Правителството Денков свърши повече от очакваното
Оказа се, че ротационното ръководство и държавното управление " Денков " свършиха повече работа, в сравнение с мнозина са очаквали. През седмицата да вземем за пример блокадите на енергетиците и миньорите бяха вдигнати, тъй като те схванаха, че проблемите им могат да бъдат решени и без да бъдат изтегляни териториалните проекти по ПВУ, както желаеха.
Всъщност едно такова евакуиране единствено би лишило България от евросредствата, с които да реши тези проблеми по цивилизован метод. По сходни аргументи и заради липса както на причини, по този начин и на политическа опция, вотът на съмнение на опозицията се трансформира в незанимателен спектакъл в Народно събрание.
Какво ни сподели Венецианската комисия?
По-значимо беше обаче мнението на Венецианската комисия - авторитетния съвещателен орган към Съвета на Европа - по проектозакона за конституционни ремонти, импортирани от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тези ремонти са обещани от ръководещото болшинство и са част от оправданието за неговото битие.
На процедура Венецианската комисия даде зелена светлина за главните и нужни промени на главния закон на България. Същевременно обаче някои от рецензиите, заложени в мнението, които като цяло са против по-маловажни хрумвания за смяна, може да дадат съображение или най-малко мотив за комплициране на целия проект и за саботиране на промяната. А това не трябва да се позволява.
Венецианската комисия е права, че публичното разискване по тематиката не беше задоволително, въпреки че някои от тематиките, като разделянето на Висш съдебен съвет и квотите в новите органи, са били неведнъж дискутирани. Какъвто и делиберативен недостиг да има процедурата обаче, той може да бъде обезщетен в интервала сред първо и второ четене на измененията. Има задоволително време от най-малко два месеца и всички, които имат причини, биха могли да се включат в полемиката.
Особено скъпо в мнението на Венецианската комисия е, че тя утвърждава двете съществени хрумвания на конституционната промяна. Първо, основаването на обособен правосъден и обособен прокурорски съвет, което е сърцевината на измененията, е освен утвърдено, само че и предложено от Комисията като положително решение. В предишни мнения на този експертен орган тази теза също е била застъпена, тъй че тук няма особена изненада.
Членовете на комисията нямат терзания и от закриването на пленума на Висш съдебен съвет. Наистина запазването на този орган би било значително декоративно и безсмислено. Комисията утвърждава безусловно и съотношението на квотите - професионална и парламентарна - при избора на нов Висш правосъден съвет. Предложението допуска 10 членове на този съвет да се излъчват от съдиите - двама ex officio и осем посредством избори в съдийската общественост. Пет представители в съдийския съвет ще се избират от Народното събрание с 2/3 болшинство.
Прокуратурата се нуждае от външен коректив
Комисията споделя опасения, че при избора на Висш прокурорски съвет се появяват условия за " политизация ", тъй като в него шестима от 10 членове ще са определени от Народно събрание с 2/3 болшинство, а единствено четирима ще са излъчени от прокурорите. Това терзание не е добре обосновано обаче, тъй като в случай, че прокурорите имат болшинство в този съвет, заплахата той да стане гумен щемпел на основния прокурор става доста огромна. Всъщност в този момент обстановката е тъкмо такава и тя несъмнено не е добра. Проблемът е, че прокуратурата си остава много йерархична и централизирана конструкция, в която въздействието на основния прокурор е огромно. Изборите в нея са като изборите в армията - главнокомандващия и военноначалниците постоянно ще бъдат определени и дисциплината ще води до единоначалие. Затова на прокуратурата и е нужен външен коректив, какъвто е парламентарно определената квота.
Гаранциите против политизацията на избора на членове от парламентарната квота съществуват, само че могат да бъдат и подсилени. Първо, тя се избира с 2/3 болшинство, което е гаранция за политически плурализъм. Второ, може да се вкарат и спомагателни гаранции за самата изборна процедура, които да създадат по този начин, че партиите да не излъчват " партизани ", а хора с одобрени цивилен позиции и възприятие за самостоятелност. Всъщност в настоящия модел отсъствието на такива персони във Висш съдебен съвет е казусът, който стана явен при отстраняването на Иван Гешев: хора, които години бяха бранили безрезервно основния прокурор, го отстраниха по политически знак от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Иван Гешев по този начин или другояче си беше за промяна, само че тъкмо такива неочаквани политически преобръщания дискредитират системата. А тези въздействия надалеч не засягат единствено парламентарната квота - те се виждат, уви, и в магистратската.
