Аржентина отблизо: Футбол, танго и вино, Свети Марадона и не...
Оля Ал-Ахмед
Цял свят видя по какъв начин международната купа на Меси и компания от Мондиала в Катар хвърлиха милиони аржентинци в транс. Имах щастието да посетя тази прелестна страна преди няколко години. Но и тогава страната на Евита Перон, Марадона и папа Франциск живееше в бурния темп на футбола и тангото. Наситих се на хубаво вино, вкусна храна, дивях се на цветните квартали и усетих, че в Аржентина хората са щастливи.
Градът на положителните ветрове. Така звучи в превод от испански името на аржентинската столица Буенос Айрес, в която живеят близо три милиона души. И в действителност, бризът там е мил и гальовен, галещ в магичен темп. Всъщност цялостното име на града на испански е Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires, което ще рече град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария на Буенос Айрес. Очарователно и сантиментално! Какъвто е и самият град, в който се влюбих.
Пристигнах в Буенос Айрес след съвсем 17-часов полет с едно прехвърляне. Таксито ме караше към хотела, а водачът не млъкваше през целият път - нещо доста типично за латиноамериканците. Хотел Urban беше комфортен и привлекателен, личният състав - доста вежлив. Без да изгубвам време потеглих на проучвателна обиколка. Буенос Айрес постоянно ми е бил забавен със своята просвета, история и архитектура. В квартала Реколета, където отседнах, постройките бяха приблизително високи, с овални балкони с колони, украсени със скулптури, с магазини под всяка кооперация. Тротоарите - с солидни дървета, най-вече дъбове и палми, под чиято гъста сянка се приютяват стотици кафенета. Всеки от 50-те квартала в Буенос Айрес е безусловно друг, и в случай че запомните архитектурата на своя, няма метод да се загубите. В " Палермо " да вземем за пример, блоковете са високи, с внезапни геометрични форми, най-вече равнобедрени триъгълници, блестящо оцветени в разнообразни цветове. В " Сан Телмо " ще видите високи небостъргачи с огледални блестящи стъкла, овални, квадратни и във формата на полукръг. В центъра на столицата ще ви направи усещане Молива - обелиск на свободата, който е значим исторически обект за аржентинците. Сега целия свят видя по какъв начин цялото пространство беше превърнато в живо море от ликуващи почитатели.
Внушителната черква " Сан Игнасио ", ботаническата и зоологическа градина, както и множеството квартали с тесни улички също са измежду забележителностите на града. Изумих се от необятните булеварди в Буенос Айрес - с няколко платна във всяка посока и с съвършена настилка. " Девети юли " е един от най- необятните в света с общо 18 ленти - по 9 във всяка посока. Сред главните туристически забележителности е основният площад Plaza de Mayo, където се намира президентският замък Casa Rosada. Важно място освен за държавното управление и президента, само че и за стотици капризни гълъби, които минувачи и туристи обилно хранят. Прекрасните фонтани и просторната градина на площада ви карат да се чувствате не като пред президентския замък, а на място за почивка.
По обед всички минават на алено вино и танго
Многобройните кафенета по тротоарите непрекъснато са цялостни с хора. Животът кипи в същинския смисъл на думата. Приятно е, когато виждаш заран дами на напреднала възраст с бели рокли или панталони, с къси прически, червило на устните, стилни обеци и гердани и дребни чантички, а джентълмените - с костюми, фишута и вестник под мишница. Сядат в кафенетата и с изтънчен фасон пият утринното си кафе, учтиво поздравявайки се един различен и разговаряйки със съседите по маса. Мъжете детайлно разискват новините и приказват за футбол и политика, дамите разясняват магазините, след което по двойки се уговарят кой концерт ще посетят през уикенда. А сервитьорите тичат напред и обратно, носейки кафе след кафе с чаша вода и дребен сладкиш. По обед всички минават на алено вино. Тогава улиците оживяват и се трансформират в дансинг. Във всяко кафене, в парковете, в градинките, пред паметниците, на пазарчетата зазвучава ритъмът на тангото! Музиканти свирят онлайн или пускат мелодии от портативните уредби. Млади и остарели, небогати и богати, дребни и огромни, можещи и не можещи, гъвкави и сковани, чужденци и локални - всички танцуват! Във всяка агитка в парковете и кафенетата има по един експерт, който ви повежда в вярната стъпка - единствено се отпуснете и ще се слеете с ритъма.
