Живот след труса в Перник: 56-годишна жена от 10 години живее във фургон
Опустошителното злополучие в Турция напомни на доста българи, преживения смут от земетресенията у нас. Последното, от които в Перник, преди повече от 10 години. Как реагира страната тогава и по какъв начин живеят хората в този момент?
През нощта на 22 май 2012 година земните маси се разместват. Трусът е с магнитуд 5,6, а епицентърът му е сред селата Мещица и Витановци, единствено на 5 километра от Перник.
След първото земетресение следват десетки вторични, продължаващи чак до 14 юли. А след тях остават стотици разрушени къщи и разрушени ориси.
Родната къща на 56-годишната Ромелия от пернишкото село Дивотино повече от 10 години след земетресението е с провалите от преди. Новините за нещастието в Турция и Сирия разсънват спомените на дамата и пълнят очите й със сълзи.
„ Първо се чу някакъв екот, тропот и се раздруса всичко. Излязохме на открито всички съседи. Пътят като змия се огъваше, беше грубо. Имахме изработен парник. В него дълго време нощувахме, тъй като къщата беше негодна за живеене. Аз съм живяла в тази къща цялостен живот, тук съм се родила и отгледала моите деца. Имаше напуквания, беше изместена структурата, имам дори и заповед за разрушение. Не съм влизала скоро, тъй като изпитвам боязън да вляза в тази къща. Всичко, всичко е рухнало. Няма какво да изнеса, пък и да изнеса, няма къде да го запазя. Всичко остана вътре. Не разрешавам и на децата да влизат, тъй като не мога да пожертвам живота им “, споделя Ромелия Грозданова – гражданин на село Дивотино.
Година и половина след нещастието строителни бизнесмени от Перник се свързват с дамата и ѝ подаряват фургон, в който живее и през днешния ден. След извоювани правосъдни каузи, тя получава държавна помощ в размер на 10 000 лв., с които оборудва фургона, с цел да го направи кадърен за живеене. В него тя събира целия си свят.
„ В 10-12 квадрата съм се пробвала да побера всичко. Това е. Не е леко. Тази стая е склад, каквото съм съумяла да взема от къщата, съм го съхранила тук. Пердетата не ги махам, нито лятото, нито зимата, те са тънки, само че малко да предпазя, тъй като много духа от дограмата. Тук дремя, тук сготвям и пера, всичко върша в тази стая. Така се живее, по този начин се оцелява. Но нямам баня, тоалетната ми е надалеч в двора. Ето, шишетата замръзват, водата е лед. Сега зимата е доста студено, а лятото като се напече ламарината, просто няма въздух “, споделя Ромелия.
Макар и тясно, пространството във фургона е изпълнено с икони.
„ Аз съм набожен човек и може би по тази причина и оцеляхме. Да се живее във фургон е доста мъчно, само че просто нямаш избор. Сега като виждам какво се случва и в Турция, мощната религия сплотява хората. Тук, когато беше земетресението, хората вместо да се обединят, това нещо ни разедини – всеки гледаше кой какво е взел, всеки се спасяваше по единично, не сме били обединени “, изясни дамата.
Два месеца след земетресението брачният партньор на Ромелия се разболява, става известно злокачествено обучение в мозъка.
„ Девет месеца и половина го обгрижвах и умря. Нямам пояснение на какво се дължи, най-вероятно беше от мощния стрес. Поне моето пояснение е такова, тъй като той беше здрав и витален човек. Когато виждам какво се случва в Турция, ми става зле, тъй като се слагам на мястото на тези хора. В деня на земетресението аз не изгубих брачна половинка си, изгубих го по-късно. Те имат загуби в този момент, което е грубо. И за тази болежка обезболяващ медикамент няма “, споделя дамата.
След тежка интервенция през 2021 година и отхвърлен бъбрек, дамата е с ТЕЛК-ово решение. Не работи и разчита единствено на инвалидната си пенсия. И на Бог.
„ Ние сме земетръсна зона, в България са ставали някои от най-тежките трусове в Европа и ние би трябвало да сме готови. Изпитахме този смут преди 10-ина години. Споменът е още доста ослепителен, хубавото тогава беше, че нямаше нито една жертва, само че имаше доста материални вреди. Поуките сме си ги извадили. Искам да изкажа съболезнования на всички близки в Турция, това е покруса, която мозъкът мъчно може да схване, която ще тежи доста дълги години на турската страна, откровени съболезнования “, сподели кметът на Перник Станислав Владимиров.
Според формалната статистика над 18 000 жилища в община Перник са потърпевши след земетресението от 2012. 50 здания са съборени, а притежателите им – обезщетени. На обществено слабите бяха дадени еднократни помощи в размер от 325 лв..
„ Селата към епицентъра бяха най-засегнати, там имаше големи вреди. Имаше доста компрометирани здания, които трябваше да бъдат разрушени. Предоставиха се фургони. Разбира се, имаше и недоволни, че на някои са отпуснати повече, на други по-малко. Направиха се тогава обследвания на всички здания в Перник, описаха се вредите. Държавата отпусна големи средства за покриване на тези вреди на хората. Да ни пази Господ, при доста мощни трусове доста е значимо по какъв начин ще реагираме в самата постройка. Паниката не би трябвало да е водещо възприятие, макар че всеки се опасява, да знаем къде да застанем, да не употребяваме асансьори и стълбищни пространства. Много са значими първите минути и часове, да се реагира съответно. И Господ да ни пази, тъй като при доста мощни писания, колкото и да са здрави постройките е въпрос на късмет и шанс “, изясни Владимиров.
