6 теории, които обясняват защо сънуваме
Онейрологията или науката за съня обгръща невронауката, логиката на психиката и даже литературата. Въпреки това фактът е налице – повода за какво сънуваме към момента е покрита в тайнственост. Това обаче не стопира учените да измислят някои в действителност забележителни хипотези, написа io9.
Ето 10 от тях.
1. Изпълнение на стремежи
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да изследва сънищата от научна позиция. След като изследва сънищата на стотици хора, той доближава до доктрина, която мнозина поддържат и през днешния ден - те са самобитен способ, чрез който изпълняваме своите стремежи. Всеки сън, без значение какъв брой ужасяващ е той, може да се преглежда като метод, с помощта на който получаваме нещо, което желаеме. Било то безусловно или алегорично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали сходно предпочитание? Вероятно Фройд би споделил, че сред вас и вашият родител съществува спор, който би се разрешил доста бързо, в случай че тя не е измежду живите. Т.е. вие не желаете майка ви да почине. По-скоро желаете да разрешите спора. Разглеждайки сънищата точно по този метод, Фройд съумява да помогне на доста от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити страсти, за които даже не са подозирали, че съществуват.
2. Случаен непряк резултат, подбуден от случайни нервни импулси
Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то тематиките в сънищата носят изключително надълбоко значение. Те могат да разкрият страсти или стремежи, за които даже не сте подозирали, че съществуват. Други обаче имат вяра, че те съставляват самобитен боклук, изхвърлян от мозъка. Един инцидентен непряк резултат, подбуден от задействаните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, обвързвана с страстите, чувствата и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън разпространява тази концепция. Накратко - съгласно нея мозъкът се пробва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Интересното при тази доктрина е, че тя би могла да изясни за какво хората употребяват разказвачеството, с цел да осмислят една Вселена. А тя е постоянно е безредна и случайна. Ако теорията е вярна, то значи, че историите, които съчиняване, съставляват " будни сънища " - смисли, които използваме, с цел да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света около нас.
3. Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Вероятно сънищата са случайно генериращи се истории, провокирани от нервните импулси. Може би има и причина за сходно нещо. За да изследва тази концепция, психиатърът Джи Занг предлага доктрина, съгласно която мозъкът ни непрекъснато съхранява мемоари, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са " краткотрайно вместилище " - спомените попадат точно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние секрети го слагаме във " файловете " на нашата памет.
4. Кошче за отпадък
Според друга доктрина сънищата са способ, чрез който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни денем. На процедура сънищата са самобитно кошче за отпадък - механизъм, с помощта на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На процедура сънуваме, с цел да забравим. Сънищата ни оказват помощ да отстраняваме несъразмерната информация от нашето всекидневие и да запазим единствено най-важните неща.
5. Консолидация на това, което към този момент сме научили
Тази доктрина е цялостна диаметралност на миналата. Според нея ние сънуваме, с цел да запомним, не с цел да забравим. Тя се базира на проучвания, съгласно които хората запомнят по-добре това, което са научили, откакто го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази допуска, че сънищата ни оказват помощ да съхраним това, което сме научили.
Тази концепция се поддържа и от скорошните проучвания, свързани с контузията. Според нея хората, които заспят след травматично прекарване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг интервал от време. Именно по тази причина съществува процедура хората, претърпели контузия, да се държат будни няколко часа по-късно, въпреки и да са изтощени. Смята се, че по този метод се пречи на консолидацията на травматичните мемоари.
6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм " преструвам се на починал "
Тази доктрина се базира на проучванията, които намират здрави връзки сред животните, които се вършат на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на античен предпазен механизъм - привидната гибел. Когато сънувате, мозъкът ви се държи по този начин, като че ли сте будни. Съществува обаче една основна разлика - химикали, като допамина, свързани с придвижването и активацията на тялото, са изцяло изолирани. Това се следи и при животни, които изпадат във краткотрайна парализа, с цел да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е допустимо в началото сънищата да са зародили като предпазен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
Ето 10 от тях.
1. Изпълнение на стремежи
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да изследва сънищата от научна позиция. След като изследва сънищата на стотици хора, той доближава до доктрина, която мнозина поддържат и през днешния ден - те са самобитен способ, чрез който изпълняваме своите стремежи. Всеки сън, без значение какъв брой ужасяващ е той, може да се преглежда като метод, с помощта на който получаваме нещо, което желаеме. Било то безусловно или алегорично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали сходно предпочитание? Вероятно Фройд би споделил, че сред вас и вашият родител съществува спор, който би се разрешил доста бързо, в случай че тя не е измежду живите. Т.е. вие не желаете майка ви да почине. По-скоро желаете да разрешите спора. Разглеждайки сънищата точно по този метод, Фройд съумява да помогне на доста от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити страсти, за които даже не са подозирали, че съществуват.
2. Случаен непряк резултат, подбуден от случайни нервни импулси
Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то тематиките в сънищата носят изключително надълбоко значение. Те могат да разкрият страсти или стремежи, за които даже не сте подозирали, че съществуват. Други обаче имат вяра, че те съставляват самобитен боклук, изхвърлян от мозъка. Един инцидентен непряк резултат, подбуден от задействаните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, обвързвана с страстите, чувствата и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън разпространява тази концепция. Накратко - съгласно нея мозъкът се пробва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Интересното при тази доктрина е, че тя би могла да изясни за какво хората употребяват разказвачеството, с цел да осмислят една Вселена. А тя е постоянно е безредна и случайна. Ако теорията е вярна, то значи, че историите, които съчиняване, съставляват " будни сънища " - смисли, които използваме, с цел да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света около нас.
3. Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Вероятно сънищата са случайно генериращи се истории, провокирани от нервните импулси. Може би има и причина за сходно нещо. За да изследва тази концепция, психиатърът Джи Занг предлага доктрина, съгласно която мозъкът ни непрекъснато съхранява мемоари, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са " краткотрайно вместилище " - спомените попадат точно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние секрети го слагаме във " файловете " на нашата памет.
4. Кошче за отпадък
Според друга доктрина сънищата са способ, чрез който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни денем. На процедура сънищата са самобитно кошче за отпадък - механизъм, с помощта на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На процедура сънуваме, с цел да забравим. Сънищата ни оказват помощ да отстраняваме несъразмерната информация от нашето всекидневие и да запазим единствено най-важните неща.
5. Консолидация на това, което към този момент сме научили
Тази доктрина е цялостна диаметралност на миналата. Според нея ние сънуваме, с цел да запомним, не с цел да забравим. Тя се базира на проучвания, съгласно които хората запомнят по-добре това, което са научили, откакто го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази допуска, че сънищата ни оказват помощ да съхраним това, което сме научили.
Тази концепция се поддържа и от скорошните проучвания, свързани с контузията. Според нея хората, които заспят след травматично прекарване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг интервал от време. Именно по тази причина съществува процедура хората, претърпели контузия, да се държат будни няколко часа по-късно, въпреки и да са изтощени. Смята се, че по този метод се пречи на консолидацията на травматичните мемоари.
6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм " преструвам се на починал "
Тази доктрина се базира на проучванията, които намират здрави връзки сред животните, които се вършат на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на античен предпазен механизъм - привидната гибел. Когато сънувате, мозъкът ви се държи по този начин, като че ли сте будни. Съществува обаче една основна разлика - химикали, като допамина, свързани с придвижването и активацията на тялото, са изцяло изолирани. Това се следи и при животни, които изпадат във краткотрайна парализа, с цел да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е допустимо в началото сънищата да са зародили като предпазен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