Невероятно прекарване!
" Да благодарим на Диос с наслада и забавление "
Преживях го още веднъж и още веднъж, само че този път в колоритния квартал Ла Вока, прочут с цветните си къщурки от тенекиена кутия. Това е мястото, където множеството имигранти от Италия и Испания са се установявали след идването си в града. Изумителна хубост - всяка тенекиена къщурка е боядисана в най-малко пет цвята, даже вратите и прозорците са в разнообразни окраски. Убедена съм, че тук никой не страда от меланхолия или носталгия. Тази щура пъстрота ни придвижва в един изцяло друг свят, който може да се отъждестви единствено с една дума - благополучие! Многонационалната навалица идеално се вписва в пъстрота пейзаж с мажорно въодушевление. Художници са пръснали картините си по оградите, на сергии се продават тениски и шапки с лика на революционера Че Гевара, непознати танцуват танго на всеки ъгъл, възрастни дами в красиви шапки продават плетени на една кука дантели, малчугани пробутват лотарийни билети. И на всички места звучи танго! Имах възприятието, че съм на карнавал. Купонът по улиците на Ла Бока не спираше. Попитах един от сервитьорите в най-култовото кафене - Caminitо Havanna, дали не е някакъв празник. Хуан ухилен ми сподели, че " всеки ден от живота ни е празник, тъй като сме към момента тук и по тази причина би трябвало да благодарим на Диос /Господ/ с забавление, да му покажем, че сме щастливи за неговата благотворителност ". И по този начин, от кафене на кафене в ритъма на тангото стигнах до родната къща на Диего Марадона и до звездния стадион на футболната легенда, която си отиде.
Изобщо не се учудих, когато ги видях боядисани в ярките багри на синьо и жълто. Многобройните туристи се бутаха за сувенири и тениски с -10, само че даже и блъсканицата като че ли беше в темп. Ако тогава Марадона към този момент беше с ореола на светец, в този момент към този момент Меси се сочи като пророка на футболното провидение.
Love story с жираф и щраус
Уморена от тълпата, взех решение да си отдъхна във втората по величина зоологическа градина в света. Изключителен ред и дисциплинираност царят още с влизането в нея. Абсолютно е неразрешено внасянето на храна извън, а с цел да останат удовлетворени и животните, и посетителите, на входа се продават специфични разфасовки за другите типове животни и птици. Семействата прекарват в големия зоопарк по през целия ден. Тук има десетки кафенета и заведения за хранене и полянки, на които посетителите могат да си създадат пикник измежду животните. Видри, зайци, лами, пернати, както и огромни, само че безобидни игуани, се разхождат на независимост измежду хората. Децата им се радват, галят ги и усещат насладата от докосването до природата. Условията, в които се гледат животните в зоопарка на Буенос Айрес, са като в същински резерват - просторни, големи пространства, поляни, на които даже не се виждат оградите, огромни водни пространства, езера и островчета - петзвезден парадайс за жителите. Най-респектиращи са гигантските костенурки на 150 години, които пред очите ми изядоха по няколко кг моркови, ябълки и зелки.
В зоопарка описват впечатляваща love story. Преди години докарали щраус, само че мястото му още не било ремонтирано. Затова краткотрайно го поставили при жирафа, който разполагал с голяма повърхност. Щраусът и жирафът по този начин се привързали един към различен, че когато гигантското пернато трябвало да отиде в новия си дом, жирафът се поболял и престанал да яде. Щраусът пък издавал неописуеми звуци, които нарушавали покоя на всички животни и те започвали да вият. Това траяло няколко седмици - жирафът в гладна стачка, а щраусът - с истерични викове. Гледачите се принудили още веднъж да ги съберат. Така ситуацията се укротила, а щраусът и жирафът заживели в прелестен синхрон.