Но с цел да не разчитаме на шанса, кметът на Перник възнамерява основаването на спешно звено, което при потребност да реагира по най-правилния метод.
През нощта на 22 май 2012 година земните маси се разместват. Трусът е с магнитуд 5,6, а епицентърът му е сред селата Мещица и Витановци, единствено на 5 километра от Перник.
След първото земетресение следват десетки вторични, продължаващи чак до 14 юли. А след тях остават стотици разрушени къщи и разрушени ориси.
Родната къща на 56-годишната Ромелия от пернишкото село Дивотино повече от 10 години след земетресението е с провалите от преди. Новините за нещастието в Турция и Сирия разсънват спомените на дамата и пълнят очите й със сълзи.
„ Първо се чу някакъв екот, тропот и се раздруса всичко. Излязохме на открито всички съседи. Пътят като змия се огъваше, беше грубо. Имахме изработен парник. В него дълго време нощувахме, тъй като къщата беше негодна за живеене. Аз съм живяла в тази къща цялостен живот, тук съм се родила и отгледала моите деца. Имаше напуквания, беше изместена структурата, имам дори и заповед за разрушение. Не съм влизала скоро, тъй като изпитвам боязън да вляза в тази къща. Всичко, всичко е рухнало. Няма какво да изнеса, пък и да изнеса, няма къде да го запазя. Всичко остана вътре. Не разрешавам и на децата да влизат, тъй като не мога да пожертвам живота им “, споделя Ромелия Грозданова – гражданин на село Дивотино.
Година и половина след нещастието строителни бизнесмени от Перник се свързват с дамата и ѝ подаряват фургон, в който живее и през днешния ден. След извоювани правосъдни каузи, тя получава държавна помощ в размер на 10 000 лв., с които оборудва фургона, с цел да го направи кадърен за живеене. В него тя събира целия си свят.
„ В 10-12 квадрата съм се пробвала да побера всичко. Това е. Не е леко. Тази стая е склад, каквото съм съумяла да взема от къщата, съм го съхранила тук. Пердетата не ги махам, нито лятото, нито зимата, те са тънки, само че малко да предпазя, тъй като много духа от дограмата. Тук дремя, тук сготвям и пера, всичко върша в тази стая. Така се живее, по този начин се оцелява. Но нямам баня, тоалетната ми е надалеч в двора. Ето, шишетата замръзват, водата е лед. Сега зимата е доста студено, а лятото като се напече ламарината, просто няма въздух “, споделя Ромелия.
Макар и тясно, пространството във фургона е изпълнено с икони.
„ Аз съм набожен човек и може би по тази причина и оцеляхме. Да се живее във фургон е доста мъчно, само че просто нямаш избор. Сега като виждам какво се случва и в Турция, мощната религия сплотява хората. Тук, когато беше земетресението, хората вместо да се обединят, това нещо ни разедини – всеки гледаше кой какво е взел, всеки се спасяваше по единично, не сме били обединени “, изясни дамата.
Два месеца след земетресението брачният партньор на Ромелия се разболява, става известно злокачествено обучение в мозъка.
„ Девет месеца и половина го обгрижвах и умря. Нямам пояснение на какво се дължи, най-вероятно беше от мощния стрес. Поне моето пояснение е такова, тъй като той беше здрав и витален човек. Когато виждам какво се случва в Турция, ми става зле, тъй като се слагам на мястото на тези хора. В деня на земетресението аз не изгубих брачна половинка си, изгубих го по-късно. Те имат загуби в този момент, което е грубо. И за тази болежка обезболяващ медикамент няма “, споделя дамата.
След тежка интервенция през 2021 година и отхвърлен бъбрек, дамата е с ТЕЛК-ово решение. Не работи и разчита единствено на инвалидната си пенсия. И на Бог.
„ Ние сме земетръсна зона, в България са ставали някои от най-тежките трусове в Европа и ние би трябвало да сме готови. Изпитахме този смут преди 10-ина години. Споменът е още доста ослепителен, хубавото тогава беше, че нямаше нито една жертва, само че имаше доста материални вреди. Поуките сме си ги извадили. Искам да изкажа съболезнования на всички близки в Турция, това е покруса, която мозъкът мъчно може да схване, която ще тежи доста дълги години на турската страна, откровени съболезнования “, сподели кметът на Перник Станислав Владимиров.
Според формалната статистика над 18 000 жилища в община Перник са потърпевши след земетресението от 2012. 50 здания са съборени, а притежателите им – обезщетени. На обществено слабите бяха дадени еднократни помощи в размер от 325 лв..
„ Селата към епицентъра бяха най-засегнати, там имаше големи вреди. Имаше доста компрометирани здания, които трябваше да бъдат разрушени. Предоставиха се фургони. Разбира се, имаше и недоволни, че на някои са отпуснати повече, на други по-малко. Направиха се тогава обследвания на всички здания в Перник, описаха се вредите. Държавата отпусна големи средства за покриване на тези вреди на хората. Да ни пази Господ, при доста мощни трусове доста е значимо по какъв начин ще реагираме в самата постройка. Паниката не би трябвало да е водещо възприятие, макар че всеки се опасява, да знаем къде да застанем, да не употребяваме асансьори и стълбищни пространства. Много са значими първите минути и часове, да се реагира съответно. И Господ да ни пази, тъй като при доста мощни писания, колкото и да са здрави постройките е въпрос на късмет и шанс “, изясни Владимиров.
Но с цел да не разчитаме на шанса, кметът на Перник възнамерява основаването на спешно звено, което при потребност да реагира по най-правилния метод.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