Революционното насилие, което заплашва да завладее Америка това лято
Опитът за ликвидиране на съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Брет Кавано е единствено част от революционното принуждение, което заплашва да завладее Америка това лято. Ляво-либералните улични деятели се обръщат към гнет против институциите, които са държали американската страна от епохи. Ще издържи ли в този момент?
Норма Маккорви беше една от най-известните активисти-противници на абортите в Съединени американски щати. Вярно, тя беше подправена активистка (на смъртния си одър тя призна, че ѝ е било плащано за активност), само че е известна не с това, а с нещо тъкмо противоположното. Чрез нейния иск, заведен под псевдонима Роу, Върховният съд легализира абортите в Съединените щати.
В други страни сходни исторически събития нормално се случват по разпореждане на Народното събрание, определен от народа. Но Върховният съд на Съединени американски щати, формиран от девет президентски назначения, може да направи повече от това. Формално това е най-висшата апелативна инстанция в страната, само че в действителност нещо като масонска ложа с две противоположни фракции, които никой не може да поправи – в това число и самият президент.
Важна разлика сред съда и клуба на свръхвлиятелните хора е, че не е напълно типично съдът да взема противоположни решения по един и същи въпрос, въз основа на наредбите на еднакъв документ – Конституцията на Съединени американски щати. Но Върховният съд може. Както бе упоменато нагоре, тази организация е съвсем всемогъща.
Например, един път Върховният съд призна сегрегацията за конституционна – разделянето на черни и бели в общественото пространство. И няколко десетилетия по-късно той „ промени решението си “ и Основният закон не трябваше да се пипа.
Случаят Роу (тоест Маккорви) против Уейд (име на юрист от Тексас) също е образец за развой, който може да бъде извърнат на главата десетилетия по-късно, воден единствено от възгледите на съдиите за правораздаването.
Родената Норма Нелсън е едно от тези „ деца на цветята “, чийто протест против света на възрастните я води по крив път. На десетгодишна възраст тя ограбва бензиностанция и бяга с другарка в прилежащ щат, където били открити да се целуват в хотелска стая. Впоследствие тя от време на време се разпознава като лесбийка, само че на 22-годишна възраст към този момент чака третото си дете (всички от разнообразни мъже), претърпява бракоразвод (Маккорви е името на първия ѝ съпруг), пие доста и използва опиати.
Първото дете е отгледано от баба ѝ, която принуждава нещастната щерка да подпише отвод от родителските права. Второто е обещано за осиновяване. Третият Маккорви също не е необходим. За да получи позволение за аборт в набожен Тексас, тя лъже полицията, че е била изнасилена от тайфа чернокожи, само че те не ѝ повярват.
Тогава Маккорви стартира да търси способи за незаконен аборт и инцидентно се свързва с две адвокатки феминистки - Линда Кофи и Сара Уедингтън, които възнамеряват да подходят към казуса на национално равнище. Те знаят способността на Върховния съд да промени вековни правила за един ден и единствено с едно решение да докара до общ знаменател законодателството на всички щати по едно и също време.
Една пълномощия, друга от другата страна на улицата – това е характерен американски феномен. В американската просвета има известна легенда за обществен дом на границата с Невада, в някои стаи от който проституцията е законна (както в цяла Невада), а в други, географски ситуирани в прилежащия щат, тя към този момент е закононарушение.
Кофи и Уедингтън особено търсят жена, която желае, само че не може, да направи аборт - и е подготвена да съди щата Тексас за това право. Чрез тъжби делото е планувано да бъде импортирано във Върховния съд - и при положение, че той признае рестриктивните мерки на правото на аборт за противоречащи на Конституцията, това би означавало легализиране на изкуственото спиране на бременността в цялата страна.
Така в последна сметка се и случва. Делото Роу против Уейд се счита за едно от най-известните и съдбоносни в американската история.
Това става допустимо заради обстоятелството, че болшинството в деветте висши съдии тогава принадлежи на условната демократична секта. За разлика от консервативните, те са последователи на креативната интерпретация на Основния закон на страната. Следователно се случва същото събитие в Съединени американски щати първо да бъде прието за конституционно, а по-късно внезапно за противоконституционно (или обратно), макар обстоятелството, че конституцията не е поправена по този въпрос. Както, да вземем за пример, в този момент.
