Българското председателство е шанс най-после да се разберем какво точно искаме от ЕС
Определянето на целите на българското председателство на Европейския съюз допуска необятен публичен спор. Публикуваната стратегия на триото Естония – България – Австрия, както и Проектът на Програма на българското председателство дефинират обсега на дискутираните тематики, само че те ще намерят своето същинско измерение единствено в разговор с жителите.
Основната цел на сходен вид „ отворено към жителите “ Председателство е да насърчи постигането на оптимално необятно публично единодушие към тематиките, които в най-съществена степен дефинират разбирането ни за проблемите, пред които се изправя Европейският съюз и нашите лични национални цели на развиване.
Посланията за консенсус, конкурентноспособност и кохезия провеждат по друг метод дневния ред на Европейския съюз, по който ще работи триото. В него намират място разнообразни проблеми и процеси, които отразяват настоящото положение на Европейския съюз. Това ще бъде българският метод към тематиките за сигурността, заетостта, устойчивия напредък и ролята на Европейския съюз в световен мащаб, към които се сплотиха в края на юни тази година Естония, България и Австрия.
Основната компликация при формулирането на сходни цели е в съгласуването на най-малко няколко разнообразни, редом разгръщащи се процеса. Преди всичко, при уточняването на българските цели, определящо значение има по какъв начин българските национални ползи се проектират по отношение на общите тематики на развиването на Европейския съюз и на останалите страни от триото на Председателството до края на 2018 година.
В каква степен сме в положение да идентифицираме и артикулираме задоволително отчетливо личния си интерес по отношение на процесите в Европа и предстоящият на другите страни?
Досегашното развиване на обществения спор удостоверява неведнъж установения факт, че ние мъчно реализираме единодушие по отношение на това, което съставлява общия ни обществен интерес. А това значи, че нямаме явен отговор на въпроса за това какво ни свързва и имаме ли общи цели и ползи.
Опитът проблемите да бъдат представяни като цели крие доста опасности.
Ако приемем, както оферират някои политици и специалисти, че нашият най-важен проблем е бедността и приходите, може ли връзката сред тях да бъде приоритет на Председателството? Не, най-малкото тъй като целта допуска избор на метод за решение на проблем, а не казусът самичък по себе си. В плана на стратегия на българското председателство, тематиката за бедността участва, само че в подтекста на конкурентноспособността и растежа като фактори за повишение на заетостта, както и като детайл от развиването и модернизирането на Общата селскостопанска политика.
Второто значително ограничаване при започване на обществения спор за целите на Председателството е обвързвано с това дали става въпрос за тематики, които имат отношение към европейската интеграция или към развиването и усъвършенстването на държавното ръководство. Въпреки наложилата се визия, че присъединението към Европейския съюз обгръща всички сфери на обществения живот, това не е правилно. Нашите цели би трябвало да са свързани с европейското развиване, а не със сферите, в които ръководството се дефинира напълно от волята на българските гласоподаватели.
В това отношение тематиката за справедливостта, която придобива характера на повсеместен аршин за отношението на българските жители към ръководството, е включена в плана на стратегия, само че в нейните европейски измерения. Преди всичко, това е нуждата от институционализиране на Службата на Европейския прокурор, Стратегията на Европейски Съюз за електронно правораздаване (2019 - 2023) и идното разработване на европейски правилник в региона на фамилното право. В подтекста на българското председателство, ние би трябвало да сме в положение да допринесем за дейно, бързо и заслужено правораздаване, само че това не е хоризонта на българската правосъдна промяна.
Председателството не е домакинство на интернационалните конгреси. Стихийно формиращите се публични упования все по-често свързват ролята, която следва на България от началото на 2018 година, с тази на хазаин на някакви събития, които ще бъдат посещавани от високопоставени посетители. Нашата подготовка не се свежда и не би могла да се изчерпи с поправки и обезпечаване на настаняването на гостите.
Същинската работа на българските институции е в това да обезпечат нужната среда за работлив развой на реализиране на единодушие по значими и чувствителни за развиването на Европейския съюз тематики. Като страна, председателстваща Европейския съвет ние би трябвало да бъдем способен, само че безпристрастен медиатор в процеса на реализиране на единодушие сред участниците във форумите, планувани в границите на този интервал от време.
Именно по тази причина визията за консенсус се нуждае от по-цялостно схващане. Консенсусът не постоянно съответствува с единогласие. Консенсус може да има там, където участващите в процеса на взимане на решение споделят общи полезности и изцяло схващане за отговорността на личните си дейности. В този смисъл българското обръщение допуска завръщане към полезностите, които ни сплотяват и на първо място – към основата на европейските полезности, която наподобява все по този начин подложена на офанзиви и недоумение.
