Има ли разцепление в опозиционния алианс в Турция
Опозиционният Национален алианс, включващ главната опозиционна Народнорепубликанска партия /НРП/, " Добра партия ", Партията на щастието и Демократическата партия, активизира към този момент силите си за президентските и парламентарни избори през 2023 година Същевременно през октомври партиите от опозиционния алианс дружно с още две обединения - Партия на бъдещето и партия ДЕВА, форсираха активността си за разработване на пътна карта за връщане към парламентарна система на ръководство.
Гласуването на 26 октомври в турския парламент на резолюция за удължение с две години на мандата на турските въоръжени сили за предприемане на трансгранични антитерористични интервенции в Ирак и Сирия открои обаче раздор в позициите на двете огромни партии от Националния алианс.
Националистическата " Добра партия " на Мерал Акшенер поддържа резолюцията дружно с ръководещата Партия на справедливостта и развиването на президента Реджеп Тайип Ердоган и Партията на националистическото деяние на Девлет Бахчели. Народонорепубликанската партия /НРП/ на Кемал Кълъчдароглу и прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ гласоподаваха срещу резолюцията. Става дума за резолюция, даваща компетенции на турската войска да организира трансгранични интервенции против незаконната Кюрдска работническа партия /ПКК/, против сирийската кюрдска милиция Сили за отбрана на народа /СЗН/, обсъждана от Анкара като клон на ПКК, и против " Ислямска страна ".
Лидерът на НРП разгласи, че гласоподаване в поддръжка на резолюцията значи изменничество към републиката поради състояние в нея, разрешаващо наличие на задгранични бойци в Турция и потреблението им съгласно правила, които ще се дефинират от президента. Анализатори обърнаха внимание, че сходно състояние е попадало и в резолюциите по въпроса, одобрявани в предходни години от Народното събрание. Турският парламент приема такива резолюции от 2014 година насам, само че до момента те бяха за период от една година. НРП, която от 2015 година бе гласувала в поддръжка на резолюциите, се опълчи на това, че сегашната резолюция е за период от две години и на процедура действието й ще продължи и след изборите, планувани за юни 2023, и избирането на нов парламент.
Гласуването от НРП против резолюцията в благозвучие с позицията на прокюрдската ДПН бе остро подложено на критика от президента Ердоган и неговия съдружник Бахчели, които упрекват ДПН, че е политическо крило на Кюрдската работническа партия /ПКК/, приета за терористична формация от Анкара, Европейски Съюз и Съединени американски щати. Прокюрдската партия - третата по величина партия в турския парламент, е застрашена от закриване, откакто по-рано тази година турски прокурор сезира Конституционния съд с искане за възбраната й поради хипотетични връзки с ПКК. През юни Конституционният съд одобри обвинителния акт по делото.
Заместник-председателят на " Добра партия " Мюсават Дервишоглу остро реагира против изказването на Кълъчдароглу, че поддръжката за резолюцията е изменничество към републиката, като съобщи, че човек би трябвало да е лишен от разсъдък, с цел да упреква неговата партия в изменничество.
Близкият до държавното управление анализатор от в. " Хюриет " Абдулкадир Селви изтълкува позицията на Кълъчдароглу при гласуването на резолюцията като блян за продобиване на поддръжката на ДПН за възможната му кандидатура в президентските избори.
Опозиционният алианс още не е оповестил своя претендент за президентските избори през 2023 година, само че Кълъчдароглу, наред с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и кмета на Анкара Мансур Яваш, е един от вероятните претенденти. Председателката на " Добра партия " Акшенер разгласи през септември, че няма да се кандидатира за президент, само че ще бъде претендент за министър председател.
