Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?
Още по тематиката
Мнения Daily - Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното
И още: Русия да каже коя черноморска страна я заплашва; Автомобилът е завладял градското пространство в София
18 окт 2017
Мнения Daily - Виена ще ни е съдружник в мигрантската рецесия
И още: Пеевски се връща към тактиките на " Мултигруп " ; Белене е новото КТБ
17 окт 2017
Мнения Daily - Десницата не би трябвало да е общество за наблюдаване на грабливи птици
И още: Смяната на немския финансов министър крие опасности за ЕС; У нас " свободен пазар " значи обир
16 окт 2017 Наблюдател
Връщат ли се каталунците назад в 18 век?
Текст на Барбара Везел за Deutsche Welle
Испанското държавно управление извърши заканата си: то задейства член 155 от конституцията, с който автономията на Каталуния може да бъде мощно лимитирана или изцяло анулирана. Напоследък обстановката ескалира и испанският министър-председател Мариано Рахой бе заставен да работи. Същевременно обаче Рахой отхвърля да прояви какъвто и да е политически инстинкт и се държи като правист, който се интересува единствено от буквата на закона. Сякаш той не знае що е то еластичност и прочувствена просветеност. Що се отнася до репресиите, те могат единствено да влошат в допълнение ситуацията.
Абсурдно се държи и каталунското районно държавно управление. И най-много - безконтролно. Дружината в Барселона припомня доста на студентски парламент: неспирна говорилня, възторг, героични решения, никаква мисъл за последствията, изцяло ирационални преценки. Какъв е обаче този шовинизъм, поради който в този момент се подвигат барикади? От една страна, става въпрос за политика на идентичността, която се популяризира по целия свят и залага на разграничаване и надменност по отношение на съседа. Движещата мощ на тази политика е популизмът, който борави ловко със средствата на пропагандата и операцията в обществените мрежи и виртуозно разпалва настроения.От друга страна, зад всичко това стои баналното предпочитание за още повече власт. Каталунското държавно управление си обезпечи забележителен комфорт в районните институции и до момента безпроблемно отхвърляше всички обвинявания в корупция. То даже реши, че може още да си вдигне цената. Карлес Пучдемон не желае към този момент да е единствено помощник-президент, той желае да е същински държавен началник, който да взе участие в срещите на върха и да бъде забележим на интернационалната сцена.
Проблемът е, че всичко това някак не си пасва. Борците за самостоятелност оправдават своята национална различност с една изгубена борба при започване на 18 век. Тогава испанският крал съумява на един мирис да превземе Барселона. За последно Каталуня е била самостоятелна преди 200 години и в този момент мнозина имат вяра, че имат да наваксват в историческо отношение. Всичко това припомня за балканските войни, за Брекзита и изобщо за всички ирационални исторически копнежи.
Как обаче ще проработи всичко това в този момент? Каталуня е икономическият мотор на Испания. Каталунците са сполучливи и в световен мащаб. Но триумфът им действа единствено в изискванията на съюза с испанската страна и с Европейски Съюз. Големите компании на тълпи се изнасят от Барселона, тъй като се опасяват от правна неустановеност и не желаят да бъдат в плен на носталгични усеща и настроения. Хората в района живеят и работят в 21 век, само че гледат обратно към 18 век - във времената на крал Филип V. Никой не е в положение да издържи този шпагат. Борците за самостоятелност на Каталуня ще би трябвало да изберат в коя ера желаят да живеят. Те би трябвало да се решат за съвремието, тъй като в противоположен случай ще останат в историята като губещи.
----------------------------------- Въпреки въведеното условие законодателната активност продължава да е непрозрачна, лишена е от ясна обосновка и несъобразена със заинтригуваните групи.
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА Държавно ръководство
Труден старт на оценката на влияние
Текст на Калоян Стайков за седмичния бюлетин на ИПИ
След години на десетки законодателни промени, които естествено водят освен до законодателна неустановеност, само че и до неточности, поправяни с нови законодателни промени, в края на 2016 година бе признато задължението законодателната активност на Народното събрание и Министерския съвет да включва оценка на въздействието от предлаганите промени. През септември тази година Националният център за парламентарни проучвания (НЦПИ) разгласява отчет за законодателната активност през първата сесия на Народното събрание, а резултатите не са изключително впечатляващи. Продължава да се следи официално осъществяване на условията за наличие на оценката на влияние, която не се възприема като инструмент за взимане на осведомено решение, а като следващото административно условие, затрудняващо законодателния развой.
Като съществени недостатъци са посочени:
- Дефинирането на проблемите и предлаганите решения не са разследване от осъществена оценка на въздействието [каквото е условието в Закона за нормативните актове], а самите оценки на въздействието са приспособени към към този момент определени решения
- Липса на информация за извършени публични разисквания и резултатите от тях
- Липса на резюме на мненията и мненията по законопроектите от заинтригуваните страни
- Оценки на въздействието, направени на база на данни от извършени научни и други проучвания, са по-скоро изключения.
