Елена Карагьозова: Фотографията за мен е нещо, без което вече не мога да живея!
Окото на създателя вижда по друг метод света. Елена Карагьозова не търси красивото в света – тя е заобиколена от него. Може би човек би трябвало да е благополучен, с цел да има сетива за хубостта. Ели има и доказателства – трите й дъщери: Ана-Мария (11 години), Ивайла (7 години) и Андреа (3 години).
Нейното семейство е това, с което се гордее най-вече, а аз съм запленена от гения й. В студиото, което е устроила в Асеновград, идват хора тъкмо тя да снима децата им, от цяла България, Италия, Египет и Индия, както сама показа, с преводач. Просто красивата Елена Карагьозова е топ фотограф. Участва и печели Международни състезания в Европа с художествената детска снимка, с която се конкурира с най-хубавите. Снима и за български марки детските сбирки, както и кориците на някои издания за бебета и деца, освен в България, само че и в Германия.
Покорила е Китай, има нейно изявление в профилираното списание Ted MAG, американското списание за професионална техника и дистрибуция, познато в целия свят. Китайците са поискали за тяхното издание на Ted MAG да интервюират точно нашето момиче, паралелно със модерни световноизвестни фотографи. Нейна фотография „ Levender girl “ е изплатена също от Китай и е отпечатана на дизайнерска карта, както и е рекламна фотография на компанията AFU. Сега тя се състезава с най-хубавите.
В напълно скорошното ни запознанство, тя показа следното: „ Когато човек е заобиколен от красиви неща, светът е прелестен, а те са на всички места, стига човек да желае да ги види. “. Не спирам да се чудя по какъв начин гледа трите си деца и в това време е толкоз сполучлива млада жена в това, което е нейна специалност. Имах и други въпроси към нея:
Ели, какво е фотографията за теб – предопределение, работа, занимание?
Фотографията за мен е занимание, само че и нещо, без което към този момент не мога да пребивавам!
Разкажи нещо за работата си с деца – по какъв начин се насочи към сходен вид снимка?
През 2009 година взех решение да си купя първата DSLR камера и от там стартира всичко. Мъжът ми бе основателят на всичко това, виждаше ме по какъв начин отстранявам прекалено много време да фотографирам храна, интериор, тревички и цветенца с едно малко фотоапаратче и един прелестен ден ме изненада с този паметен подарък. Два дни по късно към този момент бяхме в Египет и, към момента незнаейки нищо за фотографията, не стопирах да фотографирам, естествено на автоматизиран режим, се пробвах да направя нещо друго, за моя изненада тогава направих едни забавен портрет на една мистериозна египетска женa.
Връщайки се от това вдъхновяващо място, бях още по-запалена по фотографията и тогава усетих, че камерата постоянно ще бъде в ръцете ми. Исках да върша на децата си разнообразни и забавни фотоси, тъй като аз имам доста малко такива като дете и постоянно ми е било забавно по какъв начин съм изглеждала и какво се е случвало с мен през първата ми година. През това време бях в следващото си майчинство и времето в което децата спяха, аз прекарвах на компютъра, с цел да преглеждам фотоси и да чета за всичко, което ме интересуваше, а по-късно се пробвах да тествам на процедура нещата.
Нещата ставаха доста постепенно, имах възприятието, че тъпча на едно място, в никакъв случай не получавах това, което си представях и желаех и към момента е по този начин. Не спирах да диря места, на които да получавам рецензия, места, на които равнището е високо, рецензията - остра. Децата са най-вдъхновяващото нещо за мен, техният свят е друг, а снимайки деца аз се придвижвам в него. Обичам доста децата, не инцидентно имам и три у дома, те са същински, доста откровени и благи същества.
Как ти идват концепциите за фотосите - с подготвени декори, аранжировка, интериор ли разполагаш или й би трябвало време на концепцията да се роди?
Идеите в никакъв случай не идват просто ей по този начин от въздуха, разговаряла съм с доста хора на тази тематика, защото съм получавала много отрицателни страсти за това, че съм имитирала някого, пробвам се да обясня на множеството хора, че в случай че даден човек след раждането си бъде затворен в една бяла стая, в която няма нищо и през живота си не вижда нищо, той в никакъв случай не би родил концепция, просто тъй като няма насъбрана зрителна информация, всичко, което виждаме през живота си умишлено или не, се търси и цели от хората, по този начин се раждат концепциите на всички, само че малко хора биха си признали това. Аз персонално не спирам да натрупвам зрителна информация, оттова идват и концепциите, несъмнено, постоянно със собствен почерк. Много постоянно и самите деца измислят забавни неща, само че доста постоянно и неща, които те измислят, по-късно съм виждала, че са били снимани от различен човек по друго време.
