Оказва се, че интензивността на космическите лъчи и земетресенията може

Оказва се, че интензивността на галактическите лъчи и земетресенията може да са свързани. Това може да наподобява малко пресилено - по какъв начин разбъркването на тектоничните плочи и слънчевата светлина може да имат нещо общо? Но съгласно нова публикация има много съществени доказателства за тази връзка.

" На пръв взор концепцията, че съществува връзка сред земетресенията и галактическата радиация, в нейната първична форма, достигаща до нас основно от Слънцето и дълбокия космос, може да наподобява странна. Въпреки това физическите ѝ основи са изцяло рационални ", споделя Пьотр Хомола, първи създател на проучването, в известие за пресата.

Преди да преминем към това, което се случва, дано обсъдим какво не се случва. Дори да се счита, че се прави връзка сред тези две феномени, никой не твърди, че галактическите лъчи предизвикват трусове . Те просто нямат тази мощ.

Вместо да се прави причинно-следствена връзка сред двете феномени, в публикацията се акцентира концепцията, че нарасналата активност на земетресенията и нарасналата вторична галактическа радиация имат еднакъв генезис - ядрото на Земята .

Ядрото на Земята е течно, а течността се трансформира и тече по постоянно непредсказуеми модели. Ядрото на Земята също по този начин основава по този начин наречената магнитосфера - магнитното поле към Земята, което ни защищава от огромно многообразие от частици от космоса.

Заредените частици от галактическите лъчи са част от тези частици, които магнитосферата оказва помощ на Земята да се защищити от тях. Те биват два типа: първоначални и вторични. Първичните частици на галактическите лъчи са всички частици, които се сблъскват с магнитосферата, а вторичните частици на галактическите лъчи са тези, които фактически минават през нея. Когато изследователският екип съпоставя своите набори от данни, той вижда, че изключително интензивните трусове наподобява са поредно предшествани от внезапни промени в количеството вторични частици галактически лъчи, които си проправят път през магнитосферата .

Това довежда до хипотезата за земното ядро. Ако ядрото се люлееше там долу, би имало всички шансове да усили сеизмичната интензивност на земната повърхнина. То би имало и мощно влияние върху магнитосферата, което би могло да се открие посредством държанието на вторичните частици на галактическите лъчи.

Това е изобретение, което се основава на доста математически и статистически данни, само че откривателите се усещат добре от него. " В научния свят е признато, че може да се каже, че едно изобретение е направено, когато статистическото равнище на меродавност на потвърждаващите данни доближи пет сигма или общоприети отклонения. За следената корелация получихме повече от шест сигма, което значи късмет по-малък от едно на милиард, че корелацията се дължи на случайност. Следователно имаме доста добра статистическа основа да твърдим, че сме разкрили в действителност съществуващо събитие ", споделя Хомола в прессъобщение.

За страдание, не наподобява, че тази взаимозависимост - даже и да се удостовери - ще бъде потребен инструмент за прогнозиране на трусове. Изглежда, че корелацията работи единствено в световен мащаб, което значи, че в случай че открием смяна в държанието на вторичните частици галактически лъчи, може да сме в положение да кажем, че следва мощно земетресение, само че не и къде ще се случи .

Но откритието не е на вятъра. Хомола прибавя, че " най-важното на този стадий от проучването е, че доказахме връзката сред галактическата радиация, записана на повърхността на нашата планета, и нейната сеизмичност - и в случай че има нещо, в което можем да бъдем сигурни, то е, че нашето наблюдаване насочва към напълно нови и вълнуващи благоприятни условия за проучвания. "