10 теории, които обясняват защо сънуваме
Онейрологията или науката за съня обгръща невронауката, логиката на психиката и даже литературата. Въпреки това фактът е налице – повода за какво сънуваме към момента е покрита в тайнственост. Това обаче не стопира учените да измислят някои в действителност забележителни хипотези, написа io9.
Ето 10 от тях.
1. Изпълнение на стремежи
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да изследва сънищата от научна позиция. След като изследва сънищата на стотици хора, той доближава до доктрина, която мнозина поддържат и през днешния ден - те са самобитен способ, чрез който изпълняваме своите стремежи. Всеки сън, без значение какъв брой ужасяващ е той, може да се преглежда като метод, с помощта на който получаваме нещо, което желаеме. Било то безусловно или алегорично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали сходно предпочитание? Вероятно Фройд би споделил, че сред вас и вашият родител съществува спор, който би се разрешил доста бързо, в случай че тя не е измежду живите. Т.е. вие не желаете майка ви да почине. По-скоро желаете да разрешите спора. Разглеждайки сънищата точно по този метод, Фройд съумява да помогне на доста от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити страсти, за които даже не са подозирали, че съществуват.
2. Случаен непряк резултат, подбуден от случайни нервни импулси
Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то тематиките в сънищата носят изключително надълбоко значение. Те могат да разкрият страсти или стремежи, за които даже не сте подозирали, че съществуват. Други обаче имат вяра, че те съставляват самобитен боклук, изхвърлян от мозъка. Един инцидентен непряк резултат, подбуден от задействаните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, обвързвана с страстите, чувствата и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън разпространява тази концепция. Накратко - съгласно нея мозъкът се пробва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Интересното при тази доктрина е, че тя би могла да изясни за какво хората употребяват разказвачеството, с цел да осмислят една Вселена. А тя е постоянно е безредна и случайна. Ако теорията е вярна, то значи, че историите, които съчиняване, съставляват " будни сънища " - смисли, които използваме, с цел да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света към нас.
3. Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Вероятно сънищата са случайно генериращи се истории, провокирани от нервните импулси. Може би има и причина за сходно нещо. За да изследва тази концепция, психиатърът Джи Занг предлага доктрина, съгласно която мозъкът ни непрекъснато съхранява мемоари, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са " краткотрайно вместилище " - спомените попадат точно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние секрети го слагаме във " файловете " на нашата памет.
4. Кошче за отпадък
Според друга доктрина сънищата са способ, чрез който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни денем. На процедура сънищата са самобитно кошче за отпадък - механизъм, с помощта на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На процедура сънуваме, с цел да забравим. Сънищата ни оказват помощ да отстраняваме несъразмерната информация от нашето всекидневие и да запазим единствено най-важните неща.
5. Консолидация на това, което към този момент сме научили
Тази доктрина е цялостна диаметралност на миналата. Според нея ние сънуваме, с цел да запомним, не с цел да забравим. Тя се базира на проучвания, съгласно които хората запомнят по-добре това, което са научили, откакто го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази допуска, че сънищата ни оказват помощ да съхраним това, което сме научили.
Тази концепция се поддържа и от скорошните проучвания, свързани с контузията. Според нея хората, които заспят след травматично прекарване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг интервал от време. Именно по тази причина съществува процедура хората, претърпели контузия, да се държат будни няколко часа по-късно, въпреки и да са изтощени. Смята се, че по този метод се пречи на консолидацията на травматичните мемоари.