Несъмнено методът по отношение на прокюрдската партия ще играе роля в връзките сред сътрудниците от опозиционния алианс. Същевременно е ясно, че в случай че не бъде закрита, ДПН ще бъде основен фактор в президентските и парламентарни избори. Прокюрдската партия показа през септември платформата си за изборите през 2023 година, в която подлага на критика президентската система на ръководство и показва, че Народното събрание би трябвало да сътвори основа за разговор и решение на кюрдския проблем. ДПН разгласи, че не се стреми към предизборна коалиция, само че е подготвена да води диалози с всички политически артисти за реализиране на правилата в нейната платформа.
Изявления на Кълъчдароглу и на Акшенер напоследък откроиха разлики в позицията на НПР и " Добра партия " във връзка с ДПН.
Кълъчдароглу съобщи през септември, че наличието на ДПН в Народното събрание е доста значимо и тя би трябвало да е законният събеседник за решение на кюрдския проблем в страната. Мерал Акшенер от своя страна пък разгласи предходната седмица, че ДПН би трябвало да се дистанцира от ПКК. " Подчертаваме това от месеци: ние слагаме ДПН до ПКК ", сподели Акшенер пред парламентарната група на своята партия. Тя направи това изказване, откакто бе остро подложена на критика от турския министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и от Партията на националистическото деяние във връзка неин диалог с локален гражданин в популации най-вече с кюрди югоизточен окръг Сиирт. Тя бе порицана, че е отминала с безмълвие думите на локалния гражданин: " Тук е Кюрдистан ". Акшенер изясни пред парламентарната група, че индивидът е бил член на ДПН и че тя не е била сюрпризирана от неговата забележка, тъй като по думите й дискурсът за " Кюрдистан " е характерен на терористичната организация.
Анализаторите считат, че без значение от някои разлики в позициите им, съюзът сред НРП и " Добра партия " в опозиционния алианс ще се резервира и няма да се стигне до рецесия в връзките им. Силен сплотяващ фактор за тях е мотивацията за победа в изборите и реализиране на задачата им за връщане към парламентарната система на ръководство. Мехтап Гьокдемир и Бахар Атакан от в. " Миллиет " показват, че от партийните централи на НРП и " Добра партия " са изтъкнали че всяка една от партиите има право да прави изказвания и да работи съгласно своята стратегия, само че сред тях има мощен и непреклонен съюз. Анализаторите означават обаче, че с приближаването на изборите стрес-тестовете за единството на опозиционния алианс ще се усилват.
Източник: Българска телеграфна агенция
Гласуването на 26 октомври в турския парламент на резолюция за удължение с две години на мандата на турските въоръжени сили за предприемане на трансгранични антитерористични интервенции в Ирак и Сирия открои обаче раздор в позициите на двете огромни партии от Националния алианс.
Националистическата " Добра партия " на Мерал Акшенер поддържа резолюцията дружно с ръководещата Партия на справедливостта и развиването на президента Реджеп Тайип Ердоган и Партията на националистическото деяние на Девлет Бахчели. Народонорепубликанската партия /НРП/ на Кемал Кълъчдароглу и прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ гласоподаваха срещу резолюцията. Става дума за резолюция, даваща компетенции на турската войска да организира трансгранични интервенции против незаконната Кюрдска работническа партия /ПКК/, против сирийската кюрдска милиция Сили за отбрана на народа /СЗН/, обсъждана от Анкара като клон на ПКК, и против " Ислямска страна ".
Лидерът на НРП разгласи, че гласоподаване в поддръжка на резолюцията значи изменничество към републиката поради състояние в нея, разрешаващо наличие на задгранични бойци в Турция и потреблението им съгласно правила, които ще се дефинират от президента. Анализатори обърнаха внимание, че сходно състояние е попадало и в резолюциите по въпроса, одобрявани в предходни години от Народното събрание. Турският парламент приема такива резолюции от 2014 година насам, само че до момента те бяха за период от една година. НРП, която от 2015 година бе гласувала в поддръжка на резолюциите, се опълчи на това, че сегашната резолюция е за период от две години и на процедура действието й ще продължи и след изборите, планувани за юни 2023, и избирането на нов парламент.