Роза за Евита Перон
От зоопарка взех такси и споделих на водача да ме закара до хотел Urban. Веселякът ме погледна в огледалото и попита до кой от всичките, в града са три. Не знаех, че са верига. Зачудих се какво имаше пред хотела и се сетих, че е пред гробищата. " Така кажи - " чика ", всички сме натам! " Хареса ми възприятието му за комизъм. Но е реалност, че гробищата в Буенос Айрес са една от главните забележителности. Там учебните заведения водят децата, посещават ги студенти и туристи, с цел да видят изумителните скулптори, които са същинско произведение на изкуството. Имате чувството, че сте в музей. Направих дълга обиколка по алеите в търсене на гроба на популярната Евита Перон, влезнала в историята като " закрилницата на безризите ". Намерих я, поставих роза и до момента в който вървях към изхода, забелязах, че към този момент се смрачава. Нямаше други хора, изгубих се в лабиринта на алеите сред паметниците на ангели, персони и униформени, заобиколена от безчет котки със светещи очи. В далечината още веднъж се чуваха звуците на тангото, които ставаха все по-близки и мощни. Следвайки ги се озовах на изхода до магазинчето за сувенири и свещи.
Изкуството на стека и рисуваните ботуши
Местните споделят, че в случай че си пристигнал до Аржентина, би трябвало да ядеш " карне де бифе " / телешки стек/, да пиеш алено вино и да танцуваш танго. Иначе пътуването е било безсмислено. Аржентинският телешки стек е неповторим и единствен в света, настояват познавачите на кулинарното изкуство. Телетата и биволите се отглеждат в първокласни ферми, където са подложени на доста грижи и висок надзор. Месото се обработва точно по специфична технология, има постоянно пресен червен цвят. Приготвя се на муден огън, в пещ или на дървени въглища. Стековете се оферират добре изпечени или полусурови. Световно известното аржентинско алено вино " Малбек " наложително върви с нежното и сочно месце. Цялата крайбрежна линия на Буенос Айрес е застроена с заведения за хранене, които вечер се пълнят с гости. Резервацията е наложителна, другояче сте обречени да чакате на дълга опашка. По трима сервитьори обслужат една маса. Предястията, разядките, хлебните пръчици, хлябът и водата се сервират без да ги поръчвате. Те са наложителни и лекичко се вписват към сметката. Задоволете апетита си с един прекрасен телешки стек и бутилка алено вино. Наслаждавайте се на океанския бриз и на обстоятелството, че сте в града на " положителните ветрове ".
Не може да не споменем и невероятните произведения от телешка кожа, които са запазена марка на страната. Аржентинците са майстори на рисуваните кожени якета и ботуши.
На брега на океана в един от кварталите на Буенос Айрес е ситуиран най-големият цех за ръчна обработка на телешка кожа. В него работят хиляди служащи - от кроячи и шивачи до майстори-художници. В завода се създават ръчно чанти, аксесоари, якета, манта, ботуши, боти и обувки. Уникалното е, че всички модели се шият на ръка, а кожата не просто се оцветява, а се рисува от художници с неповторими орнаменти. Дори в един чифт двата ботуша не са идентични, тъй като художникът просто си рисува върху кожата, а кроячът и шивачът завършат изделието. След кроенето шарките в никакъв случай не могат да съвпаднат. Това прави продукта неповторим в същинският смисъл на думата. Много от служащите в този цех са сирийци, имигрирали от дълго време в Аржентина и утвърдили се в коженият бизнес. Освен бутикови произведения от телешка кожа, на пазара се оферират и други, по-евтини сувенири - от дребни портмоненца и калъфи за очила до кожени шноли за коса и карта на страната.
