Диетата на олимпийска шампионка – заключена сред хлебарки и мишки
Олимпийската шампионка при танцовите двойки във фигурното пързаляне Татяна Навка се върна надалеч в годините обратно, с цел да си спомни какъв брой сложен път е извървяла до върха. Тя стъпи на най-високата стълбичка на Игрите през 2006 година в Торино, дружно със своя сътрудник Роман Костомаров.
„ Родена съм в нормално семейство, интелигентно, само че оскъдно. Брояхме всяка копейка, да вземем за пример, купуваха ми яке на пет години”, разкри някогашната съветска състезателка.
„ Живеехме в дребен град, в който всичко недостигаше.Когато пристигнах в Москва започнах да получавам спортна заплата, пестях и от храна, и след половин година си купих ботуши. От дребна съм привикнала да не разходвам. Не се знае на следващия ден какво ще се случи…”
„ В избрана възраст имах комплекси, поради външността си, бях пълничка и висока. На 16-17 години имах наднормено тегло. За фигуристите това е огромен проблем, спрямо елементарните девойки. Треньорът постоянно ме теглеше и цифрите по никакъв начин не ни радваха. Дори бях затворена за една нощ в съблекалнята, с цел да не хапвам нищо ненужно. Много обичах сладкото”, спомня си още Татяна Навка.
„ Между тренировките бях заключвана в залата за няколко часа, а от време на време прекарвах и нощите сама на един замърсен диван, в компанията на хлебарки и мишки. Такава беше диетата…”
„ Срещу Ледения замък имаше кафене. И там продаваха всевъзможни сладкиши. Сега, популярност богу, пристрастеността ми към брашното е отминала”, забавлява се Навка.
„ Родена съм в нормално семейство, интелигентно, само че оскъдно. Брояхме всяка копейка, да вземем за пример, купуваха ми яке на пет години”, разкри някогашната съветска състезателка.
„ Живеехме в дребен град, в който всичко недостигаше.Когато пристигнах в Москва започнах да получавам спортна заплата, пестях и от храна, и след половин година си купих ботуши. От дребна съм привикнала да не разходвам. Не се знае на следващия ден какво ще се случи…”
„ В избрана възраст имах комплекси, поради външността си, бях пълничка и висока. На 16-17 години имах наднормено тегло. За фигуристите това е огромен проблем, спрямо елементарните девойки. Треньорът постоянно ме теглеше и цифрите по никакъв начин не ни радваха. Дори бях затворена за една нощ в съблекалнята, с цел да не хапвам нищо ненужно. Много обичах сладкото”, спомня си още Татяна Навка.
„ Между тренировките бях заключвана в залата за няколко часа, а от време на време прекарвах и нощите сама на един замърсен диван, в компанията на хлебарки и мишки. Такава беше диетата…”
„ Срещу Ледения замък имаше кафене. И там продаваха всевъзможни сладкиши. Сега, популярност богу, пристрастеността ми към брашното е отминала”, забавлява се Навка.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