В началото на май 2022 година в медиите изтекоха вътрешни документи на Върховния съд, съгласно които правото да се постановат ограничавания върху абортите ще се върне на щатите, а присъдата отпреди половин век ще бъде анулирана като „ зле замислена и надълбоко неправилна “ - " раждане на право, което не попада в главния закон ".
На съдиите им лишават 49 години, с цел да „ осъзнаят още веднъж “ това. По това време ищецът към този момент не е сред живите - Норма Маккорви умира през 2017 година, малко след 70-ия си рожден ден.
Но, както излиза наяве от тази история, въпросът не е в тези хора, от името на които се водят каузи, а в тези девет, които са членове на Върховния съд. По време на живота на Маккорви тя, като че ли просветена от религията през годините, се бори против универсалното право на аборт (както по-късно декларира - неискрено), само че присъдата се преразглежда едвам в този момент - заради обстоятелството, че в сегашният състав на Върховния съд има по трима консерватори на либерал.
По време на четиригодишното си президентство Доналд Тръмп съумя да назначи трима съдии, чиито прародители са умряли или непринудено са се пенсионирали. Ясно е, че консервативните президенти избират по-консервативни претенденти, само че към този момент назначените членове вземат решение съгласно персоналното си мнение.
Президенти като Дуайт Айзенхауер и Роналд Рейгън след това си скубят косите, тъй като назначените от тях лица, откакто се откриха в съда, трансформират възгледите си към по-либерални. И трите креатури на Тръмп – Нийл Горсуч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет – са измежду тези съдии, които погребаха последната му вяра да остане президент и да потвърди незаконността на избора на Джо Байдън.
Тогава изглеждаше, че съдиите са се простреляли в крайници. След като реализира надзор над Белия дом, Сената и Камарата на представителите по едно и също време, Демократическата партия очевидно насочи поглед към Върховния съд като последната цитадела на консерватизма. Решението ѝ се стори явно – да се разшири съставът на съда, като се вкарат там „ прогресивно мислещи съдии” и се оставят „ мракобесите” в малцинство.
Проблемът с това решение беше, че през последните 150 години правосъдната „ деветка “ някак се настани в държавното схващане и се възприемаше като нещо, което е по-добре да не се допира. Теоретичното ѝ разширение е много непопулярна мярка – дотолкоз, че даже преди няколко години самият Джо Байдън го разкритикува. Но партията сподели - би трябвало, а герунтокрацията отговори - да.
По време на акцията претендентът Байдън отхвърляше да дава отговор на директни въпроси дали ще стартира промяна на Върховния съд. След като стана президент, той я започва, като сътвори избрана комисия и ѝ даде шест месеца да приготви план за промяна.
Беше предходната пролет. И по-късно от комисията ни новина, ни кост. Популярният президент може да си разреши доста, в това число трансформации, които не са известни в обществото, само че президент като Байдън не може. Плановете на демократите за определяне на еднопартийна тирания в страната се разрушиха в американските действителности, изключително наранени от цените на бензиностанциите. При такива условия увеличението на състава на Върховния съд няма да мине през Конгреса, макар формалното болшинство на Демократическата партия в него – умерените политици към този момент се откъснаха от него. И тогава радикалите взеха решение да вземат самодейността в свои ръце – да „ оправят” това, за което рейтингът и здравето на Байдън към този момент не стигат.
Изтичането на информация за допустимо наново дело на Роу против Уейд се появи в пресата при започване на май. Скоро Министерството на вътрешната сигурност предизвести: лятото се чака да бъде горещо, допустима е лавина от екстремистки дейности от тези, които не харесват „ консервативния реванш “ във Върховния съд – придвижването „ Черните животи имат значение “, радикалните феминистки, разнообразни левичари.
През последния месец се пробват да обсадят съдийските къщи. А при започване на юни полицията задържа 26-годишния Никълъс Роске в дома на арбитър Кавано в Лос Анджелис. Имаше револвер със себе си, два пълнителя, щик, пикантен спрей и чук. Ден по-късно Роске беше публично упрекнат в опит за ликвидиране.
