Защо отношението към Москва отново се оказа най-дълбокият идентификатор и разделител в българския политически живот
Огнян Минчев
С изявлението на Асен Василев, че позицията на Радев е " срам " стартира разплащането на политиците от " Продължаваме промяната " с детския интервал на тяхното политическо развиване. Тези момчета и девойки имаха тежък старт, претрупан с греховете, ограничеността и примитивизма на това, което можем да назовем наследството на българската постболшевишка левица. Техният наставник - Румен Радев като персона е притежател на всички тези грехове, които предопределят неизбежната злополука във властта на всеки политически екип, който е понечил да ръководи, вкопан в основите на българската болшевишка политическа просвета.
Първият грях на тази просвета, несъмнено е русофилството
Парадоксален е фактът, че наследниците на обичайното русофилство - основано като косервативна славянофилска реакция на европейската рационализация на България - се оказаха политическите сили на радикалната левица. Парадоксален, само че не и непонятен. Самата Българска комунистическа партия е образувана като " национална " секция на Коминтерна и нейната история е изпълнена на първо място с безмилостни удари върху българския народен интерес, стимулирани от целта на великодържавния имперски интерес в самосъзнанието на тази партия. Мислехме, че този приоритет ще изтлее с рухването на болшевишката руска империя, само че се излъгахме.
Наследницата Българска социалистическа партия е подготвена да служи - съгласно намаляващите си сили - правилно на всеки властник в Кремъл, даже и неговият режим да се окаже архиретрограден - и от тази гл. точка извънредно непознат на всичко ляво. Дълбоката българска болшевишка просвета е на първо място антизападна и отсам - компактно съвместима с всяка трансформация на властовата конструкция на Кремъл.
В изискванията след рухването на руската империя комунистическият политически хайлайф в България се разрои партийно и - ненапълно - идеологически, само че запази своята честност към колониалната метрополия като главен център на законна власт. От партията-майка се отделяха разнообразни групи - Движение за права и свободи, АБВ, " Вътрешна македонска революционна организация ", Атака, всякакви социалдемократи (без Дертлиев), даже " либерали " и " стамболовисти " от Шести отдел на Държавна сигурност... Тяхната обща генетика бе разпознаваема само в повторението на най-базисната матрица на еднаквост - слугинския нрав по отношение на Москва, именуван " русофилство ". Напуснаха марксизма, социализма, станаха " консерватори ", " националисти ", " либерали ", " социалдемократи ", само че
запазиха главния генотип - комплекса за непълноценност и слугинажа към Русия
Оттук - и дефиницията на тяхното " русофилство ". Наистина - езотерично робско поклонение, политическо поверие по думите на дядо Благоев...
Ровете, търсете, с лупа проверявайте какви са истинските интелектуалните учредения на българското русофилство - е, няма да ги намерите. Ще откриете дълбока, тъмна река от незрели и разпокъсани страсти - религия, благосклонност, боязън, нерешителност, поклонение пред камшика ( " ей, по този начин ме цапна - отнесе ми главата... " ), само че няма да откриете достоверна концепция или рационална структура на тази благосклонност и принадлежност. Над тази мътна река от страсти ще проблясват дребни острови на рационални причини, към които се завихря течението - острови, до един непознати, неавтентични. Руската архиретроградна мисъл - в предишното и в сегашното (Ал. Дугин и евразийството) е един подобен остров. Българските русофили нормално са геополитици и стратегически размислители. Те ще ви изградят с подръчни средства целокупна българска версия на квази новоимперската визия на днешна Москва за какво би трябвало да ръководи света, която намерено паразитира върху Дугиновите разновидности на социологическия езотеризъм.