В краен случай може да има леко увеличение на прокурорската квота - вместо четирима тя да включва петима души, само че е добре въпреки всичко шестима да се избират от Народното събрание, с цел да не се капсулира прокуратурата и да има и някакъв външен коректив за нея. При съдиите, които са плуралистична и нецентрализирана общественост, сходен коректив не е нужен.
Одобрение за ограничението на ролята на служебните държавни управления и президента
Втората огромна смяна, която Венецианската комисия утвърждава, е ограничението на ролята на служебните държавни управления и дискрецията на президента във връзка с избора на длъжностен министър председател. Всъщност това е огромна вест, тъй като мнозина поставяха под подозрение тъкмо тези правила. И двата са подкрепени от интернационалните специалисти. Това, по което те имат бележки, е свеждането на избора пред президента тъкмо до ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. И по-конкрентно - първите двама. В мнението обаче няма изключително безапелационни причини за какво да не са тъкмо тези висши държавни чиновници.
По-важното е обаче, че с новата промяна ще бъде понижен интервалът, в който България е единствено със служебно държавно управление и без настоящ парламент. Необходимо е да се изчистят някои механически елементи. Първо, добре е да се вкара тласък пред Народното събрание да избере той длъжностен министър председател и кабинет, в случай че президентът не е склонен да назначи един от тримата държавни чиновници, от които може да избира. Защото, както показва и Венецианската комисия, сега има неизясненост какво се случва при сюжет, в който нито президента, нито Народното събрание е в положение да избере длъжностен министър председател. Например, може да се планува, че Народно събрание или излъчва служебно държавно управление, или държавното управление в оставка продължава като служебно. Така ще се избегне властови вакуум и постоянно ще има решение на правителствено-парламентарната рецесия.
Реформата на служебните държавни управления се постанова, тъй като опитът ни сподели, че при тяхното действие става деформиране на парламентарния модел в президентска посока. Увеличаването на тежестта на Народното събрание и намаляването на тежестта на президента при лъчение на служебно държавно управление от тази позиция е целесъобразно, както е забелязала и Венецианската комисия, одобрявайки общия дух на промяната. В последна сметка, България е към този момент на второ място по брой на служебни държавни управления (и държавни управления в оставка) за интервала от 1945-2022 година На първо място е Нидерландия с 11, а ние следваме с 9. Но нидерландците имат много по-дълъг либерален опит в този интервал, до момента в който за малко над 30 години народна власт ние сме съумели да ги настигнем.
Конституцията е прекомерно значима, с цел да бъде оставена единствено на политиците
Накрая, Венецианската комисия не показва мнение по това дали измененията изискват Велико национално заседание. Най-вероятно това е по този начин, тъй като самото тълкувателно решение на Конституционен съд по този въпрос (Решение 3 от 2003 г.) не дава отговор на никакви интернационалните стандарти и е едно от най-лошо обоснованите решения в юриспруденцията на Конституционен съд. Според него смяна във " формата на държавно ръководство " е надали не всичко, което трансформира салдото в пълномощията сред органите, упоменати в конституцията.
В последна сметка, " формата на държавно ръководство " и в българската теория, и в конституционната доктрина се отнася до главната геометрия на хоризонталното разделяне на властта: дали страната е република или монархия, дали е парламентарен, президентски или полупрезидентски режим. Нищо в препоръчаните промени нито визира, нито променя характера на политическия режим - " формата на държавно ръководство ". Ако нещо се трансформира, той става още по-парламентарен, каквото е и условието на самата конституция. Затова и Конституционен съд не би трябвало да поставя спирачка на нужни и дълго чакани промени.
