ГЕРБ смята, че може и да надмине обещанието си за 1500 лв. средна заплата
Окуражени от данните на Националния статистически институт (НСИ), ръководещите към този момент считат, че могат и да надминат прогнозното си заричане, че в края на 4-годишния си мандат междинната работна заплата ще стигне 1500 лв..
Това излиза наяве от стенограмата на дебата по време на държавното съвещание в сряда.
Статистиката разгласи междинна работна заплата към декември 2017 година в размер на 1123 лева, което е растеж с към 10% на годишна база.
Дискусията потегля от предлагането на министъра на финансите Владислав Горанов да се удължи с още една година тактиката за повишение събираемостта на приходите и да се утвърди проект за осъществяването й за 2018 година
" Безспорно тактиката дава резултат, който се вижда по две посоки. Първо, при започване на годината, на 2018 година, виждаме номинален растеж на приходите от косвени налози, в тази ситуация от Данък добавена стойност, с близо 17 % номинално повишаване по отношение на същия интервал на предходната година, което е един много изпреварващ растеж и е добра вест за развиването на стопанската система.
Виждат се и данните за приходите – за месец декември националната статистика изведе междинен приход за страната 1123 лв., което е с към 10 % номинален растеж на годишна база. Това, което поехме като прогноза и ангажимент, че в границите на този управнически мандат междинната заплата може да доближи 1500 лв., наподобява напълно реалистично ", рапортува Горанов.
На въпрос на премиера Бойко Борисов дали държавното управление ще се оправи с 1500 лева междинна работна заплата финансовият министър удостоверява и предвижда, че този таван може дори да бъде надминат.
" Мисля, че има опция и за по-добри индикатори в края на този интервал, в края на този мандат. Със сигурност ще подобрим и прогнозата за номиналния размер на брутния вътрешен артикул, която декларирахме в програмата на държавното управление, от 120 милиарда ", споделя Горанов.
Впоследствие Борисов се обръща към вицепремиера Валери Симеонов. " Днес, Валери, кой е вярвал, че 1123 лева ще е междинната работна заплата, в София е 1500 лева, а какъв брой беше? Това значи, че има заплати от четири, пет, шест хиляди лв. ", радва се Борисов.
Ненадейно той вкарва и тематиката за позицията на Българска социалистическа партия от преди няколко дни за така наречен " Луковмарш ".
" Когато порастват приходите, когато пораства стопанската система, мисля, че всички би трябвало да са удовлетворени. Дори и опозицията. Аз не мога да схвана какви са тези хора в управлението на Българска социалистическа партия. Защото аз в никакъв случай не съм подкрепял " Луковмарш ", но се оказа, че ми пращат писмо да се разгранича от него! След това пък се оказа, че не са ми писали писмо, или че не стоят зад това писмо... Още не мога да се ориентирам в обстановката ", показва министър-председателят.
В последна сметка тактиката за повишение на събираемостта на приходите е призната.
Една от новостите в нея е плануваното разширение на механизма за надзор на горивата посредством измервателни уреди и към други два типа акцизни артикули – алкохола и цигарите. За задачата би трябвало да се усъвършенстват осведомителните системи на данъчните и митниците и да се трансформират съответните нормативни актове.
Това излиза наяве от стенограмата на дебата по време на държавното съвещание в сряда.
Статистиката разгласи междинна работна заплата към декември 2017 година в размер на 1123 лева, което е растеж с към 10% на годишна база.
Дискусията потегля от предлагането на министъра на финансите Владислав Горанов да се удължи с още една година тактиката за повишение събираемостта на приходите и да се утвърди проект за осъществяването й за 2018 година
" Безспорно тактиката дава резултат, който се вижда по две посоки. Първо, при започване на годината, на 2018 година, виждаме номинален растеж на приходите от косвени налози, в тази ситуация от Данък добавена стойност, с близо 17 % номинално повишаване по отношение на същия интервал на предходната година, което е един много изпреварващ растеж и е добра вест за развиването на стопанската система.
Виждат се и данните за приходите – за месец декември националната статистика изведе междинен приход за страната 1123 лв., което е с към 10 % номинален растеж на годишна база. Това, което поехме като прогноза и ангажимент, че в границите на този управнически мандат междинната заплата може да доближи 1500 лв., наподобява напълно реалистично ", рапортува Горанов.
На въпрос на премиера Бойко Борисов дали държавното управление ще се оправи с 1500 лева междинна работна заплата финансовият министър удостоверява и предвижда, че този таван може дори да бъде надминат.
" Мисля, че има опция и за по-добри индикатори в края на този интервал, в края на този мандат. Със сигурност ще подобрим и прогнозата за номиналния размер на брутния вътрешен артикул, която декларирахме в програмата на държавното управление, от 120 милиарда ", споделя Горанов.
Впоследствие Борисов се обръща към вицепремиера Валери Симеонов. " Днес, Валери, кой е вярвал, че 1123 лева ще е междинната работна заплата, в София е 1500 лева, а какъв брой беше? Това значи, че има заплати от четири, пет, шест хиляди лв. ", радва се Борисов.
Ненадейно той вкарва и тематиката за позицията на Българска социалистическа партия от преди няколко дни за така наречен " Луковмарш ".
" Когато порастват приходите, когато пораства стопанската система, мисля, че всички би трябвало да са удовлетворени. Дори и опозицията. Аз не мога да схвана какви са тези хора в управлението на Българска социалистическа партия. Защото аз в никакъв случай не съм подкрепял " Луковмарш ", но се оказа, че ми пращат писмо да се разгранича от него! След това пък се оказа, че не са ми писали писмо, или че не стоят зад това писмо... Още не мога да се ориентирам в обстановката ", показва министър-председателят.
В последна сметка тактиката за повишение на събираемостта на приходите е призната.
Една от новостите в нея е плануваното разширение на механизма за надзор на горивата посредством измервателни уреди и към други два типа акцизни артикули – алкохола и цигарите. За задачата би трябвало да се усъвършенстват осведомителните системи на данъчните и митниците и да се трансформират съответните нормативни актове.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