В последния ми ден от предстоя за малко не изпуснах самолета. Бяха сменили времето, а аз не знаех. Тръгвах си с горест като при разлъка с обичан човек. Тангото звучеше и по радиото в таксито, което се движеше с гневна скорост към летището. Тангото звучи и до през днешния ден в сърцето ми. Това е Аржентина - цветна и шумна, аристократична и стилна, напоена с алено вино, във безконечният темп на танца на любовта.
И едно стихотворение за новия Господ на Аржентина
Гледах всички мачове от Мондиала, в който Лионел Меси малко по малко изведе " гаучосите " до международната купа, единствената изчезнала в сбирката му. Това ме въодушеви да посветя и стихотворение на новия Господ, пред който се кланят аржентинците.
На Лионел Меси
Колко наслада на света донесе
Един юноша на име Меси!
Дали те гледа Марадона?
Вероятно се е молил на Мадонна...
Върна славата на Аржентина,
Чакаща година след година,
Накара света да се засмее,
И на испански да запее!
Амиго! Скъпи Лео Меси,
Дали шансът се намеси,
Или в действителност си цар,
Доказал Божия си подарък.
Не знам...
Но знам, че си превъзходен!
Играта ти е като ария,
Танго танцуваш на терена,
А топката в нозете ти смирена,
Кърши се наляво и надясно,
Горещо става и рисково....
И ето, чува се ревът на милиони -
„ Гоооол! Аржентина – първенци! “
О, Диос! Каква картина
ще запомнят тримата ти сина!
Вълна от хора,
без отмалялост
Заля Буенос Айрес,
Преграхнали от наслада викат:
„ Viva Argentina! Viva Messi!
Щастието с което ни подари,
Трикратно да те озари!
Ще описвам някой ден на мойте внуци,
когато чуят футболните звуци,
Колко наслада на света донесе,
Едно момче на име Меси!
Оля Ал-Ахмед
21.12.22
Цял свят видя по какъв начин международната купа на Меси и компания от Мондиала в Катар хвърлиха милиони аржентинци в транс. Имах щастието да посетя тази прелестна страна преди няколко години. Но и тогава страната на Евита Перон, Марадона и папа Франциск живееше в бурния темп на футбола и тангото. Наситих се на хубаво вино, вкусна храна, дивях се на цветните квартали и усетих, че в Аржентина хората са щастливи.
Градът на положителните ветрове. Така звучи в превод от испански името на аржентинската столица Буенос Айрес, в която живеят близо три милиона души. И в действителност, бризът там е мил и гальовен, галещ в магичен темп. Всъщност цялостното име на града на испански е Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires, което ще рече град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария на Буенос Айрес. Очарователно и сантиментално! Какъвто е и самият град, в който се влюбих.
Пристигнах в Буенос Айрес след съвсем 17-часов полет с едно прехвърляне. Таксито ме караше към хотела, а водачът не млъкваше през целият път - нещо доста типично за латиноамериканците. Хотел Urban беше комфортен и привлекателен, личният състав - доста вежлив. Без да изгубвам време потеглих на проучвателна обиколка. Буенос Айрес постоянно ми е бил забавен със своята просвета, история и архитектура. В квартала Реколета, където отседнах, постройките бяха приблизително високи, с овални балкони с колони, украсени със скулптури, с магазини под всяка кооперация. Тротоарите - с солидни дървета, най-вече дъбове и палми, под чиято гъста сянка се приютяват стотици кафенета. Всеки от 50-те квартала в Буенос Айрес е безусловно друг, и в случай че запомните архитектурата на своя, няма метод да се загубите. В " Палермо " да вземем за пример, блоковете са високи, с внезапни геометрични форми, най-вече равнобедрени триъгълници, блестящо оцветени в разнообразни цветове. В " Сан Телмо " ще видите високи небостъргачи с огледални блестящи стъкла, овални, квадратни и във формата на полукръг. В центъра на столицата ще ви направи усещане Молива - обелиск на свободата, който е значим исторически обект за аржентинците. Сега целия свят видя по какъв начин цялото пространство беше превърнато в живо море от ликуващи почитатели.