Според медийни приключвания от ФБР, Роу против Уейд е спусъкът за Роске. В същото време карцерът стана вероятен заради обстоятелството, че " бранителят на правата на дамите " беше предаден от един от неговите - тези, които не одобряваха радикалните му способи.
Засега малко се знае за хода на следствието, само че е допустимо да се пресъздаде логиката на терориста. Съгласно главния закон членовете на Върховния съд се назначават от сегашния президент, с цел да заменят тези, които се отдръпват, без значение дали непринудено или в следствие гибел. С други думи, в случай че Роске беше съумял, Байдън щеше да назначи напредничав арбитър на мястото на откровения реакционер Кавано. И е допустимо това, което беше показано в пресата като нова присъда по делото Роу против Уейд, да се трансформира в така наречен мнение на малцинството.
Въпросът обаче не е единствено за правото на аборт – залогът е доста по-висок: Върховният съд в този момент приготвя присъди по няколко високопрофилни каузи, а консервативното му болшинство стана недопустимо за радикалното малцинство в Америка.
Като се има поради какъв брой огнестрелни оръжия има в страната и какъв брой елементарно се доставят с тях, в този момент съдиите се избавят на първо място от обстоятелството, че са авторитетни. Това е, което сплотява американските елити, без значение дали сте демократ или републиканец, реакционер или се възхищавате на ЧЖИЗ, изисквате да „ накажете бунтовниците “ или да намалите бюджетите на полицията по искане на уличните радикали. Животът в богатите покрайнини, натъпкани с камери и частна защита, пази от произшествия даже по-надеждно от ФБР.
Но в обстановка, в която стандартът на живот в страната внезапно пада, а радикализмът на протестиращите пораства, всеки от членовете на съда, който не е част от „ демократичното трио “, би трябвало да разбере, че към този момент е бил преследван.
В изключително сложни времена, когато лудите улични тълпи се пробват да диктуват протичащото се, огромната персонална власт постоянно значи огромни персонални опасности. Дори и да си член на доста дребен клуб от изключително авторитетни хора във към момента най-мощната страна в света.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Норма Маккорви беше една от най-известните активисти-противници на абортите в Съединени американски щати. Вярно, тя беше подправена активистка (на смъртния си одър тя призна, че ѝ е било плащано за активност), само че е известна не с това, а с нещо тъкмо противоположното. Чрез нейния иск, заведен под псевдонима Роу, Върховният съд легализира абортите в Съединените щати.
В други страни сходни исторически събития нормално се случват по разпореждане на Народното събрание, определен от народа. Но Върховният съд на Съединени американски щати, формиран от девет президентски назначения, може да направи повече от това. Формално това е най-висшата апелативна инстанция в страната, само че в действителност нещо като масонска ложа с две противоположни фракции, които никой не може да поправи – в това число и самият президент.
Важна разлика сред съда и клуба на свръхвлиятелните хора е, че не е напълно типично съдът да взема противоположни решения по един и същи въпрос, въз основа на наредбите на еднакъв документ – Конституцията на Съединени американски щати. Но Върховният съд може. Както бе упоменато нагоре, тази организация е съвсем всемогъща.
Например, един път Върховният съд призна сегрегацията за конституционна – разделянето на черни и бели в общественото пространство. И няколко десетилетия по-късно той „ промени решението си “ и Основният закон не трябваше да се пипа.
Случаят Роу (тоест Маккорви) против Уейд (име на юрист от Тексас) също е образец за развой, който може да бъде извърнат на главата десетилетия по-късно, воден единствено от възгледите на съдиите за правораздаването.
Родената Норма Нелсън е едно от тези „ деца на цветята “, чийто протест против света на възрастните я води по крив път. На десетгодишна възраст тя ограбва бензиностанция и бяга с другарка в прилежащ щат, където били открити да се целуват в хотелска стая. Впоследствие тя от време на време се разпознава като лесбийка, само че на 22-годишна възраст към този момент чака третото си дете (всички от разнообразни мъже), претърпява бракоразвод (Маккорви е името на първия ѝ съпруг), пие доста и използва опиати.
