Сърбия подписва сделка с Евразийския съюз, докато преговаря с Европейския
Опасност за въздействието на " външни сили " на Балканите или витална нужда? И двете гледни точки се разискват необятно в Сърбия, а и в Европа, преди днешното комерсиално съглашение на Сърбия.
Премиерът Ана Бърнабич е в Москва, с цел да подпише договорка за свободна търговия в Евразийския съюз. След това деяние Сърбия няма да стане член на организацията на пет постсъветски страни - Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан - обратно на писаното в някои издания след първичното известие. Критици акцентират, че Сърбия към този момент търгува свободно с Русия, Беларус и Казахстан и церемонията наподобява по-скоро на политическо шоу. От 3 милиарда размер на търговията на балканската страна с петте страни 90% се пада на обмена с Русия.
Управляващите в Белград обаче акцентират, че документът ще даде на Сърбия достъп до пазар със 180 млн. консуматори и подписът, за който се договаря от 2016 година, ще донесе единствено стопански изгоди.
Призив за това насочи и съветският министър председател Дмитрий Медведев, който бе в Москва Белград тази събота. В Народното събрание в Белград той съобщи, че поддържа евроинтеграцията на Сърбия и други страни на Балканите, а и Русия също е подготвена за разговор с Европейски Съюз, само че единствено на правилото " на взаимноизгодно и изпълнено с почитание съдействие " - каквото има сред Москва и Белград.
" Евразийският клуб не е затворен. Активно развива интернационалните си връзки, " сподели Медведев. Той повтори нормалната съветска теза, че на Белград не трябва да се постанова да прави избор сред изтока и запада.
Поне няколко европейски водачи са изразявали обаче обезпокоени от това. Словашкият външен министър Мирослав Лайчак съобщи, че Сърбия, " в случай че е сериозна за европейската си ориентировка, явно взема политически решения, които я доближават " към Европейски Съюз, а " това не е такова ".
Действително Бюрото за политически проучвания, проучвателен център в Белград, скоро разгласи изследване, съгласно което 45.5% от жителите считат за външнополитически приоритет еврочленството, а едвам 17.6% - това в Евразийския съюз.
Двумислените сигнали, които Европейският съюз праща на Западните Балкани (Сърбия е страна претендент, само че вероятността за присъединение на която и да било страна в района се утежни в последните месеци), обаче дават причини в ръцете на Белград за независимата му външна политика. Поне това е разбирането на президента Александър Вучич, което той още веднъж изрази във " Файненшъл таймс ".
Това няма да е първото съглашение за свободна търговия на Евразиския съюз - има сходни с Виетнам, Иран, Китай и Куба, водят се договаряния със страни като Индия и Сингапур. Досега страна, претендент за участие в Европейски Съюз, не бе подписвала сходен документ.
Премиерът Ана Бърнабич е в Москва, с цел да подпише договорка за свободна търговия в Евразийския съюз. След това деяние Сърбия няма да стане член на организацията на пет постсъветски страни - Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан - обратно на писаното в някои издания след първичното известие. Критици акцентират, че Сърбия към този момент търгува свободно с Русия, Беларус и Казахстан и церемонията наподобява по-скоро на политическо шоу. От 3 милиарда размер на търговията на балканската страна с петте страни 90% се пада на обмена с Русия.
Управляващите в Белград обаче акцентират, че документът ще даде на Сърбия достъп до пазар със 180 млн. консуматори и подписът, за който се договаря от 2016 година, ще донесе единствено стопански изгоди.
Призив за това насочи и съветският министър председател Дмитрий Медведев, който бе в Москва Белград тази събота. В Народното събрание в Белград той съобщи, че поддържа евроинтеграцията на Сърбия и други страни на Балканите, а и Русия също е подготвена за разговор с Европейски Съюз, само че единствено на правилото " на взаимноизгодно и изпълнено с почитание съдействие " - каквото има сред Москва и Белград.
" Евразийският клуб не е затворен. Активно развива интернационалните си връзки, " сподели Медведев. Той повтори нормалната съветска теза, че на Белград не трябва да се постанова да прави избор сред изтока и запада.
Поне няколко европейски водачи са изразявали обаче обезпокоени от това. Словашкият външен министър Мирослав Лайчак съобщи, че Сърбия, " в случай че е сериозна за европейската си ориентировка, явно взема политически решения, които я доближават " към Европейски Съюз, а " това не е такова ".
Действително Бюрото за политически проучвания, проучвателен център в Белград, скоро разгласи изследване, съгласно което 45.5% от жителите считат за външнополитически приоритет еврочленството, а едвам 17.6% - това в Евразийския съюз.
Двумислените сигнали, които Европейският съюз праща на Западните Балкани (Сърбия е страна претендент, само че вероятността за присъединение на която и да било страна в района се утежни в последните месеци), обаче дават причини в ръцете на Белград за независимата му външна политика. Поне това е разбирането на президента Александър Вучич, което той още веднъж изрази във " Файненшъл таймс ".
Това няма да е първото съглашение за свободна търговия на Евразиския съюз - има сходни с Виетнам, Иран, Китай и Куба, водят се договаряния със страни като Индия и Сингапур. Досега страна, претендент за участие в Европейски Съюз, не бе подписвала сходен документ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