„Омръзна ми Веселин Маринов да ни пее по концертите”, каза

„ Омръзна ми Веселин Маринов да ни пее по концертите”, сподели министър председателят през май, когато от управителните места в ГЕРБ се отдръпна Цветан Цветанов

Казва, че само там се усеща вкъщи си. Когато е в Полски Тръмбеш възприятието е неповторимо и несравнимо с нищо друго.

От повече от година не се е прибирал в родната си къща, откакто татко му умира, а майка му е преместена в София за лекуване.

И когато влиза в двора, Веселин Маринов едвам сдържа страстите си.

„ Страх ме е към този момент да дойда в къщата. Тук са всички тези неща, които ви споделих доскоро, имам някакъв под паника боязън, че ще наруша тази хубост, която е в мислите ми. Аз до неотдавна си мислех, че съм абониран за майка и баща, че те ще са постоянно. Че тя постоянно е там, ще свети оня прозорец и в късните нощи тя ще ме чака с гозбите, покрити с вестник. Отиват си. Както татко ми. Този двор пуст, бурени… Това, където стоим, е най-красивата асма на света, която в миналото е имало. Но от година и половина никой не я поглежда и няма нито грозде, нито листа, нито нищо. Тук имаше един вид грозде, който татко ми не го береше. Оставяше го тук, до момента в който измръзне, тъй като имахме навика и брат ми, и аз, доста обичахме да го късаме. Влизам у дома, 10 минути хапвам грозде и тогава отивам нататък. Има го, майка го е поставила гроздето на масата, само че там не ми е вкусно. Такива неща ми носи къщата. И съм уверен, че това ще е последното изявление, което отсам е давано. А и в случай че не беше жена ми, нямаше да ви посрещна тук, аз имам боязън, самичък в никакъв случай няма да дойда”, описа Маринов в ефира на „ Тази събота” по bTV

Категоричен е, че в никакъв случай няма да продаде къщата от детството си.

„ В предварителния диалог с вас вие ми казахте да отидем там, където най-вече обичам, където са ми обичаните места в моя роден град. След родната ми къща, нещото, което най-вече завладява и осмисля мислите ми, това е гимназията, в която съм учил. Това е постройка, която, когато аз съм бил в междинните класове, сме чествали 100 години от нейното основаване. На това място са свързани едни от най-милите ми мемоари. Сега, като заставам в тази градинка, ми стои като една дребна градинка, а тогава изглеждаше един голям парк. В този парк са минали едни от най-съкровените ми часове в среща с първата обич. Именно тук, по тези места на скамейка са били първите ми срещи. Това е било седми-осми клас, първите ми мемоари за това. Вълнения, притеснения… „.

Последните месеци името на артиста постоянно се загатваше и около политическите събития, в които другарството му с Цветан Цветанов беше намесено.

„ Спортът ни събра и до ден сегашен няма кое да ни раздели. Цветан Цветанов мина през един сложен интервал от своя живот, който аз одобрявам като един голям опит. Насъбрал голямо количество обич от толкоз доста хора със своята почтеност и битка към правдивост. Спортът, който ни събра, беше кросът. Всяка заран тичаме. И той тича, и аз търча и по този начин се засякохме в парка. „ Здрасти-Здрасти”. Но самото ни запознанство беше още, когато той беше заместник-кмет в София и един мой проблем в зала 1, който трябваше да реши неговият сектор ни срещна и от този момент към този момент съвсем 20 години. Най-важното е, че аз знам какъв човек е той и когато човек е наясно с това, изпитва единствено горделивост, че имаш в онази категория на самоуверено казаните хора в живота ти, че са твои другари, а те са 3-4-5, че са такива и че можеш да разчиташ на тях, изключително когато ти е мъчно. Дори когато ти е хубаво, да има на кого да се обадиш и в действителност да посрещне насладата от твоите триумфи, по този начин както може единствено един същински приятел”.

Певецът за пръв път разяснява и думите на премиера по отношение на участията му на предизборните концерти на ГЕРБ.

„ Не мога да кажа, че съм бил доста щастлив. Естествено, че съм доста наскърбен, тъй като с тези думи той някак си подцени и омаловажи това, което аз съм направил с музиката и със себераздаването си за политическата партия, която той съставлява. А аз не съм дал малко. И считам, че не беше вярно. Но в края на краищата всеки има право да каже това, което мисли. И мога единствено да кажа, че това, което сподели той, не е това, което аз мисля. Но за сметка на това, това е неговото мнение и е хубаво, че го знаем най-малко (…) Има няколко неща, които няма по какъв начин да ги купиш. Това са приятелите, любовта и здравето. Те са тези непреходните. Аз знам какво мога. Знам какъв брой хора обичат това, което върша. Затова не преставам напред. С лека мъка, която към този момент отшумява като всичко, което в действителност времето лекува в живота”.