Първото дете е отгледано от баба ѝ, която принуждава нещастната щерка да подпише отвод от родителските права. Второто е обещано за осиновяване. Третият Маккорви също не е необходим. За да получи позволение за аборт в набожен Тексас, тя лъже полицията, че е била изнасилена от тайфа чернокожи, само че те не ѝ повярват.
Тогава Маккорви стартира да търси способи за незаконен аборт и инцидентно се свързва с две адвокатки феминистки - Линда Кофи и Сара Уедингтън, които възнамеряват да подходят към казуса на национално равнище. Те знаят способността на Върховния съд да промени вековни правила за един ден и единствено с едно решение да докара до общ знаменател законодателството на всички щати по едно и също време.
Една пълномощия, друга от другата страна на улицата – това е характерен американски феномен. В американската просвета има известна легенда за обществен дом на границата с Невада, в някои стаи от който проституцията е законна (както в цяла Невада), а в други, географски ситуирани в прилежащия щат, тя към този момент е закононарушение.
Кофи и Уедингтън особено търсят жена, която желае, само че не може, да направи аборт - и е подготвена да съди щата Тексас за това право. Чрез тъжби делото е планувано да бъде импортирано във Върховния съд - и при положение, че той признае рестриктивните мерки на правото на аборт за противоречащи на Конституцията, това би означавало легализиране на изкуственото спиране на бременността в цялата страна.
Така в последна сметка се и случва. Делото Роу против Уейд се счита за едно от най-известните и съдбоносни в американската история.
Това става допустимо заради обстоятелството, че болшинството в деветте висши съдии тогава принадлежи на условната демократична секта. За разлика от консервативните, те са последователи на креативната интерпретация на Основния закон на страната. Следователно се случва същото събитие в Съединени американски щати първо да бъде прието за конституционно, а по-късно внезапно за противоконституционно (или обратно), макар обстоятелството, че конституцията не е поправена по този въпрос. Както, да вземем за пример, в този момент.
В началото на май 2022 година в медиите изтекоха вътрешни документи на Върховния съд, съгласно които правото да се постановат ограничавания върху абортите ще се върне на щатите, а присъдата отпреди половин век ще бъде анулирана като „ зле замислена и надълбоко неправилна “ - " раждане на право, което не попада в главния закон ".
На съдиите им лишават 49 години, с цел да „ осъзнаят още веднъж “ това. По това време ищецът към този момент не е сред живите - Норма Маккорви умира през 2017 година, малко след 70-ия си рожден ден.
Но, както излиза наяве от тази история, въпросът не е в тези хора, от името на които се водят каузи, а в тези девет, които са членове на Върховния съд. По време на живота на Маккорви тя, като че ли просветена от религията през годините, се бори против универсалното право на аборт (както по-късно декларира - неискрено), само че присъдата се преразглежда едвам в този момент - заради обстоятелството, че в сегашният състав на Върховния съд има по трима консерватори на либерал.
По време на четиригодишното си президентство Доналд Тръмп съумя да назначи трима съдии, чиито прародители са умряли или непринудено са се пенсионирали. Ясно е, че консервативните президенти избират по-консервативни претенденти, само че към този момент назначените членове вземат решение съгласно персоналното си мнение.
Президенти като Дуайт Айзенхауер и Роналд Рейгън след това си скубят косите, тъй като назначените от тях лица, откакто се откриха в съда, трансформират възгледите си към по-либерални. И трите креатури на Тръмп – Нийл Горсуч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет – са измежду тези съдии, които погребаха последната му вяра да остане президент и да потвърди незаконността на избора на Джо Байдън.
Тогава изглеждаше, че съдиите са се простреляли в крайници. След като реализира надзор над Белия дом, Сената и Камарата на представителите по едно и също време, Демократическата партия очевидно насочи поглед към Върховния съд като последната цитадела на консерватизма. Решението ѝ се стори явно – да се разшири съставът на съда, като се вкарат там „ прогресивно мислещи съдии” и се оставят „ мракобесите” в малцинство.
