Още към 400-500 бобени зърна са нужни и ще бъде

Още към 400-500 бобени зърна са нужни и ще бъде готово бобеното пано в Смилян, с което селото ще кандидатства за върховете на Гинес.
Лепенето на бели и черни бобчета върху огромното платно стартира преди 12 години и досега в „ рисуването “ му са се присъединили над 17 800 души.
В читалище " Асен Златаров " – само в страната с Музей на боба, има етнографска колекция на смилянския боб и родопските терлици.
А бобеното пано - претендент за връх на Гинес, е с размери 3,36 на 2,10 метра, като върху него са изобразени знаци, свързани с обичайния занаят и живота на хората в този завършек на Родопите.
" Бих желал да уточня, че кандидатурата за връх не е нито за размер на паното, нито за най-вече килограми боб, макар че нерядко съм чувал мнения от сорта: " Я, какъв брой гозба има по тази стена! “. Всъщност концепцията за връх е за максимален брой неповторими участници, присъединили се в неговата изработка. Затова, без значение какъв брой пъти посещава човек етнографската колекция, единствено един път залепва половинка фасулево зърно. Половинка е в действителност, за улеснение при лепенето “, съобщи Илия Годев – секретар на читалището.

Той описа, че концепцията да се направи опит за връх и тъкмо с какво е на група поданици от Смилян – тогавашния кмет Сафидин Чикуртев, Севдалин Рупцов и Илко Велинов. Последният е художник, металопластик и дърворезбар, той е създател на концепцията и рисунката на знаците върху платното.
Годев е безапелационен, че тези, които имат предпочитание да вземат участие с името си в това начинание, би трябвало да побързат, тъй като има място за не повече от 400-500 зрънца да бъдат залепени, след което завършват и минават към регистрация на върха.
Централната фигура съставлява няколко чана един в различен, контурно обрисувани, а вътре в централния чан се намира часовниковата кула, която има своето място в историята на селището. Тя в началото е била стражева до 1929 година, а при започване на 1930 година става часовникова след визитата на тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Скоро откакто се връща от гостуването си в Смилян за подарък министър председателят изпраща австрийски часовников механизъм.

Друг знак в паното е един от тогавашните три римски моста над река Арда в селото, за който в музея на Смолян има архивна фотография, че е бил с три свода. Има също колело – като знак на придвижването, на триумфа. Има го и фасулевото растение. То е изобразено по този начин, както наподобява на равнищата, увито към прът в шестте му разновидности - като регистрацията на словна марка за географски генезис " Смилянски боб " - три сорта малък и трите сорта наедрял, всичките увивни.
„ Изобразено е и ралото, с което хората си оказват помощ за обработката на фасула. И няма по какъв начин без река Арда - един от знаците освен на Родопите, а на цяла Южна България “, акцентира Илия Годев.
Само бели бобени зърна към този момент може да се залепват, тъй като са останали високите снежни планински била.
" Аз се майтапя като споделям, че каним за присъединяване единствено високи хора. Защото място е останало единствено по върховете на планинските била, които би трябвало да се запълнят. И към този момент залепваме единствено в бяло. След слагането на последното бобено зрънце ще бъде известена комисията Гинес по имейл. Тогава ще разполагаме с един месец да популяризираме върха. След приключването на този месец те изпращат комисия, която да удостовери валидността или невалидността на върха “, изясни секретарят на читалището.