Внушителната черква " Сан Игнасио ", ботаническата и зоологическа градина, както и множеството квартали с тесни улички също са измежду забележителностите на града. Изумих се от необятните булеварди в Буенос Айрес - с няколко платна във всяка посока и с съвършена настилка. " Девети юли " е един от най- необятните в света с общо 18 ленти - по 9 във всяка посока. Сред главните туристически забележителности е основният площад Plaza de Mayo, където се намира президентският замък Casa Rosada. Важно място освен за държавното управление и президента, само че и за стотици капризни гълъби, които минувачи и туристи обилно хранят. Прекрасните фонтани и просторната градина на площада ви карат да се чувствате не като пред президентския замък, а на място за почивка.
По обед всички минават на алено вино и танго
Многобройните кафенета по тротоарите непрекъснато са цялостни с хора. Животът кипи в същинския смисъл на думата. Приятно е, когато виждаш заран дами на напреднала възраст с бели рокли или панталони, с къси прически, червило на устните, стилни обеци и гердани и дребни чантички, а джентълмените - с костюми, фишута и вестник под мишница. Сядат в кафенетата и с изтънчен фасон пият утринното си кафе, учтиво поздравявайки се един различен и разговаряйки със съседите по маса. Мъжете детайлно разискват новините и приказват за футбол и политика, дамите разясняват магазините, след което по двойки се уговарят кой концерт ще посетят през уикенда. А сервитьорите тичат напред и обратно, носейки кафе след кафе с чаша вода и дребен сладкиш. По обед всички минават на алено вино. Тогава улиците оживяват и се трансформират в дансинг. Във всяко кафене, в парковете, в градинките, пред паметниците, на пазарчетата зазвучава ритъмът на тангото! Музиканти свирят онлайн или пускат мелодии от портативните уредби. Млади и остарели, небогати и богати, дребни и огромни, можещи и не можещи, гъвкави и сковани, чужденци и локални - всички танцуват! Във всяка агитка в парковете и кафенетата има по един експерт, който ви повежда в вярната стъпка - единствено се отпуснете и ще се слеете с ритъма.
Невероятно прекарване!
" Да благодарим на Диос с наслада и забавление "
Преживях го още веднъж и още веднъж, само че този път в колоритния квартал Ла Вока, прочут с цветните си къщурки от тенекиена кутия. Това е мястото, където множеството имигранти от Италия и Испания са се установявали след идването си в града. Изумителна хубост - всяка тенекиена къщурка е боядисана в най-малко пет цвята, даже вратите и прозорците са в разнообразни окраски. Убедена съм, че тук никой не страда от меланхолия или носталгия. Тази щура пъстрота ни придвижва в един изцяло друг свят, който може да се отъждестви единствено с една дума - благополучие! Многонационалната навалица идеално се вписва в пъстрота пейзаж с мажорно въодушевление. Художници са пръснали картините си по оградите, на сергии се продават тениски и шапки с лика на революционера Че Гевара, непознати танцуват танго на всеки ъгъл, възрастни дами в красиви шапки продават плетени на една кука дантели, малчугани пробутват лотарийни билети. И на всички места звучи танго! Имах възприятието, че съм на карнавал. Купонът по улиците на Ла Бока не спираше. Попитах един от сервитьорите в най-култовото кафене - Caminitо Havanna, дали не е някакъв празник. Хуан ухилен ми сподели, че " всеки ден от живота ни е празник, тъй като сме към момента тук и по тази причина би трябвало да благодарим на Диос /Господ/ с забавление, да му покажем, че сме щастливи за неговата благотворителност ". И по този начин, от кафене на кафене в ритъма на тангото стигнах до родната къща на Диего Марадона и до звездния стадион на футболната легенда, която си отиде.