Други нежни опити за рационална русофилска легитимация ще откриете в полуезотеричните школи на любителската история. Ще чуете разказите за това, че сме дали на Русия славянската писменост и просвета, православната религия и еднаквост и през днешния ден би трябвало да си ги получаваме назад в един заветен цикъл на непрекъсваема симбиоза. Тези господа не се товарят ненужно с инспекция на това какво сме дали преди епохи, какво е станало с него и дали в този момент нещо от това се връща при нас. Не, не се връща това... От православната религия се връща бруталният империализъм на Гундяев, от " славянското единение " - монополно високите цени на Гапром и произволът с така наречен " контракти ", посредством които Москва разиграва България. Някои обичат Достоевски, само че получават бандитизма на московските олигарси, третиращи България като завоювана територия за открит обир.
Цялата тази лавина от политически суеверия прави допустимо наследниците на българската комунистическа левица да се разстелят по целия политически набор, отнасяйки със себе си само робската русофилия като ядро на еднаквост.
И да се върнем на " Продължаваме промяната ". Харвард си е Харвард, само че какво общо има той с русопатичната политика на менторите, отворили пътя на Бостънските ученици към коридорите на властта? Е, нищо общо няма, като се изключи едно - патосът анти ГЕРБ. След като България не съумя да сътвори собствен различен политически хайлайф - на границата на двата века, наследниците на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност победиха дефинитивно елита на новосъздадената демократична общественост. Милиционерските генерали си докараха назад някогашния цар да легитимира тяхното преутвърждаване във властта през посткомунистическата ера и... мачът като че ли бе приключил. Появи се обаче едно момче от техните - Бойко Борисов - който майсторски ги измами и се вкопа във властта като техен шеф - вместо да остане техен охранител. Още по-нетърпим негов грях бе събитието, че построи партията си - т.е. клиентелата си - от нископоставени чиновници на службите за сигурност, по-дребни предприемачи и локални партизани - безскрупулни в това число и към някогашните си началници и ментори, старите велможи и полицаи. Партията влезе в държавната администрация и се сля компактно с нея. Казват, крадяли доста, ужасно доста. Колко да е ужасно - гледали сме крадене през 90-те, гледали сме крадене от юпита, гледали сме крадене от кой ли не, от ужасно по-страшно... На всичко от горната страна, откакто получи мъчителни удари от Москва, ББ съумя ненапълно да влезе и под кожата на Кремълския стопанин Путин и съумя да показа безскрупулния си опортюнизъм като сполучлива реплика на русофилска честност.
Основният проблем, който ББ и ГЕРБ сътвориха бе личната им
дълговечност във властта
В една България, в която 20 години нито една партия не повтори мандата си, ГЕРБ се вкопа за три мандата и се готвеше да грабне и четвърти... Не тъй като бяха толкоз обичани - и вождът, и партията. А тъй като през това десетилетие завърши процесът на " затваряне на кръга " - на завземане на обществените институции на страната от страна на посткомунистическата олигархия. Библиотекарско-Сарайската формация влезе във властова симбиоза с ГЕРБ на власт и сложи под директен надзор цялата държавна власт, всички клонове на властта, цялата стопанска система, еврофондове, изборни механизми... А апетитът идва с яденето. В един миг господстващото крило на олигархията стартира да се облизва за парите на другите крила.
A la guerre comme a la guerre...
Противниците на ГЕРБ-ерския олигархичен монопол измежду самата посткомунистическа олигархия сътвориха нежен съюз с градската междинна класа ( " умните и красивите " ), която от десетилетие създава политика, комбинираща морална и естетическа гадност от ръководството на ББ и ГЕРБ. Морална - тъй като това бе ръководство на безскрупулна корупция и нахален опортюнизъм, зад който набираше мощ един модел на мек авторитаризъм. Градските интелектуалци най-добре знаят, че авторитаризмът е мек доста краткотрайно - до момента в който не се втвърди. Естетическа гадност - тъй като става дума за един " нагъл селяндур - бай Ганьо ", основал безсрамна народняшка партия и практикуващ всички съществени грехове на балканската дивотия на власт. Политическият му гений бе единствено отегчаващо виновността събитие, помагащо му сполучливо да надиграва, " да пуска по допирателната " демократичните си ситуационни сътрудници.