6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм " преструвам се на починал "
Тази доктрина се базира на проучванията, които намират здрави връзки сред животните, които се вършат на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на античен предпазен механизъм - привидната гибел. Когато сънувате, мозъкът ви се държи по този начин, като че ли сте будни. Съществува обаче една основна разлика - химикали, като допамина, свързани с придвижването и активацията на тялото, са изцяло изолирани. Това се следи и при животни, които изпадат във краткотрайна парализа, с цел да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е допустимо в началото сънищата да са зародили като предпазен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
8. Разрешаване на проблеми
Медицинският откривател Деидре Барет от Харвард допуска, че сънищата са като театрална сцена, на която съумяваме да разгадаем проблемите си по-ефикасно, в сравнение с когато сме будни. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че когато сънуваме, нашето схващане прави връзки доста по-бързо, в сравнение с когато е будно. Тази концепция се базира частично на опит, извършен от Барет, при който тя кара хората да разрешат даден проблем, откакто " преспят ", осмисляйки го. Онези, които го сънували, били по-добри в разрешаването му.
9. Онейричен Дарвинизъм
Може би теорията, съгласно която позволяваме проблеми в съня си, съставлява самобитен дарвинистки развой. Ето за какво сънуваме съгласно Марк Блехнер:
" Сънуваме, с цел да създадем нови хрумвания посредством, частично, случайна генерация. Впоследствие те могат да бъдат съхранени, в случай че се премислят по рационален метод... Сънищата вкарват случайни вариации във физическия живот, както и вътрешни разкази. Те създават " мисловни разновидности ". Впоследствие нашите съзнания могат да стартират да сортират сред тези разновидности и вариации и да произведат нови видове мисъл, въображение, самоосъзнаване и други видове физични функционалности. "
На процедура излиза, че сънищата съставляват натурален тим на хрумвания. Тази доктрина може да се разпростре и до прочувствено равнище. Според някои откриватели ние претърпяваме разнообразни обстановки в сънищата си и се опитваме да изберем най-подходящата прочувствена реакция, с която да подходим към тях. Психологът Ричард Къртис счита, че това е един от методите, чрез които ние се опитваме да открием най-хубавия вид, по който да подходим към дадена обстановка прочувствено. Това изяснява и за какво постоянно се усещаме добре по отношение на мъчителни тематики сега, в който се събудим.
10. Обработване на мъчителни страсти чрез алегорични асоциации
Докато Дарвинисткия модел за сънищата да допуска, че ние мутираме концепциите си по нападателен метод или пропъждаме несъответствуващите страсти, различен модел допуска, че процесът протича по-скоро като терапия, а не като еволюция. Ние не сортираме нападателно най-адаптивната концепция или страст – не просто пребягваме през тези хрумвания и страсти и ги слагаме в по-широк психически подтекст. Често мозъкът прави това, като асоциира една страст със знак.
Психиатърът и специалист по разстройствата на съня Ърнест Хартман назовава всичко това Съвременна доктрина на сънуването:
“Когато е налична една ясна страст, сънищата нормално са в действителност елементарни. Поради тази причина хората, претърпели някаква контузия – да вземем за пример са избягали от горяща постройка, някой ги е нападнал или изнасилил – те нормално сънуват нещо от сорта: „ Лежах на плажа и приливната вълна ме опустоши. “ Това е парадигматичен случай. Очевидно е, че сънуващият не сънува същинското травматично събитие. Вместо това той си показва страстта. „ Ужасен/а съм, възприятията ме смазват. “ Когато това прочувствено положение не е толкоз ясно или участват няколко страсти едновременно, сънищата стават по-комплексни. Разполагаме със статистики, които демонстрират, че сходни напрегнати сънища се срещат по-често и са по-интензивни след прекарването на контузия. “
Хартман спекулира, че тези асоциации сред страсти и знак ни разрешават да „ овладеем “ страстите и да ги вплетем в нашата персонална история. Вероятно въпросната алегорична асоциация съставлява еволюционна акомодация, която е помогнала на нашите предшественици да се оправят с контузия в свят, в който ежедневно са ги грозели доста повече животозастрашаващи събития, в сравнение с през днешния ден.
И по този начин стигаме до разказваческия детайл на сънищата. Изглежда използваме тези странни изображения и хрумвания, с цел да осмислим събитията от всекидневието. За да превърнем случайните нервни импулси в нещо разбираемо и даже да разберем по какъв начин би трябвало да се усещаме по-късно, което ни се е случило. Без подозрение сънищата играят съществена роля в мисловните ни процеси. Въпросът обаче дали са еволюционна акомодация или нещо, което се е случило инцидентно, остава.