В близо 90% от претекстовете към законопроектите са разпознати заинтригуваните групи, само че единствено 5% от всички законопроекти включват информация за извършени съвещания с тях. Още през 2009 година Министерският съвет приема " Стандарти за осъществяване на публични съвещания ", само че от отчета на НЦПИ излиза наяве, че осем години по-късно те също са по-скоро условност, в сравнение с инструмент за взимане на осведомено решение.
Друга уязвимост е неналичието на задоволителна отчетност и бистрота, като в към 93% от импортираните законопроекти липсват:
- Изисквания за от време на време издание на резултати от предлаганите промени
- Изисквания за отчитане на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати (ефикасност)
- Мерки за информиране на жителите по отношение на постигнатите резултати.
Освен всичко това няма задоволително информация за периодите, в които се чака да бъдат реализирани поставените цели. При 76% от законопроектите напълно липсва времева рамка, а при към 12% тя обгръща единствено част от задачите. Големият % се дължи главно на импортираните законопроекти от народни представители, като при 84% от тях липсват периоди спрямо към 33% от импортираните от Министерския съвет.
Към това се прибавя и неналичието на оценка за нужните финансови средства за използване на новата законова уредба. Едва към 7% от импортираните законопроекти включват подробна или обща оценка на нужните средства, а към 75% са лишени от такава оценка. Останалите към 19% показват, че не са нужни спомагателни средства.
От заключенията на отчета може да се направи малко резюме на законодателната активност на сегашния парламент досега: тя е непрозрачна; лишена е от ясна аргументация; не е съобразена със заинтригуваните групи, които са и обект на законодателната смяна, и няма оценка за резултата върху нея; не е ясно по кое време ще бъдат реализирани мечтаните резултати от нея и няма информация какъв брой ще коства това.
Все отново сходни проблеми са естествени в сегашния начален стадий от навлизането на условието за оценка на въздействието в законодателния развой. От друга страна, упоменатите " Стандарти за осъществяване на публични съвещания " са въведени още през 2009 година, а не престават да са повече условност. С други думи, проблемите при взимането на осведомени решения наподобява, че не са толкоз резултат от дребното време, през което се ползва оценката на въздействието, колкото от липса на предпочитание.
-----------------------------------
Мнение
Олигархията реализира задачата си
Из обширна монография за България от Клаус Шрамайер, някогашен зам.-посланик на Германия в София, за списание " Европейски обзор "
" След изборите (последните парламентарни избори в България - бел.ред.) породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят... Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател... Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване... Дали причина за това е страхът от новото, желанието за " сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от " хомо совиетикус ", или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната... А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? "
Мнения Daily - Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното
И още: Русия да каже коя черноморска страна я заплашва; Автомобилът е завладял градското пространство в София
18 окт 2017
Мнения Daily - Виена ще ни е съдружник в мигрантската рецесия
И още: Пеевски се връща към тактиките на " Мултигруп " ; Белене е новото КТБ
17 окт 2017
Мнения Daily - Десницата не би трябвало да е общество за наблюдаване на грабливи птици
И още: Смяната на немския финансов министър крие опасности за ЕС; У нас " свободен пазар " значи обир
16 окт 2017 Наблюдател
Връщат ли се каталунците назад в 18 век?
Текст на Барбара Везел за Deutsche Welle
Испанското държавно управление извърши заканата си: то задейства член 155 от конституцията, с който автономията на Каталуния може да бъде мощно лимитирана или изцяло анулирана. Напоследък обстановката ескалира и испанският министър-председател Мариано Рахой бе заставен да работи. Същевременно обаче Рахой отхвърля да прояви какъвто и да е политически инстинкт и се държи като правист, който се интересува единствено от буквата на закона. Сякаш той не знае що е то еластичност и прочувствена просветеност. Що се отнася до репресиите, те могат единствено да влошат в допълнение ситуацията.
Абсурдно се държи и каталунското районно държавно управление. И най-много - безконтролно. Дружината в Барселона припомня доста на студентски парламент: неспирна говорилня, възторг, героични решения, никаква мисъл за последствията, изцяло ирационални преценки. Какъв е обаче този шовинизъм, поради който в този момент се подвигат барикади? От една страна, става въпрос за политика на идентичността, която се популяризира по целия свят и залага на разграничаване и надменност по отношение на съседа. Движещата мощ на тази политика е популизмът, който борави ловко със средствата на пропагандата и операцията в обществените мрежи и виртуозно разпалва настроения.От друга страна, зад всичко това стои баналното предпочитание за още повече власт. Каталунското държавно управление си обезпечи забележителен комфорт в районните институции и до момента безпроблемно отхвърляше всички обвинявания в корупция. То даже реши, че може още да си вдигне цената. Карлес Пучдемон не желае към този момент да е единствено помощник-президент, той желае да е същински държавен началник, който да взе участие в срещите на върха и да бъде забележим на интернационалната сцена.
