Мъжът ми ме заплаши, че ще ми вземе децата и и ще ги заведе при любовницата му
Омъжих се за него, когато бях на 30 години. След като се срещахме съвсем година, той ми предложи брак. И животът ни завъртя неумолимо… женитба, покупка на апартамент, доста работа и грижи, а съвсем никакви занимания. Три години след брака ни родих момче, а година по-късно и две девойки. Още тогава желаех да приключа втората си бременност в ранен стадий. Но брачният партньор ми ме убеди да задържа децата. Плачеше, падаше ми на колене, и тъй като към момента не беше си посочил същинското лице, аз се съгласих. Зад гърба му се усещах като зад каменна стена – спокойна, предпазена, уверена.
Но щастието ми завърши бързо…
Децата бяха едвам на шест месеца, когато един ден ми позвъни непозната жена. Със спокоен глас дамата ми описа, че тя е първата обич на брачна половинка ми. Разделили са се, поради глупави аргументи и тя е отпътувала да живее в Америка. Сега съжалявала за решението си и решила да се върне. Любовта сред двамата била толкоз мощна, че нито времето, нито събитието, че той към този момент е фамилен, може да я потуши. Точно да й отговоря, че не ме интересува предишното на брачна половинка ми, когато след малко безмълвие непозната жена добави, че доказателство за мощната им връзка е новородената им щерка.
Оказа се, че брачният партньор ми има щерка от друга жена и в този момент любовницата му настояваше той да припознае детето.
Да кажа, че съм получила потрес – значи нищо да не кажа. В същия ден млякото ми секна. Когато брачният партньор ми се върна от работа и удостовери казаното от любовницата си, имах възприятието, че светът се срина. Вместо да се разкае, мъжът ми зае отбранителна позиция. С могъщ звук ми подреди, че щом е главата на фамилията, значи ще бъде по този начин, както той реши. Обичал ме, обичал и децата, а за бракоразвод и дума не можело да става. Е, в случай че толкоз съм упорствала, тогава щял да даде единодушието си. Била съм свободна да си взема багажа и да напусна фамилния дом, само че без децата. Те оставали при него.
От този ден мъжът ми живее и при двете. Често остава да нощува в дома на любовницата си. Цялото семейство на мъжа ми, се отнася към любовницата му, като че ли тя е същинската им снаха. Нямам право да правя възражение, тъй като той ме заплашва, че ще ми отнеме децата и ще ги изпрати при любовницата си. Инвалид по болест съм, по тази причина се опасявам, че ще ме лишат от наставнически права. Как може да ми предизвиква сходно страдалчество? Не схваща ли, че това е грубо оскърбление, което постепенно ме убива?
