Смях и признания с Петър Лесов и Серафим Тодоров
Олимпийският първенец от Игрите в Москва през 1980 година Петър Лесов съобщи, че съжалява, че е трябвало да се откаже от кариерата си в бокса прекомерно рано. Той обаче бе безапелационен, че преломният миг в неговата кариера е била извоюваната международна купа за юноши в Йокохама, когато е бил единствено на 19 години.
Лесов даде взаимна конференция с трикратния международен първенец при мъжете Серафим Тодоров и с президента на Българската федерация по бокс Красимир Инински във връзка 100-годишнината на бокса у нас.
" За първи път станах първенец на купа " Странджа ", когато бях на 18 години. Победих един кубински боксьор, който беше международен вицешампион. Още тогава повярвах, че мога да направя сполучлива кариера ", съобщи Лесов.
" През 1979 година имаше международно състезание за юноши в Йокохама, само че аз до последно бях под въпрос, тъй като треньорите не бяха сигурни дали да изберат мен, или Емил Чупренски. По това време влязох в казармата и от 51 кг станах 59. Моят треньор Николай Джелатов ми сподели, че в случай че смъква назад на 51 кг, ще вземам участие на шампионата. На тренировки килограмите ми тежаха и ме пускаха против кубинци, които са със същото тегло. Те ме скъсваха от мой, най-много моят добър другар Анхел Ерера. Но смъкнах килограмите. Преди международното имаше един шампионат - Ринг София, който беше нещо като Купа " Странджа ". Трябваше да играя на него, защото не съм бил в добра форма за международното. Не знаех дори против кого ще играя, само че победих един руснак, който по-късно разбрах, че бил европейски първенец. Когато научиха това в партийното управление, незабавно ме изпратиха в Япония. Там направих някои доста тежки срещи, само че това беше моят огромен трамплин към Олимпиадата идната година. Спомням си, че след финала бях толкоз отпаднал, че краката ми се подгъваха, до момента в който очаквам да ми вдигнат ръката ", сподели Лесов, който е най-младият олимпийски първенец на България.
" Годините нямат значение. Много по-важно е по какъв начин е извършена подготовката, какъв брой интернационалните срещи си направил, какво самочувствие си придобил. Аз преди Олимпиадата имах единствено една загуба в последните две или три години. По това време бях шести или седми в международната класация ", добави Лесов, който след края на спортната си кариера направи Детелин Далаклиев и Станимира Петрова международни първенци.
" Трябва да има съгласие сред треньор и играч. Уважението е най-важно. С моя треньор Николай Джелатов имахме ужасно почитание и по тази причина работата ни вървеше толкоз безпрепятствено. Но мога да посоча и един човек, с който нямахме такова съгласие - това е Серафим Тодоров, който за наказване трябваше да кастря 3-4 пъти. Той тогава се оплакваше, че доста го притеснявам, само че той стана европейски първенец. Треньорът вижда качествата на боксьора и знае какви препоръки да му даде ", сподели още той.
Очаквано, Лесов съобщи, че най-голямото отчаяние в кариера му остава насилственото му ранно отричане, както и невъзможността да отбрани олимпийската си купа в Лос Анджелис през 1984 година поради оповестения протест.
" Преди Олимпиадата бях в страхотна форма. Имахме спаринги България против Съединени американски щати и те ни победиха 8:3, само че едната от трите победи бе моята. Американецът, който победих, по-късно стана олимпийски първенец. Спечелих и купа " Странджа ", само че след три разбрах, че съм инфектиран с хепатит, поради което и прекратих кариерата си. Двама мои другари починаха от тази болест и това натежа при вземането на решението му ", сподели Лесов, който окачва ръкавиците едвам на 24 години./БТА
Лесов даде взаимна конференция с трикратния международен първенец при мъжете Серафим Тодоров и с президента на Българската федерация по бокс Красимир Инински във връзка 100-годишнината на бокса у нас.
" За първи път станах първенец на купа " Странджа ", когато бях на 18 години. Победих един кубински боксьор, който беше международен вицешампион. Още тогава повярвах, че мога да направя сполучлива кариера ", съобщи Лесов.
" През 1979 година имаше международно състезание за юноши в Йокохама, само че аз до последно бях под въпрос, тъй като треньорите не бяха сигурни дали да изберат мен, или Емил Чупренски. По това време влязох в казармата и от 51 кг станах 59. Моят треньор Николай Джелатов ми сподели, че в случай че смъква назад на 51 кг, ще вземам участие на шампионата. На тренировки килограмите ми тежаха и ме пускаха против кубинци, които са със същото тегло. Те ме скъсваха от мой, най-много моят добър другар Анхел Ерера. Но смъкнах килограмите. Преди международното имаше един шампионат - Ринг София, който беше нещо като Купа " Странджа ". Трябваше да играя на него, защото не съм бил в добра форма за международното. Не знаех дори против кого ще играя, само че победих един руснак, който по-късно разбрах, че бил европейски първенец. Когато научиха това в партийното управление, незабавно ме изпратиха в Япония. Там направих някои доста тежки срещи, само че това беше моят огромен трамплин към Олимпиадата идната година. Спомням си, че след финала бях толкоз отпаднал, че краката ми се подгъваха, до момента в който очаквам да ми вдигнат ръката ", сподели Лесов, който е най-младият олимпийски първенец на България.
" Годините нямат значение. Много по-важно е по какъв начин е извършена подготовката, какъв брой интернационалните срещи си направил, какво самочувствие си придобил. Аз преди Олимпиадата имах единствено една загуба в последните две или три години. По това време бях шести или седми в международната класация ", добави Лесов, който след края на спортната си кариера направи Детелин Далаклиев и Станимира Петрова международни първенци.
" Трябва да има съгласие сред треньор и играч. Уважението е най-важно. С моя треньор Николай Джелатов имахме ужасно почитание и по тази причина работата ни вървеше толкоз безпрепятствено. Но мога да посоча и един човек, с който нямахме такова съгласие - това е Серафим Тодоров, който за наказване трябваше да кастря 3-4 пъти. Той тогава се оплакваше, че доста го притеснявам, само че той стана европейски първенец. Треньорът вижда качествата на боксьора и знае какви препоръки да му даде ", сподели още той.
Очаквано, Лесов съобщи, че най-голямото отчаяние в кариера му остава насилственото му ранно отричане, както и невъзможността да отбрани олимпийската си купа в Лос Анджелис през 1984 година поради оповестения протест.
" Преди Олимпиадата бях в страхотна форма. Имахме спаринги България против Съединени американски щати и те ни победиха 8:3, само че едната от трите победи бе моята. Американецът, който победих, по-късно стана олимпийски първенец. Спечелих и купа " Странджа ", само че след три разбрах, че съм инфектиран с хепатит, поради което и прекратих кариерата си. Двама мои другари починаха от тази болест и това натежа при вземането на решението му ", сподели Лесов, който окачва ръкавиците едвам на 24 години./БТА
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