Изобщо не се учудих, когато ги видях боядисани в ярките багри на синьо и жълто. Многобройните туристи се бутаха за сувенири и тениски с -10, само че даже и блъсканицата като че ли беше в темп. Ако тогава Марадона към този момент беше с ореола на светец, в този момент към този момент Меси се сочи като пророка на футболното провидение.
Love story с жираф и щраус
Уморена от тълпата, взех решение да си отдъхна във втората по величина зоологическа градина в света. Изключителен ред и дисциплинираност царят още с влизането в нея. Абсолютно е неразрешено внасянето на храна извън, а с цел да останат удовлетворени и животните, и посетителите, на входа се продават специфични разфасовки за другите типове животни и птици. Семействата прекарват в големия зоопарк по през целия ден. Тук има десетки кафенета и заведения за хранене и полянки, на които посетителите могат да си създадат пикник измежду животните. Видри, зайци, лами, пернати, както и огромни, само че безобидни игуани, се разхождат на независимост измежду хората. Децата им се радват, галят ги и усещат насладата от докосването до природата. Условията, в които се гледат животните в зоопарка на Буенос Айрес, са като в същински резерват - просторни, големи пространства, поляни, на които даже не се виждат оградите, огромни водни пространства, езера и островчета - петзвезден парадайс за жителите. Най-респектиращи са гигантските костенурки на 150 години, които пред очите ми изядоха по няколко кг моркови, ябълки и зелки.
В зоопарка описват впечатляваща love story. Преди години докарали щраус, само че мястото му още не било ремонтирано. Затова краткотрайно го поставили при жирафа, който разполагал с голяма повърхност. Щраусът и жирафът по този начин се привързали един към различен, че когато гигантското пернато трябвало да отиде в новия си дом, жирафът се поболял и престанал да яде. Щраусът пък издавал неописуеми звуци, които нарушавали покоя на всички животни и те започвали да вият. Това траяло няколко седмици - жирафът в гладна стачка, а щраусът - с истерични викове. Гледачите се принудили още веднъж да ги съберат. Така ситуацията се укротила, а щраусът и жирафът заживели в прелестен синхрон.
Роза за Евита Перон
От зоопарка взех такси и споделих на водача да ме закара до хотел Urban. Веселякът ме погледна в огледалото и попита до кой от всичките, в града са три. Не знаех, че са верига. Зачудих се какво имаше пред хотела и се сетих, че е пред гробищата. " Така кажи - " чика ", всички сме натам! " Хареса ми възприятието му за комизъм. Но е реалност, че гробищата в Буенос Айрес са една от главните забележителности. Там учебните заведения водят децата, посещават ги студенти и туристи, с цел да видят изумителните скулптори, които са същинско произведение на изкуството. Имате чувството, че сте в музей. Направих дълга обиколка по алеите в търсене на гроба на популярната Евита Перон, влезнала в историята като " закрилницата на безризите ". Намерих я, поставих роза и до момента в който вървях към изхода, забелязах, че към този момент се смрачава. Нямаше други хора, изгубих се в лабиринта на алеите сред паметниците на ангели, персони и униформени, заобиколена от безчет котки със светещи очи. В далечината още веднъж се чуваха звуците на тангото, които ставаха все по-близки и мощни. Следвайки ги се озовах на изхода до магазинчето за сувенири и свещи.