Тук мога да ви опиша една забавна моя история. Когато бях в първи клас и пишех следващата си домашна работа, внезапно ми свърши химикалката. Майка ми е здравна сестра и у нас постоянно има доста спринцовки, та внезапно ми хрумна концепция, че мога да си направя химикал от спринцовка, след две минути имах към този момент забавен химикал, който се трансформира в мечтан обект на доста мои познати деца (така изчезнаха, естествено, и огромна част от спринцовките на майка ми). Няколко месеца по-късно разтварям да прегледам следващия брой на Българска телеграфна агенция " Паралели " (вкъщи се купуваше редовно) и там имаше графа за неща, открити от хората и какво да видя, моят химикал беше фиктивен от някакъв американец преди мен, гледах и не имах вяра на очите си, тогава към момента малко дете, това сътвори доста въпроси без отговори, в този момент обаче - към този момент много поучения.
Идеи за фотоси черпя от всякъде, даже от природата, вглеждам се във всеки малък подробност и във всяко нещо, виждам фотоси на всякъде... Скоро при един мой следващ въпрос, татко ми ме попита: " Има ли нещо в живота, което да не ти би трябвало за фотоси...? " За някои хрумвания ми би трябвало време да си набира всички неща, за други нещата стават инцидентно (те в действителност са най-хубавите). Имало е случаи, в които съм подготвяла дадена серия фотоси с години и все нещо се е случвало и не съм могла да я осъществя...
Ели, ти си освен участник, само че и победител в интернационалните състезания, само че всеки гений има пред себе си различен, от който да се учи. Имаш ли желан престиж в твоята сфера – фотографията? В кой род?
Разбира се, имам обичани фотографи, това са Magdalena Berny, Bill Gekas, Елена Карнеева, Adriana Varela, Elena Gromova, Monika Koclajda и доста други. Определено одобрявам детската художествена снимка, носи ми особено чувство, пренасяме обратно във времето, това е снимка, която бих поставила на стените си и бих гледала с часове.
Как получи изявление в профилираното списание Ted Mаg, освен това в китайското издание?
Интервюто за Ted Mag, като всяко друго беше изненада за мен. Винаги се чудя, за какво хората са харесали моята снимка, аз все съм недоволна от себе и от постигнатото и за това и съм отказалa толкоз доста изявленията, постоянно се усещам неловко да занимавам хората със себе си.
От Ted Mag получих имейл, в който желаеха да вземат изявление от мен и държаха да изпратя тъкмо избрани фотоси, имейла започваше с думите " Нашите читатели са осведомени с вашето творчество... ".
Интервюто беше на британски, с китайският щеше да е много мъчно, само че пък ми беше забавно да го видя и на китайски, незабавно щом списанието беше в ръцете ми, то пътува близо три месеца до мен. Беше изненада да видя на прилежащата страница изявление на моя кумир Елена Карнеева – вълнуващо е да се наредиш измежду хора, на които се възхищаваш.
Разкажи за фотографията „ Lavender girl “ и компанията AFU, която я е изплаща от теб? С какво се занимава?
" Lavender Girl " е една от обичаните ми и доста специфични фотоси. Един прелестен ден, разглеждайки още веднъж писмата в имейла си, попаднах на едно писмо, за следващ път на китайски, близо три месеца трих тези писма с мисълта, че са Спам, само че този път взех решение да видя защо става въпрос, четях и не имах вяра, че някой може да прояви интерес към моя фотография, върнах се да чета още веднъж.
Писмото започваше по този начин: " Здравейте Елена Карагьозова, ние от AFU, демонстрираме интерес към Вашата фотография, компанията ни е на трето място по величина в света и се занимава с етерични масла и т.н ". След което аз изрично отхвърлих и по този начин продължихме да преговаряме още няколко месеца, до момента в който тези хора не ми потвърдиха, че са съществени и държат в действителност доста на моята фотография и модела на нея. Снимката ми беше продадена, още през първата година тя беше отпечатана на дизайнерска кредитна карта в Китай.
