Около споровете за събора в Рожен на преден план изпъкна

Около разногласията за събора в Рожен на напред във времето изпъкна индивидът, пръв основател на събирането в полите на Родопа планина. Той е свещеникът, държавник и бунтовник - Ангел Инджов. 

Той е роден в 1866 година в пашмаклийското село Карлуково, тогава в Османската империя, днес Славейно, България. Учи в родното си село, където в 1879 година приключва четвърто поделение. Остава от дребен сирак. Работи като зидар, след което става бизнесмен в София. На 9 април 1895 година е ръкоположен за духовник в Цариград от митрополит Максим Пловдивски и на 20 юли заема овакантената от духовник Емануил Беев енория в родното му село. След една година става духовник в Долно Дерекьой. Под негово управление е издигнат параклисът на Рожен „ Свети Пантелеймон “. В 1898 година е основател за провеждането на първия роженски събор, където се срещат родопчани от Свободна България и Османската империя.
-->
В 1899 година влиза във ВМОРО. Оглавява революционния комитет в Долно Дерекьой и провежда канал за вътрешността. През май 1901 година оглавява революционния комитет в града след напускането на предходния началник, учителя Анастас Чешмеджиев. Христо Караманджуков пише: 

Поп Ангел бе по-смел [от Чешмеджиев], по-ловък, по-опитен, а и популацията и организационните люде като към духовник питаеха в началото по-голямо доверие “.

В началото на юни 1902 година е задържан при Даръдеренската спекулация, наказан от боен съд в Одрин на 15 години затвор и дружно с Александър Филипов е изпратен на изгнание в Паяс кале, Мала Азия. През септември 1904 година двамата са амнистирани и Инджов се завръща в Карлуково. Забранено му е да служи две години и от юли 1906 година още веднъж е духовник в Карлуково, където възвръща изгорялата черква. В 1914 година става духовник в Петково, където служи 2 години и 8 месеца. След това се връща в Карлуково, където дружно със духовник Емануил служи до 1926 година. През това време завежда и енорията в село Манастир. В 1930 година за усърдна работа е отличен с офикия протойерей. Пенсионира се на 3 юли 1936 година.

След гибелта си в 1939 година оставя богата библиотека.