Конкурентноспособността, на собствен ред, е резултат от ефикасното действие на Единния пазар, само че и от качеството на труда, реализацията на свободната самодейност в изискванията на открита и почтена конкуренция. Стремежът към повишение на конкурентноспособността е общ за всички страни членки на Европейски Съюз, само че от време на време ни липсва разбирането за това, че тя е качество, което може да бъде реализирано и развивано единствено при съблюдаване на разпоредбите и условията на Единния пазар.
Кохезията, разбирана на първо място като доближаване, също е предмет на разногласия, подбудени от и пораждащи недоумение. В обществения спор у нас, най-често кохезията се свързва с европейските стратегии за безплатно финансиране. Необходимостта от доближаване на изискванията и качеството на живот и реализация на жителите на Европейски Съюз в 250 района на Европа, остава все по този начин значима част от бъдещето на Европа, само че разногласието е за това по какъв начин може да бъде постигано това. Официалната българска позиция е за опазване на съществуващия и сега модел и след 2020 година, до момента в който други страни оферират той да бъде изменен за сметка на по-съществено присъединяване на страните, получаващи европейска поддръжка. В последна сметка, това зависи от нивото на единодушие по отношение на оценката на постигнатите резултати, до което България ще успее да докара този спор.
Стратегическият интерес на България е в задълбочаването на районното развиване и трансграничното съдействие. В плана на Програма на Председателството, тази тематика участва, както в подтекста на сигурността и ефикасното ръководство на интеграцията, интегрирания метод за развиването на Дунавския и Черноморския район, по този начин и във връзка с европейската вероятност на развиване за страните от така наречен Западни Балкани.
Преди всичко, добре би било да престанем да приказваме за Западни Балкани, а да потърсим районния мащаб на Югоизточна Европа. Постигането на резултат в тази тенденция допуска цялостна политика на доближаване и съгласуваност, която в нашия план обгръща, както транспортната, инфраструктурна, информационна и енергийна, по този начин и цифровата и просветителна съгласуваност на страните от района. България има късмет да стартира своята визия за районно развиване и трансгранично съдействие в подтекста на дебата за бъдещето на Европейския съюз.
Успехът на Председателството във връзка с европейския дневен ред ще зависи от броя на законодателните начинания, по които успеем да реализираме единодушие. Това зависи от компетентността на българските екипи и отчетливото формулиране на личните ни позиции в полемиките. Но, също така, българското председателство е още един късмет да реализираме единодушие между тях по отношение на личните цели на развиването ни в Европейския съюз, 10 години след присъединението към него.
Основната цел на сходен вид „ отворено към жителите “ Председателство е да насърчи постигането на оптимално необятно публично единодушие към тематиките, които в най-съществена степен дефинират разбирането ни за проблемите, пред които се изправя Европейският съюз и нашите лични национални цели на развиване.
Посланията за консенсус, конкурентноспособност и кохезия провеждат по друг метод дневния ред на Европейския съюз, по който ще работи триото. В него намират място разнообразни проблеми и процеси, които отразяват настоящото положение на Европейския съюз. Това ще бъде българският метод към тематиките за сигурността, заетостта, устойчивия напредък и ролята на Европейския съюз в световен мащаб, към които се сплотиха в края на юни тази година Естония, България и Австрия.
Основната компликация при формулирането на сходни цели е в съгласуването на най-малко няколко разнообразни, редом разгръщащи се процеса. Преди всичко, при уточняването на българските цели, определящо значение има по какъв начин българските национални ползи се проектират по отношение на общите тематики на развиването на Европейския съюз и на останалите страни от триото на Председателството до края на 2018 година.
В каква степен сме в положение да идентифицираме и артикулираме задоволително отчетливо личния си интерес по отношение на процесите в Европа и предстоящият на другите страни?
Досегашното развиване на обществения спор удостоверява неведнъж установения факт, че ние мъчно реализираме единодушие по отношение на това, което съставлява общия ни обществен интерес. А това значи, че нямаме явен отговор на въпроса за това какво ни свързва и имаме ли общи цели и ползи.
Опитът проблемите да бъдат представяни като цели крие доста опасности.
Ако приемем, както оферират някои политици и специалисти, че нашият най-важен проблем е бедността и приходите, може ли връзката сред тях да бъде приоритет на Председателството? Не, най-малкото тъй като целта допуска избор на метод за решение на проблем, а не казусът самичък по себе си. В плана на стратегия на българското председателство, тематиката за бедността участва, само че в подтекста на конкурентноспособността и растежа като фактори за повишение на заетостта, както и като детайл от развиването и модернизирането на Общата селскостопанска политика.