Изкуството на стека и рисуваните ботуши
Местните споделят, че в случай че си пристигнал до Аржентина, би трябвало да ядеш " карне де бифе " / телешки стек/, да пиеш алено вино и да танцуваш танго. Иначе пътуването е било безсмислено. Аржентинският телешки стек е неповторим и единствен в света, настояват познавачите на кулинарното изкуство. Телетата и биволите се отглеждат в първокласни ферми, където са подложени на доста грижи и висок надзор. Месото се обработва точно по специфична технология, има постоянно пресен червен цвят. Приготвя се на муден огън, в пещ или на дървени въглища. Стековете се оферират добре изпечени или полусурови. Световно известното аржентинско алено вино " Малбек " наложително върви с нежното и сочно месце. Цялата крайбрежна линия на Буенос Айрес е застроена с заведения за хранене, които вечер се пълнят с гости. Резервацията е наложителна, другояче сте обречени да чакате на дълга опашка. По трима сервитьори обслужат една маса. Предястията, разядките, хлебните пръчици, хлябът и водата се сервират без да ги поръчвате. Те са наложителни и лекичко се вписват към сметката. Задоволете апетита си с един прекрасен телешки стек и бутилка алено вино. Наслаждавайте се на океанския бриз и на обстоятелството, че сте в града на " положителните ветрове ".
Не може да не споменем и невероятните произведения от телешка кожа, които са запазена марка на страната. Аржентинците са майстори на рисуваните кожени якета и ботуши.
На брега на океана в един от кварталите на Буенос Айрес е ситуиран най-големият цех за ръчна обработка на телешка кожа. В него работят хиляди служащи - от кроячи и шивачи до майстори-художници. В завода се създават ръчно чанти, аксесоари, якета, манта, ботуши, боти и обувки. Уникалното е, че всички модели се шият на ръка, а кожата не просто се оцветява, а се рисува от художници с неповторими орнаменти. Дори в един чифт двата ботуша не са идентични, тъй като художникът просто си рисува върху кожата, а кроячът и шивачът завършат изделието. След кроенето шарките в никакъв случай не могат да съвпаднат. Това прави продукта неповторим в същинският смисъл на думата. Много от служащите в този цех са сирийци, имигрирали от дълго време в Аржентина и утвърдили се в коженият бизнес. Освен бутикови произведения от телешка кожа, на пазара се оферират и други, по-евтини сувенири - от дребни портмоненца и калъфи за очила до кожени шноли за коса и карта на страната.
В последния ми ден от предстоя за малко не изпуснах самолета. Бяха сменили времето, а аз не знаех. Тръгвах си с горест като при разлъка с обичан човек. Тангото звучеше и по радиото в таксито, което се движеше с гневна скорост към летището. Тангото звучи и до през днешния ден в сърцето ми. Това е Аржентина - цветна и шумна, аристократична и стилна, напоена с алено вино, във безконечният темп на танца на любовта.
И едно стихотворение за новия Господ на Аржентина
Гледах всички мачове от Мондиала, в който Лионел Меси малко по малко изведе " гаучосите " до международната купа, единствената изчезнала в сбирката му. Това ме въодушеви да посветя и стихотворение на новия Господ, пред който се кланят аржентинците.
На Лионел Меси
Колко наслада на света донесе
Един юноша на име Меси!
Дали те гледа Марадона?
Вероятно се е молил на Мадонна...
Върна славата на Аржентина,
Чакаща година след година,
Накара света да се засмее,
И на испански да запее!
Амиго! Скъпи Лео Меси,
Дали шансът се намеси,
Или в действителност си цар,
Доказал Божия си подарък.
Не знам...
Но знам, че си превъзходен!
Играта ти е като ария,
Танго танцуваш на терена,
А топката в нозете ти смирена,
Кърши се наляво и надясно,
Горещо става и рисково....
И ето, чува се ревът на милиони -
„ Гоооол! Аржентина – първенци! “
О, Диос! Каква картина
ще запомнят тримата ти сина!
Вълна от хора,
без отмалялост
Заля Буенос Айрес,
Преграхнали от наслада викат:
„ Viva Argentina! Viva Messi!
Щастието с което ни подари,
Трикратно да те озари!
Ще описвам някой ден на мойте внуци,
когато чуят футболните звуци,
Колко наслада на света донесе,
Едно момче на име Меси!
Оля Ал-Ахмед
21.12.22
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