Ето 10 от тях.
1. Изпълнение на стремежи
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да изследва сънищата от научна позиция. След като изследва сънищата на стотици хора, той доближава до доктрина, която мнозина поддържат и през днешния ден - те са самобитен способ, чрез който изпълняваме своите стремежи. Всеки сън, без значение какъв брой ужасяващ е той, може да се преглежда като метод, с помощта на който получаваме нещо, което желаеме. Било то безусловно или алегорично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали сходно предпочитание? Вероятно Фройд би споделил, че сред вас и вашият родител съществува спор, който би се разрешил доста бързо, в случай че тя не е измежду живите. Т.е. вие не желаете майка ви да почине. По-скоро желаете да разрешите спора. Разглеждайки сънищата точно по този метод, Фройд съумява да помогне на доста от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити страсти, за които даже не са подозирали, че съществуват.
2. Случаен непряк резултат, подбуден от случайни нервни импулси
Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то тематиките в сънищата носят изключително надълбоко значение. Те могат да разкрият страсти или стремежи, за които даже не сте подозирали, че съществуват. Други обаче имат вяра, че те съставляват самобитен боклук, изхвърлян от мозъка. Един инцидентен непряк резултат, подбуден от задействаните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, обвързвана с страстите, чувствата и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън разпространява тази концепция. Накратко - съгласно нея мозъкът се пробва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища.
Интересното при тази доктрина е, че тя би могла да изясни за какво хората употребяват разказвачеството, с цел да осмислят една Вселена. А тя е постоянно е безредна и случайна. Ако теорията е вярна, то значи, че историите, които съчиняване, съставляват " будни сънища " - смисли, които използваме, с цел да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света към нас.
3. Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет
Вероятно сънищата са случайно генериращи се истории, провокирани от нервните импулси. Може би има и причина за сходно нещо. За да изследва тази концепция, психиатърът Джи Занг предлага доктрина, съгласно която мозъкът ни непрекъснато съхранява мемоари, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са " краткотрайно вместилище " - спомените попадат точно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние секрети го слагаме във " файловете " на нашата памет.
4. Кошче за отпадък
Според друга доктрина сънищата са способ, чрез който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни денем. На процедура сънищата са самобитно кошче за отпадък - механизъм, с помощта на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На процедура сънуваме, с цел да забравим. Сънищата ни оказват помощ да отстраняваме несъразмерната информация от нашето всекидневие и да запазим единствено най-важните неща.
5. Консолидация на това, което към този момент сме научили
Тази доктрина е цялостна диаметралност на миналата. Според нея ние сънуваме, с цел да запомним, не с цел да забравим. Тя се базира на проучвания, съгласно които хората запомнят по-добре това, което са научили, откакто го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази допуска, че сънищата ни оказват помощ да съхраним това, което сме научили.
Тази концепция се поддържа и от скорошните проучвания, свързани с контузията. Според нея хората, които заспят след травматично прекарване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг интервал от време. Именно по тази причина съществува процедура хората, претърпели контузия, да се държат будни няколко часа по-късно, въпреки и да са изтощени. Смята се, че по този метод се пречи на консолидацията на травматичните мемоари.
6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм " преструвам се на починал "
Тази доктрина се базира на проучванията, които намират здрави връзки сред животните, които се вършат на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на античен предпазен механизъм - привидната гибел. Когато сънувате, мозъкът ви се държи по този начин, като че ли сте будни. Съществува обаче една основна разлика - химикали, като допамина, свързани с придвижването и активацията на тялото, са изцяло изолирани. Това се следи и при животни, които изпадат във краткотрайна парализа, с цел да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е допустимо в началото сънищата да са зародили като предпазен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
8. Разрешаване на проблеми
Медицинският откривател Деидре Барет от Харвард допуска, че сънищата са като театрална сцена, на която съумяваме да разгадаем проблемите си по-ефикасно, в сравнение с когато сме будни. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че когато сънуваме, нашето схващане прави връзки доста по-бързо, в сравнение с когато е будно. Тази концепция се базира частично на опит, извършен от Барет, при който тя кара хората да разрешат даден проблем, откакто " преспят ", осмисляйки го. Онези, които го сънували, били по-добри в разрешаването му.