Така през 2020 година избухна един обществен митинг, събрал дружно хора и придвижвания, които не би трябвало да имат кой знае какво общо между тях. Озлобеният от недопускането му до огромната власт боен водач, озлочестеният хазартен необут, избягал в топлите страни, 2-3 пешкин булки, изгонени от Българска социалистическа партия поради огромни искания... Както и цяло едно ново потомство градски интелектуалци и експерти - мнозина от тях оказали се в международни градове - което искаше да пристигна на власт с цел да направи България страна сходна на другите в Европа, а не оазис на живописни балкански мутри и тарикати. Постепенно тази пъстра протестна палитра се утаи в
два съществени подлагера на " смяната "
Първият - лагерът на озлобените от десетилетно безредие посткомунисти от разнообразни " крилца и перца ", зажъдняли за власт и реванш, отпред с техния президент. Вторият - лагерът на поколенческата опция, разказана малко нагоре. Разбира се, имаше и разнообразие от лобисти на заинтригувани мутри и олигарси, партийни инженерингови планове на " остарялата " олигархия, приплъзнали се към силите на " смяната ", опортюнисти-тарикати и - както постоянно при публично безредие - маргинали, водени не толкоз от интерес, колкото от ненавист...
Тази шарена коалиция имаше потребност от време с цел да се " сглоби ", та се наложи президентът Радев да се " жертва " - съвсем цяла година да ръководи еднолично, един тип като отплата за това, че ББ не го пускаше до бъчвата с властта съвсем пет години... На третия път - хеле, сглоби се " четворната коалиция "... Меденият месец сред двете крила на днешната власт - посткомунистическото отпред с Радев и " харвардското " - свърши на 27 април. Сто и няколко дни, не съм ги броил. И катализатор за открития конфликт бе, несъмнено, войната в Украйна. Отново отношението към Москва се оказа най-дълбокия идентификатор - и разделител в българския политически живот. Оттук нататък политическите варианти ще идват на дневен ред. За България е най-съществен отговорът на един главен въпрос - ще се възползваме ли от експанзията в Украйна с цел да сложим завършек на нашето унизително национално послушание на Москва? Радев, Нинова, Дончева и Манолова са ясни. Въпросите са оттук насетне...
С изявлението на Асен Василев, че позицията на Радев е " срам " стартира разплащането на политиците от " Продължаваме промяната " с детския интервал на тяхното политическо развиване. Тези момчета и девойки имаха тежък старт, претрупан с греховете, ограничеността и примитивизма на това, което можем да назовем наследството на българската постболшевишка левица. Техният наставник - Румен Радев като персона е притежател на всички тези грехове, които предопределят неизбежната злополука във властта на всеки политически екип, който е понечил да ръководи, вкопан в основите на българската болшевишка политическа просвета.
Първият грях на тази просвета, несъмнено е русофилството
Парадоксален е фактът, че наследниците на обичайното русофилство - основано като косервативна славянофилска реакция на европейската рационализация на България - се оказаха политическите сили на радикалната левица. Парадоксален, само че не и непонятен. Самата Българска комунистическа партия е образувана като " национална " секция на Коминтерна и нейната история е изпълнена на първо място с безмилостни удари върху българския народен интерес, стимулирани от целта на великодържавния имперски интерес в самосъзнанието на тази партия. Мислехме, че този приоритет ще изтлее с рухването на болшевишката руска империя, само че се излъгахме.
Наследницата Българска социалистическа партия е подготвена да служи - съгласно намаляващите си сили - правилно на всеки властник в Кремъл, даже и неговият режим да се окаже архиретрограден - и от тази гл. точка извънредно непознат на всичко ляво. Дълбоката българска болшевишка просвета е на първо място антизападна и отсам - компактно съвместима с всяка трансформация на властовата конструкция на Кремъл.