Проблемът с това решение беше, че през последните 150 години правосъдната „ деветка “ някак се настани в държавното схващане и се възприемаше като нещо, което е по-добре да не се допира. Теоретичното ѝ разширение е много непопулярна мярка – дотолкоз, че даже преди няколко години самият Джо Байдън го разкритикува. Но партията сподели - би трябвало, а герунтокрацията отговори - да.
По време на акцията претендентът Байдън отхвърляше да дава отговор на директни въпроси дали ще стартира промяна на Върховния съд. След като стана президент, той я започва, като сътвори избрана комисия и ѝ даде шест месеца да приготви план за промяна.
Беше предходната пролет. И по-късно от комисията ни новина, ни кост. Популярният президент може да си разреши доста, в това число трансформации, които не са известни в обществото, само че президент като Байдън не може. Плановете на демократите за определяне на еднопартийна тирания в страната се разрушиха в американските действителности, изключително наранени от цените на бензиностанциите. При такива условия увеличението на състава на Върховния съд няма да мине през Конгреса, макар формалното болшинство на Демократическата партия в него – умерените политици към този момент се откъснаха от него. И тогава радикалите взеха решение да вземат самодейността в свои ръце – да „ оправят” това, за което рейтингът и здравето на Байдън към този момент не стигат.
Изтичането на информация за допустимо наново дело на Роу против Уейд се появи в пресата при започване на май. Скоро Министерството на вътрешната сигурност предизвести: лятото се чака да бъде горещо, допустима е лавина от екстремистки дейности от тези, които не харесват „ консервативния реванш “ във Върховния съд – придвижването „ Черните животи имат значение “, радикалните феминистки, разнообразни левичари.
През последния месец се пробват да обсадят съдийските къщи. А при започване на юни полицията задържа 26-годишния Никълъс Роске в дома на арбитър Кавано в Лос Анджелис. Имаше револвер със себе си, два пълнителя, щик, пикантен спрей и чук. Ден по-късно Роске беше публично упрекнат в опит за ликвидиране.
Според медийни приключвания от ФБР, Роу против Уейд е спусъкът за Роске. В същото време карцерът стана вероятен заради обстоятелството, че " бранителят на правата на дамите " беше предаден от един от неговите - тези, които не одобряваха радикалните му способи.
Засега малко се знае за хода на следствието, само че е допустимо да се пресъздаде логиката на терориста. Съгласно главния закон членовете на Върховния съд се назначават от сегашния президент, с цел да заменят тези, които се отдръпват, без значение дали непринудено или в следствие гибел. С други думи, в случай че Роске беше съумял, Байдън щеше да назначи напредничав арбитър на мястото на откровения реакционер Кавано. И е допустимо това, което беше показано в пресата като нова присъда по делото Роу против Уейд, да се трансформира в така наречен мнение на малцинството.
Въпросът обаче не е единствено за правото на аборт – залогът е доста по-висок: Върховният съд в този момент приготвя присъди по няколко високопрофилни каузи, а консервативното му болшинство стана недопустимо за радикалното малцинство в Америка.
Като се има поради какъв брой огнестрелни оръжия има в страната и какъв брой елементарно се доставят с тях, в този момент съдиите се избавят на първо място от обстоятелството, че са авторитетни. Това е, което сплотява американските елити, без значение дали сте демократ или републиканец, реакционер или се възхищавате на ЧЖИЗ, изисквате да „ накажете бунтовниците “ или да намалите бюджетите на полицията по искане на уличните радикали. Животът в богатите покрайнини, натъпкани с камери и частна защита, пази от произшествия даже по-надеждно от ФБР.
Но в обстановка, в която стандартът на живот в страната внезапно пада, а радикализмът на протестиращите пораства, всеки от членовете на съда, който не е част от „ демократичното трио “, би трябвало да разбере, че към този момент е бил преследван.
В изключително сложни времена, когато лудите улични тълпи се пробват да диктуват протичащото се, огромната персонална власт постоянно значи огромни персонални опасности. Дори и да си член на доста дребен клуб от изключително авторитетни хора във към момента най-мощната страна в света.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