Гласуването от НРП против резолюцията в благозвучие с позицията на прокюрдската ДПН бе остро подложено на критика от президента Ердоган и неговия съдружник Бахчели, които упрекват ДПН, че е политическо крило на Кюрдската работническа партия /ПКК/, приета за терористична формация от Анкара, Европейски Съюз и Съединени американски щати. Прокюрдската партия - третата по величина партия в турския парламент, е застрашена от закриване, откакто по-рано тази година турски прокурор сезира Конституционния съд с искане за възбраната й поради хипотетични връзки с ПКК. През юни Конституционният съд одобри обвинителния акт по делото.
Заместник-председателят на " Добра партия " Мюсават Дервишоглу остро реагира против изказването на Кълъчдароглу, че поддръжката за резолюцията е изменничество към републиката, като съобщи, че човек би трябвало да е лишен от разсъдък, с цел да упреква неговата партия в изменничество.
Близкият до държавното управление анализатор от в. " Хюриет " Абдулкадир Селви изтълкува позицията на Кълъчдароглу при гласуването на резолюцията като блян за продобиване на поддръжката на ДПН за възможната му кандидатура в президентските избори.
Опозиционният алианс още не е оповестил своя претендент за президентските избори през 2023 година, само че Кълъчдароглу, наред с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и кмета на Анкара Мансур Яваш, е един от вероятните претенденти. Председателката на " Добра партия " Акшенер разгласи през септември, че няма да се кандидатира за президент, само че ще бъде претендент за министър председател.
Несъмнено методът по отношение на прокюрдската партия ще играе роля в връзките сред сътрудниците от опозиционния алианс. Същевременно е ясно, че в случай че не бъде закрита, ДПН ще бъде основен фактор в президентските и парламентарни избори. Прокюрдската партия показа през септември платформата си за изборите през 2023 година, в която подлага на критика президентската система на ръководство и показва, че Народното събрание би трябвало да сътвори основа за разговор и решение на кюрдския проблем. ДПН разгласи, че не се стреми към предизборна коалиция, само че е подготвена да води диалози с всички политически артисти за реализиране на правилата в нейната платформа.
Изявления на Кълъчдароглу и на Акшенер напоследък откроиха разлики в позицията на НПР и " Добра партия " във връзка с ДПН.
Кълъчдароглу съобщи през септември, че наличието на ДПН в Народното събрание е доста значимо и тя би трябвало да е законният събеседник за решение на кюрдския проблем в страната. Мерал Акшенер от своя страна пък разгласи предходната седмица, че ДПН би трябвало да се дистанцира от ПКК. " Подчертаваме това от месеци: ние слагаме ДПН до ПКК ", сподели Акшенер пред парламентарната група на своята партия. Тя направи това изказване, откакто бе остро подложена на критика от турския министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и от Партията на националистическото деяние във връзка неин диалог с локален гражданин в популации най-вече с кюрди югоизточен окръг Сиирт. Тя бе порицана, че е отминала с безмълвие думите на локалния гражданин: " Тук е Кюрдистан ". Акшенер изясни пред парламентарната група, че индивидът е бил член на ДПН и че тя не е била сюрпризирана от неговата забележка, тъй като по думите й дискурсът за " Кюрдистан " е характерен на терористичната организация.
Анализаторите считат, че без значение от някои разлики в позициите им, съюзът сред НРП и " Добра партия " в опозиционния алианс ще се резервира и няма да се стигне до рецесия в връзките им. Силен сплотяващ фактор за тях е мотивацията за победа в изборите и реализиране на задачата им за връщане към парламентарната система на ръководство. Мехтап Гьокдемир и Бахар Атакан от в. " Миллиет " показват, че от партийните централи на НРП и " Добра партия " са изтъкнали че всяка една от партиите има право да прави изказвания и да работи съгласно своята стратегия, само че сред тях има мощен и непреклонен съюз. Анализаторите означават обаче, че с приближаването на изборите стрес-тестовете за единството на опозиционния алианс ще се усилват.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