В изискванията след рухването на руската империя комунистическият политически хайлайф в България се разрои партийно и - ненапълно - идеологически, само че запази своята честност към колониалната метрополия като главен център на законна власт. От партията-майка се отделяха разнообразни групи - Движение за права и свободи, АБВ, " Вътрешна македонска революционна организация ", Атака, всякакви социалдемократи (без Дертлиев), даже " либерали " и " стамболовисти " от Шести отдел на Държавна сигурност... Тяхната обща генетика бе разпознаваема само в повторението на най-базисната матрица на еднаквост - слугинския нрав по отношение на Москва, именуван " русофилство ". Напуснаха марксизма, социализма, станаха " консерватори ", " националисти ", " либерали ", " социалдемократи ", само че
запазиха главния генотип - комплекса за непълноценност и слугинажа към Русия
Оттук - и дефиницията на тяхното " русофилство ". Наистина - езотерично робско поклонение, политическо поверие по думите на дядо Благоев...
Ровете, търсете, с лупа проверявайте какви са истинските интелектуалните учредения на българското русофилство - е, няма да ги намерите. Ще откриете дълбока, тъмна река от незрели и разпокъсани страсти - религия, благосклонност, боязън, нерешителност, поклонение пред камшика ( " ей, по този начин ме цапна - отнесе ми главата... " ), само че няма да откриете достоверна концепция или рационална структура на тази благосклонност и принадлежност. Над тази мътна река от страсти ще проблясват дребни острови на рационални причини, към които се завихря течението - острови, до един непознати, неавтентични. Руската архиретроградна мисъл - в предишното и в сегашното (Ал. Дугин и евразийството) е един подобен остров. Българските русофили нормално са геополитици и стратегически размислители. Те ще ви изградят с подръчни средства целокупна българска версия на квази новоимперската визия на днешна Москва за какво би трябвало да ръководи света, която намерено паразитира върху Дугиновите разновидности на социологическия езотеризъм.
Други нежни опити за рационална русофилска легитимация ще откриете в полуезотеричните школи на любителската история. Ще чуете разказите за това, че сме дали на Русия славянската писменост и просвета, православната религия и еднаквост и през днешния ден би трябвало да си ги получаваме назад в един заветен цикъл на непрекъсваема симбиоза. Тези господа не се товарят ненужно с инспекция на това какво сме дали преди епохи, какво е станало с него и дали в този момент нещо от това се връща при нас. Не, не се връща това... От православната религия се връща бруталният империализъм на Гундяев, от " славянското единение " - монополно високите цени на Гапром и произволът с така наречен " контракти ", посредством които Москва разиграва България. Някои обичат Достоевски, само че получават бандитизма на московските олигарси, третиращи България като завоювана територия за открит обир.
Цялата тази лавина от политически суеверия прави допустимо наследниците на българската комунистическа левица да се разстелят по целия политически набор, отнасяйки със себе си само робската русофилия като ядро на еднаквост.
И да се върнем на " Продължаваме промяната ". Харвард си е Харвард, само че какво общо има той с русопатичната политика на менторите, отворили пътя на Бостънските ученици към коридорите на властта? Е, нищо общо няма, като се изключи едно - патосът анти ГЕРБ. След като България не съумя да сътвори собствен различен политически хайлайф - на границата на двата века, наследниците на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност победиха дефинитивно елита на новосъздадената демократична общественост. Милиционерските генерали си докараха назад някогашния цар да легитимира тяхното преутвърждаване във властта през посткомунистическата ера и... мачът като че ли бе приключил. Появи се обаче едно момче от техните - Бойко Борисов - който майсторски ги измами и се вкопа във властта като техен шеф - вместо да остане техен охранител. Още по-нетърпим негов грях бе събитието, че построи партията си - т.е. клиентелата си - от нископоставени чиновници на службите за сигурност, по-дребни предприемачи и локални партизани - безскрупулни в това число и към някогашните си началници и ментори, старите велможи и полицаи. Партията влезе в държавната администрация и се сля компактно с нея. Казват, крадяли доста, ужасно доста. Колко да е ужасно - гледали сме крадене през 90-те, гледали сме крадене от юпита, гледали сме крадене от кой ли не, от ужасно по-страшно... На всичко от горната страна, откакто получи мъчителни удари от Москва, ББ съумя ненапълно да влезе и под кожата на Кремълския стопанин Путин и съумя да показа безскрупулния си опортюнизъм като сполучлива реплика на русофилска честност.
