия и Франция стават наводнения съвсем всяко лято, пролет и есен. Въпреки че там обществото е доста по-развито от нашето, хората се обезпечават в рационална степен, защото става дума за харчене на публични средства.

Как Пловдив ще се защищити от наводненията?

Проблемът на Пловдив сега е, че водата от периферията влиза във вътрешността в града. Не единствено от новите квартали Остромила, Беломорски и разширяващия се на юг " Южен ", а също по този начин от Първенец, Марково, Брестник, Браниполе и Куклен. Без колектора тя стига чак до Централна гара, с цел да се насочи към градската пречиствателна станция. Колкото повече градът се уголемява в южна и западна посока, толкоз тези територии генерират нови дъждовни и отпадъчни води, които минават през центъра на града, с цел да отидат на изток към станцията и към реката. С Южния периферен колектор ние в действителност пресичаме всички води, които идват от юг, запад, югозапад и югоизток и влизат в града. По този метод ще облекчим значително южните елементи на града и наводненията ще изчезнат. Ще се случват не един път годишно, а на 10 или 15 години.

Ще стигне ли времето за този план, в случай че за Северния обходен колектор са били нужни 10 години?

Северният лиши 10 години, тъй като нямаше пари. Хубавото е, че сега се отстраняват проблемите със засегнатите парцели, които са най-вече държавни и общински.

Стараем се да не засягаме частни парцели.

Този въпрос е решен добре, тъй че не чакам проблеми от такова естество. За да избягаме от частни парцели, се движим в сервитута на съществуващите улици и булеварди. Там ще има проблем с трафика. Ще се работи на обособени сектори, от кръстовище до кръстовище, ще се отбива придвижването. Ще имаме усложнения както с публичния превоз, по този начин и с персоналните МПС-та, само че няма друга опция. Хубавото е, че всеки сектор ще се прави най-много 15-20 дни. Проблемите в избрана част на града ще бъдат месец-месец и половина, след това ще се изместят на друго трасе.

Няма ли да е като с разкопаните булеварди предишното лято?

Не, това, че „ Щрабаг “ работеше на 4 места в града по едно и също време с един контракт, беше голяма неточност на Община Пловдив. Убийствена обстановка за града. Според мен Общината доста добре е знаела какво ще се случи, само че очевидно е била сложена в такива условия от финансиращата институция. При нас строителството ще се прави изпод нагоре и каквото се построи, незабавно ще влиза в употреба. Веднага щом се построят, първите километри ще стартират да действат.

Ще е мъчно, защото е надълбоко, има подпочвени води, в градски условия сме, има топлопроводи, газопроводи, водопроводи. Голяма част от тях се унищожават и след това би трябвало да се възстановят. Но всички разноски за възобновяване на тази съпътстваща инфраструктура са в дребен порядък.

Старали сме се да бъдем допустимо най-внимателни.

Колко е животът на този колектор?

Сто години сигурно. Колекторът ще бъде построен от тръбни системи фабрично произвеждане. Другият вид, който е по-евтин, само че по-нискотехнологичен, е тръбите да се отлеят от стоманобетон, както беше при Северния колектор. Само че тогава процесът ще е доста по-бавен, а и делът на субективния фактор ще е по-голям. При тръбните системи човек няма по какъв начин да сбърка, в случай че не е злоумишлен. Технологичността е голяма, най-малко три пъти се редуцира времето за строителство, а и също така ще бъде нужна по-малко работна ръка. За материала се дава гаранция от 50 години, само че аз считам, че ще изкара много повече.

Какъв е шансът да се изберат съществени реализатори?

Тук мога да кажа единствено „ нека “. Това обаче не е механически въпрос и не бих могъл да го разясня. За страдание, конюнктурата в България не е доста позитивна в това отношение. Намесват се много странични фактори. И в случай че строителният контрол не си прави съзнателно работата, дефектите ще лъснат чак когато стане някоя пакост.