Снимка на Ели Карагьозова е номинирана за календара на Никон 2014-2015 година до края на месеца ще е очевидно и кои фотоси ще влязат в него. Стискаме й палци!
Нейното семейство е това, с което се гордее най-вече, а аз съм запленена от гения й. В студиото, което е устроила в Асеновград, идват хора тъкмо тя да снима децата им, от цяла България, Италия, Египет и Индия, както сама показа, с преводач. Просто красивата Елена Карагьозова е топ фотограф. Участва и печели Международни състезания в Европа с художествената детска снимка, с която се конкурира с най-хубавите. Снима и за български марки детските сбирки, както и кориците на някои издания за бебета и деца, освен в България, само че и в Германия.
Покорила е Китай, има нейно изявление в профилираното списание Ted MAG, американското списание за професионална техника и дистрибуция, познато в целия свят. Китайците са поискали за тяхното издание на Ted MAG да интервюират точно нашето момиче, паралелно със модерни световноизвестни фотографи. Нейна фотография „ Levender girl “ е изплатена също от Китай и е отпечатана на дизайнерска карта, както и е рекламна фотография на компанията AFU. Сега тя се състезава с най-хубавите.
В напълно скорошното ни запознанство, тя показа следното: „ Когато човек е заобиколен от красиви неща, светът е прелестен, а те са на всички места, стига човек да желае да ги види. “. Не спирам да се чудя по какъв начин гледа трите си деца и в това време е толкоз сполучлива млада жена в това, което е нейна специалност. Имах и други въпроси към нея:
Ели, какво е фотографията за теб – предопределение, работа, занимание?
Фотографията за мен е занимание, само че и нещо, без което към този момент не мога да пребивавам!
Разкажи нещо за работата си с деца – по какъв начин се насочи към сходен вид снимка?
През 2009 година взех решение да си купя първата DSLR камера и от там стартира всичко. Мъжът ми бе основателят на всичко това, виждаше ме по какъв начин отстранявам прекалено много време да фотографирам храна, интериор, тревички и цветенца с едно малко фотоапаратче и един прелестен ден ме изненада с този паметен подарък. Два дни по късно към този момент бяхме в Египет и, към момента незнаейки нищо за фотографията, не стопирах да фотографирам, естествено на автоматизиран режим, се пробвах да направя нещо друго, за моя изненада тогава направих едни забавен портрет на една мистериозна египетска женa.
Връщайки се от това вдъхновяващо място, бях още по-запалена по фотографията и тогава усетих, че камерата постоянно ще бъде в ръцете ми. Исках да върша на децата си разнообразни и забавни фотоси, тъй като аз имам доста малко такива като дете и постоянно ми е било забавно по какъв начин съм изглеждала и какво се е случвало с мен през първата ми година. През това време бях в следващото си майчинство и времето в което децата спяха, аз прекарвах на компютъра, с цел да преглеждам фотоси и да чета за всичко, което ме интересуваше, а по-късно се пробвах да тествам на процедура нещата.
Нещата ставаха доста постепенно, имах възприятието, че тъпча на едно място, в никакъв случай не получавах това, което си представях и желаех и към момента е по този начин. Не спирах да диря места, на които да получавам рецензия, места, на които равнището е високо, рецензията - остра. Децата са най-вдъхновяващото нещо за мен, техният свят е друг, а снимайки деца аз се придвижвам в него. Обичам доста децата, не инцидентно имам и три у дома, те са същински, доста откровени и благи същества.
Как ти идват концепциите за фотосите - с подготвени декори, аранжировка, интериор ли разполагаш или й би трябвало време на концепцията да се роди?
Идеите в никакъв случай не идват просто ей по този начин от въздуха, разговаряла съм с доста хора на тази тематика, защото съм получавала много отрицателни страсти за това, че съм имитирала някого, пробвам се да обясня на множеството хора, че в случай че даден човек след раждането си бъде затворен в една бяла стая, в която няма нищо и през живота си не вижда нищо, той в никакъв случай не би родил концепция, просто тъй като няма насъбрана зрителна информация, всичко, което виждаме през живота си умишлено или не, се търси и цели от хората, по този начин се раждат концепциите на всички, само че малко хора биха си признали това. Аз персонално не спирам да натрупвам зрителна информация, оттова идват и концепциите, несъмнено, постоянно със собствен почерк. Много постоянно и самите деца измислят забавни неща, само че доста постоянно и неща, които те измислят, по-късно съм виждала, че са били снимани от различен човек по друго време.