Основният проблем, който ББ и ГЕРБ сътвориха бе личната им
дълговечност във властта
В една България, в която 20 години нито една партия не повтори мандата си, ГЕРБ се вкопа за три мандата и се готвеше да грабне и четвърти... Не тъй като бяха толкоз обичани - и вождът, и партията. А тъй като през това десетилетие завърши процесът на " затваряне на кръга " - на завземане на обществените институции на страната от страна на посткомунистическата олигархия. Библиотекарско-Сарайската формация влезе във властова симбиоза с ГЕРБ на власт и сложи под директен надзор цялата държавна власт, всички клонове на властта, цялата стопанска система, еврофондове, изборни механизми... А апетитът идва с яденето. В един миг господстващото крило на олигархията стартира да се облизва за парите на другите крила.
A la guerre comme a la guerre...
Противниците на ГЕРБ-ерския олигархичен монопол измежду самата посткомунистическа олигархия сътвориха нежен съюз с градската междинна класа ( " умните и красивите " ), която от десетилетие създава политика, комбинираща морална и естетическа гадност от ръководството на ББ и ГЕРБ. Морална - тъй като това бе ръководство на безскрупулна корупция и нахален опортюнизъм, зад който набираше мощ един модел на мек авторитаризъм. Градските интелектуалци най-добре знаят, че авторитаризмът е мек доста краткотрайно - до момента в който не се втвърди. Естетическа гадност - тъй като става дума за един " нагъл селяндур - бай Ганьо ", основал безсрамна народняшка партия и практикуващ всички съществени грехове на балканската дивотия на власт. Политическият му гений бе единствено отегчаващо виновността събитие, помагащо му сполучливо да надиграва, " да пуска по допирателната " демократичните си ситуационни сътрудници.
Така през 2020 година избухна един обществен митинг, събрал дружно хора и придвижвания, които не би трябвало да имат кой знае какво общо между тях. Озлобеният от недопускането му до огромната власт боен водач, озлочестеният хазартен необут, избягал в топлите страни, 2-3 пешкин булки, изгонени от Българска социалистическа партия поради огромни искания... Както и цяло едно ново потомство градски интелектуалци и експерти - мнозина от тях оказали се в международни градове - което искаше да пристигна на власт с цел да направи България страна сходна на другите в Европа, а не оазис на живописни балкански мутри и тарикати. Постепенно тази пъстра протестна палитра се утаи в
два съществени подлагера на " смяната "
Първият - лагерът на озлобените от десетилетно безредие посткомунисти от разнообразни " крилца и перца ", зажъдняли за власт и реванш, отпред с техния президент. Вторият - лагерът на поколенческата опция, разказана малко нагоре. Разбира се, имаше и разнообразие от лобисти на заинтригувани мутри и олигарси, партийни инженерингови планове на " остарялата " олигархия, приплъзнали се към силите на " смяната ", опортюнисти-тарикати и - както постоянно при публично безредие - маргинали, водени не толкоз от интерес, колкото от ненавист...
Тази шарена коалиция имаше потребност от време с цел да се " сглоби ", та се наложи президентът Радев да се " жертва " - съвсем цяла година да ръководи еднолично, един тип като отплата за това, че ББ не го пускаше до бъчвата с властта съвсем пет години... На третия път - хеле, сглоби се " четворната коалиция "... Меденият месец сред двете крила на днешната власт - посткомунистическото отпред с Радев и " харвардското " - свърши на 27 април. Сто и няколко дни, не съм ги броил. И катализатор за открития конфликт бе, несъмнено, войната в Украйна. Отново отношението към Москва се оказа най-дълбокия идентификатор - и разделител в българския политически живот. Оттук нататък политическите варианти ще идват на дневен ред. За България е най-съществен отговорът на един главен въпрос - ще се възползваме ли от експанзията в Украйна с цел да сложим завършек на нашето унизително национално послушание на Москва? Радев, Нинова, Дончева и Манолова са ясни. Въпросите са оттук насетне...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