9. Онейричен Дарвинизъм
Може би теорията, съгласно която позволяваме проблеми в съня си, съставлява самобитен дарвинистки развой. Ето за какво сънуваме съгласно Марк Блехнер:
" Сънуваме, с цел да създадем нови хрумвания посредством, частично, случайна генерация. Впоследствие те могат да бъдат съхранени, в случай че се премислят по рационален метод... Сънищата вкарват случайни вариации във физическия живот, както и вътрешни разкази. Те създават " мисловни разновидности ". Впоследствие нашите съзнания могат да стартират да сортират сред тези разновидности и вариации и да произведат нови видове мисъл, въображение, самоосъзнаване и други видове физични функционалности. "
На процедура излиза, че сънищата съставляват натурален тим на хрумвания. Тази доктрина може да се разпростре и до прочувствено равнище. Според някои откриватели ние претърпяваме разнообразни обстановки в сънищата си и се опитваме да изберем най-подходящата прочувствена реакция, с която да подходим към тях. Психологът Ричард Къртис счита, че това е един от методите, чрез които ние се опитваме да открием най-хубавия вид, по който да подходим към дадена обстановка прочувствено. Това изяснява и за какво постоянно се усещаме добре по отношение на мъчителни тематики сега, в който се събудим.
10. Обработване на мъчителни страсти чрез алегорични асоциации
Докато Дарвинисткия модел за сънищата да допуска, че ние мутираме концепциите си по нападателен метод или пропъждаме несъответствуващите страсти, различен модел допуска, че процесът протича по-скоро като терапия, а не като еволюция. Ние не сортираме нападателно най-адаптивната концепция или страст – не просто пребягваме през тези хрумвания и страсти и ги слагаме в по-широк психически подтекст. Често мозъкът прави това, като асоциира една страст със знак.
Психиатърът и специалист по разстройствата на съня Ърнест Хартман назовава всичко това Съвременна доктрина на сънуването:
“Когато е налична една ясна страст, сънищата нормално са в действителност елементарни. Поради тази причина хората, претърпели някаква контузия – да вземем за пример са избягали от горяща постройка, някой ги е нападнал или изнасилил – те нормално сънуват нещо от сорта: „ Лежах на плажа и приливната вълна ме опустоши. “ Това е парадигматичен случай. Очевидно е, че сънуващият не сънува същинското травматично събитие. Вместо това той си показва страстта. „ Ужасен/а съм, възприятията ме смазват. “ Когато това прочувствено положение не е толкоз ясно или участват няколко страсти едновременно, сънищата стават по-комплексни. Разполагаме със статистики, които демонстрират, че сходни напрегнати сънища се срещат по-често и са по-интензивни след прекарването на контузия. “
Хартман спекулира, че тези асоциации сред страсти и знак ни разрешават да „ овладеем “ страстите и да ги вплетем в нашата персонална история. Вероятно въпросната алегорична асоциация съставлява еволюционна акомодация, която е помогнала на нашите предшественици да се оправят с контузия в свят, в който ежедневно са ги грозели доста повече животозастрашаващи събития, в сравнение с през днешния ден.
И по този начин стигаме до разказваческия детайл на сънищата. Изглежда използваме тези странни изображения и хрумвания, с цел да осмислим събитията от всекидневието. За да превърнем случайните нервни импулси в нещо разбираемо и даже да разберем по какъв начин би трябвало да се усещаме по-късно, което ни се е случило. Без подозрение сънищата играят съществена роля в мисловните ни процеси. Въпросът обаче дали са еволюционна акомодация или нещо, което се е случило инцидентно, остава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