Тук мога да ви опиша една забавна моя история. Когато бях в първи клас и пишех следващата си домашна работа, внезапно ми свърши химикалката. Майка ми е здравна сестра и у нас постоянно има доста спринцовки, та внезапно ми хрумна концепция, че мога да си направя химикал от спринцовка, след две минути имах към този момент забавен химикал, който се трансформира в мечтан обект на доста мои познати деца (така изчезнаха, естествено, и огромна част от спринцовките на майка ми). Няколко месеца по-късно разтварям да прегледам следващия брой на Българска телеграфна агенция " Паралели " (вкъщи се купуваше редовно) и там имаше графа за неща, открити от хората и какво да видя, моят химикал беше фиктивен от някакъв американец преди мен, гледах и не имах вяра на очите си, тогава към момента малко дете, това сътвори доста въпроси без отговори, в този момент обаче - към този момент много поучения.
Идеи за фотоси черпя от всякъде, даже от природата, вглеждам се във всеки малък подробност и във всяко нещо, виждам фотоси на всякъде... Скоро при един мой следващ въпрос, татко ми ме попита: " Има ли нещо в живота, което да не ти би трябвало за фотоси...? " За някои хрумвания ми би трябвало време да си набира всички неща, за други нещата стават инцидентно (те в действителност са най-хубавите). Имало е случаи, в които съм подготвяла дадена серия фотоси с години и все нещо се е случвало и не съм могла да я осъществя...
Ели, ти си освен участник, само че и победител в интернационалните състезания, само че всеки гений има пред себе си различен, от който да се учи. Имаш ли желан престиж в твоята сфера – фотографията? В кой род?
Разбира се, имам обичани фотографи, това са Magdalena Berny, Bill Gekas, Елена Карнеева, Adriana Varela, Elena Gromova, Monika Koclajda и доста други. Определено одобрявам детската художествена снимка, носи ми особено чувство, пренасяме обратно във времето, това е снимка, която бих поставила на стените си и бих гледала с часове.
Как получи изявление в профилираното списание Ted Mаg, освен това в китайското издание?
Интервюто за Ted Mag, като всяко друго беше изненада за мен. Винаги се чудя, за какво хората са харесали моята снимка, аз все съм недоволна от себе и от постигнатото и за това и съм отказалa толкоз доста изявленията, постоянно се усещам неловко да занимавам хората със себе си.
От Ted Mag получих имейл, в който желаеха да вземат изявление от мен и държаха да изпратя тъкмо избрани фотоси, имейла започваше с думите " Нашите читатели са осведомени с вашето творчество... ".
Интервюто беше на британски, с китайският щеше да е много мъчно, само че пък ми беше забавно да го видя и на китайски, незабавно щом списанието беше в ръцете ми, то пътува близо три месеца до мен. Беше изненада да видя на прилежащата страница изявление на моя кумир Елена Карнеева – вълнуващо е да се наредиш измежду хора, на които се възхищаваш.
Разкажи за фотографията „ Lavender girl “ и компанията AFU, която я е изплаща от теб? С какво се занимава?
" Lavender Girl " е една от обичаните ми и доста специфични фотоси. Един прелестен ден, разглеждайки още веднъж писмата в имейла си, попаднах на едно писмо, за следващ път на китайски, близо три месеца трих тези писма с мисълта, че са Спам, само че този път взех решение да видя защо става въпрос, четях и не имах вяра, че някой може да прояви интерес към моя фотография, върнах се да чета още веднъж.
Писмото започваше по този начин: " Здравейте Елена Карагьозова, ние от AFU, демонстрираме интерес към Вашата фотография, компанията ни е на трето място по величина в света и се занимава с етерични масла и т.н ". След което аз изрично отхвърлих и по този начин продължихме да преговаряме още няколко месеца, до момента в който тези хора не ми потвърдиха, че са съществени и държат в действителност доста на моята фотография и модела на нея. Снимката ми беше продадена, още през първата година тя беше отпечатана на дизайнерска кредитна карта в Китай.
Снимка на Ели Карагьозова е номинирана за календара на Никон 2014-2015 година до края на месеца ще е очевидно и кои фотоси ще влязат в него. Стискаме й палци!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