Перспективите пред главните конституционни промени са положителни от кардинална позиция. Остава те да не станат жертва на партийни боричкания, както се случи през 2015 година Един логичен публичен спор по конституционната тема от тази позиция е в действителност нужен. Защото конституцията е прекомерно значима, с цел да бъде оставена единствено на политиците.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Всъщност едно такова евакуиране единствено би лишило България от евросредствата, с които да реши тези проблеми по цивилизован метод. По сходни аргументи и заради липса както на причини, по този начин и на политическа опция, вотът на съмнение на опозицията се трансформира в незанимателен спектакъл в Народно събрание.
Какво ни сподели Венецианската комисия?
По-значимо беше обаче мнението на Венецианската комисия - авторитетния съвещателен орган към Съвета на Европа - по проектозакона за конституционни ремонти, импортирани от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тези ремонти са обещани от ръководещото болшинство и са част от оправданието за неговото битие.
На процедура Венецианската комисия даде зелена светлина за главните и нужни промени на главния закон на България. Същевременно обаче някои от рецензиите, заложени в мнението, които като цяло са против по-маловажни хрумвания за смяна, може да дадат съображение или най-малко мотив за комплициране на целия проект и за саботиране на промяната. А това не трябва да се позволява.
Венецианската комисия е права, че публичното разискване по тематиката не беше задоволително, въпреки че някои от тематиките, като разделянето на Висш съдебен съвет и квотите в новите органи, са били неведнъж дискутирани. Какъвто и делиберативен недостиг да има процедурата обаче, той може да бъде обезщетен в интервала сред първо и второ четене на измененията. Има задоволително време от най-малко два месеца и всички, които имат причини, биха могли да се включат в полемиката.
Особено скъпо в мнението на Венецианската комисия е, че тя утвърждава двете съществени хрумвания на конституционната промяна. Първо, основаването на обособен правосъден и обособен прокурорски съвет, което е сърцевината на измененията, е освен утвърдено, само че и предложено от Комисията като положително решение. В предишни мнения на този експертен орган тази теза също е била застъпена, тъй че тук няма особена изненада.
Членовете на комисията нямат терзания и от закриването на пленума на Висш съдебен съвет. Наистина запазването на този орган би било значително декоративно и безсмислено. Комисията утвърждава безусловно и съотношението на квотите - професионална и парламентарна - при избора на нов Висш правосъден съвет. Предложението допуска 10 членове на този съвет да се излъчват от съдиите - двама ex officio и осем посредством избори в съдийската общественост. Пет представители в съдийския съвет ще се избират от Народното събрание с 2/3 болшинство.
Прокуратурата се нуждае от външен коректив
Комисията споделя опасения, че при избора на Висш прокурорски съвет се появяват условия за " политизация ", тъй като в него шестима от 10 членове ще са определени от Народно събрание с 2/3 болшинство, а единствено четирима ще са излъчени от прокурорите. Това терзание не е добре обосновано обаче, тъй като в случай, че прокурорите имат болшинство в този съвет, заплахата той да стане гумен щемпел на основния прокурор става доста огромна. Всъщност в този момент обстановката е тъкмо такава и тя несъмнено не е добра. Проблемът е, че прокуратурата си остава много йерархична и централизирана конструкция, в която въздействието на основния прокурор е огромно. Изборите в нея са като изборите в армията - главнокомандващия и военноначалниците постоянно ще бъдат определени и дисциплината ще води до единоначалие. Затова на прокуратурата и е нужен външен коректив, какъвто е парламентарно определената квота.
Гаранциите против политизацията на избора на членове от парламентарната квота съществуват, само че могат да бъдат и подсилени. Първо, тя се избира с 2/3 болшинство, което е гаранция за политически плурализъм. Второ, може да се вкарат и спомагателни гаранции за самата изборна процедура, които да създадат по този начин, че партиите да не излъчват " партизани ", а хора с одобрени цивилен позиции и възприятие за самостоятелност. Всъщност в настоящия модел отсъствието на такива персони във Висш съдебен съвет е казусът, който стана явен при отстраняването на Иван Гешев: хора, които години бяха бранили безрезервно основния прокурор, го отстраниха по политически знак от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Иван Гешев по този начин или другояче си беше за промяна, само че тъкмо такива неочаквани политически преобръщания дискредитират системата. А тези въздействия надалеч не засягат единствено парламентарната квота - те се виждат, уви, и в магистратската.