Второто значително ограничаване при започване на обществения спор за целите на Председателството е обвързвано с това дали става въпрос за тематики, които имат отношение към европейската интеграция или към развиването и усъвършенстването на държавното ръководство. Въпреки наложилата се визия, че присъединението към Европейския съюз обгръща всички сфери на обществения живот, това не е правилно. Нашите цели би трябвало да са свързани с европейското развиване, а не със сферите, в които ръководството се дефинира напълно от волята на българските гласоподаватели.
В това отношение тематиката за справедливостта, която придобива характера на повсеместен аршин за отношението на българските жители към ръководството, е включена в плана на стратегия, само че в нейните европейски измерения. Преди всичко, това е нуждата от институционализиране на Службата на Европейския прокурор, Стратегията на Европейски Съюз за електронно правораздаване (2019 - 2023) и идното разработване на европейски правилник в региона на фамилното право. В подтекста на българското председателство, ние би трябвало да сме в положение да допринесем за дейно, бързо и заслужено правораздаване, само че това не е хоризонта на българската правосъдна промяна.
Председателството не е домакинство на интернационалните конгреси. Стихийно формиращите се публични упования все по-често свързват ролята, която следва на България от началото на 2018 година, с тази на хазаин на някакви събития, които ще бъдат посещавани от високопоставени посетители. Нашата подготовка не се свежда и не би могла да се изчерпи с поправки и обезпечаване на настаняването на гостите.
Същинската работа на българските институции е в това да обезпечат нужната среда за работлив развой на реализиране на единодушие по значими и чувствителни за развиването на Европейския съюз тематики. Като страна, председателстваща Европейския съвет ние би трябвало да бъдем способен, само че безпристрастен медиатор в процеса на реализиране на единодушие сред участниците във форумите, планувани в границите на този интервал от време.
Именно по тази причина визията за консенсус се нуждае от по-цялостно схващане. Консенсусът не постоянно съответствува с единогласие. Консенсус може да има там, където участващите в процеса на взимане на решение споделят общи полезности и изцяло схващане за отговорността на личните си дейности. В този смисъл българското обръщение допуска завръщане към полезностите, които ни сплотяват и на първо място – към основата на европейските полезности, която наподобява все по този начин подложена на офанзиви и недоумение.
Конкурентноспособността, на собствен ред, е резултат от ефикасното действие на Единния пазар, само че и от качеството на труда, реализацията на свободната самодейност в изискванията на открита и почтена конкуренция. Стремежът към повишение на конкурентноспособността е общ за всички страни членки на Европейски Съюз, само че от време на време ни липсва разбирането за това, че тя е качество, което може да бъде реализирано и развивано единствено при съблюдаване на разпоредбите и условията на Единния пазар.
Кохезията, разбирана на първо място като доближаване, също е предмет на разногласия, подбудени от и пораждащи недоумение. В обществения спор у нас, най-често кохезията се свързва с европейските стратегии за безплатно финансиране. Необходимостта от доближаване на изискванията и качеството на живот и реализация на жителите на Европейски Съюз в 250 района на Европа, остава все по този начин значима част от бъдещето на Европа, само че разногласието е за това по какъв начин може да бъде постигано това. Официалната българска позиция е за опазване на съществуващия и сега модел и след 2020 година, до момента в който други страни оферират той да бъде изменен за сметка на по-съществено присъединяване на страните, получаващи европейска поддръжка. В последна сметка, това зависи от нивото на единодушие по отношение на оценката на постигнатите резултати, до което България ще успее да докара този спор.
Стратегическият интерес на България е в задълбочаването на районното развиване и трансграничното съдействие. В плана на Програма на Председателството, тази тематика участва, както в подтекста на сигурността и ефикасното ръководство на интеграцията, интегрирания метод за развиването на Дунавския и Черноморския район, по този начин и във връзка с европейската вероятност на развиване за страните от така наречен Западни Балкани.
Преди всичко, добре би било да престанем да приказваме за Западни Балкани, а да потърсим районния мащаб на Югоизточна Европа. Постигането на резултат в тази тенденция допуска цялостна политика на доближаване и съгласуваност, която в нашия план обгръща, както транспортната, инфраструктурна, информационна и енергийна, по този начин и цифровата и просветителна съгласуваност на страните от района. България има късмет да стартира своята визия за районно развиване и трансгранично съдействие в подтекста на дебата за бъдещето на Европейския съюз.
Успехът на Председателството във връзка с европейския дневен ред ще зависи от броя на законодателните начинания, по които успеем да реализираме единодушие. Това зависи от компетентността на българските екипи и отчетливото формулиране на личните ни позиции в полемиките. Но, също така, българското председателство е още един късмет да реализираме единодушие между тях по отношение на личните цели на развиването ни в Европейския съюз, 10 години след присъединението към него.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