Проблемът е, че всичко това някак не си пасва. Борците за самостоятелност оправдават своята национална различност с една изгубена борба при започване на 18 век. Тогава испанският крал съумява на един мирис да превземе Барселона. За последно Каталуня е била самостоятелна преди 200 години и в този момент мнозина имат вяра, че имат да наваксват в историческо отношение. Всичко това припомня за балканските войни, за Брекзита и изобщо за всички ирационални исторически копнежи.
Как обаче ще проработи всичко това в този момент? Каталуня е икономическият мотор на Испания. Каталунците са сполучливи и в световен мащаб. Но триумфът им действа единствено в изискванията на съюза с испанската страна и с Европейски Съюз. Големите компании на тълпи се изнасят от Барселона, тъй като се опасяват от правна неустановеност и не желаят да бъдат в плен на носталгични усеща и настроения. Хората в района живеят и работят в 21 век, само че гледат обратно към 18 век - във времената на крал Филип V. Никой не е в положение да издържи този шпагат. Борците за самостоятелност на Каталуня ще би трябвало да изберат в коя ера желаят да живеят. Те би трябвало да се решат за съвремието, тъй като в противоположен случай ще останат в историята като губещи.
----------------------------------- Въпреки въведеното условие законодателната активност продължава да е непрозрачна, лишена е от ясна обосновка и несъобразена със заинтригуваните групи.
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА Държавно ръководство
Труден старт на оценката на влияние
Текст на Калоян Стайков за седмичния бюлетин на ИПИ
След години на десетки законодателни промени, които естествено водят освен до законодателна неустановеност, само че и до неточности, поправяни с нови законодателни промени, в края на 2016 година бе признато задължението законодателната активност на Народното събрание и Министерския съвет да включва оценка на въздействието от предлаганите промени. През септември тази година Националният център за парламентарни проучвания (НЦПИ) разгласява отчет за законодателната активност през първата сесия на Народното събрание, а резултатите не са изключително впечатляващи. Продължава да се следи официално осъществяване на условията за наличие на оценката на влияние, която не се възприема като инструмент за взимане на осведомено решение, а като следващото административно условие, затрудняващо законодателния развой.
Като съществени недостатъци са посочени:
- Дефинирането на проблемите и предлаганите решения не са разследване от осъществена оценка на въздействието [каквото е условието в Закона за нормативните актове], а самите оценки на въздействието са приспособени към към този момент определени решения
- Липса на информация за извършени публични разисквания и резултатите от тях
- Липса на резюме на мненията и мненията по законопроектите от заинтригуваните страни
- Оценки на въздействието, направени на база на данни от извършени научни и други проучвания, са по-скоро изключения.
В близо 90% от претекстовете към законопроектите са разпознати заинтригуваните групи, само че единствено 5% от всички законопроекти включват информация за извършени съвещания с тях. Още през 2009 година Министерският съвет приема " Стандарти за осъществяване на публични съвещания ", само че от отчета на НЦПИ излиза наяве, че осем години по-късно те също са по-скоро условност, в сравнение с инструмент за взимане на осведомено решение.
Друга уязвимост е неналичието на задоволителна отчетност и бистрота, като в към 93% от импортираните законопроекти липсват:
- Изисквания за от време на време издание на резултати от предлаганите промени
- Изисквания за отчитане на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати (ефикасност)
- Мерки за информиране на жителите по отношение на постигнатите резултати.
Освен всичко това няма задоволително информация за периодите, в които се чака да бъдат реализирани поставените цели. При 76% от законопроектите напълно липсва времева рамка, а при към 12% тя обгръща единствено част от задачите. Големият % се дължи главно на импортираните законопроекти от народни представители, като при 84% от тях липсват периоди спрямо към 33% от импортираните от Министерския съвет.
Към това се прибавя и неналичието на оценка за нужните финансови средства за използване на новата законова уредба. Едва към 7% от импортираните законопроекти включват подробна или обща оценка на нужните средства, а към 75% са лишени от такава оценка. Останалите към 19% показват, че не са нужни спомагателни средства.
От заключенията на отчета може да се направи малко резюме на законодателната активност на сегашния парламент досега: тя е непрозрачна; лишена е от ясна аргументация; не е съобразена със заинтригуваните групи, които са и обект на законодателната смяна, и няма оценка за резултата върху нея; не е ясно по кое време ще бъдат реализирани мечтаните резултати от нея и няма информация какъв брой ще коства това.
Все отново сходни проблеми са естествени в сегашния начален стадий от навлизането на условието за оценка на въздействието в законодателния развой. От друга страна, упоменатите " Стандарти за осъществяване на публични съвещания " са въведени още през 2009 година, а не престават да са повече условност. С други думи, проблемите при взимането на осведомени решения наподобява, че не са толкоз резултат от дребното време, през което се ползва оценката на въздействието, колкото от липса на предпочитание.
-----------------------------------
Мнение
Олигархията реализира задачата си
Из обширна монография за България от Клаус Шрамайер, някогашен зам.-посланик на Германия в София, за списание " Европейски обзор "
" След изборите (последните парламентарни избори в България - бел.ред.) породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят... Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател... Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване... Дали причина за това е страхът от новото, желанието за " сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от " хомо совиетикус ", или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната... А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