В краен случай може да има леко увеличение на прокурорската квота - вместо четирима тя да включва петима души, само че е добре въпреки всичко шестима да се избират от Народното събрание, с цел да не се капсулира прокуратурата и да има и някакъв външен коректив за нея. При съдиите, които са плуралистична и нецентрализирана общественост, сходен коректив не е нужен.
Одобрение за ограничението на ролята на служебните държавни управления и президента
Втората огромна смяна, която Венецианската комисия утвърждава, е ограничението на ролята на служебните държавни управления и дискрецията на президента във връзка с избора на длъжностен министър председател. Всъщност това е огромна вест, тъй като мнозина поставяха под подозрение тъкмо тези правила. И двата са подкрепени от интернационалните специалисти. Това, по което те имат бележки, е свеждането на избора пред президента тъкмо до ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. И по-конкрентно - първите двама. В мнението обаче няма изключително безапелационни причини за какво да не са тъкмо тези висши държавни чиновници.
По-важното е обаче, че с новата промяна ще бъде понижен интервалът, в който България е единствено със служебно държавно управление и без настоящ парламент. Необходимо е да се изчистят някои механически елементи. Първо, добре е да се вкара тласък пред Народното събрание да избере той длъжностен министър председател и кабинет, в случай че президентът не е склонен да назначи един от тримата държавни чиновници, от които може да избира. Защото, както показва и Венецианската комисия, сега има неизясненост какво се случва при сюжет, в който нито президента, нито Народното събрание е в положение да избере длъжностен министър председател. Например, може да се планува, че Народно събрание или излъчва служебно държавно управление, или държавното управление в оставка продължава като служебно. Така ще се избегне властови вакуум и постоянно ще има решение на правителствено-парламентарната рецесия.
Реформата на служебните държавни управления се постанова, тъй като опитът ни сподели, че при тяхното действие става деформиране на парламентарния модел в президентска посока. Увеличаването на тежестта на Народното събрание и намаляването на тежестта на президента при лъчение на служебно държавно управление от тази позиция е целесъобразно, както е забелязала и Венецианската комисия, одобрявайки общия дух на промяната. В последна сметка, България е към този момент на второ място по брой на служебни държавни управления (и държавни управления в оставка) за интервала от 1945-2022 година На първо място е Нидерландия с 11, а ние следваме с 9. Но нидерландците имат много по-дълъг либерален опит в този интервал, до момента в който за малко над 30 години народна власт ние сме съумели да ги настигнем.
Конституцията е прекомерно значима, с цел да бъде оставена единствено на политиците
Накрая, Венецианската комисия не показва мнение по това дали измененията изискват Велико национално заседание. Най-вероятно това е по този начин, тъй като самото тълкувателно решение на Конституционен съд по този въпрос (Решение 3 от 2003 г.) не дава отговор на никакви интернационалните стандарти и е едно от най-лошо обоснованите решения в юриспруденцията на Конституционен съд. Според него смяна във " формата на държавно ръководство " е надали не всичко, което трансформира салдото в пълномощията сред органите, упоменати в конституцията.
В последна сметка, " формата на държавно ръководство " и в българската теория, и в конституционната доктрина се отнася до главната геометрия на хоризонталното разделяне на властта: дали страната е република или монархия, дали е парламентарен, президентски или полупрезидентски режим. Нищо в препоръчаните промени нито визира, нито променя характера на политическия режим - " формата на държавно ръководство ". Ако нещо се трансформира, той става още по-парламентарен, каквото е и условието на самата конституция. Затова и Конституционен съд не би трябвало да поставя спирачка на нужни и дълго чакани промени.
Перспективите пред главните конституционни промени са положителни от кардинална позиция. Остава те да не станат жертва на партийни боричкания, както се случи през 2015 година Един логичен публичен спор по конституционната тема от тази позиция е в действителност нужен. Защото конституцията е прекомерно значима, с цел да бъде оставена единствено на политиците.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