Още от Chronicle Коя е Дора Маар, освен Плачещата жена

Руснакът, който предаде своя МиГ-25

Още от Chronicle

Коя е Дора Маар, с изключение на " Плачещата жена " и муза на Пикасо Атомната бомба на британците, топлена от кокошка

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=402405

Резервоарът съвсем е пресъхнал – след 30 секунди, моторите ще пресечен. На летище Хакодате, о-в Хоккайдо, той се разминава с пътнически аероплан, а високата доза адреналин коства счупването на колесника при кацане. Следва отваряне на кокпита и молба за политическо леговище. За 30 секунди, МиГ-ът съумява да дезертира и да огледа страната на изгряващото слънце. Случаят е неповторим за всички, нормално „ предателите “ се пробват да открият контакт, търсят сигурност и сформират сериозен проект на деяние, преди да стартират дейности, а Баленко работи първосигнално.

Снимка: By CIA photo – https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/images/artifacts/450×360/Belenko-ID.jpg at https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/index.html#!/artifact/137, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51335823

Пропагандата не можела да крие сериозната разлика сред двата лагера – американците изпращат човек на Луната и го връщат, а по думите на Баленко, руснаците имали единствено еднопосочен билет. След дезертирането Баленко получава леговище в Съединени американски щати. Първите няколко седмици опознава новата си среда със съдействието на Централно разузнавателно управление на САЩ. Руснакът вярвал, че магазините били особено заредени в негова чест, с цел да се показва обилие, само че с времето осъзнавал, че не се употребява с особени облаги.

Езиковата преграда била отговорна за закупуването на котешка храна с пилешки хапки. В различен случай, пришалецът закупил кутия, върху която имало картина на красива жена и надпис „ Свобода “ – вместо курабийки, там имало дамски такъми. Хранителните артикули били единствено дребна част от изненадите. Авиаторът изпълнявал заповеди през целия си живот, осъзнал, че в новия му „ дом “, има свободата да прави каквото пожелае и да комуникира умерено, освен това без да се тормози, че доносите могат да го изпратят в солните мини на Сибир.

Ден след бягството му, съветската телевизия демонстрира майката и брачната половинка, които настояват, че водачът не е избягал непринудено и се молят за неговото завръщане. След 10 години, вестник „ Смяна “ разгласява вест, че Виктор е умрял в автомобилна злополука и с това историята за беглеца в завършва.

След неправилното кацане, единият колесник е отвън строя и връщането назад на личен ход става невероятно. Докато тече конференцията на Виктор, делегация от инженери на Съединени американски щати е изпратена за щателна ревизия – японските инженери също показали изключително любознание. Пристига и съветска делегация, която да прибере назад своя дефектирал аероплан в разглобено положение. Тук японското държавно управление приготвя цяла стратегия, с цел да може да забави своите посетители, до момента в който авиоинженерите преглеждат подробно. Разгневените посетители, би трябвало да преживеят няколко часа в конференции, културна стратегия и спомагателни „ занимания “. Домакините скрито се надяват, че сандъците просто ще бъдат натоварени на самолета и всичко ще е завършило, само че уви.

Макар и да имат единствено няколко часа за ревизия на летището – обилно отпусната от японските управляващи – те откриват, че някой е съумял да мери инфрачервените следи, формирани от рабоотата на моторите, изработен е подробен разбор на съвсем всички системи, в това число и на радара. Поради липса на опит, множеството електроники са потърпевши съществено при разглобяването – за спомагателна дегизировка, американците поставяли свои чипове, които се забелязвали и от дилетант.

Снимка: By U.S. Air Force photo by Tech. Sgt. Michael Haggerty – http://www.af.mil/photos/media_search.asp?q=SR-71, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=783177

Заключението на Съединени американски щати: макар съществуването на някои остарели трендове в МиГ-25, той остава страховита бойна машина. Някои от консумативите в радара, да вземем за пример били извънредно остарели, само че пък работата на къси и дълги талази отстранила възможностите за дефектиране. МиГ-25 е разгласен за военен аероплан с мотори, способни да изпреварят безусловно всеки различен съперник в небето, в това число Lockheed SR-71A, както и B-70 Valkyrie. Вторият аероплан остава единствено пробен модел, откакто съгласно конструкторите няма да може да изпревари МиГ-ът. Никой на практика не вижда опциите на съветската машина преди 1967-а година, а и години по-късно не се показват неговите благоприятни условия.

Самият Баленко по-късно ще споделя, че водачът на разузнавача си е играел с тях и се е опитвал да разбере какъв е таванът на полета, както и да откри скоростта им. Истината е, че когато МиГ-25 прекосявал мак 3.2, моторите били изцяло унищожени. Lockheed-ът можел елементарно да се отдалечи от обсега на противниковите оръжия и на практика в никакъв случай не е бил в заплаха., с цел да се освободи пространство за новия МиГ-31, той елеминирал минусите на своя предходник, само че няма публични данни за второ информиране от първа ръка. Виктор Баленко продължава да живее в Съединени американски щати, сега е на 72 години, не съжалява за решението си, а цялата му история е записана в биографичната книга „ Пилотът на МиГ “.