Всеки 4-ти ученик у нас не чете книги
Около 26% от българските възпитаници въобще не четат книги или четат книги доста рядко. Тези данни показват от Института за проучвания в образованието в своя финален разбор " Мотивация и настройки за четенето на младежите в България ".
" Както може да се допусна, техният междинен резултат (на родните възпитаници - бел.ред.) по четене в PISA 2018 е относително невисок - 386 точки (при 420 точки междинен резултат на българските възпитаници, или закъснение по четене, равняващо се на 1 година образование в учебно заведение по отношение на междинното ниво) ", се споделя в отчета.
Близо 28% от учениците ни въобще не четат за наслаждение. Техният междинен резултат е 396 точки, до момента в който учениците, които четат за наслаждение повече от 2 часа дневно да вземем за пример, имат резултат 457 точки (у нас те са 11%, до момента в който приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз делът им е два пъти по-висок - 42 на сто). " Следователно, колкото повече учениците четат за наслаждение, толкоз по-високи са техните резултати ", заключават откривателите.
Международното проучване PISA постоянно мери междинните резултати на възпитаници съгласно броя на книгите, с които разполагат фамилиите им, тъй като той е в директна връзка с достиженията им. Според националните данни от PISA 2018 година междинният резултат по четене на българските възпитаници, които имат вкъщи си сред 1 и 10 книги, е 356 т. Учениците, които разполагат с сред 11 и 25 книги, са постигнали приблизително 411 точки, до момента в който тези, които разполагат у дома с сред 201 и 500 книги, имат междинен резултат по четене от 483 точки. Същата е закономерността освен при четенето, само че и математиката и естествените науки. (Повече за резултатите на българските младежи на PISA 2018 може да видите тук.)
От Института за проучвания в образованието показват, че колкото по-често българските възпитаници четат художествена и документална литература, толкоз по-високи са техните резултати, а разликата в четивната просветеност на учениците, които четат постоянно художествена литература и тези, които в никакъв случай не четат сходна литература, се равнява на съвсем двугодишно образование в учебно заведение.
Съществено е и „ изпреварването “ на младежите, които четат най-малко няколко пъти седмично документална литература - от позиция на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на 1-годишно образование от съучениците си, които в никакъв случай не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкоз по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не демонстрират ясно изразена връзка сред честотата на четене на списания и междинния резултат на учениците. По отношение на четивната просветеност българските възпитаници, които имат мощна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с към 2 години и 4 месеца съучениците си, които въобще нямат такава мотивация, показва от Института.
" Както може да се допусна, техният междинен резултат (на родните възпитаници - бел.ред.) по четене в PISA 2018 е относително невисок - 386 точки (при 420 точки междинен резултат на българските възпитаници, или закъснение по четене, равняващо се на 1 година образование в учебно заведение по отношение на междинното ниво) ", се споделя в отчета.
Близо 28% от учениците ни въобще не четат за наслаждение. Техният междинен резултат е 396 точки, до момента в който учениците, които четат за наслаждение повече от 2 часа дневно да вземем за пример, имат резултат 457 точки (у нас те са 11%, до момента в който приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз делът им е два пъти по-висок - 42 на сто). " Следователно, колкото повече учениците четат за наслаждение, толкоз по-високи са техните резултати ", заключават откривателите.
Международното проучване PISA постоянно мери междинните резултати на възпитаници съгласно броя на книгите, с които разполагат фамилиите им, тъй като той е в директна връзка с достиженията им. Според националните данни от PISA 2018 година междинният резултат по четене на българските възпитаници, които имат вкъщи си сред 1 и 10 книги, е 356 т. Учениците, които разполагат с сред 11 и 25 книги, са постигнали приблизително 411 точки, до момента в който тези, които разполагат у дома с сред 201 и 500 книги, имат междинен резултат по четене от 483 точки. Същата е закономерността освен при четенето, само че и математиката и естествените науки. (Повече за резултатите на българските младежи на PISA 2018 може да видите тук.)
От Института за проучвания в образованието показват, че колкото по-често българските възпитаници четат художествена и документална литература, толкоз по-високи са техните резултати, а разликата в четивната просветеност на учениците, които четат постоянно художествена литература и тези, които в никакъв случай не четат сходна литература, се равнява на съвсем двугодишно образование в учебно заведение.
Съществено е и „ изпреварването “ на младежите, които четат най-малко няколко пъти седмично документална литература - от позиция на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на 1-годишно образование от съучениците си, които в никакъв случай не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкоз по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не демонстрират ясно изразена връзка сред честотата на четене на списания и междинния резултат на учениците. По отношение на четивната просветеност българските възпитаници, които имат мощна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с към 2 години и 4 месеца съучениците си, които въобще нямат такава мотивация, показва от Института.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